№ 1300
гр. София, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Снежана Бакалова
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска
Дачева
при участието на секретаря Ирена М. Дянкова
като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20231000501873 по описа за 2023 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на
ответницата Д. П. К., подадена чрез процесуален представител адв. В. срещу
Решение № /10.01.2023г. по гр.д.№ 7110/20 по описа на СГС, -I-1 състав.
В жалбата си твърди, че е налице нарушение на материалния и
процесуалния закон и решението е необосновано. Моли да бъде отменено
решението и постановено ново, с което бъдат отхвърлени изцяло предявените
искове.
В срока за отстраняване на нередовности на въззивната жалба – внасяне
на д.т. и представяне на препис, но след изтичане на срока за обжалване на
02.05.2023г. е постъпила молба от същата страна, в която се развиват
съображения за незаконосъобразност на постановеното решение.
В срок е постъпил отговор на жалбата, в който се оспорва същата и се
иска потвърждаване на решението. Претендират се разноски за въззивната
инстанция. Не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, от
процесуално легитимирана страна с правен интерес. Отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК и чл.261 от ГПК. Същата е отчасти
недопустима, тъй като в жалбата се сочи, че се обжалва цялото решение, а с
една част от него искът против ответницата е бил отхвърлен, поради което за
1
нея липсва правен интерес от обжалването в тази част. В тази част въззивното
производство е прекратено с определение от 19.07.2023г., което е влязло в
сила.
Жалбата следва да бъде разгледана само по оплакванията в
първоначално подадената жалба вх. № 266829/27.02.3023г. До изтичане на
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК за обжалване на първоинстанционното решение
подадената от страната бланкетна жалба може да бъде допълвана с всякакви
доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнасяне. По
допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно
обжалване, второинстанционният съд е длъжен да се произнесе само ако те
касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както
и неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна
материалноправна норма. Когато въззивната жалба е оставена без движение
на някакво друго основание, а не защото е бланкетна, подаденото уточнение
на основанията за въззивно обжалване, ако е след изтичане на срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, но преди изтичане на срока за отстраняване недостатъците на
жалбата, обвързва съда само доколкото съдържа оплаквания за нищожност,
недопустимост и неправилност поради неправилно приложение на
императивна правна норма.
Софийският апелативен съд, в изпълнение правомощията си по чл. 269
ГПК, намира , че решението е валидно и допустимо.
По наведените в жалбата оплаквания относно неговата правилност и
само по отношение на наличието на нарушени императивни правни норми, в
обжалваната част съобрази следното:
От събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено
от първата инстанция следното от фактическа страна:
Между страните по делото е бил сключен договор за кредит №
HL15026/01.12.2006г., по силата на който ищецът (с предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД) предоставил на ответницата Д. П. К. сумата
от 130 725 евро за покупка на недвижими имоти, срещу поето от ответницата
задължение за неговото връщане за срок от 240 месеца, считано от деня на
откриване на заемната сметка до 15.12.2026г., на месечни вноски по
погасителен план, ведно с уговорена възнаградителна лихва от 6.5%.
В периода 14.01.2008г. до 14.12.2012г. ответницата погасявала
предсрочно задължения по договора в общ размер на 39 969.86 евро, за което
са сключени анекси от 14.01.2008г., 20.02.2008г., 26.02.2008г., 12.05.2008г.,
23.05.2008г., 30.06.2008г., 30.12.2010. и 14.12.2012г. С тях е променен
крайния срок на договора на 15.06.2026г. и съставен нов погасителен план.
Плащания са били правени до 15.10.2013г., след която дата ответницата
е просрочила три поредни вноски с падежи 15.10.2013г., 15.11.2013г. и
15.12.2013г., поради което и в съответствие с уговореното в чл.18, ал.2 от
договора на 06.04.2015г. ищецът отправил изявление за предсрочна
изискуемост. Връчването е осъществено от нотариус с удостоверяване от
2
30.04.2015г. по реда на чл.47, ал.1 ГПК - чрез залепване на уведомление.
„Юробанк България“ АД подала заявление до СРС , по което било
образувано гр.д.№ 39994/2015г., 38 състав, и издадена на 16.07.2015г. заповед
за изпълнение по чл.417 ГПК срещу ответницата за следните суми: 69 752.48
евро - главница по договора за кредит, ведно със законната лихва от
09.07.2015г. до изплащането, 10 570.61 евро - възнаградителна лихва за
периода 15.10.2013г.-08.07.2015г. и 344.75 евро - такси по кредита за периода
15.10.2013г.-08.07.2015г. Със заповедта в полза на банката са присъдени
разноски в заповедното производство 6 631.36лв. Въз основа на нея е издаден
изпълнителен лист.
В срока по чл.414 ГПК ответницата оспорила вземанията с подадено
писмено възражение, с оглед на което ищецът предявил установителни
искове за сумите по заповедта, с прано основание чл.422 ГПК , като било
образувано гр.д.№ 37/2016г. по описа на СГС, I-7 състав.
При разглеждане на спора, съдът установил, че ответницата е била в
неизпълнение за плащане на три поредни вноски и наличие на отправено от
банката изявление за предсрочна изискуемост, но формирал извод, че не е
достигнало до знанието й, поради което с решение от 14.07.2017г. отхвърлил
исковете. Частично прекратил делото по иска за установяване дължимост на
разноските поради недопустимост, както и осъдил ищеца да заплати на
ответницата разноски по чл.78, ал.3 ГПК от 5 300лв.
Решението било обжалвано, като било образувано т.д.№ 5798/2017г. по
описа на САС и постановено на 17.05.2018г. решение. Въззивният съд
частично отменил решението на СГС, вместо което признал за установено
вземанията на банката за сумата 5 844.98 евро, представляваща просрочена
главница за периода м.10.2013г.-м.06.2015г., ведно със законната лихва от
09.07.2015г.; за сумата 10 561.99 евро, представляваща договорна лихва за
периода 15.10.2013г.-08.07.2015г. и сумата 344.75 евро, представляваща
договорни такси, като в останалата отхвърлителна част до пълните
претендирани размери постановил потвърдителен диспозитив.
С Определение № 466/15.10.2019г. по т.д.№ 127/2019г. на ВКС, I т.о., не
е допуснато до касационно обжалване решението на САС, което влязло в сила
на 15.10.2019г.
За присъдените в полза на ответницата разноски в трите съдебни
инстанции в общ размер на 14 037.01лв. е издаден изпълнителен лист на
25.10.2019г.
По делото е представен договор между ответницата Д. К. и В. С., с
който първата, в качеството на цедент, прехвърля на втория, в качеството на
цесионер, вземането си срещу банката за присъдените разноски в размер на
14 037лв. В договора не е посочена дата на сключване. Представеният препис
е с нотариално удостоверяване за идентичност с оригинала от дата
01.11.2019г. Представено е и уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с което
ответницата съобщила на ищеца „Юробанк България“ АД за цесията,
получено на 04.11.2019г.
3
По издадения въз основа заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК по
гр.д.№ 39994/2015г. на СРС, 38 състав, изпълнителен лист е образувано изп.д.
№ 2158040400686 по описа на ЧСИ Д. Н., с район на действие ОС-Бургас, с
длъжник ответницата. Видно от представеното удостоверение на ЧСИ изх.№
40582/22.11.2019г., на 16.03.2017г. е била извършена публична продан на
ипотекираните в полза на банката-взискател имоти, собственост на „Съни
маркет 2“ ЕООД, в резултат на която е получена сума в общ размер на
141 780лв. Съгласно протокол за изплащане № 38104/20.10.2017г. на ЧСИ,
сумата е разпределена по следния начин: 6 111.48лв.-такси и разноски на
съдебния изпълнител по изпълнителното дело; 134 265.78лв. в полза на
взискателя „Юробанк България“ АД и 1 402,74лв. в полза на Община
Несебър за дължими данъци и ТБО за продадените имоти.
Във връзка с получените от банката суми в изпълнителното
производство ипотекарният длъжник „Съни маркет 2“ ЕООД предявил
срещу ответницата осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД,
по който било образувано т.д.№ 2753/2019г. на СГС, ТО, VI-3 състав за
сумата 29 000лв., частичен иск от 98 710.31лв., като е поддържал, че
вземанията по изпълнителния лист са ограничени до признатите с влязлото в
сила съдебно решение по чл.422 ГПК, а с така събраната сума вповече е
налице неоснователно обогатяване и подлежи на връщане.
С постановеното на 14.09.2020г. решение съдът приел за основателен
иска по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД и го уважил в заявената част.
С решение № 217/09.04.2021г. по т.д.№ 2548/2020г. на САС
първоинстанционното е частично отменено. Въззивният съд изложил мотиви,
че с влязлото в сила решение по чл.422 ГПК не е отречено съществуването на
вземанията по договора за кредит, а само изискуемостта на част от тях към
определен момент, но ако изискуемостта на друга част или цялото е
настъпила в следващ момент /до края на съдебното дирене, по аргумент от
чл.235, ал.3 ГПК, тогава полученото от банката в резултат на
принудителното изпълнение не е без основание. По делото е било установено,
че в течение на производството към 15.01.2021г. е настъпил падежа на 68 бр.
вноски на обща стойност 50 374.36 евро, равни на 98 523.88лв., към които са
прибавени пропорционално разноски от 7 643.71лв. или общо сумата
106 167.59лв., която съдът приел, че не е получена без основание. За
останалата част до 134 265.78лв., т.е. разликата от 28 098.19лв. е счел за
недължима и в тази част потвърдил решението на СГС, защото приел, че не е
изискуема при липса на доказателства за настъпила предсрочна изискуемост.
Решението на САС не е допуснато до касационно обжалване с Определение
№ 197/08.04.2022г. на ВКС, ТК, I т.о. и е влязло в сила на същата дата.
От заключението на вещото лице по изслушаната и приета пред първата
инстанция, съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че към 08.07.2015г.
(датата на подаване заявлението за заповед по чл.417 ГПК по гр.д.№
39994/2015г. на СРС) остатъчният размер на неплатената главница е в размер
на 69 752.49 евро, от която 5 844 евро с настъпил падеж и 63 907.51 евро с
ненастъпил падеж.
4
С постъпилата на 20.10.2017г. от принудителното изпълнение сума
134 265.78 лв. е била погасена главница в размер на 50 999.65 евро, а
останалата непогасена част от главницата възлиза на 18 752.84 евро.
С постъпилата от принудителното изпълнение сума е била погасена
лихва в размер на 10 570,61 евро .
Законната лихва върху главницата от 09.07.2015г. до 04.08.2021 е в
размер на 23 384,31 евро.
На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните прави изводи:
Предявените обективно съединени искове намират правното си
основание в чл. 430, ал.1 ТЗ във вр. чл. 79 ал 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Искът за присъждане на главницата е основателен и доказан до пълния
предявен размер от 18 752,83 евро.
Налице е сключен валиден договор за заем между страните по делото.
Възраженията за липсата на активна легитимация на ищцовата страна,
поради прехвърляне на задължението, са били вече обсъдени по т.д.№
2753/2019г. на СГС, ТО, VI-3 състав, където е прието между старните, че
въпреки, е вземането е било цедирано от ищеца не трето лице, с последваща
цесия то е било върнато на настоящия ищец.
Неоснователно е и възражението за нищожност на договорната клауза
за промяна на лихвения процент, като неравноправна. По тези възражения на
ответницата е налице сила на пресъдено нещо, формирана по посоченото дело
между страните, с предмет същия договор за кредит. Възраженията на
ответницата за нищожност на договора по чл.38 ЗКНИП поради липса на
предвидените в чл.24, ал.1, т.9 и т.11, съответно чл.25, ал.3 ЗКНИП условия,
както и недействителност поради неравноправие на клаузите по чл.3, ал.1 и
ал.3; чл.5, ал.3; чл.10, т.2; чл.12, чл.18, ал.2 и чл.19 от него, с оглед
разпоредби на ЗЗП не следва да бъдат разглеждани.
Съгласно даденото разрешение в т.2 от ТР № 3/22.04.2019г. по тълк.д.
№ 3/2016г., ОСГТК на ВКС, когато с влязло в сила решение за уважаване на
предявен частичен иск са установени фактите, релевантни за съществуването
на претендираното право, макар и заявено в частичен обем, позоваването в
последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването
на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите
правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
В случая с влязлото в сила съдебно решение по предходно развилото се
производство по чл.422 ГПК по т.д.№ 5798/2017г. на САС са уважени
частично исковете на ищеца против ответницата за вземанията по процесния
договор за кредит включващи главница, възнаградителни лихви и такси, като
с формираната сила на пресъдено нещо са преклудирани възраженията за
недействителност на договора или отделни негови клаузи.
В този смисъл не е налице нарушение на императивна правна норма,
5
при постановяване на обжалваното решение.
По делото не е спорно, че ответницата е преустановила плащанията по
кредита, считано от 15.10.2013г. и поради неизпълнението на три поредни
вноски, съставляващо основанието по чл.18, ал.2 от договора, ищецът
упражнил правото да обяви предсрочна изискуемост през 2015г. и се снабдил
със заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по гр.д.№ 39994/2015г. на СРС, 38
състав, за цялата непогасена част от главницата от 69 752.48 евро, дължими
възнаградителни лихви и заемни такси.
С решението по т.д.№ 5798/2017г. по описа на САС е прието, че
изявлението за предсрочна изискуемост не е произвело правно действие, но в
съответствие с ТР № 8/2019г. е признато за установено изискуемост на
вноските до м.06.2015г. включително поради настъпил падеж и в тази част
заповедта за изпълнение е влязла в сила съобразно чл.416 ГПК.
Формираната сила на пресъдено нещо с решението е за липса на
настъпила към онзи момент изискуемост на всички задължения с последица
незачитане правното действие изявлението на ищеца и с оглед на
това дължимо от ответницата изпълнение за следващите вноски според
погасителния план. Дължимата към м.06.2015г. част от главницата възлиза на
сумата 5844 евро. За останалата част за разликата до 69 752.48 евро, т.е.
63 908.48 евро вземането не е било изискуемо, поради което и не е подлежало
на изпълнение.
Не е спорно, също така между страните, че ищцата не изпълнявала
доброволно задължението си след 15.10.2013г., поради което и кат осе
приеме, че с исковата молба по настоящото дело е обявена на ищцата
предсрочната изискуемост, целия дължим остатък от кредита е станал
предсрочно изискуем.
Следва да бъде отчетено погасяването на част от задължението от
постъпилите суми от принудителното изпълнение проведено срещу
ипотекарния кредитор.
Не е в нарушение на императивни правни норми и извода на
първоинстанционния съд, че задължението за главница не е погасено по
давност, тъй като задължението за плащане на вноски не представлява
задължение с периодично изпълнение и се погасява с общото петгодишна
давност.
Законосъобразно не е уважено наведеното възражение за прихващане,
тъй като видно от събраните доказателства ответницата не разполага с
насрещно вземане срещу ищеца, тъй като е прехвърлила същото.
По отношение на претенцията за присъждане на лихви:
В частта, в която е отхвърлен част иска, като погасен по давност,
решението е влязло в сила.
В частта, в която е уважен частично иска за присъждане на договорната
лихва за периода от 17.07.2017г. до 25.02.2020г. решението е
законосъобразно и също не противоречи на императивна правна норма.
6
С оглед изложеното, следва да бъде потвърдено решението в
обжалваната част.
При този изход на производството на въззиваемата страна се дължат
направените разноски във въззивното производство, но тъй като не са
представени доказателства за извършени такива, не следва да се присъждат.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № /10.01.2023г. по гр.д.№ 7110/20 по описа
на СГС, -I-1 състав в частта, в която е осъдена Д. П. К. ЕГН ********** да
заплати на „Юробанк България“ АД , ЕИК *********, сумата 18 752.83 евро на
основание чл. 430, ал.1 ТЗ вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, представляваща непогасена
главница по договор за ипотечен кредит № HL15026/01.12.2006г. и сумата 4
470.69 евро на основание чл.86 ЗЗД, представляваща лихва за забава за периода
17.07.2017г.-25.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от
17.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280,
ал.1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7