ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№1804
гр. Пловдив, 17.09.2019 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в закрито заседание на седемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Тухчиева въззивно ч. гр. д. № 1960 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №
25466 /16.04.2019г. от М.Д.В., ЕГН **********, действаща чрез процесуалния си
представител - адв. С.М.,*** против Разпореждане от 24.07.2018 г. постановено
по ч. гр. дело № 9713/2018 г. по описа
на РС- Пловдив, за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В частната жалба са развити подробни
съображения за неправилност на обжалваното разпореждане. Изразява се несъгласие
с изводите на първостепенния съд, че подаденото по реда на чл. 414 ГПК
възражение срещу заповедта за изпълнение е просрочено. Акцентира се, че към
момента на подаване на възражението по чл. 414 ГПК от жалбоподателката е
действала разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ГПК /отм., бр. 65 от 2018 ГПК, в сила
от 01.09.2018 г./, касаеща сроковете по делата по време на съдебната ваканция. На
следващо място, като самостоятелно основание за отмяна на атакувания съдебен
акт се сочи, че първостепенният съд е следвало да укаже на жалбоподателката, че
срокът за подаване на възражението срещу заповедта за изпълнение не спира да
тече през съдебната ваканция.
Предвид изложеното, от въззивния съд се иска
атакуваното разпореждане да се отмени като неправилно, да обезсили издаденият
въз основа на заповедта за изпълнение изпълнителен лист и да върне делото на РС
- Пловдив с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.
Претендират се разноски.
Въззиваевата страна - „Теленор
България“ ЕАД, ЕИК *********, действаща чрез адв. В.Н.,*** – пълномощник, е
депозирала в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. Счита същата
за недопустима и неоснователна. Относно неприложението на разпоредбата на чл.
61, ал. 2 от ГПК се позовава на Заповед № 1026 / 11.07.2018 г., издадена от
Председателя на РС- Пловдив, в чиято т. 6 било изрично предвидено, че
заповедните производства продължават да се работят, без за тях да важи
спирането на сроковете през съдебната ваканция. Посочва и Заповед № СД-04-74 от
12.07.2018 г. на тогавашния Министър на правосъдието – Ц. Ц., съгласно която
през съдебната ваканция продължават да се разглеждат изпълнителни дела. Относно
задължението на съда да уведомява страните за прилагането на чл. 61, ал. 2 от ГПК сочи, че същото не е законово регламентирано.
С оглед изложеното моли обжалваното
разпореждане да бъде потвърдено.
Настоящият въззивен състав, счита,
че частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и
е насочена срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна. Съображенията в тази
насока са следните:
От материалите по приложеното ч. гр.
дело № 9713 / 2018 г. по описа на РС-
Пловдив, се установява, че в полза на кредитора „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
********* е издадена Заповед № 5623 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 19.06.2018 г. против длъжника М.Д.В., ЕГН ********** за следните
суми: 561,92 лева – главница,
представляваща неплатени месечни абонаментни такси, лизингови вноски и
неустойка по Допълнително споразумение съм Договор за мобилни услуги от 08.06.2015 г. и Договор за лизинг към него,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в
съда – 11.06.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските по делото,
от които – 25 лева – държавна такса и 360 лева с ДДС – платено адвокатско
възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение е
връчен лично на жалбоподателката по постоянния и настоящия ѝ адрес на
06.07.2018 г., видно от разписката на гърба на съобщението, удостоверяваща
получаването му - л. 16 от ч. гр. дело №
9713/2018 г.
По делото е депозирано писмено
възражение по чл. 414 ГПК с вх. № 45286 / 23.07.2018 г., подадено от длъжника М.Д.В.
с твърдение за недължимост на вземането по издадената заповед за изпълнение.
На 24.07.2018 г. заповедният съд
постановил атакуваното разпореждане като приел, че препис от издадената по реда
на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение е редовно връчен на длъжника /жалбоподател
в настоящото производство/ на 06.07.2018 г., като в срока по чл. 414 ГПК не е
подадено възражение, поради което заповедта била влязла в сила на 21.07.2018 г.
По изложените съображения, е разпоредил на основание чл. 416 ГПК издаване на
изпълнителен лист.
Въз основа на така издаденият
изпълнителен лист било образувано изп. дело № 20198240400685/ 2019 г. по описа
на ЧСИ К. П., рег. № 824, район на действие ОС- Пловдив. Жалбоподателката била
уведомена за образуваното срещу нея изпълнително дело със съобщение № 35562/
08.04.2019 г. , препис от което е приложен по делото.
При анализа на гореописаните данни,
настоящият въззивен състав намира, че изводът на първостепенния съд е правилен.
Съобразно нормата на чл. 61, ал. 2
от ГПК /отм.- ДВ бр. 65 от 2008 г., в сила от 01.09.2018 г./, действаща към
датата на връчване на заповедта за изпълнение на жалбоподателката, сроковете
спират да текат за страните през дните обявени за официални празници по чл.
154, ал.1 от КТ, както и по време на съдебната ваканция по чл. 329, ал. 1 от ЗСВ, с изключения на сроковете по делата
по чл. 329, ал. 3 от ЗСВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 329,
ал. 1 от ЗСВ съдилищата са в съдебна
ваканция от 15 юли до 01 септември, като в ал. 3 от цитираната разпоредба са
посочени делата, които се разглеждат през съдебната ваканция. Изрично в чл.
329, ал. 3, т.6 от ЗСВ е предвидено, че през съдебната ваканция се разглеждат и
дела, за които закон предвижда разглеждането в срок, по – кратък от месец. В
тази категория дела попадат и заповедните производства, като съгласно чл. 411
от ГПК заповедния съд дължи произнасяне в тридневен срок от подаване на заявлението.
Заповедното производство по своя
характер е специална процедура, чиято цел е да създаде съдебно изпълнително
основание, като заповедния съд в кратки срокове се произнесе по депозираното
заявление за издаване на заповед за изпълнение – съобразно нормата на чл. 411,
ал.2 ГПК и в случай на основателност, в тридневен срок да издаде заповед за
изпълнение. В този смисъл необосновано се явява становището на жалбоподателя,
че заповедното производство не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 329, ал.
3, т. 6 ЗСВ, тъй като същото включвало няколко етапа на развитие. Следва да се
отчита същността на заповедното производство и изискването на процесуалния
закон за произнасяне в кратки срокове, доколкото делото следва да се разгледа в
срок по – кратък от един месец, то същото попада в категорията на делата, които
се разглеждат през съдебната ваканция, съобразно разпоредбата на чл. 329, ал.3,
т. 6 от ГПК, поради което нормата на чл. 61, ал.2 ГПК /отм.- ДВ бр. 65 от 2008
г., в сила от 01.09.2018 г./, се явява неприложима.
В аспект на гореизложеното,
първостепенния съд правилно е съобразил момента на получаване от длъжника на
съобщението с препис от заповедта – 06.07.2018 г. и момента на подаване на
възражението – 23.07.2018 г. и съответно е приел, че последното е подадено
извън преклузивния и указан в
заповедта за изпълнение двуседмичен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, което от своя
страна е довело да влизане в сила на заповедта за изпълнение.
Настоящият въззивен състав не
споделя и наведените с жалбата доводи за неправилност на обжалваното
разпореждане поради липса на изрично указание, че жалбоподателката е следвало
да подаде възражението си в двуседмичен срок от получаване на съобщението при неприложимост
на нормата на чл. 61, ал.2 от ГПК. Видно
от връчената лично на длъжника заповед за изпълнение, в същата се съдържат
изрични указания за възможността длъжникът да подаде писмено възражение в
двуседмичен срок, като изрично са посочени неблагоприятните последици от
пропускането на коментирания преклузивен срок, а именно- влизане в сила на заповедта и, че същата
подлежи на принудително изпълнение. В този смисъл необосновано се явява
възражението на повереника на жалбоподателката, че е налице нарушение на
принципите за достъп до правосъдие и право на защита поради липса на указания
относно неблагоприятните последици, свързани с пропускане на преклузивния срок
по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Предвид гореизложеното, обосновава
се извод за неоснователност на частната жалба, поради което атакуваното с нея
разпореждане за издаване на изпълнителен лист следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно постановено.
|
|
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 24.07.2018 г. постановено по ч. гр.
дело № 9713/2018 г. по описа на РС-
Пловдив, с което е разпоредено издаването
на изпълнителен лист въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, постановена по ч.гр. дело № 9713/2018 г. по описа на РС- Пловдив, II брачен състав.
Определението
е окончателно е не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.