РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Девня, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЮЛИЯН НИКОЛОВ
при участието на секретаря И. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН НИКОЛОВ Гражданско дело №
20243120100449 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1
ГПК, вр. чл.153 ЗЕ, вр. чл.86 ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД гр.
София, ЕИК *********, срещу А. Р. А., ЕГН **********, за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1838.40 лв, от която 1601.31 лв. главница, представляваща стойност на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., 178.86 лв, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 16.05.2023 г., ведно със законната лихва до окончателното
плащане, 48.54 лв, представляваща цена на услуга дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. дело №29622/2023
г. по опис на РС София.
Ищцовата страна твърди, че отв. А. А. в качеството на собственик
на топлоснабден имот е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно
който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване на сграда –
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират
1
средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тела в имотите и да заплащат цена за ТЕ при условията и реда, определени в
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Сочи, че съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД за клиенти за
битови нужди в гр. София, които се изготвят от „Топлофикация София“ ЕАД и
се одобряват от КЕВР. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата
на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е
необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Сочи, че с тези
общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на ТЕ и дружеството: правата и задълженията на двете страни;
редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на ТЕ;
отговорностите при неизпълнение на задълженията и други. Заявява, че
ответникът е упражнил правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо него са влезли в
сила действащите за процесния период Общи условия, като за него в сила са
били Общи условия, одобрени с Решение на ДКЕВР, от 2016г. Сочи още, че
задължението на ответника за заплащане на дължимите суми в размер,
посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца,
следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че ответникът е използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период и не е
погасил задължението си, поради което предявил в РС София заявление по
чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу отв. А. А. и образувано ч. гр. дело. Моли съда да приеме за установено,
че ответникът дължи на ищеца сума за консумирана топлинна енергия и
дялово разпределение в размер на 1838.40 лв, от която 1601.31 лв. главница,
представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 178.86 лв, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.05.2023 г., ведно със законната лихва до
окончателното плащане, 48.54 лв, представляваща цена на услуга дялово
разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,Претендира
заплащане на направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът оспорва изцяло основанието и размера на иска. Твърди, че няма
2
индивидуален договор, не са му изпращани фактури и не е получавал такива,
не са му съобщавани месечни задължения за „потребление“, респ. не се дължи
нито главница, нито лихва. Заявява, че не са му известни общите условия,
действали в процесния момент. Оспорва потреблението. Оспорва, че
представената справка от не се отнася до апартамента на ответника, тъй като
не носи никакви индивидуализиращи признаци, нито подпис и печат и сама по
себе си не е първичен документ. Оспорва договор №Д-0-72 от 09.06.2020 г. за
автентичност и вярност. Твърди, че в апартамента не се престира услугата
„топлинно счетоводство“, не е извършван месечен или междинен отчет, нито
годишно изравнително отчитане на потреблението. Твърди още, че не
съществува каквато и да е доставка на услуга „топлинно счетоводство“. Не е
извършвано дялово разпределение, а ако е извършвано е извършено
неправилно, несъответно на нормативната уредба. Заявява, че съставеният
протокол не е в предвидената в договора форма – писмена с нотариална
заверка на подписите, както и не съдържа имена и подписи на собственици,
поради което е нищожен, недействителен, не поражда последици. Заявява
също, че след като няма потребление не се явява потребител, респ. купувач и
не дължи суми за нещо, което не е доставяно и потребявано, както и не са
спазени никакви изискания за отчитане и разпределение на енергия. Твърди,
че не дължи суми за „топлоподаване“, тъй като изрично е заявил, че не желае
такова. Завява, че топлоподаване не е доставяно. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
Третото лице „Бруната“ ООД, ЕИК ********* – помагач на ищеца,
е предоставило писмени доказателства, като е изразило становище, че
отчитането и разпределянето на топлинна енергия е извършено в съответствие
с действащата през процесния период нормативна уредба.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
По делото е представен нотариален акт №188 от 05.12.2008 г. за
покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се
в *** на първи надпартерен етаж, в който е обективирано, че с НА №32/1997 е
учредено право на ползване върху процесния имот на М. И. И., ЕГН
3
**********. Видно от приложеното от ответника и влязло в законна сила
Решение №859 от 08.11.2018 г на ОС Варна, за безспорно и ненуждаещо се от
доказване е прието обстоятелството, че титулярят на учреденото право на
ползване върху имота М. И. И. е починала на *** г. – дата, предхождаща
процесния период. Посочени от ответника са заявление, изхождащо от него, с
адресат „Топлофикация София“ ЕАД от 12.10.2016 г. (л.62) и заявление, също
подписано от него, адресирано до „Бруната“ ООД от 20.02.2017 г. (л.65),
видно от които отв. А А. заявява, че е потребител на предоставяните от
съответните дружества услуги за имот, находящ се на *** (надпартерен) с
абонатен номер 96712. Правилата за продажба на топлинна енергия за битови
нужди са регламентирани от законодателя в специалния Закон за енергетиката.
В § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г. е дадено разяснение на
понятието „потребител на топлинна енергия“ – физическо лице – собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.
С влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което по смисъла си е еквивалентно на
понятието „потребител на топлинна енергия“. В съответствие с новата
редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните
тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия, настоящият
съдебен състав счита, че ответникът, поради качеството му на титуляр на
абсолютното право на собственост, се явява клиент на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, като по
аргумент от ал.2 на същата разпоредба, одобрените от КЕВР общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от клиентите. В тази връзка, наведените от ответната страна възражения за
липсата както на индивидуален договор, така и за непредставянето по делото
на общите условия и това, че същите не са и били известни, се явяват
4
неоснователни. Съдът счита факта за съществуването на договорни
отношение между топлопреносното предприятие и физическото лице – клиент
на топлинна енергия за доказан.
За ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да е
доказал по безспорен начин, при условията на пълно и главно доказване,
обема на действително потребената в процесния имот топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на
претендираната сума. В тази насока третото лице-помагач е представило
индивидуални справки за използвана топлинна енергия на абонатен номер
96712 и адрес *** – дА., от които може да бъде направен извод, че издадените
справки се отнасят до имота, собственик на който е ответникът. Периодите
съвпадат с процесния период , а именно от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.
От оспорената от ответника и приета като обективно и
компетентно изготвена от съда съдебно-техническа експертиза се установява,
че за процесния период е била доставяна топлинна енергия за отопление на
имот, сградна инсталация и горещо водоснабдяване, както и че суми за
топлинна енергия за общите части на сградата и за мощност не са
начислявани. Вещото лице е разяснило, че начисляването на дължимите суми
за топлоенергия се извършва не помесечно, а по периоди, през които цената на
топлоенергията е била непроменена – общо 16 периода.
В заключението на неоспорената и приета от съда съдебно-
счетоводна експертиза вещото лице е посочило както общата дължима сума за
топлинна енергия, така и сумите по отделни пера. Посочено е, че по
счетоводни дА. общата дължима сума за периода м. 05.2020 г. до м. 04. 2022 г.
е в общ размер 1601.31 лв, като е направено и съответно разпределяне по пера.
В отговор на поставения на експерта въпрос във връзка с размера на законната
лихва, е установена дължимостта на лихва в размер 207.45 лв за периода от м.
07.2020 г. до м.10.2022 г.; лихва в размер 9.01 лв. върху главницата за дялово
разпределение за периода за периода от м. 07.2020г. до м. 4.2022 г.; В
съответствие с така установеното, съдът намира предявената претенция за
доказана по основание и размер, поради което следва да бъде уважена
изцяло.
Посочените по делото доказателства касаещи наличието, респ.
липсата на договорно правоотношение за извършване на услугата „топлинно
5
счетоводство“ чрез система за индивидуално отчитане и разпределяне на
топлинна енергия, не следва да бъдат обсъждани по същество с оглед
извършеното в хода на процеса погасяване на претендираното задължение, за
което ответникът е ангажирал писмени доказателства, от които се установява,
че сумата 48.54 лв, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва до
изплащане на вземането са заплатени. Цитираното в представения платежен
документ основание кореспондира с размерите на сумите, претендирани от
ищеца за дължими. От така изложеното настоящият съдебен състав прави
извод, че предявените искове в частта за посочените суми, следва да бъдат
отхвърлени, поради погасяването им в рамките на настоящото производство,
като това обстоятелство следва да бъде ценено с оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 ГПК, а именно като правопогасяващо претенцията на ищцовото
дружество.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски за исковото производство, изразяващи се в
юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в
съответствие с разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1 НЗПП, като с
оглед фактическата и правна сложност по делото същото се явява справедливо
до размер 200 лв. В полза на ищеца се следват и разноските 1200 лв за
съдебно-техническа (600 лв) и счетоводна (600 лв) експертиза. Въпреки
частичното отхвърляне на иска поради извършено от ответника плащане след
образуване на производството, доколкото неговото поведение е дало повод за
предявяване на иска и в отхвърлената част, обезщетението за разноски следва
да се присъди в пълен размер, а не съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и разноските,
сторени в заповедното производство в размер 86.77 лв, от които 36.77 лв
държавна такса и 50.00 лв възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен иск от „Топлофикация
- София“ ЕАД, ЕИК *********, при участие на трето лице „Бруната“ ООД,
6
ЕИК, *********, че А. Р. А., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на „Топлофикация -
София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1838.40 лв, от която 1601.31 лв.
главница, представляваща стойност на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., 178.86 лв,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2021 г. до 16.05.2023
г., ведно със законната лихва до окончателното плащане, 48.54 лв,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по Заповед №21181 /20.07.2023г. по
чл.410 ГПК по ч. гр. дело №29622/2023 г. по опис на РС София.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация - София“ ЕАД,
ЕИК *********, при участие на трето лице „Бруната“ ООД, ЕИК, *********,
срещу А. Р. А., ЕГН **********, в частта относно: сумата 48.54 лв,
представляваща цена на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА А. Р. А., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
„Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 1486.77 лв (хиляда и
четиристотин и осемдесет и шест лева и 77 ст.), представляваща обезщетение
за направени по делото разноски, от което 200.00 лв възнаграждение за
юрисконсулт, 1200.00 лв възнаграждение за експертизи, 36.77 лв държавна
такса по заповедното производство и 50.00 лв възнаграждение за юрисконсулт
по заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС Варна в
двуседмичен срок от съобщаването до страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7