Р Е Ш Е Н И Е
№….........../09.01.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на девети декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 13400 по описа на съда за 2018 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени от А.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Я.И.Г., ЕГН **********, и Ж.И.Г., ЕГН **********,***, пасивно
субективно и обективно евентуално съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл.
второ ЗЗД, чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД и чл. 26,
ал. 1, предл. трето ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том 2, нот.
дело № 121 от 2012 г. на нотариус Р.К., рег. № 212 в Нотариалната камара,
поради неспазване на предвидената в закона форма, липса на съгласие, като
привиден или поради накърняване на добрите нрави.
По твърдения в исковата молба,
уточнени с последващи молби на л. 33 и л. 71 от делото, през 1985 г. А.М.
сключил брак с М.С.- майка на ответницата Я.Г., който бил втори по ред и за двамата съпрузи. От
2000 г. ищецът започнал да боледува, като здравословното му състояние до 2012
г. се влошило значително, страдал от множество заболявания, вследствие на които
имал намалено зрение и глухота, приемал силни медикаменти, някои от които със
силно упойващо действие. По тези причини и доколкото не бил в добри отношения със
собствените си деца от първия брак, ищецът постигнал уговорка с доведената си
дъщеря да й прехвърли притежавания от него апартамент в гр. Варна срещу
задължение за издръжка и гледане. На 15.05.2012 г. била изповядана сделка между
А.М. и Я.Г. (по време на брака й с Ж.Г.), обективирана
в нотариален акт ***на нотариус Р.К. с рег. № 212 на НК и район на действие
Районен съд – Варна, като ищецът имал увереност, че е сключил с ответницата
именно предварително уговорения помежду им договор. След сключване на същия
обаче ответницата спряла да се интересува от него и категорично отказала да
полага обещаните грижи. По-късно – през 2014 г., ищецът разбрал, че всъщност е
подписал договор за покупко-продажба и доведената му дъщеря изобщо не е поела
задължение за неговата издръжка и гледане, което обстоятелство от своя страна
изострило и отношенията между ищеца и неговата съпруга и довело до прекратяване
на брака им с развод през 2015 г.
Ищецът поддържа, че към момента на изповядване на сделката е бил почти сляп и глух, не е могъл да
прочете съдържанието на нотариалния акт, нито да чуе неговия прочит, поради
което не е разбрал какъв договор подписва, не е получил и препис или копие от
документа. Твърди, че недъзите му са били видими и липсата на назначен тълковник в нотариалното производство опорочава процедурата
по сключване на договора и води до нищожност на нотариалното удостоверяване, на
основание чл. 576 ГПК. Излага още, че не е получил отразената в нотариалния акт
продажна цена от 9700 лв., и оспорва доказателствената стойност на изявлението
му в този смисъл, обективирано в нотариалния акт, като се позовава на
разпоредбата на чл. 579 във вр. чл. 189 ГПК. Твърди
също, че е липсвала воля от негова страна за сключване на процесния договор за
покупко-продажба, доколкото към този момент той мислел, че прехвърля
притежавания от него имот срещу задължение за издръжка и гледане, респективно
волеизявлението му за продажба на имота е направено без намерение за обвързване
по сделка с посоченото в нотариалния акт съдържание. Отделно поддържа, че е
налице относителна симулация, тъй като при сключване на договора за
покупко-продажба страните са уговорили, че в действителност срещу прехвърленото
право на собственост върху недвижимия имот приобретателят
поема задължение за издръжка и гледане на прехвърлителя,
а не за заплащане на продажна цена. Излага още, че в период от около две години
преди подписване на договора е бил във физическа зависимост от бившата му
съпруга и ответницата, по чието настояване е сключена сделката, а към момента
на разпореждането с имота е бил слаб и болен, социално изолиран, включително от
кръвните му роднини, силно внушаем и зависим от
съпругата и доведената му дъщеря, които единствено можели да му осигурят
необходимите лекарства и постоянни посещения при лекари, тъй като по тяхно
настояване живеел в с. С.. Твърди, че ответницата се е възползвала от това
негово състояние, поради което намира, че сключеният между тях договор за
покупко-продажба противоречи на добрите нрави.
По изложените аргументи по същество моли за прогласяване нищожността на
договора за покупко-продажба при евентуално посочени основания, както следва:
поради неспазване на предписаната от закона форма; поради липса на съгласие;
като привиден (прикриващ договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и
гледане, но без изрично искане за разкриване на относителната симулация), както
и поради накърняване на добрите нрави. Претендира и присъждането на съдебни
разноски, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Т.Д., поддържа исковата претенция и формулираното
искане по същество и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК. В представена
по делото писмена защита излага подробни аргументи за нищожност на оспорената сделка,
съобразно събрания по делото доказателствен материал.
В срока по чл. 131 ГПК
ответниците депозират отговор на исковата молба, в който оспорват
предявените искове. Във връзка с допустимостта на производството твърдят, че
между страните е водено друго дело със сходни претенции, приключило с
отхвърляне на иска. Не оспорват, че ищецът е бивш съпруг на майката на
ответницата, както и че здравословното му състояние с годините се е влошавало,
поради което е имал нужда от грижи. Твърдят, че ищецът е бил напълно изоставен
от родните му деца, поради което ответницата е приела като свой нравствен дълг
подпомагането на доведения й баща. Излага, че грижите за него са изисквали и
разходи, включително свързани с лечението му (хоспитализации, медицински
интервенции и пр.), поради което страните по процесната сделка са постигнали
съгласие за покупко-продажба на притежавания от ищеца имот срещу взаимноприемлива цена, като ищецът си запази пожизнено
правото на ползване върху вещта. Излагат още, че изричната воля на праводателя била да отчужди имота чрез покупко-продажба, за
да лиши от наследство родните му дъщери и да си осигури средства за
необходимите специализирани грижи. Оспорват наведените твърдения, според които
ищецът е бил глух към момента на сключване на договора, позовавайки се на
нотариалното удостоверяване, според което съдържанието на акта е прочетено и
одобрено от страните. Считат, че наведените твърдения не обосновават твърдяната
липса на воля, като същите факти са били изложени в предходния съдебен процес
между страните във връзка с претенцията на ищеца за унижощаемост
на сделката поради измама, отхвърлена с влязло в сила решение. Намират, че
неплащането на продажната цена не се отразява на действителността на договора,
а може да бъде основание единствено за неговото разваляне. Оспорват също
сделката да е сключена при противоречие с добрите нрави, доколкото ищецът по
никакъв начин не е бил ощетен от извършеното разпореждане - получил е
продажната цена на имота и е запазил правото на ползване върху вещта, което се
твърди, че упражнява безвъзмездно и понастоящем.
С тези аргументи молят
за отхвърляне на предявените искове и претендират разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение.
Идентично искане ответниците,
чрез процесуалния им представител адв. Н.Т., поддържат
и в открито съдебно заседание.
Конституираното трето
лице-помагач на страната на ответниците – нотариус Р.Х.К.,
изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
като неверни твърденията на ищеца, че бил почти сляп и глух към момента на
изповядване на процесната сделка, позовавайки се на изявленията на самия ищец в
уточнителните молби по настоящото дело, както и по предходния процес между
страните по по гр.д. № 3233/2015 г. по описа на
РС-Варна, 9-ти състав. Твърди, че в
нотариалното производство ищецът е бил представляван от упълномощен от него
адвокат и последният е представил предварително изготвен проект за нотариален
акт, който именно е прочетен от нотариуса, приет от ищеца без възражения и
подписан собственоръчно от него. С оглед поведението на ищеца, който лично е
отговорил на поставените му въпроси и е подписал договора, намира, че не са били
налице предпоставките за назначаване на тълковник в
нотариалното производство. В тази връзка излага, че след процесната сделка
ищецът е сключил редица договори в нотариална форма, като в нотариалните
производства отново не му е бил назначен тълковник. С
тези доводи моли за прекратяване на производството като недопустимо, евентуално
– за отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
В открито съдебно заседание
третото лице, чрез адв. Е.Д., поддържа становището за
неоснователност на предявените искове и претендира присъждането на сторените по
делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С приетия за окончателен доклад по делото като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ищецът А.М. е бил
в брак с М.С.(майка на ответницата Я.Г.) в периода от 17.08.1985 г. до
02.09.2015 г., както и че ответниците Я.Г. и Ж.Г. са
сключили граждански брак през 1978 г. Последното обстоятелство се потвърждава и
от служебно извършената справка в Национална база данни „Население“ (л. 90).
Страните не спорят също, че между ищеца А.М. и
ответницата Я.Г., по време на брака й с втория ответник Ж.Г., е сключен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № ***, том 2, нот. дело № 121 от 2012 г. на нотариус Р.К., рег. № 212 в
Нотариалната камара, вписан в Служба по вписвания под № 145, том 14, дело 5061
от 15.05.2012 г. Безспорно е още, че договорът е подписан лично от ищеца и той
собственоръчно е изписал трите си имена в документа (л. 128 – гръб).
От съдържанието на приложения нотариален акт, в който е
обективирана процесната сделка, (л. 21) се изяснява, че предмет на договора е
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***по КК и КР, одобрени със
заповед № РД-08-30/19.06.2007 г. на ИД на АГКК, представляващ апартамент № 67 с
административен адрес: гр. Варна, ***, ведно с прилежащото му избено помещение
и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху дворното място, в което е построена тя. Данъчната оценка на имота е
посочена в размер на 16932,20 лв., а продажната цена - 9700 лв., която е отазено да е изплатена изцяло в брой от купувача на
продавача към момента на сключване на сделката. Съгласно т. 3 от договора продавачът
А.М. си е запазил пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху продавания
имот.
Видно от приобщеното гр.д. № 3233/2015 г. по описа на
Районен съд – Варна, между същите страни е налице влязло в сила съдебно
решение, по което са отхвърлени предявените от А.М. срещу Я. и Ж. Господинови
искове с правно основание чл. 29 ЗЗД и чл. 33 ЗЗД във вр.
чл. 27 ЗЗД за унищожаване на същия договор за покупко-продажба поради измама и
поради крайна нужда и явно неизгодни условия.
От приложената епикриза,
издадена от ОМЦ „Св. Н. Чудотворец“, гр. Варна (л. 11), се установява, че на
22.12.2011 г. ищецът е постъпил за оперативно лечение на лявото око и е изписан
на следващия ден – 23.12.2011 г., с подобрение и назначено медикаментозно
лечение.
Видно от приложената епикриза
от 28.03.2012 г., издадена от УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна, Втора клиника по
кардиология (л. 12), ищецът страда от сърдечни заболявания, налагащи прием на
лекарства и спазване на хигиенно-диетичен режим.
В приобщените болнични листове от м. 07.2012 г. (л.
13-14) е отразено, че ищецът от доста време е с намален слух с двете уши,
понякога с шум, което налага слухопротезиране.
От приложените справки в Служба по вписванията – Варна (л.
110) и Служба по вписванията – Провадия
(л. 113) и съдържанието на изисканите по реда на чл. 186 ГПК документи -
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 11 от 02.06.2014 г., дело № 195 от
2014 г на нотариус С.Д.с рег. № 363 на НК (л. 143), нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 45 от 10.12.2013 г., дело № 1360 от 2013 г.
на нотариус И.К.с рег. № 225 на НК (л. 151), нотариален акт за покупко-продажба
на недвижими имоти № 43 от 10.12.2013 г., дело № 1358 от 2013 г. на нотариус И.К.с
рег. № 225 на НК (л. 153) и договор за покупко-продажба на МПС от 27.06.2014 г.
с нотариална заверка на подписите с рег. № 8355 на нотариус Р.К. с рег. № 212
на НК (л. 149) се изяснява, че след процесната сделка (в периода 10.12.2013 г.
- 27.06.2014 г.) ищецът е прехвърлил притежавано от него движимо и недвижимо
имущество на трети за спора лица, като в проведените нотариални производства е
участвал лично и не е бил подпомаган от тълковник.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
проведената съдебномедицинска експертиза
(л. 118), което съдът кредитира напълно като правилно и обосновано, се
установява, че към датата на процесната сделка през м. май 2012 г. ищецът е
имал изразени симптоми на следните състояния и заболявания: исхемична
болест на сърцето, хипетронична болест, имплантация на постоянен електрокардиостимулатор
по повод брадиаритмия при предсърдно
мъждене, имплантация на
изкуствена вътреочна леща на лявото око, намалено зрение с двете очи и
нарушение на слуха, звукопроводен тип, с препоръки за
слухопротезиране. Според заключението здравословният
статус на ищеца към посочения период включва хронични заболявания, засягащи
основно сърдечно-съдовата система, за които са предприети съответните лечебни
мероприятия и е назначено поддържащо лечение, осигурили на лицето относително
стабилизирано състояние. Едновременно с това е констатирано намаляване на слуха
с двете уши с установен праг на възприятие 65-67 децибела, съответстващо на
средна към тежка степен на засягане на функцията, което не би могло да се
приравни на глухота, определяща се над 90 децибела. Налице е и намалена
зрителна функция, също изразена двустранно, с по-голяма степен за лявото око,
на което е поставена изкуствена вътреочна леща. Според експерта намалената
зрителна острота се дължи на старчески изменения и не би могло да се
квалифицира като слепота. Съгласно заключението назначените медикаменти,
служещи за поддържащо лечение на хипертонията, сърдечната недостатъчност, както
и общото и локално лечение, свързано с очните заболявания, не оказват влияние
върху психиката на пациента. При изслушването на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК (л. 129 и сл.) експертът потвърждава, че ищецът е със затруднен слух, който
не може да се окачестви като глухота в житейския смисъл на понятието. Допълва,
че освен силата на звука, от значение е и неговата честота, и към момента на
сделката пациентът е могъл да възприеме един по-силен и отчетлив говор. При
извършения преглед вещото лице е констатирало, че към настоящия момент ищецът
ползва т.нар. „слухово апаратче“, но не би могло да
се установи кога е извършено слухопротезирането. Към
датата на сделката през 2012 г. ищецът е бил с изкуствена леща на лявото око,
респ. със съответната степен на нарушение да възможността да чете, но при
приближаване на текста към очите би могъл да възприеме съдържанието на
документа.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством
разпита на ангажираните от страните
свидетели.
От свидетелките показания на разпитаните по инициатива на
ответниците свидетели Георги Христов Михайлов и Желязко Тодовор
Балкански (без дела и родство със страните) се изяснява, че ищецът е живял
заедно с втората си съпруга и майка на ответницата в с. С., където е упражнявал
дейност като бръснар и е управлявал притежавания от него лек автомобил.
Свидетелите споделят, че са общували нормално с ищеца и не им е известно да е
имал проблеми със зрението или слуха. Същите не са виждали децата му от първия
брак да го посещават.
От показанията на ангажираните от ищеца свидетели Г.С.С.и И.В.С.(без дела и родство със страните) се потвърждават
обстоятелствата, че ищецът е бил бръснар в селото, както и че дъщерите му не са
го посещавали. Свидетелите излагат, че спрели да се подстригват при него,
защото имал проблеми със зрението.
От свидетелските показания на ангажирания от третото
лице-помагач св. М.Н.К.(без дела и родство със страните) се установява, че
свидетелката, в качеството й на адвокат, е подготвила проекта за нотариален
акт, в който е обективирана процесната сделка. Същата е консултирала лично
страните, които предварително били наясно с вида на договора и клаузата за
запазване правото на ползване върху имота. Тя е присъствала и при изповядването
на сделката, като именно изготвеният от нея проект бил прочетен и подписан.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Налице са
процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което предявените искове
са допустими. В
настоящото производство ищецът е релевирал пороци на
оспорената сделка, различни от тези, изследвани в предходния процес по гр.д. №
3233/2015 г. по описа на Районен съд – Варна, воден между същите страни, поради
което влязлото в сила съдебно решение, с което са отхвърлени исковете за унищожаемост на сделката поради измама и поради крайна
нужда и явно неизгодни условия не се отразява на допустимостта на последващите исковите претенции за прогласяване нищожността
на същия договор. Предвид изхода на спора в
предходния процес, ищецът може да предяви с нови искове в отделно производство
други основания за недействителност, тъй като той не е длъжен да изчерпи в един
процес всички пороци на оспорваната сделка (така - решение №198/10.08.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., на ВКС, IV г.о.).
Исковете, с които съдът е
сезиран, са предявени в условията на евентуалност, като съдът не е обвързан от
заявената в исковата молба последователност на основанията за нищожност, а е
длъжен да разгледа същите според естеството на поддържания порок, като държи
сметка, че съществуването на някой от пороците – основания за нищожност на
сделката съгласно чл. 26 ЗЗД, изключва или поглъща останалите (в този смисъл –
решение № 97 от 08.02.2013 г. по т.д. № 196/2011 г. на ВКС, I т.о., определение
№ 494/05.08.2011 г. по ч.гр.д. № 267/11 г. на ВКС, ІV г.о. и др.).
Съобразявайки горепосоченото, настоящият съдебен състав намира, че следва да
разгледа предявените искове за нищожност на процесния договор в следната
последователност: поради неспазване на предписана от закона форма (предвид наведените твърдения, че опорочената форма е
препятствала възможността на ищеца да възприеме съдържанието на изповядваната сделка),
поради липса на воля (доколкото наличието на съвпадащи насрещни волеизявления е
условие за възникване на облигационното правоотношение по двустранния договор),
поради накърняване на добрите нрави и като привиден (тъй като симулацията
предполага наличието на формално валиден договор, чийто порок се изразява в
несъответствието между манифестираните и действително целените от страните негови
правни последици). При извод за основателност
на някоя от исковите претенции в посочената последователност, съдът не дължи
произнасяне по същество по останалите евентуални искове.
По
предявения иск за прогласяване нищожността на договора поради неспазване на предписаната от закона форма:
Според чл. 18 ЗЗД
договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права
върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Нотариалните
производства са уредени в чл. 569 и сл. ГПК. Разпоредбата на чл. 576 ГПК
предвижда, че нотариалното действие е
нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал.
1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578,
ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3,
4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2. Според чл. 583 ГПК, на чието нарушение
ищецът се позовава, когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или
глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е
съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането
на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен
със съдържанието му. Когато посочените лица са неграмотни, нотариусът назначава
тълковник, чрез който се съобщава на глухото или
глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на
прочетеното от нямото или глухонямото лице, като в тези случаи нотариусът прави
съответна бележка в акта.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът достига до извод, че са спазени разпоредбите на ГПК относно
изискванията за извършеното нотариално удостоверяване и последното е
действително, респ. предвидената в закона нотариална форма на сделката –
спазена. От заключението на съдебномедицинската експертиза се доказва, че
влошеното зрение и слух на ищеца не са били пречка същият да чуе прочита на
нотариалния акт, както и сам да прочете и възприеме съдържанието на документа. Няма
данни също така (нито наведени твърдения) ищецът да е неграмотен. Напротив –
безспорно по делото е, че документът е подписан лично от А.М. и именно той е
изписал собственоръчно трите си имена. Следователно здравословните проблеми на
страната не са били повод за приложението на чл. 583 ГПК от нотариуса. Този
извод се потвърждава и от свидетелските показания (в частност тези на св. М.К.),
както и от писмените доказателствени средства, от които се установява, че след
процесната сделка ищецът е участвал в няколко други нотариални производства, в
които документите също са подписани лично от него и същият не е бил подпомаган
от тълковник. Съдът не цени като годно
доказателствено средство обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, тъй
като изявленията на страната съдържат изгодни за нея факти – арг. за противното от чл. 175 ГПК.
По
предявения иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие:
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.
второ от ЗЗД е налице, когато волеизявленията на страните съвпадат, но някое от
тях или и двете са дадени при т.нар. „съзнавано несъгласие”, тоест при
отсъствие на намерение за обвързване. Такова намерение липсва в случаите,
когато изявлението е направено несериозно (на шега, като учебен пример) или
когато същото е изтръгнато чрез насилие или е извършено в състояние, изключващо въобще
формирането на воля, но по причини, не дължащи се на някое от посочените
заболявания – малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно
опиянение, тежка интоксикация и др. (така - решение
№ 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 813/7.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 256/2010 г., IV г.о. и др.).
В настоящия случай
посоченият порок на сделката е поддържан с твърдения за намерение на ищеца да
се обвърже по друг договор, какъвто бил предварително уговорен между страните,
а не по обективирания в нотариалния акт договор за
покупко-продажба, като той не разбрал какво подписва (поради силно влошеното му
зрение и слух) и бил с убеждението, че изразява воля за прехвърляне на имота
срещу задължение за издръжка и гледане. Това несъответствие не може да бъде квалифицирано
като липса на съгласие по смисъла, посочен по-горе, доколкото не е съзнавано. Наведените
твърдения за въвеждането му в заблуждение относно вида на сделката са относими
по-скоро към унищожаемостта на договора поради
измама, какъвто иск е бил предявен и отхвърлен с влязло в сила съдебно решение
по гр.д. № 3233/2015 г. по описа на Районен съд – Варна.
По предявения иск за прогласяване нищожността на договора
поради противоречие с добрите нрави:
За установяване на тази претенция е необходимо ищецът да
установи твърденията си, че към момента на разпореждането с имота е бил слаб и
болен, социално изолиран, включително от кръвните му роднини, силно внушаем и зависим от бившата му съпруга и нейната дъщеря,
които единствено можели да му осигурят необходимите лекарства и постоянни
посещения при лекари, като ответницата се е възползвала от това негово
състояние, за да сключат процесния договор.
Тези твърдения са недоказани в процеса. От свидетелските
показания на ангажираните от ищеца свидетели се установява, че ищецът не е
поддържал контакти със своите рождени дъщери, но липсват категорични данни за
причините за това, както и за твърдяната физическа зависимост на ищеца от
новото му семейство. Освен това според всички свидетели отношенията между А.М.
и втората му съпруга били нормални преди тяхната раздяла. Влошеното здраве на ищеца също не е достатъчно да обуслови
извод за противоречието на сделката с добрите нрави, доколкото от заключението
на съдебномедицинската експертиза се изяснява, че към момента на сключване на
договора ищецът е бил в относително стабилизирано здравословно състояние и
приеманите от него медикаменти не са оказали влияние върху психиката му.
За пълнота следва да се отбележи още, че уговорената
продажна цена, по-ниска от данъчната оценка на имота, не води до явно
несъответствие на насрещните престации, което би
могло да доведе до нищожността на сделката на разглежданото основание, тъй като
същата е сключена между членове на едно семейство (макар без кръвна връзка) и
продавачът е запазил вещото право на ползване върху вещта. Еквивалентността на престациите е предоставена на договорната автономия на
страните, като отклонението от обичайната продажна цена в случая е оправдано, с
оглед качеството на страните по двустранния договор и неговия предмет.
Следователно уговорените клаузи съответстват на установените в обществото норми
на поведение и общоприетия морал.
По
предявения иск за прогласяване нищожността на договора като привиден:
Съгласно чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД
привидните договори са нищожни. Привидността на договора е обусловена от
уговорка между страните, с която те прикриват действителната си воля чрез
сключването на съглашение за пред третите лица, като намерението им може да
бъде договорът изобщо да породи никакви правни последици (абсолютна симулация)
или да породи такива, но различни от външно изявените (относителна симулация).
В последната хипотеза страните външно манифестират воля за сключване на
определена сделка (привидна), но във вътрешните им отношения са се уговорили,
че не целят правните последици на обективираната пред
третите лица сделка, а действителната им воля е за настъпването на различен
правен резултат (прикрита сделка). Според чл. 17, ал. 1 ЗЗД в тези случаи се
прилагат правилата за прикритото съглашение, ако са налице изискванията за
неговата действителност. Тежестта на доказването на твърдяната относителна
симулация е изцяло на ищеца, тъй като именно за него биха настъпили
благоприятни последици при евентуално успешно провеждане на иска. Затова той
следва да ангажира такива доказателства, които по несъмнен начин да установят,
че целената сделка всъщност е различна от тази, която официално е удостоверена
(в този смисъл - решение № 1405 от 10.01.2009 г. по гр. д. № 4689/2007 г на ВКС,
IV г. о., решение № 959 от 21.12.2009 г. по гр. д. № 1951/2008 г. на ВКС, III
г. о. и др.).
В настоящия случай ищецът се позовава на относителна
симулация, като твърди, че действителната воля на страните не е била да сключат
изповядания договор за покупко-продажба, а такъв за прехвърляне на имота срещу
задължение за издръжка и гледане, с аргумент за симулативност
на волеизявленията относно продажната цена и обстоятелството, че същата е
заплатена и получена изцяло преди сключване на договора.
Посочените доводи са неоснователни. В частта, в която е
отразено, че купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че е
получил същата, нотариалният акт представлява частен свидетелстващ документ и
материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт
(плащането на цената), като има характер на разписка и не е необходимо
издаването на отделна такава съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД (така - решение №
403/10.01.2012 г. по гр. д. № 1543/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №
402/17.01.2012 г. по гр. д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №
173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и др.). Съгласно
чл. 180 ГПК подписаните частни документи (диспозитивни
и свидетелстващи) притежават формална доказателствена сила и съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от това
лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява неизгодни за издателя
си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, тоест има
доказателствено значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася
удостоверителното изявление. В настоящия случай в нотариалния акт се съдържа
клауза, че уговорената продажна цена от 9700 лв. е изплатена изцяло в брой към
датата на подписване на акта, като документът е подписан лично от продавача
(ищец) и автентичността му не е оспорена, поради което съдът приема за
доказано, че продажната цена е реално заплатена, предвид направения по-горе
извод за действителност на нотариалното удостоверяване.
Отделно от това, в подкрепа на твърденията за наличието
на прикрита сделка по делото не са ангажирани никакви доказателства. Съдът не
кредитира свидетелските показания на св. И.С., в които е налице индикация в
тази насока („апартаментът е предписан, за да го гледат“ – л. 169), доколкото
същите са недопустими при липса на изискуемото в чл. 165, ал. 2 ГПК начало на
писмено доказателство. Нещо повече – доводите на ищеца за разминаване между
външно изразената воля и действителната такава се разколебават от показанията
на адв. М.К., според които страните предварително са
били наясно с вида на договора и не са се консултирали с нея по този повод.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че предявените обективно
евентуално съединени искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ответниците следва да
бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1060 лв., доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 03.12.2018 г.,
в който е отбелязано, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой
(л. 65).
Съобразно изхода
на делото, разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат. Такива не се
следват и на третото лице помагач, на основание чл. 78, ал. 10 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от А.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Я.И.Г.,
ЕГН **********, и Ж.И.Г., ЕГН **********,***, пасивно субективно и обективно
евентуално съединени отрицателни
установителни искове за прогласяване нищожността на договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 18/15.05.2012
г., том 2, рег. № 6077, нот. дело № 121 от 2012 г. на
нотариус Р.К. с рег. № 212 в Нотариалната камара, поради неспазване на
предвидената в закона форма, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
трето от ЗЗД, поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл. второ от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, и като
привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл. пето от ЗЗД;
ОСЪЖДА А.А.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на Я.И.Г., ЕГН **********, и Ж.И.Г., ЕГН **********,***,
сумата от 1060 лв. (хиляда и
шестдесет лева) за сторените по делото съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК;
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на нотариус Р.Х.К. с район на действие Районен съд – Варна, вписана в
регистрите на НК под № 212, с адрес: гр. Варна, ***, като трето лице - помагач
на страната на ответниците по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: