Решение по дело №757/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 42
Дата: 14 февруари 2022 г. (в сила от 14 февруари 2022 г.)
Съдия: Деляна Стойчева Пейкова
Дело: 20215600500757
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. ХАСКОВО, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500757 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от А. И. Б. от гр.***.
С Решение № 260396/07.10.2021 г., постановено по гр.д. № 271/2021 година, РС
Хасково е отхвърлил предявеният на основание чл.422 ал.1 вр. чл.55 ал.1 предл.1 от ЗЗД
иск за установяване съществуване на вземане на А.И. И. спрямо „Електроразпределение
Юг”, ЕАД гр. Пловдив за сумата от 218,21 лв., представляваща платена без правно
основание стойност на ел.енергия за минал период – 08.03.2020 г. – 14.05.2020 г., за обект,
находящ се в гр.***, с ИТН ***, за което е издадена фактура № ********** от 25.06.2020 г.,
ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – 09.11.2020 г., за което е образувано
ч.гр.д. № 14 884/2020 г. по описа на РС Пловдив, до окончателното й изплащане.
Съдът е осъдил А.И. И. да заплати на „ ЕВН България Електроснабдяване“ гр.
Пловдив сумата от 300 лв. направени по делото разноски.
С Решение № 260412 от 19.10.2021 г., постановено по делото съдът е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка, като вместо изписаната дата на проведеното
публично заседание „ седми октомври“ да се чете „ петнадесети септември“.
1
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът А.И. И., който чрез
процесуалният си представител адв. Б.И. обжалва същото в срок. Навежда доводи за
неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална
незаконосъобразност. Твърди,че неправилно съдът приел, че извършеното плащане на
процесната сума, което ответникът не оспорил. Твърди също,че ответникът не доказал ,че
коректно са отчетени преминаващите през СТИ количества ел.енергия. Моли съда да
постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по
същество на спора, с което да уважи изцяло предявения иск. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия „ Електроразпределение Юг“ ЕАД,
гр. Пловдив, с който оспорва подадената въззивна жалба. Моли да бъде потвърдено
решението на РС Хасково и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е основателна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е
неправилно, поради което следва да бъде отменено и постановено друго по същество на
спора, с което да бъде уважен предявеният иск. В тежест на ответника следва да бъдат
възложени направените по делото ,за двете инстанции разноски, както и тези, направени по
ч.гр.д. № 14884/2020 г. по описа на РС Пловдив.
РС Хасково е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 вр. чл.55 ал.1 предл.1 от
ЗЗД, предявен от А.И. И. против „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр. Пловдив, да бъде
признато за установено съществуване на вземане на А.И. И. спрямо
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив за сумата от 218,21 лв., представляваща
платена без правно основание стойност на ел.енергия за минал период – 08.03.2020 г. –
14.05.2020 г., за обект, находящ се в гр.***, с ИТН ***, за което е издадена фактура №
********** от 25.06.2020 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – 09.11.2020
г., за което е образувано ч.гр.д. № 14 884/2020 г. по описа на РС Пловдив, до окончателното
й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Пред настоящата инстанция не се
представиха нови доказателства.
По принцип правилно решаващият съд е приел, че в случая е безспорно доказано,че
е потребена ел.енергия, която реално не е отчетена и че това се дължи на повреда в
отчитащото устройство. Въпреки това обаче изводът на съда,че искът е неоснователен и
недоказан не се споделя от настоящия съдебен състав. Тези изводи биха били относими, в
случай,че фактурата беше издадена от „ ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, а не от
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив.
2
Анализът на правната уредба налага извод, че ответникът „Електроразпределение
Юг" ЕАД не е носител на спорното вземане за допълнително начислена ел. енергия.
Вземането за стойността на доставената ел. енергия произтича от сключения на
основание чл. 11, т. 4 и чл. 15, ал. 2, т. 3 от Правила за търговия с електрическа енергия
(ПТЕЕ) договор за продажба на ел. енергия между крайните снабдители, от една страна, и
битови и небитови крайни клиенти - за обекти, присъединени към
електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са
избрали друг доставчик. Между ищеца като краен клиент и ответника като оператор на
електроразпределителна мрежа съществува друго, различно правоотношение, въз основа на
договор за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа
по чл. 11, т. 3 вр. чл. 14, ал. 2, т. 1 от ПТЕЕ, по което обаче ответникът няма право на преки
вземания спрямо ищцата. Според чл. 28, ал. 1 ПТЕЕ битовите и небитовите крайни клиенти
на крайните снабдители заплащат всички мрежови услуги за съответния ценови период на
крайния снабдител, като в този смисъл е и клаузата по чл. 17, ал. 2 от Общите условия на
„ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, според която „ЕВН България Електроснабдяване“
ЕАД като краен снабдител издава на клиента обща фактура за услугите снабдяване, пренос
и достъп по определените от ДКЕВР цени.
Съгласно чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ в случаите на преизчисляване на количества
електрическа енергия по реда на този раздел операторът на електроразпределителната
мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените
количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови
услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на
база на предоставена мощност) и за „задължения към обществото". Съгласно § 1, т. 41а, б.
„а" от ДР на ЗЕ „ползвател на мрежата" е физическо или юридическо лице - ползвател на
електропреносна и/или електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от такава мрежа. С
оглед съществуващите между страните правоотношения под ползвател на мрежа по смисъла
на чл. 56, ал.1 ПИКЕЕ следва да се има предвид първата алтернатива на § 1, т. 41а, б. „а" от
ДР на ЗЕ, а именно физическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в електропреносната и/или
електроразпределителна мрежа, а не крайният клиент, който няма преки финансови
отношения с оператора на електоразпределителната мрежа. Именно поради това в чл. 56, ал.
2 ПИКЕЕ е предвидено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от оператора на съответната мрежа по реда на ал. 1,
която норма кореспондира с разпоредбата на чл. 28, ал. 2 ПТЕЕ, според която крайният
снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния
ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна
инстанция количество електрическа енергия. Поради същата причина в чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ
е предвидено, че преизчислените количества електрическа енергия по ал. 1 се фактурират по
действащата за периода на преизчисляването прогнозна пазарна цена на електрическата
енергия за покриване на технологичните разходи, какъвто е видът на разходите на оператора
на електроразпределителната мрежа.
Следователно при констатирано неточно измерване на средството за техническа
измерване на доставената електрическа енергия ответникът в качеството си на оператор на
електроразпределителната мрежа следва на основание чл. 56, ал. 1 ПИКЕЕ да издаде на
доставчика в качеството му на ползвател на мрежата фактура за покриване на
3
технологичните му разходи по чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ заедно със справка за преизчислените
количества електрическа енергия, който пък следва да издаде фактура на крайният клиент за
неотчетената ел. енергия и за стойността на мрежовите услуги. От изложеното се налага
извод, че ответникът в качеството си на оператор на електразределителна мрежа няма
вземане срещу ищеца като краен клиент за допълнително начислената ел. енергия, което
вземане принадлежи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД като продавач по договора
за продажба по чл. 15 ПТЕЕ. Ищецът не дължи суми на ответника, а на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД. Ето защо предявеният против ответника „ Електроразпределение
Юг“ ЕАД гр. Пловдив иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.По делото няма
спор, въпреки,че не са представени доказателства за направеното плащане, че сумата, предмет на иска е заплатена
от ищеца Ибрям.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 650 лв. / 2х300 лв. платено възнаграждение на
адвокат в производствата пред РС Хасково и ОС Хасково, съгласно договори за правна
помощ от 17.05.2021 г. и 17.01.2022 г., 2х25 лв. ДТ/ и 325 лв. разноски в производството по
ч.гр.д. № 14 884 по описа на РС Пловдив за 2020 г.
Водим от горното съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 260396/07.10.2021 г. на РС Хасково, постановено по гр.д. №
271/2021 година, с което съдът е отхвърлил предявеният на основание чл.422 ал.1 вр. чл.55
ал.1 предл.1 от ЗЗД иск за установяване съществуване на вземане на А.И. И. спрямо
„Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив за сумата от 218,21 лв., представляваща
платена без правно основание стойност на ел.енергия за минал период – 08.03.2020 г. –
14.05.2020 г., за обект, находящ се в гр. ***, с ИТН ***, за което е издадена фактура №
********** от 25.06.2020 г., ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – 09.11.2020
г., за което е образувано ч.гр.д. № 14 884/2020 г. по описа на РС Пловдив, до окончателното
й изплащане и Решение № 260412 от 19.10.2021 г., постановено по делото, с което съдът е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260396/07.10.2021 г.,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
По предявеният от А.И.И., ЕГН ********** от гр. ***, със съдебен адрес гр.***,
адв. Б.И., против „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37 ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив, че съществува
вземане на А.И. И. от гр.*** за сумата от 218,21 лв., представляваща платена без правно
основание стойност на ел.енергия за минал период – 08.03.2020 г. – 14.05.2020 г., за обект,
находящ се в гр.***, с ИТН ***, за което е издадена фактура № ********** от 25.06.2020 г.,
4
ведно със следващата се законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК – 09.11.2020 г., за което е образувано
ч.гр.д. № 14 884/2020 г. по описа на РС Пловдив, до окончателното й изплащане
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ
на А.И. И., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр. ***, адв. Б.И. сумата от 650 лв.
,направени по делото, пред двете инстанции разноски.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. Пловдив ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА ЗАПЛАТИ
на А.И. И., ЕГН ********** от гр.***, със съдебен адрес гр.***, адв. Б.И. сумата от 325 лв.
разноски в производството по ч.гр.д. № 14 884 по описа на РС Пловдив за 2020 г.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5