Решение по дело №1340/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ………….. / …………... 2019 г.

Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА

СВЕТЛАНА ЦАНКОВА

                                                            

при секретар Елка Иванова,

като разгледа докладваното от съдия Бажлекова

въззивно гражданско дело № 1340 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, срещу решение № 2749/19.06.2019г., постановено по гр.д. № 2141/19г. на ВРС, с което е прието за установено, че М.Г.Г. не дължи на въззивното дружество сумата от 834,98лв., представляваща стойност на начислена за периода от 19.09.2018г. – 17.12.2018г. без правно основание  електроенергия за обект  на потребление, находящ се в гр.Варна, ул.“Зограф“ № 42, ет.3, ап.9, на основание чл.124 от ГПК; въззивното дружество е осъдено да заплати на М.Г.Г. сумата от 417лв., представляваща направените по делото съдебно деловодни разноски. Въззивникът счита, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в разрез със събраните по делото доказателства  и се претендира неговата отмяна. Твърди, че е налице правно основание за възникването на вземането на ответното дружество в посочения размер, като от представените по делото доказателства се установява осъществяването на правопораждащия фактически състав. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска. В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбата се поддържа. Претендират се разноски.

Въззиваемите в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК са депозирали отговор по така подадената жалба, с който изразява становище за неоснователност на същата. Претендира присъждане на разноските във въззивното производство.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – трети състав,  като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно чл. 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба ищецът излага, че узнал за извършена от „Електроразпределение Север“АД проверка на СТИ, в имота му, находящ се в гр.Варна, ул.“Зограф“№42, ет.3, ап.9 с аб. № ********** и кл. № **********, при която било констатирано неточно измерване на електрическата енергия, като бил съставен протокол и извършена корекция на потребената електроенергия и начислена сума в размер на 834,98лв. за периода 19.09.2018г.-17.12.2018г. Твърди, че не е ползвал така начисленото количество и не е извършвал манипулации на електромера. Оспорват констатациите в съставения протокол и твърди, че не е присъствал на проверката, както и, че извършената въз основа на него корекция не съответства на нормативната уредба. Възразяват срещу начина, методиката и основанието за начисляване на процесната сума, както и периода от време, за който е начислена. Сочи, че не са налице предпоставките за извършване на корекция.

Ответникът е депозирал в срока по член 131 от ГПК отговор на исковата молба, в който оспорва основателността на иска. Не оспорва, че е в договорни отношения по доставка на електроенергия до посочения в исковата молба имот. Твърди, че проверката на електромера е извършена съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и ПИКЕЕ, като е установено неточно измерване на консумираната електроенергия от СТИ, обслужващо имота, което е в резултат на неправомерно въздействие върху схемата за свързване на СТИ. На базата на проверката е извършена корекция на сметката на абоната по реда на чл.48, ал.1,т.Б от ПИКЕЕ.

Не се спори между страните, че ответното дружество е в договорни отношения по доставка на електроенергия до процесния имот, със собственика на този имот. Отношенията между страните се уреждат от ОУ ДПЕЕЕМ.

От представения по делото заверен препис от констативен протокол, се установява, че на 17.12.2018г. длъжностни лица на „Електроразпределение Север” АД са извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в гр.Варна, ул.“ .“Зограф“№42, ет.3, ап.9, на потребител с аб. № ********** и кл. № **********, при която е констатирано неправомерно въздействие върху схемата на свързване на  СТИ. Констатираното нарушение  е отстранено и е възстановена правилната схема на свързване. Протоколът е подписан от двама служители на „Електроразпределение Север“АД, двама свидетели и представител на полицията.

Представена е фактура № **********/21.12.2018г., в която като дължима от абоната е посочена сумата от 834,98лв.- стойност на служебно начислена /след корекция ел.енергия за периода 19.09.2018г.-17.12.2018г.

Изготвена е справка за корекция от 18.12.2018г. за начисляването на допълнително количество електроенергия, за периода 19.09.2018г.-17.12.2018г.

Въз основа на справката по партидата на абоната е било начислено допълнително количество електроенергия за посочения период и в посоченото количество, за остойностяване на която е издадена представената по делото  фактура.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, включително с обясненията, дадени от него, при изслушването му в съдебно заседание, се установява, че при констатираното неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ е налице възможност за включване или изключване на електромера като измервателен уред. В случай на изключване е налице неотчитане от измервателната система на СТИ на част от преминалата от захранващия кабел към електроконсуматорите на абоната електроенергия.  Дължимото количество за доплащане е изчислено математически вярно, съобразно методологията на чл.48, ал.1, т.1б.“б“ от ПИКЕЕ.

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, основанието, на което е възникнало правото му и размера на сумата. 

С оглед заявеното в отговора, в тежест на ответника е да установи, че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия е начислил сумата - предмет на иска, в правилен размер.

В отговора на исковата молба ответното дружество сочи, че сумата е дължима въз основа на корекция по сметка, извършена по реда на чл. 48 от ПИКЕЕ.

Доколкото е предвидена възможност да се търси от клиента по договора за доставка на електроенергия дължимата в следствие на неизмерване, непълно или неточно измерване сума, по процедурите на ОУ ДПЕЕМ, следва да се има предвид, че същата следва да е извършена при спазване на реда и условията предвидени в правилата. Корекционната процедура е извършена по реда на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013г. Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013г. Същите са издадени от председателя на ДКЕВР /приети с Решение на ДКЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013г./ в съответствие с предвиденото в чл. 83, ал. 1, т. 6,  вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно- че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от ДКЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на ДКЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. С Решение № 1500/ 06.02.2017г., постановено по адм. дело № 2385/ 2016г. на Върховния административен съд, след частично обезсилване и отмяна на решение 12897/ 01.12.2015г. на ВАС по адм. дело № 9462/ 2014 г., петчленен състав на ВАС е постановил отмяна на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение 147/ 14.10.2013 г. на ДКЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от същите. По аргумент от чл. 195, ал. 1 АПК, решението на Върховния административен съд има действие за напред.

В случая проведената корекционна процедура е извършена след отмяна на преобладаващата част от разпоредбите на ПИКЕЕ. След отмяната на ПИКЕЕ практически липсва установена процедура, въз основа на която да се извърши корекцията на сметка. Останалите в сила разпоредби на раздел от ІХ от ПИКЕЕ уреждат само начина на преизчисление на количеството електрическа енергия от операторите на съответните мрежи, но липсват всички останали изисквания, включително тези относно съдържанието на протокола и начина на удостоверяване на предпоставките за корекция на сметка. След като не е налице законова уредба, която да регламентира цялостна корекционна процедура, съдът приема, че липсва основание за извършване на процесната корекция.

При липсата на процедурни правила в ПИКЕЕ, към които да препраща чл.83 от ЗЕ, доказването на предпоставките за служебно начисляване на допълнително количество електроенергия по партида на абонат не би могло да се осъществи. Общите правила за доказване на определени факти в случая са неприложими, поради спецификата на отношенията между доставчик и потребител, които се регулират от специални закони и в която регулация задължително участва Държавата.

Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за електроенергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена електроенергия, защото това е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, законово регламентирани, които не са установени. 

Предвид изложеното, съдът намира, че ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания едностранна корекция на сметката на ищеца, което води до извод, че искът е основателен и следва да се уважи.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено.

 

По разноските: Въз основа на отправеното от въззиваемата страна М.Г.Г. искане, въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция разноски, които са в размер на 360 лева, представляващи заплатено възнаграждение на един адвокат.

 

По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2749 от 19.06.2019 г., постановено по гр.д.№ 2141 по описа за 2019 г. на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.Г., ЕГН ********** сумата от  360 лева, представляваща сторени в производството пред въззивната инстанция разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Решението не подлежи на обжалване по арг. На чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.