РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 06.03.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина Пашова като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2011 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ (отм.), вр. § 22 от КЗ.
Ищцата И.А.И.
твърди,
че е увредено лице като пешеходец, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.07.2016 г., в гр. Плевен, на кръстовището между бул. „Христо Ботев“ и ул. „Св. Св.
Кирил и Методий“, по вина на И.М.И., водач на лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег.№ *******.
И.И. сочи, че е претърпяла в резултат на
произшествието
следните травматични увреждания: фрактура на дясна лонна кост, обусловила трайно
затруднение движението на снагата, за срок повече от три месеца; фрактура на
дясна седалищна кост, обусловила трайно затруднение движението на снагата за
срок повече от три месеца; кръвонасядания и охлузвания по лицето и главата,
довели до болки и страдания; кръвонасядания и охлузвания по лява ръка, довели
до болки и страдания. От описаните увреждания и претърпения стрес, ищцата
поддържа че е търпяла болки и страдания, които са били с най-силен интензитет
първите три месеца, когато е била на строг постелен режим, с постоянен прием на
болкоуспокояващи елементи, без никаква възможност да се грижи сама за себе си.
След инцидента е била в отпуск за временна нетрудоспособност за период от 110
дни, като все още изпитва болки в областта на таза при елементарни движения и
се страхува да излиза навън.
Ищцата сочи, че виновният за настъпилото събитие водач И.М.И.,
попада в кръга на лицата, чиято отговорност се покрива от застраховка
„Гражданска отговорност“ BG/22/115002705117, издадена от З. „Л.И.“ АД, с период на
покритие от 01.11.2015 г. до 01.11.2016 г. С писмо от 26.10.2016 г. ответникът
е предложил да изплати застрахователно обезщетение в размер на 13 000 лв.
Предвид изложеното, И.А.И. моли съда да осъди ответника З.
„Л.И.“ АД,
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на деликта до окончателното й изплащане.
Ответникът З.К.„Л.И.“ АД
оспорва исковете по основание и размер,
като сочи че като сочи че не е налице деликт. Прави възражение за
съпричиняване, като сочи че ищцата е нарушила чл. 113 ЗДвП, като не е
съобразила разстоянието и скоростта на приближаващото моторно превозно
средство. Претендира разноски по делото, включително за
възнаграждение за юрисконсулт.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и след
оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.
235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата на чл.
226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при пътнотранспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По
този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС (фактическият
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка, от което са произлезли вреди)
и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка “Гражданска отговорност” с обект гражданската отговорност на
деликвента като автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното
МПС.
Със споразумението от 04.10.2016 г., по НОХД 2302/2016 г., по описа на
Районен съд, гр. Плевен, И.И.М.се е признал за виновен, в това че на 14.07.2016
г. в гр. Плевен, на пешеходна пътека, след кръстовището между бул. „Христо
Ботев“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег.№ *******, нарушил
правилата за движение, установени в ЗДвП: чл. 5, ал.1, т. 2 ЗДвП, чл. 5, ал. 2,
т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП, чл. 20, ал.1 ЗДвП, чл. 20, ал. 2 ЗДвП, чл. 119,
ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на И.А.И.,
изразяваща се в счупване на дясната срамна и седалищна кости от тазовия
пръстен, довело до трайно затрудняване на движението на снагата – престъпление
по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. чл. 343, ал.1, б “б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 383, ал. 1 НПК одобреното от съда споразумение за решаване
на делото има последиците на влязла в сила присъда, а съгласно чл. 300 от ГПК
присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския съд относно това
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Не е спорно
обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ между ответника и собственика на процесния автомобил, валидна към датата
на произшествието.
От
заключението на изслушаната и приета по делото съдебномедицинска експертиза, се
установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие И.И. е претърпяла
следните травматични увреждания: счупване на таз – закрито на дясна срамна и
дясна седалищни кости, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движенията на десен долен крайник, за срок по - дълъг от 30 дни; охлузвания и
кръвонасядания по главата и горния ляв крайник, причинили билки и страдания.
Счупванията на тазовите кости вдясно (срамна и седалищна) са без разместване, неналагащи
оперативна интервенция, изискващи 30 дневен постелен режим с последващо
раздвижване. За в бъдеще, при натоварване и промени във времето, ищцата може да
изпитва болки и дискомфорт в местата на увредите.
Съобразявайки
разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът
приема, че е налице фактическия състав на чл. 226 КЗ (отм.) и е налице деликт,
осъществен от И.И.М., в резултат на което в полза на ищцата И. И. е възникнало вземане за
застрахователно обезщетение за причинените увреди, като спорен по делото е
размера на обезщетението.
Свидетелят С.В.И.(син
на ищцата), сочи, че ищцата след катастрофата е трябвало да лиже три месеца в
къщи, не е можела да се самообслужва и е започнала да ходи след това с две
патерици за месец два и с една патерица за около шест месеца. В началото е
имала силни болки и все още има оплаквания от физическото си състояние.
Относно
размера претендираните от тях обезщетения, съдът приема следното:
Обезщетението за
неимуществени вреди в хипотезата на чл.226, ал.1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД
се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид тежките травматични увреждания на ищеца
(счупване на
счупване на таз – закрито на дясна срамна и дясна седалищни
кости), търпените интензивни болки след инцидента, продължителния период на възстановяване – три
месеца на легло,
възрастта
на ищцата – 63 г.,
както икономическите условия в страната към датата на деликта, настоящият
състав намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
е в размер 30 000 лв. По
аргумент от чл.
84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху обезщетението от датата на увреждането – 14.07.2016 г.
Касателно
възражението за съпричиняване, съдът приема, че от страна на ответника, не са
ангажирани доказателства, установяващи че с поведението си, ищецът е допринесъл
за вредоносния резултат, доколкото произшествието се дължи на обстоятелството,
че водачът на лекия автомобил не е спрял и пропуснал преминаващата на зелен
сигнал на пешеходна пътека пешеходка. В тази насока е и заключението на
автотехническата експертиза, съгласно която процесното пътнотранспортно
произшествие е настъпила на 14.07.2016 г., около 10.10 ч. на кръстовището
образувано от бул. „Христо
Ботев“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий“, гр. Плевен, при което лек автомобил „Шевролет
Авео“, с рег.№ *******,
блъска пресичащата от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила
пешеходка И.И.. На двата края на пешеходната пътека на западния и източния
тротоар са поставени двусекционни светофари за пешеходци, като съответно на ул.
„Св. Св. Кирил и Методий“ има поставен трисекционен светофар и на пътното
платно „стоп“ линия. Зеленият светлинен сигнал за пешеходката и за автомобила
„Шевролет“ са синхронизирани, като за двата участника в движението светофарите
за тяхната посока на движение са с включен зелен светлинен сигнал. На пътното
платно не са установени спирачни следи.
Относно
разноските
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СГС сумата от 1 200 лв., представляваща държавна такса, и сумата от 200
лв., разноски за медицинска експертиза, съразмерно с уважената част от исковете.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“ АД, ЕИК ********, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), да заплати на И.А.И., ЕГН **********,***, сумата от 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева), ведно
със законната лихва от датата на деликта - 14.07.2016 г. до окончателното й изплащане, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - травматични увреждания,
причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 14.07.2016
г. в гр. Плевен, по вина на водача И.И.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди,
причинени при управление лек
автомобил Шевролет Авео“, с рег.№ *******, към
посочената дата е застрахована при ответника
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 200
лв., представляваща държавна такса по делото и 200 лв., разноски за медицинска експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: