№ 1132
гр. Варна, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Димо Цолов
при участието на секретаря София Н. Маринова
като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно
дело № 20213110204317 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
жалба от П. Г. Г., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №5202398, издаден от
ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата
(ЗДвП), на въззивника, в качеството на собственик на превозно средство „Ауди А3", peг.
№Р8956ВХ, е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лв.
Въззивникът счита процесния ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и моли
да бъде отменен. Твърди, че никога не е управлявал и не е притежавал автомобил. Твърди,
че посочения в ЕФ автомобил вероятно е бил регистриран като собственост на неговата
покойна майка, за което той не е знаел.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли, ЕФ да бъде потвърден като
правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.
С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
На 11.07.2021 г. в 22.22 ч. в гр. Варна, по бул. „Владислав Варненчик“, в
посока център, в участъка срещу „Комитово ханче“, л. а. „Ауди А3“, рег.№Р8956ВХ,
регистрирано като собственост на Г. Г.а П., ЕГН **********, бил установен чрез
автоматизирано техническо средство CORDON M2 №MD194 да се движи със скорост 79
км/ч при налично общо ограничение на скоростта в съответния участък до 50 км/ч.
На 04.10.2021 г. на въззивника бил връчен ЕФ серия К, №520938 за
констатираното нарушение от 11.07.2021 г. в 22.22 ч. при управление на л. а. „Ауди А3“,
рег.№Р8956ВХ, в който било отразено, че собственик на съответното МПС е именно
въззивникът.
Видно от служебно изготвена справка от НБД „Население“, въззивникът е
един от тримата синове и преки наследници на Гергана Г.а П., п.12.08.2020 г.
1
Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява
по категоричен начин от приобщените документи - ЕФ серия К №5202398 от 11.07.2021 г.,
писмо рег.№350р-1147 от 15.10.2021 г., разписка от 04.10.2021 г., справка от АИС АНД,
разпечатка от GPS, снимка към ел. фиш серия К №52023698 от 25.08.2021 г., протокол рег.
№819р-19834 от 12.07.2021 г., справка за рег. номер Р8956ВХ, справка от Български
институт по Метрологоия – протокол от проверка №7-ИСИС от 17.02.2021 г., писмо АУ-
000029 от 09.07.2018 г., разпечатка Ръководство за работа на потребителите със стацонарно
преносими уреди за осъществяване на контрол на пътното движение CORDONN-M2,
обяснение от П. Г. Г., справки НБД „Население“ за лицата Димитър Илиев Паскалев, Г. Г.а
П. и П. Г. Г..
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета
от съда за разглеждане.
Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:
В приобщената административно-наказателна преписка липсват
доказателства, за това, въз основа на какви данни въззивникът е счетен за собственик или
ползвател на л. а. „Ауди А3“, рег.№Р8956ВХ, доколкото няма приложени документи, които
да установяват настъпила смърт на регистрирания собственик Г. П., нито удостоверение за
наследници, нито документи или други доказателства, удостоверяващи приемане на
наследството конкретно връху тази движима вещ от страна на въззивника, нито пък
новоизвършена регистрация на името на въззивника. Също така, липсват и доказателства за
изпълнение от наказващия орган на изискването по чл.186, ал.4 ЗДвП, да се изпрати покана
с препоръчано писмо с обратна разписка до собственика на автомобила да се яви в
съответната служба за контрол в едномесечен срок от получаването й, за да му бъде издаден
фиш или за да посочи лицето, на което е предоставило управлението на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението. Последната констатация сочи наличие на
съществено процесуално нарушение при издаване на процесния ЕФ, доколкото със същото
реално е ограничено правото на защита на въззивника и това представлява самостоятелно
основание за отмяна на оспорения ЕФ.
Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:
Приобщените доказателства сочат категорично, че към датата на констатиране
на твърдяното нарушение, регистриран собственик на л. а. „Ауди А3“, рег.№Р8956ВХ, е
било починалото лице Г. П., както и че въззивникът като неин син, не е бил единствен неин
наследник, не е придобивал еднолично правото на собственост върху съответното МПС и
дори липсват данни същият да е знаел за съществуването на този автомобил. Дори да е
счетено от съответните контролен и наказващ орган, че в качеството на наследник, той се
явява собственик на процесния автомобил, доколкото не е единствен наследник, вещта би
следвало да се третира като съсобствена и в този случай процедурата по чл.186, ал.4 ЗДвП
задължително е следвало да бъде проведена спрямо всеки съсобственик. Вместо това, ЕФ е
издаден, без изобщо да са приложени документи за провеждане на процедурата по чл.186,
ал.4 ЗДвП, при което и с оглед регистрацията на превозното средство на негов наследодател,
дори не става ясно, дали наказващият орган е счел въззивника за собственик или за
ползвател като адресат на ЕФ. Но, дори да е счетен за ползвател на конкретния автомобил,
съобразно чл.186, ал.5, вр. ал.4 ЗДвП, също е следвало да бъде предварително уведомен за
възможността да декларира, той или друго лице е управлявало превозното средство, а това
няма данни да е сторено.
Изтъкнатите констатации налагат извод за пълна липса на доказателства, към
2
момента на твърдяното нарушение въззивникът да се е явявал собственик или ползвател на
съответния автомобил, при което оспорения ЕФ, се явява не само процесуално, но и
материално-правно е неправилно и незаконосъобразно издаден и като такъв подлежи на
отмяна.
При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 ЗАНН,
е налице основание за обезщетение за сторени разноски в полза на въззивника, но съответно
искане не е отправено и липсват представени доказателства за сторени разноски, поради
което обезщетение не се присъжда.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия К, №5202398, издаден от ОД МВР
Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на П. Г. Г., ЕГН **********, е наложено
административно наказание глоба в размер 100.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3,
т.1 и т.2 ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Варна в
14-дневен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3