Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                         № 4609

                                       

                                           град Варна ,10.11.2017год.

 

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХVІ състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди и седемнадесета     година, в състав:

                                              

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА

 

при секретаря     ГАЛЯ ДАМЯНОВА , като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 16 697  по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        

Предявеният иск е за делба на недвижим имот, основан на чл.34 от ЗС. 

Ищците  претендират  от съда да постанови решение, с което  да допусне и извърши делба на недвижим имот, представляващ Дворно място с пл.номер 41, находящо се в с.К., Община Варна, кв.20 от РП на с.К., с площ по документ за собственост 920 /деветстотин и двадесет/ кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници по скица: север - *; запад - поземлен имот; изток - *; юг - поземлен имот при следните квоти: За Н.А.П. - 1/3 ид.част, за П.А.Н. - 1/3 ид.част, за Д.П.П. - 1/6 ид.част и за А.П.П. - 1/6 ид.част.

Ищците аргументират правен интерес от предявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

С ответниците са съсобственици на следният недвижим имот: Дворно място с пл.номер 41, находящо се в с.К., Община Варна, кв.20 от РП на с.К., с площ по документ за собственост 920 /деветстотин и двадесет/ кв.м, ведно с построената в него жилищна сграда, при граници по скица: север - ул."*"; запад - поземлен имот; изток - ул."*; юг - поземлен имот.

Съсобствеността възниква въз основа на наследяване от родителите им А.П. С., ЕГН **********, б.ж. на с.К., починал на 27.08.2002г. и М. Т. С., ЕГН **********, б.ж. на с.К., починала на 22.07.2016г. След смъртта на родителите им  ищците: Н.А.П., ЕГН **********, П.А.Н., ЕГН ********** и Д.П.П., ЕГН ********** и А.П.П., ЕГН ********** - деца на починалия им брат П. А. П., ЕГН **********, б.ж. на с.К. се явяват съсобственици на гореописаният недвижим имот, при квоти:

-    За Н.А.П.-1/3 ид.част

-    За П.А.Н.-1/3 ид.част

-    За Д.П.П. - 1/6 ид.част

-    За А.П.П. - 1/6 ид.част.

С оглед прекратяване на съсобствеността, тъй като доброволно не могат да се споразумеят относно делбата на съсобственият им недвижим имот, за тях възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск.

