Р Е
Ш Е Н И Е
гр. Плевен 06.11.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски Окръжен съд, І-ви въззивен граждански състав, в открито
заседание на осми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря Д.Г. като разгледа докладваното от
съдията Димитрова в.гр.д. № 623 по описа за
С решение №53 от
03.04.2015 г. по гр.д. №445/2014 г. Кнежански Районен съд е признал за установено по отношение на ЕТ „********”-гр. И., че
съществува вземането на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София за сумата от
14 950.40 лв., от които: 8 262.77
лв. - невъзстановени разходи за застрахователни премии на лизинговия актив;
4 391.03 лв. - незаплатени
неустойки за забавено плащане на лизингови вноски; 952.60 лв. - невъзстановени разходи за данъци на МПС на лизинговия
актив; 540.00 лв. - незаплатени
такси за администриране на собствеността върху лизинговия актив след изтичане
на срока на лизинговия договор; 804.00
лв. – невъзстановени разходи за преустановяване ползването на лизинговия
актив, което вземане произтича от договор за финансов лизинг № 12006411/001 от 14.08.2008 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на заявлението –
08.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата, както и вземането за сумата от
2 099.01 лв., от които: 299.01 лв.
– държавна такса и 1 800 лв. - юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 800.00 лв., явяващи се разноски направени в заповедното
производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 373/14 от
12.08.2014 г. по ч.гр.д. № 351/2014 г. по описа на Кнежански Районен съд.
С решението ЕТ „********”-гр. И. е осъден на основание
чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК да заплати на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София направените в исковото производство
деловодни разноски
в размер на общо 2 346.01 лв.
Недоволен
от решението е останал ЕТ „********”-гр. И. и е подал въззивна жалба
срещу него, в която моли да бъде отменено като неправилно. Като причина да не
бъде установена истината въззивникът сочи недопускането от съда на „трети човек”, който е запознат със
случая. Моли делото да бъде върнато на друг състав на Кнежански Районен съд. В
жалбата не се съдържат конкретни доказателствени искания.
Препис
от въззивната жалба е връчен на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр.
София. На
08.07.2015 г. е постъпил отговор, в който се моли да бъде потвърдено
обжалваното решение.
В
о.с.з. на 08.10.2015 г. процесуалният представител на въззивника -В.М. твърди, че процесния автомобил е приет от
лизингодателя, управляван и върнат на лизингодателя от упълномощения от нея А.Б.,
тъй като тя самата няма правоспособност като водач на МПС. Твърди, че за
автомобила са платени общо около 60 000 лв. Признава, че лизинговите
вноски са плащани със забава, поради което са дължими съответните неустойки.
Според В.М., щом автомобила е на лизинг, застраховките и данъците се дължат от
лизингодателя. Тя твърди, че през м. февруари
ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София не е изпратило свой представител в о.с.з. на 08.10.2015 г.
Не е представена и писмена защита по съществото на спора.
Съдът, като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
На 08.07.2014 г. „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София е подало пред Плевенски Районен съд заявление за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК срещу ЕТ „********”-гр. И. за изпълнение на следните
задължения, произтичащи от договор
за финансов лизинг № 12006411/001 от 14.08.2008 г.:
- 8 262.77 лв. - невъзстановени разходи за застрахователни
премии на лизинговия актив;
- 4 391.03 лв.
- незаплатени неустойки за забавено плащане на конкретно посочени лизингови
вноски;
- 952.60 лв. - невъзстановени
разходи за данъци на МПС на лизинговия актив;
- 540.00 лв. - незаплатени
такси за администриране на собствеността върху лизинговия актив след изтичане
на срока на лизинговия договор;
- 804.00 лв. –
невъзстановени разходи за преустановяване ползването на лизинговия актив, което
вземане произтича от договор за финансов лизинг № 12006411/001 от 14.08.2008
г.,
- законната лихва
върху общата сума от 14 950.40 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 08.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.
- 2 099.01 лв. – разноски за ДТ и
юриск. възнаграждение, направени в заповедното производство.
Въз основа на това заявление е образувано
ч.гр.д.№3149/2014 г. по описа на Плевенски Районен съд, който с определение
№2662 от 09.07.2014 г. е прекратил производството и е изпратил делото по
подсъдност на Кнежански Районен съд. Там то е образувано като ч.гр.д. №351/2014
г. На 12.08.2014 г. под №373/14 в полза на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр.
