№1277
гр. Пловдив, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, ХХVІ състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и девети юни, две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при секретаря Д. Й. и с участието на прокурора Д. М.,
като разгледа докладваното от Председателя КАНД № 1056 по описа на съда за 2023
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, против Решение № 341/23.02.2023
г. по АНД № 287/2023
г. на Районен съд – Пловдив.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно и се моли съда да го отмени, както и да отмени ЕФ.
Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР –
Пловдив, в писмен отговор от 20.04.2023 г. оспорва жалбата. Излага подробни
доводи за правилността на обжалваното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив е на
становище за неоснователност на жалбата.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на
двете страни, намери за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок, срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, и от надлежна страна с правен интерес от
обжалването, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
Предмет на касационното обжалване е Решение № 341 от 23.02.2023
г. по АНД № 287/2023 г. по описа на ПРС, с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К 6671284,
издаден от ОД на МВР – Пловдив, с който на С. П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП, му е
наложена глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Според
електронния фиш, с мобилно автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743, е установено, че на 10.03.2021
г. около 21:22 ч., в гр. Пловдив, бул. „Найчо Цанов“ (транспортен надлез),
посока ж. к. „Тракия“, при въведено ограничение от 50 км/ч, заснетото МПС
"БМВ Х 6 Х Драйв 40 Д" с рег. № ***се
движело с установена стойност на скоростта 63 км/час и превишена стойност на
скоростта 13 км/час, като стойностите са дадени след отчетен толеранс в полза
на водача от 3% от отчетената скорост, която е била 66 км/час. Нарушението е по
чл.21 ал.1 от ЗДвП. На основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.1 т.2 от ЗДвП е определено административно наказание
"глоба" в размер на 50 лева, наложено на С.П.С., в качеството му на
ползвател на автомобила.
По
делото са представени: електронен фиш серия К
№ 667128, снимков материал; удостоверение за одобрен тип средство за измерване BG
17/5126, протокол от проверка на мобилна радарна система за видеоконтрол ARH
CAM S1 № 11743 СА, № 65-С-СИС/28.09.2020 г.; протокол от дата 10.03.2021 г. за
използване на автоматизирано техническо средство или система ARH CAM S1 №
11743;справка за собствеността на МПС; декларация от собственика на лекия
автомобил – Й.П.К.от 30.11.2022 г.; електронен фиш № К 4592946, издаден на Й.К.;
копие на свидетелство за управление на МПС на С.П.; справка за анулиран фиш,
издаден на Й.К..
При
така установената фактическа обстановка, районният съд е приел, че обжалваният електронен фиш съдържа нормативно
установените реквизити, поради което е годен да установи факта на нарушението,
мястото на извършването му, субекта на отговорността и конкретното изпълнително
деяние. Приел е, че нарушението е правилно квалифицирано и законосъобразно на
нарушителя е наложена предвидената в закона глоба във фиксиран размер.
По
отношение на въведените в обстоятелствената част на касационната жалба
възражения, районният съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по
делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота събраните
писмени доказателства по делото. Фактическите констатации се подкрепят от
събраните доказателства. Въз основа на правилно установената фактическа
обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи формирани
от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция, която на
основание чл.221 ал.2 изр. второ от АПК ги възприема като свои.
В
обобщение: - когато има констатирано нарушение с техническо средство, водачът
не се спира, а се съставя фиш. По закон той се изпраща на собственика на колата
за връчване, а когато става въпрос за юридическо лице, фишът идва на името на
собственика на колата.
В
настоящия случай, нарушението е безспорно установено по надлежния ред, за което
правомерно е издаден и електронен фиш. По делото са налични данни за: -
регистрацията на автомобила - „БМВ Х 6 Х Драйв 40 Д“
с рег. № ***; за собствеността му; електронен фиш серия К № 4592946 от 10.03.2021
г., издаден на собственик на автомобила - Й.П.К.; декларация от последната от 30.11.2022 г., с
което представя декларира, че на процесната дата –
10.03.2021 г. автомобилът е бил във владение на С.П.С., съответно, надлежно
издаден фиш серия К № 6671284 на С.П.С., който му е надлежно връчен на 16.12.2022
г.
Съгласно чл.189 ал.5 от ЗДвП, електронният
фиш по ал.4 се връчва на лицето по чл.188 ал.1 или 2 с препоръчано писмо с
обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на
вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и
правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща
глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно
средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен
фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира. Т. е. правилно административният орган е издал електронният фиш на С.П.С.
и в този смисъл е неоснователно възражението на жалбоподателя, че неправилно
фишът е издаден на ползвателя.
В
конкретния случай, оспореният фиш е съставен съобразно правилото възведено в
чл.189 ал.4 от ЗДвП, според което, при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Същият съдържа данните, предвидени в цитираната законова разпоредба,
именно за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно
средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание
на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката,
начините за доброволното й заплащане.
Видно
от съдържанието на цитираната разпоредбата, "дата на съставяне" не е
сред изчерпателно изброените реквизити на електронния фиш (за разлика от чл.42
т.2 от ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Производството по чл.189
ал.4 – ал.11 от ЗДвП е специфично, доколкото се касае за нарушение, установено
с техническо средство. Ето защо, изискванията за съставянето на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ, а датата на неговото съставяне съвпада с тази
на установяване на нарушението чрез неговото заснемане и запаметяване в
системата. При това положение, липсата на дата на съставяне на електронния фиш не може
да се възприеме като съществено нарушение на процесуалните правила.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП,
регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш
и са свързани, само и единствено, с производството по издаване на НП, започващо
със съставянето на АУАН. Именно от спецификата на електронния фиш се изхожда и
при преценката относно приложимостта на сроковете по чл.34 от ЗАНН в
производството по неговото издаване и обжалване. Казано с други думи, в случаи
от категорията на процесния последнопосоченият
законов текст е неприложим. В този смисъл възраженията на касационния
жалбоподател за издаване на ЕФ в нарушение на чл. 34 ЗАНН, настоящия съдебен
състав намира за неоснователно.
От
изложеното до тук следва, че, като е потвърдил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
При този изход на спора и предвид претенциите
на ответната страна за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива й се следват и същите се констатираха в размер на 80.00 (осемдесет)
лева, съобразно разпоредбата на чл.27 е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден
от горното, Административен съд Пловдив, ХХVI състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №
341/23.02.2023 г. по АНД № 287/2023 г. на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
да заплати на ОД на МВР – Пловдив, сумата от 80.00 (осемдесет) лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.