Решение по дело №455/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 170
Дата: 14 септември 2020 г. (в сила от 14 септември 2020 г.)
Съдия: Йонита Цанкова Цанкова
Дело: 20197130700455
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

РЕШЕНИЕ

гр.Ловеч, 14.09.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен  състав, в  публично заседание на осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:    ЙОНИТА ЦАНКОВА

                              

 

при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 455 / 2019 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 38, във вр. с чл. 34a, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

В Ловешкия административен съд е постъпила от жалба от Н.М.А., ЕГН: **********, подписана като наследник на: „Т.Р.В.Б.М.”, чрез адв. Т.Н.А. от САК, съдебен адрес:***, срещу Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, на територията на областите Ловеч и Плевен, като решението се обжалва В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност за отчуждаване на частите от поземлен имот с идентификатор 43829.216.19, представляващ горска територия в землището на с. Лисец и имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч.

С разпореждане от з.с.з. на 27.09.2019 г. е констатирано, че жалбата не отговаря на изискванията на чл. 151 , т. 3 от АПК, поради което е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151 , т. 3 от АПК, като са дадени конкретни указания на жалбоподателя, включително за последиците при неизпълнение на разпореждането във вр. с чл. 158, ал. 3 от АПК.

С молба вх. № 3350/07.10.2019 г. на Н.М.А., ЕГН: **********, чрез адв. Т.Н.А. от САК, е представено платежно нареждане за заплатена д.т. от 10 лв. за образуване на делото.

С разпореждане от з.с.з. на 08.10.2019 г. жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 4 и чл. 159, т. 4 от АПК, като е указано на жалбоподателя в 7-дн. срок от съобщението: 1. да представи 3 бр. преписи от жалбата с приложенията за заинтересованите страни; 2. да представи доказателства за активна процесуална легитимация по чл. 159, т. 4 от АПК /документи за собственост и др./, като е указано, че при неизпълнение съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството по делото.

С определение № 899 от з.с.з. на 29.10.2019 г. на основание чл. 158, ал. 3, във вр. с чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 151, т. 4 и чл. 159, т. 4 от АПК жалбата е оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено. В соченото определение са развити допълнителни мотиви, че жалбоподателят не доказва правен интерес, нито към момента на подаване на жалбата, нито в указания от съда 7-дн. срок, изтекъл на 28.10.19 г. – работен ден.

С определение № 6497 от 02.06.2020 г., постановено по адм.д. № 198/2020 г. по описа на ВАС, състав на Второ отделение на ВАС е отменил определение № 899 от 29.10.2019 г. на Административен съд – Ловеч по адм.д. № 455/2019 г. и е върнал делото на същия състав на съда за продължаване на съдопроизводствените действия.

С определение от з.с.з. на 08.06.2020 г. съдът е приел, че предвид мотивите на ВАС в определение № 6497 от 02.06.2020 г., постановено по адм.д. № 198/2020 г. по описа на ВАС, на състав на Второ отделение на ВАС, следва да приеме, че жалбата е подписана, подадена е срещу подлежащ на обжалване акт и пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, като собственик и адресат на акта в оспорената част. Жалбата е постъпила в срок. Представен е документ за внесена по сметка на Административен съд - Ловеч държавна такса в размер на 10 лева за настоящото производство с молба на жалбоподателя вх. № 3350/07.10.2019 г.

Със същото определение е прието, че са налични са данни относно страните по делото, поради което на основание чл. 154, ал. 1 от АПК същите са  конституирани, при съобразяване предвидените в ЗДС срокове за произнасяне и разпоредбата на чл. 38, ал. 5 (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 87 от 2010 г.) от ЗДС, според която в производството пред съда се призовава задължително и инвеститорът на обекта, за изграждането на който се отчуждава имотът.

Със същото определение с цел процесуална икономия съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза от лицензиран оценител за оценка на недвижими имоти, който да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част от двата поземлени имота в землището на с. Лисец, община Ловеч, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС въз основа на пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждените два имота, като се съобрази с писменото становище на процесуалния представител на ответника Б.Д. на л. 4 от делото.

Със същото определение делото е насрочено, като са направени указания до страните за разпределение на доказателствената тежест.

Постъпила е молба от ответника – Министерски съвет вх. № 2094/09.06.2020 г., като се сочи, че предмет на оценка са два имота – земеделска земя и горска територия, находящи се в землището на с. Лисец, община Ловеч, поради което се иска заличаване на вещото лице К.К. и назначаване на друго вещо лице за оценка на имот – горска територия с идентификатор 43829.216.19.

С определение от з.с.з. на 09.06.2020 г. съдът е съобразил възражението на ответната страна, поради което е назначил комплексна СТЕ от две вещи лица за оценка на двата поземлени имоти, като е назначил ВЛ К.И.С. за оценка на имот – горска територия с идентификатор 43829.216.19 и ВЛ К.Т.К. за оценка на имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, Община Ловеч.

Жалбоподателят сочи, че определеното парично обезщетение за отчуждаваната част от собствените му 2 поземлени имота е занижено в оспореното решение на МС, в оспорените части, и същото не съответства на действителните пазарни цени. Жалбоподателят оспорва единствено определения размер на паричното обезщетение за 2 поземлени имота, както следва: определената пазарна стойност за отчуждаване на частите от поземлените имоти: с идентификатор 43829.216.19, представляващ горска територия в землището на с. Лисец и имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч. В жалбата жалбоподателят сочи бланкетно, че: „при направените от нас изчисления установихме, че определената цена на квадратен метър от отчуждаваните имоти не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики“, като не се излагат конкретни аргументи нито каква според жалбоподателя е реалната пазарна цена, нито се сочат конкретни пазарни аналози и доказателства. В заключение жалбоподателят моли съда решението на МС, в обжалваните части, да бъде изменено, като съдът увеличи размера на определеното парично обезщетение.

В съдебно заседание на 30.06.2020 г. жалбоподателят се представлява от адв. А. и адв. К., които поддържат жалбата, като не сочат други доказателства. Съдебното заседание на 30.06.2020 г. е отложено поради късно внасяне на депозит за двете вещи лица с молба на жалбоподателя вх. № 2458/30.06.2020 г. В последното съдебно заседание на 08.09.2020 г. жалбоподателят не се явява и не се представлява, като липсва и писмено становище по същество на делото, както и липсва искане за присъждане на разноски.

Ответникът - Министерски съвет на Република България, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Същото се поддържа и в съдебно заседание на 30.062020 г. чрез процесуален представител Б.Д., както и в писмено становище вх. № 2859/24.07.2020 г., в което се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът развива съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорените части, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. От ответника се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмено становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение, в обжалваните части с вх. № 2143/11.06.2020 г., както и представя писмени доказателства, чрез юрк. Б.Б.. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министърът на финансите - не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.

Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, не се представлява и не ангажира писмено становище по основателност на жалбата.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, което се признава и от ответника, от надлежна страна, което се признава и от ответника, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

По същество жалбата е неоснователна - в частта относно определеното парично обезщетение за отчуждената част от имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч.

Жалбата е основателна – в частта относно определеното парично обезщетение за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 43829.216.19, представляващ горска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч.

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален  обект с Решение № 250/25.04.2013 год. на МС /на л. 64 от делото/. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.

Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и  съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план.

С влезли в сила Заповед №РД-02-15-68/28.03.2019 год. на Министъра на РРБ и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на Зам. министъра на РРБ е одобрен Подробен устройствен план - парцеларен план за обект "Автомагистрала "Хемус", участъци от км 122+260 до км 135+440,75 и от км 138+321,06 до км 139+340, вклюително пътен възел „Плевен“ в землището на с. Каленик, община Угърчин, област Ловеч, с. Лисец, с. Баховица, с. Славяни, община Ловеч, област Ловеч, с. Бохот, община Плевен, област Плевен.

Няма спор по делото, а и се установява от административната преписка, че няма постъпили възражения/жалби срещу обнародваните Заповед №РД-02-15-68/28.03.2019 год. на Министъра на РРБ и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на Зам. министъра на РРБ за одобряване на подробния устройствен план. Същият е влязъл в сила, като процесните части от 2 имота, собственост на жалбоподателя, са отредени за изграждане на обект с национално значение.

В табличен вид на л. 13-19 от делото и л. 29 и сл. от делото са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение/, извършена в административното производство от лицензиран оценител.

Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне на равностойното парично обезщетение оценката за отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч е занижена.

Видно от приложения по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесната част от  поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4  и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания” - имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на  12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп, а именно - 08.05.2018 - 08.05.2019 год. Използваните от оценителя в административното производство като аналози пазарни сделки за процесната част от поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, са описани в таблица на стр. 2 от заключението на вещото лице К.К. /л- 422 от делото/.

В оспорената му част Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, на територията на област Ловеч, землището на с. Лисец постановява отчуждаването на следните имоти, собственост на жалбоподателя:

1/ поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч, ливада от 2.946 дка, 1.825 дка за отчуждаване, обезщетение 1111 лв.

2/ поземлен имот с имот с идентификатор 43829.216.19, представляващ горска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч, с обща площ 20.599 дка, 2.130 за отчуждаване, обезщетение 2195 лв.

Относно определеното парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч:

Съгласно заключението на вещото лице инж. К.К. при определяне на равностойното парично обезщетение за процесната част от ПИ, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид  вписаните  в Службата по вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждавания, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, за период 08.05.2018 – 08.05.2019 год. За землището на с. Лисец, са налични три броя нотариални актове. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ К.К. са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 422 от делото/, като видно е, че описаните пазарни аналози в заключението на ВЛ - 3 броя нотариални актове - съответстват напълно на оценителския доклад, изготвен на фаза производство по издаване на обжалваното решение на МС.

Видно е, че заключението на вещото лице К. дава напълно идентична оценка с оценителския доклад, както осреднена цена на лв./дка - за същия поземлен имот в землището на с. Лисец е осреднена цена 608,65 лв./дка, като справедливата пазарна стойност за отчуждената част от посочения по-горе имот с идентификатор 43829.132.1, съответства напълно с оценителския доклад, изготвен на фаза производство по издаване на обжалваното решение на МС /на л. 30 от делото/.

При това положение съгласно заключението на вещото лице инж. К. по настоящото дело, което като компетентно и безпристрастно съдът кредитира, оценката на ВЛ съвпада с оценката на оценителския доклад, изготвен на фаза производство по издаване на обжалваното решение на МС, и е в размер на 1111 лв.

Както беше посочено по-горе, използваните пазарни аналози – 3 сделки и описаните нотариални актове са идентични както в заключението на вещото лице инж. К., така и в оценителския доклад, послужил за приемане на оспореното решение на МС, в оспорената част.

При това положение установява се от заключението на вещото лице инж. К., което като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, че пазарната стойност на отчуждената част от поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, в землището на с. Лисец, община Ловеч, съвпада с оценките, определени с оспореното решение на МС, в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице инж. К. е изготвено на база изискванията относно "равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР от ЗДС  и относно "пазарни цени" по смисъла на §1а, т. 2 ДР от ЗДС .

По делото не са представени годни доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение, в частта му относно размера на определеното обезщетение, относно процесната част от поземлен имот с идентификатор 43829.132.1.

Следва да се посочи, че жалбоподателят не сочи доказателства, а възразява по реда за определяне на "равностойно парично обезщетение", който, обаче, е посочен в закона и съдът няма правомощия да го обсъжда, а единствено е длъжен да го приложи.

При това положение съдът намира жалбата – в частта относно определеното парично обезщетение в размер на 1111 лв. за поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч, ливада от 2.946 дка, 1.825 дка за отчуждаване -  за неоснователна и неподкрепена с каквито и да било доказателства.

От друга страна решението на МС, в оспорената част относно същия поземлен имот с идентификатор 43829.132.1,  е законосъобразно и съответстващо на материалния закон – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства и съдебно-оценителна експертиза, като всички доказателства са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира.

Относно определеното парично обезщетение за поземлен имот с имот с идентификатор 43829.216.19, представляващ горска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч:

Видно от заключението на вещото лице К.И.С. на стр. 2 от заключението /л. 426 от делото/: „в сравнение с ОД от 12.06.2019 г. е различна пазарната цена на ПИ – 1231 лв. е само на земята и не включва цената на дървостоя в сегашна възраст -  СОЕ е 754 лв. Не е определена стойност в турнусна възраст/зрелост на дървесината за сеч – 60 г. за липов средно и нискобонитетен стопански клас- за сребролистната липа, която в момента е на 50 г. възраст и оттам цената е по-висока, което се отразява на цената на дървесината в ОД и накрая на ЦОО – 2195 лв. в ОД срещу 2538 лв. при изчисленията от СОЕ.“

Съдът кредитира оценката за процесната част от отчуждения поземлен имот с идентификатор 43829.216.19, изготвена в заключението на вещото лице К.И.С., което е обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.

По изложените съображения съдът намира, че следва да измени обжалваното решение, в обжалваната част относно определеното парично обезщетение за поземлен имот с имот с идентификатор 43829.216.19, представляващ горска територия, като кредитира заключението на вещото лице К.И.С., като обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.

При това положение решението на МС, в обжалваната част относно поземлен имот с имот с идентификатор 43829.216.19, следва да бъде изменено,  като се увеличи размера на определеното обезщетение на 2538 лв. – съгласно заключението на вещото лице К.И.С..

Поради  изложеното съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част относно 1/ поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч, ливада от 2.946 дка, 1.825 дка за отчуждаване, обезщетение 1111 лв., е законосъобразно. Подадената срещу него в тази част жалба е неоснователна и  следва да се отхвърли.

В останалата част относно 2/ поземлен имот с имот с идентификатор 43829.216.19, представляващ горска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч, с обща площ 20.599 дка, 2.130 за отчуждаване,  жалбата е основателна и следва да се измени решението на МС, в посочения по-горе смисъл.

При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника и от пълномощника на заинтересованата страна – Министъра на РРБ на всяка от тези страни следва да се присъдят разноски за процесуално представителство.

Предвид това, че в съдебно заседание се представлява единствено ответника МС – чрез процесуален представител Б.Д. при определяне размера на разноските следва да се съобрази това обстоятелство.

Ето защо на ответника Министерски съвет, участвал чрез ПП Б. Д., следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева на основание чл. 144 АПК, във  вр.  с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималният предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден.

При този изход на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно поисканите в писмено становище разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт Б. Б. не се е явявала в  съдебно заседание, а само е подала писмено становище по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл. 25а, ал. 3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ,във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.143, ал. 4 и чл.144 АПК.

На заинтересованата страна АПИ и на заинтересованата страна Министър на финансите не следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение, поради това, че такива не се претендират, липсват и доказателства за платено адвокатско възнаграждение и за процесуално представителство от юрисконсулт.

От страна на жалбоподателя не са поискани своевременно разноски – видно от писмено становище на жалбоподателя вх. № 3303/08.09.2020 г., като отделно не е представен своевременно и списък с разноски на жалбоподателя, като в съдебното заседание на 08.09.2020 г. жалбоподателят, редовно призован, не се е явил и не е бил представляван. Делото е обявено за решаване в съдебното заседание на 08.09.2020 г., като в соченото писмено становище липсва искане за присъждане на разноски на жалбоподателя /същото се отнася единствено до неприемане заключението на вещото лице К.К./, искане за присъждане на разноски на жалбоподателя липсва и в жалбата. При това положение, независимо че при уважена частично жалба на жалбоподателя са се дължали разноски по компенсация, съдът няма как да се произнесе и да присъди разноски в полза на жалбоподателя.

На основание гореизложеното и чл.  172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба на Н.М.А., ЕГН: **********, подписана като наследник на: „Т.Р.В.Б.М.”, чрез адв. Т.Н.А. от САК, съдебен адрес:***, срещу Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност за отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 43829.132.1, представляващ земеделска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч, ливада от 2.946 дка, 1.825 дка за отчуждаване, обезщетение 1111 лв.

ИЗМЕНЯ по жалба на Н.М.А., ЕГН: **********, подписана като наследник на: „Т.Р.В.Б.М.”, чрез адв. Т.Н.А. от САК, съдебен адрес:***, Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност за отчуждаване на поземлен имот с идентификатор 43829.216.19, представляващ горска територия в землището на с. Лисец, община Ловеч, с обща площ 20.599 дка, 2.130 за отчуждаване, като УВЕЛИЧАВА размера на определеното обезщетение на 2538 лв.

ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН: **********, подписана като наследник на: „Т.Р.В.Б.М.”, чрез адв. Т.Н.А. от САК, съдебен адрес:***, да заплати на Министерски съвет на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./сто лева/.

ОСЪЖДА Н.М.А., ЕГН: **********, подписана като наследник на: „Т.Р.В.Б.М.”, чрез адв. Т.Н.А. от САК, съдебен адрес:***, да заплати на Министерство на регионалното развитие е благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/.

Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.

Да се изпрати препис от решението на страните.

  

 

                                                             АДМ. СЪДИЯ: