№ 19193
гр. София, 22.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110135857 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД извежда съдебно предявените си права въз
основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 18364/2023 г. на СРС,
125-ти състав, срещу Е. С. Ф. и М. С. Ц.. Ищецът твърди, че ответниците, като собственици
на топлоснабден имот с адрес: ГР. СОФИЯ, УЛ. „ХАДЖИ ДИМИТЪР“ № 10, ВТОРИ
НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ, АП. 7, аб. № 16964, са негови клиенти, по неформален договор за
продажба на ТЕ.
Твърди, че в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г. доставил до процесния имот
топлинна енергия на стойност 2214,31 лв., като ответниците не заплатили същата на
уговорения в приложимите общи условия падеж /45-дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнася всяка от месечните суми/, поради което изпаднали в забава и дължали
обезщетение за забава в размер на 264,73 лв. за периода 15.09.2020 г. – 13.03.2023 г.
Поддържа, че на ответниците била предоставена и услуга за дялово разпределение, поради
което дължали цена за същата в размер на 30,96 лв. за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г.,
като поради неплащане на падежа следвало да заплатят и лихва за забава в размер на 3,97 лв.
за периода 16.07.2021 г. – 13.03.2023 г. В исковата молба се твърди, че ищецът издава
текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на
отоплителния сезон, ФДР „Техем сървисис“ ЕООД е изготвяла дялово разпределение, въз
основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответниците. Поради
изложеното, ищецът предявява искове за установяване дължимостта на горепосочените
суми, като претендира по ½ от тях от всеки от ответниците, както и разноски в
производството.
В срока за отговор на исковата молба такъв е постъпил единствено от ответника М.
1
Ц., като се оспорва размерът на предявените искове, като сочи, че с писмо ищецът е посочил
други суми.
В заповедното производство, от Е. Ф. е подадено възражение по бланка, в която не са
посочени доводи за недължимост на вземането.
С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад, е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че през процесния период между ищеца и ответника
М. Ц. е съществувало облигационно отношение за доставка на топлинна енергия до
топлоснабден имот с адрес: ГР. СОФИЯ, УЛ. „ХАДЖИ ДИМИТЪР“ № 10, ВТОРИ
НАДПАРТЕРЕН ЕТАЖ, АП. 7, аб. № 16964. По делото от третото лице – помагач са
представени доказателства, от които е видно, че дяловото разпределение е извършено въз
основа на осигурен достъп до имота за отчет. От неоспорената от страните и приета от СРС
съдебно – техническа експертиза се установява, че за периода, предмет на делото, в имота е
имало 4 броя отопилтелни тела, с монтирани ИРРО, които се отчитат дистанционно, и един
водомер, монтиран през 2019г., чиито показания фигурират в отчетите. Топлинната енергия,
отдадена от сградна инсталация, е изчислявана по формула, приложена в Наредба № 16-
334/2007г, върху пълна отопляема кубатура, при приспадане на таванско помещение, като
вещото лице е проверило начислените от стойности, и сочи, че дяловото разпределение е
изготвено правилно, в съответствие с техническата част на Наредба № 16-334/2007г.,
включително в съответствие с изменението от 2020г.
Ответната страна е представила писмо за дължими суми към 1.2022г., които са на по-
ниска стойност от претенцията на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се
осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от
ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител
на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен,
доколкото съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата
на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.
Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до
процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно
право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено
с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
2
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за открИ.не на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди.
По делото, от представените официални документи – нотариален акт за дарение на
недвижим имот от 1997г. е видно, че през сочената година, И.нка Ц.а е дарила на дъщеря си
Е. Ф., съособственица, и на сина си – М. Ц., съсобственик, собствените си 2/3 идеални части
от правото на собственост върху апартамент 7, като през 1999г., М. Ц. е подал до ищеца
молба – декларация за открИ.не на партида за имота. Е. Ф. е клиент по силата на правото си
на собственост, съгласно разпоредбата на чл.30,ал.2 ЗС, а в случай, че имотът се ползва
само от брат й М. Ц., има правото на претенция към него, за недължимо платеното на
ищеца.
Неоснователно е възражението на М. Ц., че ищецът претендира различна, по – ниска
сума за заплащане. Видно от посочените доказателства, за период м.5. на предишната –м.4
на текущата година, ищецът издава прогнозни фактури, след приключване на отоплителния
сезон, отчет на уредите, и изготвяне на дялово разпределение от третото лице, се издава
една обща фактура през месец 7 на текущата година, с която, прогнозните фактури се
сторнират, и същата, обща фактура, съдържа реално ползваното количество топлинна
енергия за целия отоплителен сезон. Писмото, издадено от ищеца към м.1, няма как да
съдържа информация за целия отоплителен сезон, предвид горното, като е възможно,
посочените в него задължения да са извън исковия период.
Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат цена за услугата дялово разпределение,
извършвана от избран от клиента търговец, а съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за
дялово разпределение на продавача – в случая, на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.36
ОУ, цената за услугата включва цена на обсужване на партида, цена на отчитане на уред, а
съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът на заплащане на услугата се определя
от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата, и се обявява по подходящ
начин на клиентите.
По делото е представен договор, по силата на който на ищеца е възложено събиране
на главницата за услугата дялово разпределение, поради което и искът е основателен. Видно
от извлечението от счетоводната система, представено към исковата молба, вземането на
ищеца е за главници по фактури от м.10.2018г. . Съгласно чл.36 ОУ, клиентите заплащат
цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента търговец, а
съгласно чл.22,ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на продавача – в случая,
на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи таксата за изготвяне на
дялово разпределение, чието събиране му е възложено от ФДР..
Съгласно разпоредбата на чл.36 ОУ, цената за услугата включва цена на обслужване
на партида, цена на отчитане на уред, а съгласно ал.2 на същата разпоредба, редът и начинът
на заплащане на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата, и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвиденото в ОУ налага извод,
че таксата за извършване на услугата дялово разпределение е такса, дължима на третото
3
лице – помагач, която такса, по силата на договор между него и ищецът, и по силата на ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, се събира от продавача. Следователно,
доколкото задължението за заплащането на таксата е различно от задължението по договора
за продажба на топлинна енергия – доколкото фирмата за дялово разпределение е
прехвърлила на ищеца правото да събира таксата за дялово разпределение.
С оглед изложеното, ищецът доказа основанието на претенциите си.
В първото по делото о.с.з. , процесуалният представител на ищеца посочи на съда, че
на 30.10.2023г. е получено плащане на суми по исковото производство, в общ размер
2500лева.
Съгласно разпоредбата на чл.76,ал.1,изр. 1 ЗЗД, този, който има към едно и също
лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките, може да заяви кое от тях погасява.
Към датата на плащането, ответниците имат задължение в размер: 3152,54 лева –
2214,31 лева главница за ТЕ, 264,73 лева лихва, 30,96 лева главница за дялово
разпределение, 3,97 лева лихва върху него. Ищецът, към плащането, е сторил разноски за:
50,28 лева държавна такса за заповедното производство, 188,29 лева държавна такса за
исковото производство, 400 лева депозит за експертиза / общо 638,57 лева/. Следователно,
към датата на плащането, плащането в размер 2500лева не е достатъчно да погаси всички
задължения, съществуващи към датата на плащането.
Отново следва да се посочи, че плащането се сочи от ищеца, а не от ответниците,
затова съдът не може да приложи разпоредбата на чл.76,ал.1, изр.1 ЗЗД – няма „заявление”
от ответниците кои вземания се погасяват. Не е представен документ, от който да е видно,
дали ответниците са направили пред ищеца изявление, че погасяват определени суми.
Следователно, следва да се съобрази погасяването, извършено от ищеца, по реда на чл.
76,ал.2 ЗЗД – когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и
главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата, погасени са разноските за държавни такси и депозит за експертно заключение,
като остатъкът ищецът е използвал за погасяване на всички останали суми, с изключение на
сумата 800,69 лева главница, която се претендира, и върху която се следва законна лихва от
деня, следващ деня на плащането, и която сума, на основание чл.30,ал.2 ЗС следва да се
раздели между двамата ответници поравно.
При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, който претендира
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, от, съответно, 50 лева за заповедното
производство и 100 лева за исковото производство, които следва да се разделят поравно
между ответниците.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
4
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против Е. С. Ф.
ЕГН ********** с адрес : гр. София, УЛ.ХАДЖИ ДИМИТЪР 10, ет.2 НАДПАРТЕРЕН, ап.7
за установяване на вземане на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 18364/2023г., за:
сумата 706,82 лева- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
5.2019г. до 4.2022г. , ведно със законна лихва за периода от 05.04.2023г. до 30.10.2023г,
мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 13.03.2023 г. в размер на 132,36 лева , цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 5.2021г. до 4.2022г. в размер на
15,48 лева , ведно със законна лихва за периода от 05.04.2023г. до 30.10.2023г, мораторна
лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.03.2023 г. в размер на 1,98 лева .
ПРИЗНАВА за установено, че Е. С. Ф. ЕГН ********** с адрес : гр. София,
УЛ.ХАДЖИ ДИМИТЪР 10, ет.2 НАДПАРТЕРЕН, ап.7, дължи на ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б сумата 400,34 лева
– остатък от неплатена 1/2 главница за топлинна енергия за период от 5.2019г. до 4.2022г,
заедно със законната лихва от 31.10.2023г. до окончателното плащане на сумата, по заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 18364/2023г..
ОТХВЪРЛЯ, поради плащане в хода на процеса, предявените от ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б против М. С. Ц. с
ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ХАДЖИ ДИМИТЪР 10, ет.2 НАДПАРТЕРЕН,
ап.7, общ. Столична за установяване на вземане на ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК:
********* по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№
18364/2023г., за: сумата 706,82 лева- цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 5.2019г. до 4.2022г. , ведно със законна лихва за периода от 05.04.2023г. до
30.10.2023г, мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 13.03.2023 г. в размер на 132,36
лева , цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 5.2021г. до 4.2022г. в
размер на 15,48 лева , ведно със законна лихва за периода от 05.04.2023г. до 30.10.2023г,
мораторна лихва за периода от 16.07.2021г. до 13.03.2023 г. в размер на 1,98 лева .
ПРИЗНАВА за установено, че М. С. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София,
УЛ.ХАДЖИ ДИМИТЪР 10, ет.2 НАДПАРТЕРЕН, ап.7, общ. Столична дължи на
ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ ЕАД с ЕИК: ********* и адрес: гр. София, УЛ.ЯСТРЕБЕЦ 23 Б
сумата 400,34 лева – остатък от неплатена 1/2 главница за топлинна енергия за период от
5.2019г. до 4.2022г, заедно със законната лихва от 31.10.2023г. до окончателното плащане на
сумата, по заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по гр.д.№
18364/2023г..
ОСЪЖДА Е. С. Ф. ЕГН ********** с адрес : гр. София, УЛ.ХАДЖИ ДИМИТЪР
10, ет.2 НАДПАРТЕРЕН, ап.7 да заплати на Топлофикация София ЕАД, ЕИК *********
сторените по делото разноски от 25лева за гр.д.№ 18364/2023г. и 50 лева за гр.д.
№35857/2023г .
ОСЪЖДА М. С. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, УЛ.ХАДЖИ ДИМИТЪР
5
10, ет.2 НАДПАРТЕРЕН, ап.7, общ. Столична да заплати на Топлофикация София ЕАД,
ЕИК ********* сторените по делото разноски от 25лева за гр.д.№ 18364/2023г. и 50 лева
за гр.д.№35857/2023г
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца „Техем Сървисиз” ЕООД.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок пред СГС от връчването му за
страните.
Ответната страна може да заплати доброволно сумите по банкова сметка:
BG48SOMB91301011253302.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6