В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК,  ответниците, чрез пълномощник адв. Е.С. от ВАК, депозират отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответниците  оспорват  предявения иск за делба  при следните аргументи: Категорично отричат да е възникнала съсобственост по силата на наследствено правоприемство върху процесния имот между ищците от една страна и ответниците от друга. Това възражение аргументират със следните факти и обстоятелства: Изключителен собственик на недвижимия имот, представляващ дворно място и построена в същото жилищна сграда, е бил общият наследодател на страните А.П. ***, роден през 1925г. и поч. на 27.08.2002г., който е бил баща на ищците и дядо на двамата ответници. Този имот той е придобил по наследство и давност от своя баща – П. А. С., роден през 1876г. и поч. на 25.04.1961 г., с когото са живели в едно домакинство от раждането на А.П. Стоянов и до смъртта на неговия баща. Никой от многобройните наследници на П. А. С. не е имал никакви претенции към най-малкия от тях - А., който е останал да живее в бащиния си имот. В този имот е създал своето семейство и е отгледал трите си деца: П. А. П., П.А.Н. и Н.А.П.. Този имот никога не е ставал семейна имуществена общност на двамата съпрузи и родители на ищците - А.П. С. и М. Т. С.. На мястото на съществувалата в двора стара постройка, жилище на П.А. С., през 1951 г. той и неговият син А. са построили двуетажна жилищна сграда, за която П. С. е имал разрешение за строеж. Последният е станал собственик и на построеното в неговия имот. След смъртта му единственият от неговите наследници, който е останал да живее в имота, е бил А.П. С., заедно със семейството си - съпруга М. и три деца: П., П. и Н.. Никой от братята и сестрите на А.П. С. не е имал претенции срещу него по отношение на бащиния им имот. Така от момента на смъртта на П. С. през 1961г. и до своята смърт през 2002г. А.П. е живял в конкретния имот, който е придобил по наследство и давност, изтекла в негова полза. За този имот не е имало акт за правото на собственост на П. С. и неговото име фигурира единствено в разписната книга от 1931г., съхранена в кметство К. Още през 1956г. от имота на последния и с акт за държавна собственост № 1436/21.08.1956г. на основание Закона за плановото изграждане на населените места /ЗПИНМ/ обн. в ДВ бр. 227/01.10.1949г. в сила от 03.01.1950г. /отм. ДВ бр. 29/10.04.1973г./ са отчуждени 440 кв. м от цялото дворно място с площ 920 кв. м. Според действащата редакция на чл. 39 от ЗПИНМ /от изв. бр. 227/1949г. до изв. бр. 54 от 06.07.1956г./ - недвижимите имоти, отредени за мероприятия на народните съвети, другите държавни учреждения и предприятия, кооперациите и политическите, и обществени организации, както u недвижимите имоти, придадени към парцели на други лица по дворищнорегулационен план, са се считали отчуждени, без да е необходимо към този момент собственикът да бъде обезщетен, за разлика от новоприетия след това чл. 74а от ЗПИНМ /нов изв. бр. 54 от 06.07.1956г. , считано от 10.07.195бг./, в който е било предвидено имотите да се считат отчуждени от деня на обезщетяването на собственика. Т.е. през периода от 10.07.1956г. до отмяната на ЗПИНМ през 1973г. улично регулационният план вече не е имал отчуждително действие, а отчуждаването е възниквало в деня на обезщетяването на собственика. П. А. С., от чийто двор са отнети 440 кв. м с акт за държавна собственост от 21.08.1956г. не е бил обезщетен по никакъв начин и поради това отчуждаваното следва да се счита за незаконосъобразно, като неизвършено. То не е могло да произведе правен ефект.При подобно положение следва да се приеме, че собствеността върху имота се възстановява автоматично в положението отпреди. По тази причина незаконосъобразна се явява и последващата доброволна делба между държавата и А.П. С. от 14.03.1986г., обективирана в писмен акт, представен като доказателство към исковата молба, защото нищо не е налагало нейното извършване, а още по-малко заплащането на 880 лв. в полза на държавата, щом тези 440 кв.м. са останали в патримониума на собственика на горните основания. Но дори и да не се сподели аргументът за незаконосъобразност на отчуждаването, а след това и на извършената през 1986г. делба между държавата и собственика на въпросните 440 кв.м., то този факт идва да покаже, че действителният собственик, признат дори от държавата, е именно А.П. С., защото с него, а не с участието на други съсобственици, например неговите братя и сестри или неговата съпруга М., е извършена доброволната делба.

Поради липса на документ, удостоверяващ правото на собственост в лицето на П. А. С., предвид факта на упражняваното от А.П. С. владение върху имота след смъртта на неговия баща през 1961г. в рамките на давностен срок над 20 години /каквото е било изискването на закона към този минал момент/ и на осн. чл. 483 от ГПК и чл. 79 от ЗС след надлежно осъществена нотариална процедура, последният е признат за собственик на 480 кв. м от дворно място, ведно с построената в него жилищна сграда, която към момента на съставяне на констативния нотариален акт № *. том *. дело № */*г. на нотариус при ВРС /когато нотариатът е бил все още държавен/ е била във вида, в който се намира и към настоящия момент.

През 1982г. синът на А.П. и баща на двамата ответници в процеса – П. А. П., е сключил граждански брак с майката на ответниците Д.Д.П., чието име не фигурира сред наследниците на А.П. в представеното с исковата молба удостоверение за наследници, но тя поради правото на наследяване от починалия й съпруг, задължително следва да вземе участие в настоящия процес, за да упражни личното си право на защита срещу иска.

 

След сключване на гражданския брак, П. А. и Д.П. са се установили да живеят в дома на бащата на съпруга А.П., където са родени и където и понастоящем живеят двете им деца Д. и А., заедно с тяхната майка.

 

Предвид невъзможността всички членове на домакинството да се разположат в жилището, построено в имота през 1951г., П. А. и съпругата му със семейни средства са построили приживе на наследодателя А.П. без учредено право на строеж през 1983г. нова постройка, долепена до вече съществуващата такава.Двете сгради, строени в различен период от време, са функционално и конструктивно свързани помежду си и представляват една двуетажна сграда с площ на първия етаж 44 кв. м. а на втория - 32 кв. м. Тази постройка няма самостоятелен характер, а е принадлежност към главната вещ и следва собствеността на последната.Една година по - рано, през 1982г., без разрешение за строеж и без строителни книжа, П. А. със собствени средства, труд и материали е изградил в дворното място гараж с площ 18 кв. м, представляващ самостоятелен обект.Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа по отношение на построеното през 1982 и 1983г., влиза в действие презумпцията на чл. 92 от ЗС, поради което построеното в посочения период следва собствеността на земята, която е била на общия наследодател А.П..От правна гледна точка няма пречка правото на собственост върху терен и върху сграда в него да принадлежи на различни правни субекти, но това е възможно само при наличие на разрешение за строеж, респ. учредено право на строеж, каквото в случая не е налице.Затова въпреки, че П. А. и неговата съпруга Д. са извършили строежа на пристройката към вече съществуващата сграда и че П. е изградил гаража в имота с лични средства, труд и материали, собствеността върху тях е именно на неговия баща - единствен собственик на терена.

Като единствен и изключителен собственик на дворното място и жилищната сграда, построена в същото и във вида в който е съществувала към релевантния момент, през 1990г. А.П. С. е направил саморъчно завещание в полза на своя син и наследодател на ответниците – П. А. П., което завещание е оставено на съхранение в нотариата при ВРС към нот. д. № */*г. След смъртта на завещателя, то е обявено. С протокол от съдия по вписванията е обявено на 18.06.2008г. и е вписано в книгите за вписвания на 25.06.2008г. в том *, № *. вх. peг. № *. Искането за обявяване на саморъчното завещание е направено лично от П. А. П. и по този начин е упражнил правата си по него. От датата на обявяване на завещанието той е обективирал своето намерение да се ползва от него. Останалите наследници на А.П. С., предвид публичността на акта  са разполагали със законовата възможност да заявят претенции по чл. 30 от ЗН. Това не е сторено и до този момент, а правото им да искат намаляване на завещателното разпореждане и възстановяване на запазените им части от наследството, е погасено по силата на изтекла петгодишна погасителна давност. Това обстоятелство препятства възможността да се иска делба на конкретния имот, т. к. върху него не е налице съсобственост между ищците и ответниците по делото.

След смъртта на П. А. през 2014г. единствени негови наследници по закон са двете му деца и преживялата съпруга. Те по силата на законовата правна норма наследяват имуществото, което е притежавал техният пряк наследодател, а именно - дворното място с площ от 920 кв. м. ведно с построената в същото място жилищна сграда.Наследяват и гаража, находящ се в дворното място, макар, че той не му е завещан в саморъчното завещание.Това е така, защото по силата на завещанието и като собственик на терена по силата на приращението става собственик и на гаража, който е построен без строително разрешение. В условията на евентуалност, считано от 2002г. е владял този гараж единствено за себе си, явно, непрекъснато и необезпокоявано от никого, като не е допускал други лица в него освен съпруга и децата си и по този начин го е придобил на основание - давностно владение, продължило до смъртта му през 2014г. /12 години/.

Предвид гореизложеното оспорват да е налице съсобственост по отношение на процесния имот между ищците и ответниците. Твърдят, че собственици на имота са наследниците на П. А. /двамата ответници и тяхната майка/. Оспорват съсобствеността да е възникнала между страните в настоящото производство по наследство от М. Т. С. - съпруга на общия наследодател. Това е така, защото имотът е придобит по наследство и давност от нейния съпруг в лична собственост след смъртта на неговия баща през 1961 г., на когото е принадлежал, включително и с построеното в него.

Предвид изложеното молят да не се допуска делба на заявения в исковата претенция на ищците недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 920 кв. м и построената в него жилищна сграда, находящ се на административен адрес: е. К., общ Варна, обл. Варна, ул. „*.

В случай, че завещанието, на което се позовават в настоящото производство, бъде успешно оборено и вследствие на това бъде изключено от доказателствения материал, то тогава правят възражение за придобиване на имота, представляващ дворно място с площ от 920 кв. м, ведно с построената в същото двуетажна жилищна сграда, както и на гаража в същото, на основание изтекла в полза на наследодателя на ответниците придобивна давност с начало 2002г. и краен момент 2014г.

 

Ако и това възражение не бъде уважено, то тогава във втората фаза при спорът по сметки ще претендират обезщетение за построеното от техния наследодател жилище през 1983г. и построеният от него през 1982г. гараж, и двете без разрешение за строеж и без строителни книжа, като подобрения върху имота, с които приживе на общия наследодателя е увеличена стойността на наследството.

 

В съдебно заседание ищците, чрез проц.представител адв. С. молят съда да постанови решение , с което да обяви завещанието за недействително до размера на една втора ид.част, като приеме , че имотът е СИО към датата на смъртта на завещателя и допусне делба между страните.

В съдебно заседание ответниците, чрез проц. представител адв.С. молят съда да приеме , че претендирания за делба имот не е СИО и процесното завещание е валидно и пораждащо действие по отношение на целия имот. В условие на евентуалност се позовават на давност в периода от 2002 до 2014год. Молят за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

 

СЪДЪТ, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

 

    От приетият по делото нот.акт №*, том *,н.дело */*год. на нотариус при ВРС се установява, че на 26.11.1985год. е констатирано правото на собственост върху недвижим имот, като  А.П. С. е признат за собствени по давностно владение върху следния недвижим имот, находящ се в с.К., обл.Варна, представляващ дворно място  от 480кв.м.,включено в парцел * от квартал * .

Приет по делото е договор за доброволна делба /л.5/ , видно от който  на 14.03.1986год. е извършена делба между Държавата и А.П. С. , по силата на който е ликвидирана съсобствеността между страните  по отношение на 440/920кв.м. ид.части от недвижим имот, дворно място , съставляващо парцел * в кв.* по плана на село К.

Към доказателствата по делото е прието удостоверение за наследници на А.П. ***, видно от което А. П.С. е починал на 27.08.2002год. и след своята смърт е оставил за законни наследници следните лица: М. Т. С.- съпруга, починала : 22.07.2016год.; П.А.Н.-дъщеря; Н.А.П. –дъщеря и П. А. П.-8-син. П. А. П. почива на 17.01.2014 год., като в удостоверението за наследници са вписани като негови законни наследници: Д.П.П.-дъщеря и А.П.П.- син.

Видно от представеното от ответниците удостоверение за наследници на Панайот Атанасов П. /л.50/ след своята смърт освен деца П. Ат.П. оставя и съпруга Д.Д.П..

Съгласно прието по делото удостоверение за сключен гр.брак /л.61/ панайот Ат.П. и Д. Д.Д. са съпрузи по силата на ак7т за гр.брак от 29.08.1982год.

Приобщено към доказателствата по делото е саморъчно завещание в заверен препис, видно от което А.П. С. завеща на сина си П. А. П. *** за който се претендира делба.

Приет е и протокол за обявяване на саморъчно завещание/л.42/, видно от който процесното саморъчно завещание е обявено на 18.06.2008год.

Приета по  делото е декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти, видно от която за процесния имот е подадена декларация, с която имотът е деклариран на името на П. Ат.П. и Д.Д.П..

Приет по делото е заверен препис от разписен лист , видно от който на името на П. А. е записан двор./л.62/.

В полза на ищците са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на св. Б. П. С.-без родство и дела със страните. От показанията на свидетеля се установява следното:  М. С. я познава, тя е жената на А.. Ищците са дъщерите на М. и А.. Ответниците са внуци на М. и А.. Баща им почива. Всички живеят в К. Ищците живеят от кметството по-нагоре. В къщата на М. и А. живеят ответниците. Техният баща докато почине живее в тази къща. Ищците са дъщерите на М. и А.. Малката дъщеря живее в Здравец ли във В. ли, не е сигурен, а другата живее в село. Къщата, в която са живели М. и А. е строена от тях. Той строи неговата  къща 1966г. По него време строят и те. Около този период. Така, както построяват къщата 1966г., към момента има съществени изменения в имота. Най-напред се построява кухничка до къщата над пътя за А. и за М. След това П. и А. построяват над тази кухничка втори етаж голям хол и правят хубава ограда. Къщата получава друг вид. Къщата я построяват първоначално А. със жена си. Кухнята не знае коя година е построена. След това вече по-младите построяват този хол над къщата. Сега в този хол живеят младите Н. и сестра му. В къщата, която построяват А. и М. сега живеят Н., сестра му и майка им. Не си спомня коя година почива А.. М. по-скоро почива. Дъщерите им не ги е виждал скоро в имота, но са ходили, виждал  ги е преди. Когато почива майка им не  ги е виждал.П. С. го познава. Играли са около тях. Д. П. с неговия  баща са приятели. Той не е участвал в строежа на тази къща, почива преди това. Пред къщата, която строят е старата къща правена с плет и кал, кирпичена къща. Малко събориха от нея, когато правят къщата, която сега там. Другото стои и живеят там, докато направят къщата. След като правят новата къща събарят старата. От К. е. Познава дядо П.. Докато почине е живял в най-старата къща, кирпичената. Кирпичената къща е в местото на дядо П. М. е от същото село. Не му е известно част от двора на този имот да е отчуждаван. П., който е бащата на ответниците е живял в тази къща, която строят. Не знае кога се женят. Неговата жена и тя живее в тази къща. П. и Д. не са напускали този имот. Не знае някой да е имал претенции към този имот.

В полза на ответниците са ангажирани гласни доказателства, чрез показанията на свидетелите :П. П. П.-без родство и дела със страните  и Е. Н.А.-далечна роднина на ответниците и без дела със странитге.  

 

           От показанията на Св.П. се установява следното: Познава страните по делото, те са от Константиново, той е  също от К. Познава техния баща, казва се П. А. П.. Адаши и набори са с бащата на ответниците, които са в залата. От детските години той знае, че Панайот живее в тази къща на *. Неговите сестри също живяят там, докато се омъжат. Този имот е бил на неговия баща – А., дядо Н. Добре го помни, дребничък човечец, енергичен, работен. Имотът е негов. Този имот е наследствен имот от неговия баща от дядо Панайот. Дядо Панайот си го спомня много смътно, като е долу в мазичката. Имотът във времето, в което е построен е съвсем семпъл, на тухла, без измазване, на дограма. Сега нещата са променени коренно, след като П. и Д. започват да работят. Там се женят и влагат доста средства в този имот и буквално го реновират, допълват го с допълнителна сграда и е напълно обновен.С П. се виждат преди да почине много често, понеже той закупува съседна къща на същата улица до него. Отивайки на работа минава покрай неговата  врата. В разговора го пита как е, дали е уредил къщата. Той каза, че при него нещата са бетон, тоест уредени са, има завещание от баща си, че къщата е негова. Стара сграда в имота не се сеща да е имало преди това.  Имотът го познавам от 1960-1961г. Промените в имота са значителни. Къщата е коренно различна. На тухла, дограма, без измазване, без никакви допълнителни обзавеждания и екстри. 1961г. П. - бащата на ответниците е бил на 10 години. Не си спомня преди това да е имало някаква стара къща. Смътно си спомням дядо П. Той живее в къщичката, в мазата. Точно за това място не знае, не е чувал да е отчуждавано някога. Д. и П. от момента на тяхната сватба, до момента, докато П. почива си живеят в къщата и сега семейството продължава да живее в нея. А. и М. живеят долу в приземния етаж. Всички са в тази къща.М. С. мисли,че почива преди година, година и половина. До смъртта си живее в тази къща. Виждал е прадядото П., но бегло го познава. Виждал  го е долу в мазичката съвсем бегло. Период не може  да посочи.

В показанията си пред съда св.А. заявява следното:  Бащата на ответниците П. е живял в село К. От 1976 година е женена там, той не се е местил. Тя живее на *, една до друга са им вратите, съседи са. Известно й е от свекър й, от свекърва й и от съпруга й, който почива тази година на 15.05.2017г., че имотът преди е бил на прапрадядовците им и те са си ги поделили – на дядо К. и на дядо П., били са двама братя. Тя като отива 1976г. тези постройки отстрани ги няма, гаража го няма, оградата я няма. Има една къща само, която дори не е измазана. П. и Д. са я мазали отвън, дори скелето още стои на задната стена, не е довършено.  Дядо А. тогава  не е жив.Не й е известно кой е построил тази къща, не помни. Тя е от 1976г. там и Д. и П. си живеят там, на втория етаж. Д. Н. и баба М. си живеят на първия етаж. След смъртта на дядо Н. баба М. си остава да живее на първия етаж. П. и Д. си живеят на втория етаж, след като благоустрояват и поддържат самата къща. Дори Н. в момента си прави хола горе на втория етаж. Долу си прави кухнята, обзавеждат. А. и Д. се женят  след тях около 1980г. В добри отношения са, съседски, разбирали са се. Не може да каже дали е отчуждаван този имот или част от него. 1976г., когато отива в селото там имаше къща, но пристроената сграда след това я правят. Правят я след 1980г., след като се оженват, но точно кога е правена не може да каже. Правена е от П. и Д.. Те са го строили, Н. довършва в момента.

 

Гореизложената фактическа обстановка мотивира съда да изведе следните правни изводи:

 

Безспорно от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се установява, че процесният имот е придобит в режим на СИО от А. П.С. и съпругата му М. Т. С.. Всички ангажирани по делото гласни доказателства установяват , че след като сключват граждански брак в имота заживяват А. и неговата съпруга. Тогава в имота живее и бащата на А., който се казва П. Имотът действително идва от бащата на А. Панайот, но още приживе на П. в имота заживява А. от раждането си до своята смърт. Имотът от дядо П. е кирпичен , а впоследствие около 1966год. А. и М. го застрояват, като при застрояването най-вероятно е участвал и дядо П., който е помагал на сина си. Към момента на застрояването на имота дядо П. е нямал констатирано право на собственост, предвид на което и ответниците не могат да се позоват на твърденията, че той е бил собственик на имота по наследство и построеното в имота става собственост на дядо П. От момента на сключването на граждански брак до смъртта си в имота са живели А. и Д., своили са този имот като техен, участвали ли по един или друг начин в изграждането на имота. Предвид на това и през 1985год. е констатирано правото на собственост върху имота с нот.акт , като А. П.С. е признат за собственик на имота по давностно владение. Факта, че имотът е бил доизграждан и надстрояван , докато е бил жив дядо П. е без значение за осъществяваната от А. давност по време на брака му с М. върху имота.С оглед на това и след изтичане на изискуемия от закона период от време десет години е съставен нот.акт на името на А.. Независимо от факта, че констативния нот.акт за собственост е съставен само на името на А. с оглед придобивното основание с него се установява бездялова собственост в режим на СИО между А. и негова съпруга.Независимо дали фактически е осъществена отчуждителната процедура, формално такава е била налице и впоследствие е извършена делба за ликвидиране на съсобствеността между Държавата и собственика на имота. В делбата е участвал само А. , но с оглед възмездността на способа върху ликвидираната част от съсобствеността права има и неговата  съпруга М.Предвид на това съдът приема , че процесният имот се явява СИО между А. и М.

Като имот в режим на СИО между А. и съпругата му съсобствеността върху този имот е бездялова и докато трае бракът никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил след прекратяването на брака. Това положение не намира приложение при завещателните разпореждания.Допустимо  е извършването на завещателно разпореждане с дял от СИО, защото действието на завещателното разпореждане с дял от СИО се поражда след смъртта.Предвид на това и осъщественото от А. завещателното разпореждане е действително само по отношение на неговия дял, т.е. до размера от 1/2ид.част. Тази ид.част се дели по-равно между съпругата и децата на П.,         т.е. всеки един от тях получава по 1/6ид.част.

Останалата 1/2ид.част от имота представляваща дела на М. се дели между ищците и ответниците Д. и А., тъй като П. е починал преди М. и със смъртта му се прекратява брака между него и Д..Т.е. Д. няма право да получи дял от полагаемият се дял на П. от имуществото на майка му М. Т.е. 1/2 се дели на три , като третинката на П. на две за Д. и А. или Н. и П. получават по 1/6 ид.част, а Д. и А. по 1/12ид.част.

С оглед горното от целия имот всеки от съделителите получава , както следва:по 2/12ид.части за Н., П. и Д. и по 3/12ид.за Д. и А..

 

Водим от горното съдът намира, че искът за делба се явява основателен и доказан и следва да се уважи и

 

 

             Р Е Ш И:

 

  

 

      ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на недвижим имот-  Дворно място с пл.номер 41, находящо се в с.К., Община Варна, кв.* от РП на с.К., с площ по документ за собственост 920 /деветстотин и двадесет/ кв.м., ведно с построената в него жилищна сграда, при граници по скица: север - ул."*"; запад - поземлен имот; изток - ул."*; юг - поземлен имот при следните квоти: За Н.А.П.,ЕГН:********** – 2/12 ид.част, за П.А.Н.,ЕГН:********** – 2/12 ид.част, за Д.Д.П., ЕГН:**********-2/12ид.част,Д.П.П.,ЕГН:********** – 3/12ид.част и за А.П.П. ,ЕГН:**********- 3/12ид.част , на основание чл.34 от ЗС.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в двуседмичен  срок от  съобщаването на  страните . 

              Препис от решението да се връчи на страните.

 

 

 

                                                        Районен съдия :