Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                         03.08. 2022 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,     гражданско  и търговско отделение,

На      шести юли                                  2022 година,

в ОТКРИТО съдебно заседание, в следния състав:

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Жоржета Христова,

като разгледа докладваното от съдията Т. Даскалова,

гр.д.№ 9,   по описа за 2021 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността, във връзка с чл. 124, ал. 1 от Гражданско процесуалния кодекс от М.С.С.– о.у.н.о.Т. адрес: ***, ЕИК: *********, e-mail: oblast@tg.govemment.bg, във връзка с пълномощно с изх. № 02-01- 308/28.09.2018г. на Петя Цветанова Аврамова, като министър на регионалното развитие и благоустройството и представител на държавата, против „КТМ ЕКС“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес за призоваване: гр. Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ул. „Хаджи Димитър“ № 14, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Тихомир Николаев Колев и М.И.А. с ЕГН: ********** и М.О.А. с ЕГН: **********,***.

С допълнителна молба ищецът уточни иска, като заведен само по реда на чл. 108 от ЗС по отношение на апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица „Аксаков“ № 7, в град Търговище, целият със застроена площ от 127,80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със стълбище нива, като първото ниво на апартамента е разположено срещу стълбището на втория етаж на жилищната сграда и се състои от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, санитарен възел, преддверие и стълбище за второто ниво на апартамента, заедно с избено помещение № 5, с площ 9,05 кв. м., заедно с гараж с площ 20,60 кв. м., заедно с 1/5 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, придобит с нотариален акт № 52 от 01.07.1996 г., том IV, дело 1227/1996 г. Посоченият имот е с идентификатор 73626.507.437.1.6, съгласно схема №15-823824-09.09.2020 г. на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК – гр. Търговище. Ищецът твърди, че имотът е придобит от държавата по силата на присъда, с която половината, собственост на М.И. е конфискувана, а останалата част е отнета в полза на държавата със съдебно решение. Наложени са били възбрани върху имота и от НАП. Въпреки това, бившият ЧСИ Стойко Георгиев продава имота на публична продан, като възлага на взискателя  „КТМ екс“ ЕООД ½ ид. част. Както обезпеченията, така и исковата молба са вписани преди възлагателното постановление и то не може да се противопостави на държавата. С оглед на това се иска да се признае за установено правото на собственост на държавата върху описания имот и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението му.  Направени са доказателствени искания.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи отговор на исковата молба от ответниците М.И.А. и М.О.А., действащи чрез процесуалния си представител адв. И.З. от САК, със становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Оспорва се редовността на исковата молба и процесуалната легитимация на ищеца. Считат иска за неоснователен.

В срока по чл. 131 от ГПК постъпи отговор на исковата молба от ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД, действащ чрез адв. И.З. от САК, със становище по допустимостта и основателността на предявения иск. Считат иска за допустим, но неоснователен, като по отношение на предаване на владението посочват, че не владеят имота. Има развити съображения и във връзка с неделимостта на съпружеската имуществена общност и как това се отразява на начина, по който е отнето имуществото. Направени са доказателствени искания.

В хода на делото са налице произнасяния на съда по отношение на допустимостта на иска и във връзка с конституирането на трето лице помагач. Тези въпроси са разрешени и не е необходимо да се излагат повече мотиви по тях.

В съд.зас. страните поддържат иска и отговорите на исковата молба.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното:

Не се оспорва от страните, а това се установява и от писмените доказателства по делото – справка по вписванията от АВп – Търговище, съдебни решения и присъда, ответникът М.И.А. е осъден за извършено от него престъпление, като му е наложено наказание лишаване от свобода, с присъда № 33 от 19.06. 2007 г., по НОХД № 505/ 2006 г. на Окръжен съд – Търговище. Със същата присъда е наложено наказание конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими имоти, между които и процесния апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица „Аксаков“ № 7, в град Търговище, целият със застроена площ от 127,80 кв. м. и гараж от 20 кв.м. Присъдата е потвърдена и е влязла в сила на 23.04. 2008 г.

С влязло в законна сила на 30.12. 2010 г. решение № 53/ 08.20. 2009 г., по гражданско дело № 240/ 2008 г., по описа на Окръжен съд – Търговище, на основание чл. 28, във връзка чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД – отм.), се отнемат в полза на държавата от М.И.А., М.О.А. и СД „Албаш-А., И. и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата 1/2 идеална част от посочения по-горе недвижим имот, предмет на конфискация и с присъдата.

 Видно от приложените справки от АВп, започващи от л. 35 от делото и завършващи на л. 42, върху процесния имот има наложени редица възбрани и отбелязвани вписвания.

Първата възбрана е наложена от данъчната администрация на 20.04. 2005 г. и касае задължения на ответника И. и неговото дружество „Албаш – А., И. и с-е“ СД – л. 41 от делото.

Втората наложена възбрана е такава за обезпечаване на бъдещ иск на държавата, чрез бившата Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност. Обезпечението касае множество недвижими имоти, сред които и процесният, а страни са М.И.А. и М.О.А., както и събирателното дружество на А.. Вписването на възбраната е от 19.10. 2006 г. – л. 39, стр. 2 от делото.

На 19.06. 2008 г. е вписана исковата молба, по която е допуснато горното обезпечение – л. 39, стр. 1 и 2 от делото.

На 16.06. 2011 г. е вписано отбелязване, направено по вписана искова молба, като е посочено отнемането на процесния недвижим имот – апартамент и гараж на ул. „Аксаков“ № 7 в гр. Търговище – л. 31, стр. 2 от делото.

На 26.09. 2011 г. е вписано и съдебното решение, с което се конфискуват и отнемат в полза на държавата редица имоти от семейство Алиеви, включително и процесният имот, включващ апартамент и гараж. Вписването касае целите имоти, в режим на СИО, както личи от справката – л. 30-31 от делото.

На 06.10. 2011 г. е вписано постановление за възлагане на недвижим имот чрез публичен търг по ГПК, за ½ ид. част от процесния имот, с купувач „КТМ Екс“ и длъжник М.И.А. – л. 36 от делото.

По отношение на М.А. от справката на АВп на нейно име няма вписване на постановление за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“, за неин дълг.

За „КТМ ЕКС“ ЕИК201171629, по справката от АВп е видно, че на 03.01. 2011 г. е вписана възбрана върху ½ ид. част от процесния недвижим имот, собственост на М.А., като тя е длъжник – л. 27, стр. 2.

На 06.10. 2011 г., пореден номер по справката 8, на л. 27 от делото е видно вписване на придобиване чрез публичен търг на ½ ид. част от процесния имот от „КТМ Екс“, с длъжник М.И.А..

От изисканото и приложено копие на изпълнителното дело, по което на ответника „КТМ Екс“ ЕООД е била възложена половината от процесния имот, се установява следното: ИД № 121/ 2010 г. е образувано в РС – Търговище, като това става на основание представен от „КТМ ЕКС“ ЕООД изпълнителен лист срещу ответника А.,***, за сумата от 50 000 лв., законна лихва върху нея и разноски от 1000 лв. Предприети са първоначални действия и е наложена възбрана върху процесния недвижим имот и върху други имоти, вписана на 03.01. 2011 г. Изискани са и данни от НАП за наложени възбрани и наличие на задължения на длъжника. Изпратено е писмо от 15.02. 2011 г. от НАП, в което пише, че се представят 11 на брой удостоверения. От тях по делото има само за апартамента, за който пише, че няма задължения. За обезпечителни мерки не е отбелязано нищо.

В последствие делото преминава по молба на взискателя към ЧСИ Стойко Аспарухов от гр. Търговище – месец март 2011 г. Делото е образувано при него под № 81/ 2011 г.

Той на свой ред също изпраща уведомление по чл. 458 от ГПК до НАП. Оттам получава отговор за образувано принудително изпълнение срещу длъжника за 155 914,78 лв.  

В последствие ½ ид. част от имота е продадена на публична продан и възложен на ответника „КТМ ЕКС“, с постановление от 21.07. 2011 г.

На 04.08. 2011 г., с протокол за въвод във владение, „КТМ Екс“ е било въведено във владение на възложения имот. Посочено е в протокола, че в жилището живее длъжникът Мюжгян А., която доброволно предаде владението на представителя на купувача Метин Мустафов Мехмедов. Същият е бил надлежно упълномощен за въводите по делото от адв. Велчева, упълномощена по изпълнителното дело.

От разпита на ответника А. в съдебно заседание се установи, че неговият постоянен адрес от 10 години е в с. Лозен, община Стражица и повече от 10 години той и съпругата му не ползват процесния имот.

Тези факти съдът приема за установени на основание представените писмени доказателства по делото и справките от Агенцията по вписванията. Не се установи някаква разлика в представените разпечатки и направената от съда справка в ел. регистър, който е достъпен по отношение на релевантните за изхода на спора вписвания. На практика ответниците не са оспорили  нито една дата от вписванията, които касаят техните права и нито една дата и съдържанието на вписванията, направени от държавата, не са въвели и твърдения, заради които съдът следва да подлага на официална проверка тези вписвания и да изисква пълните преписки за всяко едно от тях.

При така установените факти, съдът прави следните изводи:

Ищецът твърди, че е носител на правото на собственост върху описания в исковата молба недвижим имот. Поради което следва да установи, че е носител на правото на собственост по отношение на спорния имот и как е придобил правата си. В тази връзка, при условията на пълно и главно доказване, следваше да докаже факта на придобиването на имота, както и това, че ответникът упражнява фактическата власт, без да има основания за това, като по този начин оспорва правата заявени от ищеца.

Събраните по делото доказателства сочат, че ищецът е придобил права по отношение на процесния имот по силата на конфискацията, наложена с присъдата и отнемането му в полза на държавата с влязло в сила съдебно решение, което е вписано на 16.06. 2011 г.

Ответникът „КТМ Екс“ ЕООД основава възраженията си на постановление на ЧСИ за възлагане на ½ ид. част от недвижимия имот, като имотът е придобит след изнасяне на публична продан, а самият взискател е бил участник в проданта. Това постановление е от 21.07. 2011 г. и е влязло в сила на 28.07. 2011 г. Няма данни то да е било вписано, защото вписването на подобен акт на 06.10. 2011 г. касае ответника М. И.А., а не съпругата му, която е била длъжник по делото.

Безспорно както решението и присъдата на съда, така и постановлението за възлагане, са актове, с които се прехвърля правото на собственост върху съответния недвижим имот и това са актове, които подлежат на вписване, по силата на чл. 112, б.“а“ от ЗС.

По силата на чл. 113 от ЗС, при конкуренция на актове, подлежащи на вписване, този, който е вписан по-рано, може да се противопостави на следващия по вписване акт.

Т.е., при конкуренция на правни основания, предимство има този акт, който е бил вписан по-рано. След като отнемането на собствеността от вторите двама ответници е вписано на 16.06. 2011 г., всякакви други актове не могат да бъдат противопоставени на правата на държавата, която е придобила на основание влезли в сила съдебни актове. Дори и да се приеме, че именно постановлението от 21.07. 2011 г. за възлагане в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД е било вписано на 06.10. 2011 г., то тази дата е последваща. Т.е. „КТМ ЕКС“ ЕООД не може да противопостави своя акт на държавата, която е придобила собствеността на валидно правно основание и то е оповестено преди акта на дружеството.

Както е видно от изпълнителното дело, в нарушение на разпоредбата на чл. 484 от ГПК, при описа на процесния имот, ЧСИ Ст. Георгиев не е изискал от службата по вписванията данни дали върху имота вече има наложени възбрани и не е описал в протокола задълженията на длъжника към държавата. Това е грубо нарушение на закона. Не са описани и наложените преди това възбрани както от данъчната администрация, така и от комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, просто защото не е направена справката.

Както е видно от справките, още през 2005 година има вписани възбрани за задължения на ответника А., а през 2006 година е вписана възбраната върху целия имот, като обезпечение на бъдещия иск на държавата за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност.

По силата на чл. 401 от ГПК, възбраната, наложена като обезпечение на иска, произвежда действието, предвидено в чл. 453 от ГПК, т.е. на обезпечения кредитор не може да се противопостави прехвърлянето на имота, независимо на какво основание. След като има вписана възбрана върху процесния имот още през 2006 г. в полза на държавата, то няма как да й бъде противопоставено нито вписването на възбраната в полза на първия ответник от ДСИ в началото на месец януари 2011 г., нито самото постановление за възлагане, защото те са направени  няколко години по-късно.

С оглед на всички тези доводи, съдът намира, че държавата е придобила правото на собственост върху процесния имот – апартамент и гараж от 20 кв.м. на ул.“Аксаков“ № 7 в гр. Търговище, по силата на конфискацията и по силата на решението на съда за отнемане в полза на държавата. Ответниците А.не противопоставиха каквито и да било доводи по отношение на собствеността.

Абсолютно несъстоятелни са доводите и възраженията по отношения на начина на осъществяване на принудително изпълнение спрямо СИО, която е бездялова и как тя се прекратявала. Налице са множество разпоредби както в СК, така и в ГПК, че в момента, в който спрямо дела на единия съпруг се насочи принудително изпълнение и се реализира, тази съсобственост се прекратява.

Абсолютно несъстоятелни са и възраженията за липса на идентичност между имота, отнет в полза на държавата и процесния. Имотът е толкова специфичен и не може да има никакви съмнения в това отношение.

По отношение на това кой владее и държи имота. Всички ответници поначало отричат да владеят или държат имота, като ответникът А. заяви в съдебно заседание, че отдавна е преместил и постоянния си адрес в друго населено място и нито той, нито съпругата му, знаят какво се случва с имота. Адвокат З. категорично заяви, че „КТМ ЕКС“ ЕООД не е било въвеждано във владение и според него именно това  било от значение.

Това становище обаче категорично се опроверга от доказателствата по изпълнителното дело. Налице са доказателства, че този ответник е въведен във владение за общо три имота – процесния, този на ул. “Паисий“ и този в кв.“Запад“ в гр. Търговище, с една и съща дата – 04.08. 2011 г. Това владение, в случая на ½ ид. част,  е било предадено доброволно от  М.А..

Независимо от твърденията, че семейство А.не знаят какви са им взаимоотношенията с първия ответник, че ответникът А. не помни някои неща, данните по делото и особено тези по изпълнителното дело, говорят друго. Налице са доказателства за експресно извършени публични продани на голям брой недвижими имоти, чиято стойност със сигурност надхвърля многократно задължението на  ответницата А., по което е осъдена – 51 000 лв., като към това се прибавят лихви и разноски по изпълнението. Видно от изпълнителното дело, ЧСИ не е назначил по нито една публична продан оценка на имотите и сам, по незнайно какви начини е определил оценката, при която следва да се извърши продажбата.  Въпреки това, само началната цена за процесния имот е била 91 000 лв. – 75% от пазарната и тя надхвърля значително дълга.

Длъжницата не е възразила и не се е защитила по какъвто и да било начин, а първият ответник е участвал по всички публични продажби и е получил почти, ако не и всички недвижими имоти – апартаменти, гаражи, земеделска земя. На практика, цялото имущество на семейство А.е било прехвърлено на първия ответник. Ако взаимоотношенията между страните бяха нормални като на длъжник и кредитор, нормалното поведение на длъжника е да иска максимална цена за имуществото си и да се защитава по всички възможни начини. По изпълнителното дело не е направено нито едно искане от г-жа А., тя се е съгласила с всички действия, не е възразила и срещу това, че по нито едно възлагане ЧСИ не е извършил разпределение, не е определил разноски, не е изчислил какво е погасено и какво остава. Т.е. за съда е очевидно, че между ответниците съществува уговорка, при която пряко се цели увреждане интересите на държавата, с оглед на знанието, че цялото имущество е поставено под възбрана. Не без значение е и това, че са налице фрапиращи нарушения на закона по отношение на целия процес по изпълнителното дело, след като то е преминало при ЧСИ Ст. Аспарухов.

Както е видно от материалите по делото, голяма част от фактите са служебно известни на съда. Такъв факт е и това, че с оглед незаконосъобразните си действия по това изпълнително дело/ и по други/, ЧСИ Ст. Аспарухов Георгиев беше разследван и осъден за престъпления по служба, беше лишен от права да упражнява професията си и към момента той няма как да упражнява тази професия завинаги.

Всичко това говори, че ответниците А.са целели имуществото им да бъде прехвърлено именно по този начин на първия ответник. Целта е била запазване на възможността да владеят имотите и да избегнат последиците от конфискацията. Не без значение е и това, че адв. З. представлява и тримата ответници, като той е пълномощник на семейство А.и ги представлява още от началото на процеса за отнемане на имуществото им, а сега представлява и „КТМ Екс“. Това говори, че страните не виждат противоречие в представляването на интересите им и действат в съгласие.

Не на последно място, в отговора на исковата молба, ответниците А.сочат като техен адрес за призоваване именно адреса на процесния имот, на който ответникът А. е получил съобщенията от съда лично, на 05.03. 2021 г.

Всички тези доводи съдът излага с оглед на оспорване на фактите, че семейство А.владеят и държат процесния имот. Съдът намира, че и тримата ответници действат съвместно, като всички осъществени дотук действия са с оглед на това да се попречи на държавата да влезе във владение на имота и да го осребри или получи доходи от него, в продължение на повече от 10 години след отнемането.

Разбира се за това е спомогнало и дългото бездействие на държавните органи, които отговарят за цялостното управление и съхраняване на имотите.

С оглед на всички изложени доводи, съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, както в установителната част, така и в осъдителната. Държавата е собственик на имота изцяло, а тримата ответници владеят и държат имота без основание и следва да бъдат осъдени да предадат владението му на държавата, действаща чрез областния управител на област Търговище.

По разноските. Предвид изхода от делото разноските, направени от ищеца, следва да му се присъдят изцяло, а те са 3534,36 лв. – 754,36 за д.т. и 2780 лв. за адв. хонорар /адв. Никифорова има изчислителна или техническа грешка в списъка си/.

          По изложените съображения, съдът  

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД, с ЕИК: *********, с адрес за призоваване: област Варна, община Варна, гр.Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ул. „Хаджи Димитър“ № 14, ет. 1, ап. 3, представлявано от управителя Тихомир Николаев Колев, С ПЪЛНОМОЩНИК АДВОКАТ И.З. ***  и М.И.А. с ЕГН: ********** и М.О.А. с ЕГН: **********,***, представлявани от адвокат И.З. ***, тел. 0888 311066, ДА ПРЕДАДАТ СОБСТВЕНОСТТА И ВЛАДЕНИЕТО върху следния недвижим имот: апартамент № 3, находящ се в четириетажна жилищна сграда на улица „Аксаков“ № 7, в град Търговище, целият със застроена площ от 127,80 кв. м., състоящ се от две свързани помежду си със стълбище нива, като първото ниво на апартамента е разположено срещу стълбището на втория етаж на жилищната сграда и се състои от спалня, дневна, столова, кухненски бокс, санитарен възел, преддверие и стълбище за второто ниво на апартамента, заедно с избено помещение № 5, с площ 9,05 кв. м., заедно с гараж с площ 20,60 кв. м., заедно с 1/5 идеални части от общите части на сградата и правото на строеж, НА ДЪРЖАВАТА – Република България, в лицето на Областен управител на област Търговище, представляван към момента от Станимир Парашкевов, с адрес гр. Търговище, ул.“Стефан Караджа“ № 2, а по делото от адвокат А.Н.от гр. Търговище, вписана в  АК – Кюстендил.

ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД, М.И.А. и М.О.А., с посочените по-горе лични данни и адреси, да заплатят на областния управител на област – Търговище, сумата от 3534,36 лв., направени по делото разноски.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд – Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: