№ 6
гр. С., 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500603 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК
С решение № 89 от 10.06.2021 год. по гр.д. № 887/2020 год. на РС-Елин Пелин е
отхвърлен предявения от Т. К. Ж. от гр. С. чрез адв. К. иск срещу ответника „Т.С.” ЕАД, гр.
С. с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че
ищецът не му дължи заплащането на следните суми: 1128,36 лева - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода 01.12.2010 год. –
30.04.2013 год., и сумата 177,31 лв. – законна лихва за забава от 01.02.2011 год. до
02.01.2014 год., поради погасяване на вземанията по давност. Ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата 100 лева, представляваща направени поделото разноски, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото противоречи на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Моли
съда да отмени решението изцяло и вместо него да постанови друго, с което да уважи
предявените искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба и отговора доводи намира за установено следното:
Производството по гр.д. № 887/2020 год. по описа на ЕлПРС е образувано по искова
молба на Т.Ж. срещу „Т.С.“ ЕАД, гр. С., в която ищецът твърди, че посочените вземания са
1
установени със сила на пресъдено нещо с решение № 117 от 05.08.2015 год. по гр.д. №
51983/2014 год. на СРС, като за събирането им е образувано изп. дело № 20208380400717 на
ЧСИ рег. № 838 с район на действие СГС. Сочи, че след влизане в сила на решението
ответникът не е извършвал изпълнителни или др. действия за период от повече от пет
години, поради което е налице хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като давността не е
била спирана или прекъсвана. Позовава се на ТР № 2/2013 год. от 26.06.2015 год. на ОСГТК
на ВКС, според което не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването
на изпълнителното дело и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучване
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и др. Изпълнителното
производство се прекратява автоматично по силата на закона, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което
съдебният изпълнител е следвало да констатира настъпилото прекратяване и да го обяви
като юридически факт. Тъй като това не е направено, за ищеца се поражда правен интерес
да оспори съществуването на вземанията по исков ред, поради погасяването им по давност
през период от 5 години след влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 51983/2014
год. на СРС.
Ответникът оспорва предявените искове в отговора на исковата молба. Сочи, че
изпълнителният лист от 07.01.2020 год. срещу ищеца е издаден въз основа на заповед за
изпълнение от 20.03.2014 год. по гр.д. № 2478/2014 год. на СРС и решение от 05.08.2015
год. по гр.д. № 51983/2014 год. на СРС, с което е установено със сила на пресъдено нещо
съществуването на процесните вземания. Когато относно парично вземане е издаден
изпълнителен лист въз основа на влязло в сила съдебно решение, приложима е общата
петгодишна давност, съгласно чл. 117 от ЗЗД. Тъй като решението е влязло в сила на
18.03.2016 год., давността за процесните вземания е изтекла на 18.03.2021 год. Същата е
прекъсната при образуване на изпълнителното дело на 05.02.2020 год., доколкото в молбата
на дружеството до съдебния изпълнител е поискано предприемане на изпълнителни
действия и изрично е посочено, че на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ съдебният изпълнител
е овластен да избира начина на изпълнение. След образуването на изпълнителното дело са
предприети допълнително изпълнителни действия от страна на ЧСИ за събиране на
вземането на взискателя. Твърди, че вземанията не са погасени по давност, поради което
предявените искове са изцяло неоснователни.
С изпълнителен лист от 07.01.2020 год., издаден въз основа на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК от 20.03.2014 год. по гр.д. № 2478/2014 год. на СРС и решение № 117 от
05.08.2015 год. по гр.д. № 51983/14 год. на СРС ищецът Т. К. Ж. е осъден да заплати на
„Т.С.“ ЕАД сумата 1128,36 лева - главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.12.2010 год. – 30.04.2013 год., и сумата 177,31 лв. – законна
лихва за забава от 01.02.2011 год. до 02.01.2014 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.01.2014 год. до изплащане на вземането.
С молба вх. № 05937/05.02.2020 год. до ЧСИ Бъзински с рег. № 838 на КЧСИ „Т.С.“
ЕАД е поискало да бъде образувано изпълнително производство въз основа на издадения
2
изпълнителен лист за събиране на процесните суми, като на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ
кредиторът е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на
длъжника и да определи начина на изпълнението.
Решение № II-56-117/05.08.2015 год. по гр.д. № 51983/2014 год. на СРС, с което е
признато съществуването на процесните вземания, по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, е влязло в
сила на 18.03.2016 год.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Ищецът е предявил иск по чл. 439 от ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили
обстоятелства /след осъществено заповедно производство/, а именно -погасяването на
вземанията поради изтекла погасителна давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът
сочи новонастъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, факти, на които
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл. 439 ГПК.
Предявеният иск е допустим, защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране
на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело №
20208380400717 на ЧСИ Бъзински рег. № 838 с район на действие СГС, като
производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.
Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло
удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния
иск по чл. 439 ГПК. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото
право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително
изпълнение, какъвто е разглежданият случай.
Разгледани по същество, исковете са неоснователни по следните съображения:
На основание чл. 117, ал. 2 от ЗЗД по отношение на процесните вземания, установени
с влязло в сила съдебно решение, е приложима общата петгодишна погасителна давност,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 18.03.2016 год. Действително,
налице са вземания за периодични плащания, но тъй като същите са установени с решение,
постановено по реда на чл. 422 ГПК след подадено по реда на чл. 414 ГПК възражение
срещу заповедта, те се погасяват с общата предвидена в закона давност.
С образуването на изпълнително дело № 20208380400717 по описа на ЧСИ рег. № 838
давността за вземането се счита за прекъсната по силата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. Според
разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение от 26 юни 2015 год. по т.д. № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС на РБ, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
3
433, ал. 1, т. 8 ГПК новата погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В
цитираното тълкувателно решение примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните
действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н.; както и
действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело,
изпращане на призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на
удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др.
В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане
от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Под „предприемане действия по принудително
изпълнение" следва да се приема момента на подаване на молбата от кредитора, с която е
направено съответното искане за предприемане на определен изпълнителен способ, а не
самото предприемане. Без значение е дали действията по принудително изпълнение са били
успешни или не, самото сезиране на съдебния изпълнител е абсолютно достатъчно
основание давността да бъде прекъсната, вкл. и в случаите, когато принудителните действия
не могат да бъдат извършени. Това е така, защото валидността на поисканото изпълнително
действие, не зависи от това дали въз основа на него са събрани някакви суми, а зависи от
това дали действието, извършено от съдебния изпълнител е включено в правомощията му
посочени в чл. 431 от ГПК.
В случая давността е прекъсната с подаването на молбата за образуване на
изпълнителното производство – 05.02.2020 год., тъй като в нея са посочени конкретни
изпълнителни способи – налагане на запор върху банковите сметки и сейфове на длъжника,
в случай че такива бъдат установени след извършена справка в РБСС; налагане на запор
върху трудовото възнаграждение/пенсия на длъжника, след съответна справка в НОИ, а при
липса на банкови сметки и трудови договори е поискано изпълнението да бъде насочено
върху движимите вещи на длъжника, като се извърши опис и оценка с цел изнасянето им на
публична продан. Молбата е прекъснала давността, тъй като с нея е поискано не само
извършването на справки за наличието на трудов договор и банкови сметки на длъжника, но
е посочен и конкретен изпълнителен способ - налагане на запор върху същите, както и опис
и оценка на собствените на длъжника движими вещи. Впоследствие давността отново е
прекъсната в резултат на извършените в хода на изпълнителното производство същински
изпълнителни действия – изпращането на запорни съобщения до РУСО – гр. С. и до „Б.
ДСК“ ЕАД от 07.02.2020 год. и налагането на запор върху получаваната от ищеца пенсия.
Следователно, към момента на предявяване на исковата молба в съда – 26.08.2020 год.,
не е изтекъл предвидения петгодишен давностен срок за погасяване на процесните
вземания. Това налага извод за неоснователност на предявените искове с правно основание
чл. 124, ал. 1 вр. чл. 439 от ГПК.
4
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
разноски за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 100
лв., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 от ГПК
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 89 от 10.06.2021 год. по гр.д. № 887/2020 год. на РС-
Елин Пелин.
ОСЪЖДА Т. К. Ж. ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, гр. С. сумата 100
лева, представляваща направени във въззивното производство разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5