София е
издадена заповед срещу ЕТ „********”-гр. И. за изпълнение на паричните
задължения, посочени в заявлението.
Заповедта е връчена от съда на ЕТ „********”-гр. И. на 18.08.2014
г. В указания срок-на 29.08.2014 г. той
е подал възражение по чл.414 от ГПК.
На 16.09.2014 г. „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София е уведомено за подаденото възражение и му е
указана възможността да предяви иск за установяване на заявените вземания по
отношение на ЕТ „********”-гр.
И.. На 01.10.2014 г. е предявен иска по чл.422 от ГПК.
Правилно Кнежански Районен съд е приел, че така
предявения иск е допустим.
В исковата молба се твърди, че по силата на
договор за финансов лизинг № 12006411/001 от 14.08.2008 г. „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”
ЕАД-гр. София е предоставило за ползване на ЕТ „********”-гр. И. следния актив:
лек автомобил марка Тойота, модел
Корола, с ДК № ЕН 2202 ВМ, индивидуализиран с номер на рама и двигател, срещу заплащане
на първоначална вноска 3 158 евро без ДДС при сключване на договора и на
60 месечни вноски по 346.29 евро без ДДС всяка, съгласно погасителен план. Тези
факти се потвърждават от представения с исковата молба договор, в т.4 от който
е посочено, че неразделна част към него са Общите условия на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”
ЕАД-гр. София, Тарифата за таксите и комисионните на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр.
София и погасителен план. В т.5 от договора е посочено, че с подписа си върху
договора лизингополучателят удостоверява, че е получил и приема Общите условия
на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София. Те са приложени към исковата молба. В
договора нищо не е упоменато за получаването и приемането на Тарифата за
таксите и комисионните на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София. Тя не е и приложена
към исковата молба. Извлечение от нея е представено от ищеца в първото о.с.з.
по делото. Погасителния план е подписан от лозингополучателя.
Ответникът не е оспорил факта на сключването
на договора, нито верността и автентичността на договора.
В исковата молба се твърди, че от 10.04.2011
г. до 10.08.2013 г., когато е изтекъл срока на действие на договора, ЕТ „********”-гр.
И. системно е забавял плащането на месечните вноски с повече от 5 дни, поради
което дължи неустойка в общ размер на 4 391.03
лв., изчислена от датата на съответния падеж по правилото на чл.2.11 от
договора.
Ответникът не отрича факта на забавата при
плащането на месечните лизингови вноски. Твърди, че преди завеждане на делото е
заявил готовност да плати сумата от 5 000 лв. за дължимата „лихва за
забава”, но такива доказателства не са ангажирани.
Относно размерите на отделните неустойки са
представени сметки за дължими суми за общо 4 391.03 лв. За установяване
общия размер на дължимите неустойки е допусната съдебно-икономическа
експертиза. Според неоспореното от ответника заключение на ВЛ Д. Пацовски, следващите
се неустойки за забава възлизат на общо 4 391.03 лв., които не са платени
от ответника.
При тези данни
правилно Кнежански Районен съд е приел, че съществува вземането на ищеца от
ответника за сумата от 4 391.03 лв.
В исковата молба се твърди, че съгласно
чл.12.2, б. „г” от Общите условия на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София по договори
за финансов лизинг, в сила от 21.03.2008 г., през срока на договора лизингополучателят
заплаща всички разходи, произтичащи от нормативни и правоприложни юридически
актове, касаещи ползването на лизинговия автомобил и собствеността върху него. Тази
клауза следва да се тълкува в смисъл, че посочените разходи се правят от лизингодателя
/като не е изключено лизингополучателят
да действа от негово име/, но са за сметка на лизингополучателя. Такъв разход
според ищеца е данъка върху превозните средства по смисъла на чл.52, т.1 от ЗМДТ. „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София твърди, че е платило данъка за процесния
автомобил за
Ответникът не твърди да е платил сам дължимия
за процесния автомобил за
При тези данни
правилно Кнежански Районен съд е приел, че съществува вземането на ищеца от
ответника за сумата от 952.60 лв. По правилото
на чл.53 от ЗМДТ, данъка върху превозното средство се дължи от собственика му.
Тъй като при лизинга превозното средство не се ползва от собственика, а от
лизингополучателя, резонно е плащането на данъка по чл.52, т.1 от ЗМДТ да е за
сметка на последния. Съгласно чл.4, ал.2 от ЗМДТ, невнесените в срок данъци по
този закон се събират заедно с лихвите по Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, като
принудителното събиране се извършва от публични изпълнители по реда на ДОПК или от съдебни изпълнители по реда на ГПК. Съгласно чл.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни
държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане,
неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от
печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се
събират със законната лихва. При това положение е напълно оправдано, лизингодателят
да изпълни законоустановеното си задължение и да плати данъка върху превозното
средство, а след това да търси възстановяване на направените разходи от
лизингополучателя на основание чл.12.2, б. „г” от Общите условия на „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София.
В исковата молба се твърди, че съгласно
чл.13.2 от Общите условия на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София по договори за
финансов лизинг, в сила от 21.03.2008 г., през срока на договора
лизингополучателят е длъжен да сключва по отношение на лизинговия автомобил задължителната
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” и застраховка „Пълно
автокаско” в ЗАД „ЕВРО ИНС”-гр. София. „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София твърди, че
е сключило вместо лизингополучателя:
- застраховката „Гражданска отговорност на автомобилистите” относно процесния
автомобил за периода от 22.08.2010 г. до 21.08.2014 г., със застрахователни
премии в общ размер на 1 279.77 лв.
- застраховката „Пълно автокаско” относно
процесния автомобил за периода от 22.11.2009 г. до 21.08.2014 г., със
застрахователни премии в общ размер на 6
983 лв.
Платените от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София на
ЗАД „ЕВРО ИНС”-гр. София премии по двете застраховки възлизат на общо 8 262.77 лв., което обстоятелство
се установява от приложените към исковата молба отчети и преводни нареждания. До
този извод е достигнало и ВЛ Д. П..
Ответникът счита, че „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София не е имало право да
изпълнява вместо него задължението по чл.13.2 от Общите условия и че подобно
изпълнение на чуждо задължение се явява нарушение на договора. Твърди, че не е
упражнил правото си да развали договора поради това му нарушение от страна на
ищеца.
При тези данни правилно
Кнежански Районен съд е приел, че съществува вземането на ищеца от ответника за
сумата от 8 262.77 лв. В чл.13.1 от Общите условия на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”
ЕАД-гр. София по договори за финансов лизинг е записано, че лизингополучателят
заплаща за своя сметка и от името на лизингодателя застрахователните премии по
сключените застраховки. В чл.13.4 от Общите условия отново е записано, че
застраховките се сключват от лизингополучателя за негова сметка, като за
застрахован следва да се счита лизингодателя. Съгласно чл.249, т.1 от КЗ,
застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите е задължителна.
Органите на МВР осъществяват контрол за наличието на сключена застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съгласно чл.259, ал.1 от КЗ, всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България, е длъжно да
сключи договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съгласно чл.315, ал.1, т. 1 от КЗ, лице,
което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка по чл. 249, т. 1 от КЗ или което управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 до 600 лв. - за физическо лице,
респ. с имуществена санкция от 2000 до 5000 лв. - за юридическо лице. Отделно
от това, съгласно чл.1, ал.2 от Закона за
лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, със
законната лихва се събират и неплатените в срока за доброволно плащане вноски
по задължителното застраховане на имуществата. При това положение е напълно
оправдано, лизингодателят да изпълни законоустановеното си задължение и да
сключи като собственик задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, а след това да търси възстановяване на направените разходи от
лизингополучателя на основание чл.13.2 от Общите условия на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО”
ЕАД-гр. София по договори за финансов лизинг.
В чл.14.2 от Общите условия е
предвидено, че всички рискове, свързани с използването на лизинговия автомобил,
са за сметка на лизингополучателя. Този именно риск е застрахован косвено в
случая с вменяването на лизингополучателя на задължението да сключи и
застраховка „Пълно каско”. Доколкото по нея за застрахован се счита
лизингодателя като собственик на превозното средство, той има пряк интерес да
сключи застраховката и да плати премиите в случай, че лизингополучателят не
изпълни това си задължение, но продължава да ползва автомобила. Подобно поведение
няма как да се третира като неизпълнение на договора от страна на ищеца.
Ответникът следва да възстанови на ищеца направените във връзка със
застраховката „Пълно каско” разходи. В противен случай би се обогатил
неоснователно чрез спестяване на необходими съгласно договора разходи.
В исковата молба се твърди, че съгласно Тарифата за таксите и
комисионните, събирани от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София, ако до два месеца след
датата на падежа на последната лизингова вноска собствеността върху автомобила
не е прехвърлена на лизингополучателя, той дължи месечна такса за последващо
администриране на собствеността върху автомобила след изтичане на лизинговия
срок в размер на 90 лв., която такса започва да се начислява на съответното
падежно число два месеца след датата на падежа на последната лизингова вноска и
се дължи за всеки започнат месец. Сочи се, че в случая начисляването на такава
такса е започнало от 10.10.2013 г. и се дължи за 6 месеца /до 10.04.2014
г./ в общ размер на 540 лв.
Ответникът счита, че не дължи месечна такса за последващо
администриране на собствеността върху автомобила след изтичане на лизинговия
срок, тъй като подобно задължение не фигурира в договора.
Действително в договора не фигурира конкретно
задължение на лизингополучателя да заплати подобна такса, както например в
чл.2.8 от договора фигурира конкретно задължение на лизингополучателя да
заплати такса за управление на лизинговата сделка. Както беше споменато
по-горе, в т.4 от договора като негова неразделна част, наред с Общите условия
на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София, е посочена Тарифата за таксите и комисионните
на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София. Докато обаче в т.5 от договора е посочено, че
с подписа си върху договора лизингополучателят удостоверява, че е получил и
приема Общите условия, то подобно удостоверяване и приемане на Тарифата липсва.
Не е ясно в какво се състои т.нар. „последващо администриране”, за което се
претендира таксата. Не са диференцирани и причините, поради които два месеца
след падежа на последната лизингова вноска не е прехвърлена собствеността върху
автомобила. Освен това по делото е представено извлечение от Тарифата, от което
не е видно кога е приета и следователно дали е действала към момента на
сключване на договора и по време на неговото действие.
При тези данни
неправилно Кнежански Районен съд е приел, че съществува вземането на ищеца от
ответника за сумата от 540 лв. Според въззивната инстанция, в тази си част иска
е неоснователен.
В исковата молба се твърди, че съгласно Тарифата за таксите и
комисионните, събирани от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София, лизингополучателят
дължи на лизингодателя и разходите, които последният е направил във връзка с
преустановяване ползването на автомобила и за връчване на уведомление за
дължимите суми. Твърди се, че в т.вр. „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София е ползвало
услугите на специализирана компания за събиране на просрочени вземания срещу
общата сума от 804 лв., от които 660 лв.-за преустановяване ползването
на автомобила и 144 лв.-за посещение
на място и за връчване на уведомление.
Ответникът счита, че ищецът е следвало да използва държавните
институции, а не специализирана компания за преустановяване ползването на
автомобила и за връчване на уведомление за дължимите суми.
Казаното по-горе за таксата за последващо администриране на
собствеността върху автомобила след изтичане на лизинговия срок важи и за
разходите във връзка с преустановяване ползването на автомобила и за връчване
на уведомление за дължимите суми. Следва да се добави, че тези разходи по
естеството си нямат характер на такса, защото не са предварително определени
или поне определяеми. Поради това, дължимостта им не следва да се предвижда в
Тарифата, а в договора и то при конкретни условия.
Пред въззивната инстанция е разпитан като свидетел А.Б., който е
подписал за „лизингополучател” приемо-предавателния протокол от 26.08.2008 г.
към процесния договор. Свидетелят твърди, че той е предал доброволно автомобила
на лизингодателя с уговорката, че ще стои при него 2-3 месеца, докато му плати
1/3 от дължимите 17 000 лв., т.е. 5 500 лв. Твърди още, че по-късно
му се обадили и му казали, че автомобила е продаден за 7 000 лв., въпреки
че бил оценен на 13 800 лв. Според свидетеля, щом са платени всички
лизингови вноски и щом лизингодателят си е получил обратно автомобила,
лизингополучателят не му дължи нищо.
Според въззивната инстанция, каквито и уговорки да са имали страните по
договора за лизинг, то е следвало да ги обективират в писмен вид. Връщането на
автомобила от лизингополучателя на лизингодателя също и обстоятелствата, при
които това е станало, също е следвало да бъдат обективирани в съответен
приемо-предавателен протокол. Такъв не е представен от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр.
София, а представения от въззивника не е приет, поради забраната на чл.266,
ал.1 от ГПК. Следва да се отбележи, че плащането от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр.
София на „ДЕЛТА КРЕДИТ МЕНИДЖМЪНТ”ЕАД-гр. София на възнаграждения за връчени
уведомления и за възстановяване на владението върху лизинговия актив не е
доказателство, че направата на подобни разходи е била необходима.
При тези данни обжалваното
решение е неправилно и в частта му, с която е прието, че съществува вземането
на ищеца от ответника за сумата от 804 лв. Според въззивната инстанция, и в
тази си част иска е неоснователен.
В заключение – Плевенски Окръжен съд намира
за правилно първоинстанционното решение
в частта му, с която на основание чл.422, ал.1 от ГПК е признато за установено по отношение на ЕТ „********”-гр. И., че
съществуват следните негови задължения към „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София, произтичащи
от договор за финансов лизинг
№ 12006411/001 от 14.08.2008 г.:
- за 4 391.03 лв. - незаплатени неустойки за забавено
плащане на конкретно посочени лизингови вноски;
- за 8 262.77 лв. - невъзстановени разходи за
застрахователни премии на лизинговия актив;
- за 952.60 лв. - невъзстановени разходи за данъци на МПС
на лизинговия актив.
- законната лихва върху общата сума от 13 606.40 лв.,
считано от датата на подаване на заявлението – 08.07.2014 г. до окончателно
изплащане на сумата.
В тази си част решението следва да бъде потвърдено.
Като неправилно следва да бъде отменено първоинстанционното решение
в частта му, с която на основание чл.422, ал.1 от ГПК е признато за установено по отношение на ЕТ „********”-гр. И., че
съществуват следните негови задължения към „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София, произтичащи
от договор за финансов лизинг
№ 12006411/001 от 14.08.2008 г.:
- за 540.00 лв. - незаплатени такси за администриране на
собствеността върху лизинговия актив след изтичане на срока на лизинговия
договор;
- за 804.00 лв. – невъзстановени разходи за преустановяване
ползването на лизинговия актив.
- законната лихва върху общата сума от 1 344 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 08.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.
Като недопустимо следва да бъде обезсилено първоинстанционното решение
в частта му, с която на основание чл.422, ал.1 от ГПК е признато за установено по отношение на ЕТ „********”-гр. И., че
съществуват следните негови задължения към „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София:
- за 2 099.01
лв. – разноски за ДТ и юриск. възнаграждение, направени в заповедното
производство.
Предмет
на специалния иск по чл.422, ал.1 от ГПК е установяването на задължението, за
чието изпълнение е поискано издаването на заповед по чл.410 от ГПК.
Присъждането на разноските, направени в съответното заповедно производство, е
законна последица от уважаване на искането за издаване на заповед за
изпълнение.
Съгласно Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В
случая „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София е направило по ч.гр.д. №351/2014 г. по описа на Кнежански Районен съд разноски за ДТ в размер на 299.01 лв., както и разноски за юриск. възнаграждение в размер на 1 800 лв., и е поискало в заявлението присъждането на тези
разноски в общ размер на 2 099.01
лв. ЕТ „********”-гр. И. не е направил разноски в заповедното производство.
В първоинстанционното исково производство „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София е направило разноски за
ДТ-299.01 лв., за юриск.
Възнаграждение-1 800 лв. и за депозит за ВЛ-120
лв., и е поискало присъждането на тези разноски в общ размер на 2 219.01 лв. ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София е
поискало присъждането и на пътни и командировъчни разноски-127 лв. Ответникът е
направил разноски за адв. възнаграждение в размер на 1 000 лв. и претендира присъждането им.
Във въззивното
производство „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София е направило
разноски за юриск. възнаграждение-500 лв., а ЕТ „********”-гр. И. е
направил разноски за ДТ-299.01 лв.
При този изход на спора по същество, ЕТ „********”-гр.
И. следва да бъде осъден да заплати в полза на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София сумата
от 1 910.31 лв., явяваща се
разноски, направени в заповедното производство. Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено в частта му, с която ЕТ „********”-гр. И. е осъден да
заплати в полза на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София разликата от 1 929.63 лв. до 2 346.01 лв. като разноски,
направени в исковото производство. Сумата от 1 929.63 лв. е изчислена като
разноски по компенсация, съобразно уважената, респ. отхвърлената част на иска. Съобразно
уважената, респ. отхвърлената част на жалбата, ЕТ „********”-гр. И. дължи на
„ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София сумата от 428.17
лв., явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивното
производство.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА на основание чл.270 от ГПК като НЕДОПУСТИМО решение №53 от 03.04.2015 г. по гр.д. №445/2014 г. по описа на Кнежански
Районен съд в частта му, с която на основание чл.422, ал.1 от ГПК е признато за
установено по
отношение на ЕТ „********”-гр. И. с ЕИК: *********,
че съществуват следните негови задължения към „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София с ЕИК: *********:
- за 2 099.01 лв. – разноски
за ДТ и юриск. възнаграждение, направени в заповедното производство по ч.гр.д.
№351/2014 г. по описа на Кнежански Районен съд и
ПРЕКРАТЯВА въззивното производство
в съответната му част.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО решение №53 от 03.04.2015 г. по гр.д. №445/2014 г. по описа на Кнежански
Районен съд в частта му, с която на основание чл.422, ал.1 от ГПК е признато за
установено по отношение на ЕТ „********”-гр.
И. с ЕИК: *********, че съществуват следните
негови задължения към „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр. София с ЕИК: *********, произтичащи от договор за финансов лизинг № 12006411/001
от 14.08.2008 г.:
- за 540.00 лв. - незаплатени такси за администриране на
собствеността върху лизинговия актив след изтичане на срока на лизинговия
договор;
- за 804.00 лв. – невъзстановени разходи за преустановяване
ползването на лизинговия актив.
- законната лихва върху общата сума от 1 344 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 08.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата
и вместо него ПОСТАНОВИ следното:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН предявения от „ЕВРОЛИЙЗ
АУТО” ЕАД-гр. София с ЕИК: ********* срещу ЕТ „********”-гр. И. с ЕИК: *********
иск по чл.422, ал.1 от ГПК с петитум: да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че съществуват следните негови задължения към ищеца, произтичащи от договор за финансов лизинг № 12006411/001
от 14.08.2008 г.:
- за 540.00 лв. - незаплатени такси за администриране на
собствеността върху лизинговия актив след изтичане на срока на лизинговия
договор;
- за 804.00 лв. – невъзстановени разходи за преустановяване
ползването на лизинговия актив.
- законната лихва върху общата сума от 1 344 лв., считано от датата на
подаване на заявлението – 08.07.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ на основание чл.271 от ГПК като НЕПРАВИЛНО
решение №53 от 03.04.2015 г. по гр.д.
№445/2014 г. по описа на Кнежански Районен съд в частта му, с която на основание чл.78 от ГПК ЕТ „********”-гр. И. с ЕИК: ********* е осъден да
заплати в полза на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр.
София с ЕИК: ********* разликата от 1 929.63
лв. до 2 346.01 лв. като разноски, направени в исковото производство.
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.272 от ГПК като ПРАВИЛНО решение №53 от
03.04.2015 г. по гр.д. №445/2014 г. по
описа на Кнежански Районен съд в останалата му част.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЕТ „********”-гр. И. с ЕИК: *********
да заплати в полза на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр.
София с ЕИК: ********* сумата от 1 910.31 лв., явяваща се разноски, направени в заповедното производство по ч.гр.д. №351/2014 г. по описа на
Кнежански Районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК ЕТ „********”-гр. И. с ЕИК: *********
да заплати в полза на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД-гр.
София с ЕИК: ********* сумата от
428.17 лв., явяваща се разноски по компенсация, направени във въззивното
производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: