№ 28
гр. гр. Д.град, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Д.ГРАД в публично заседание на единадесети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско
дело № 20225610100935 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от К.
Т. Й., родена на 22.01.1969г. в гр.Д.град, гражданин на Република Австрия,
чрез адвокат Г. Д. Х. Съдебен адрес и адрес за получаване на книжа- гр.
Д.град, ул."Цар Борис Първи" №5, ет.3, оф.13, адв.Г. Х. срещу М. Р. И. ЕГН-
**********, с адрес с.Б., ул.В.Л. № **, общ.Родопи, обл.Пловдив с правно
основание: чл.30 ЗН.
В исковата молба ищецът твърди следното: Майка ми М.В.Г. почина тази
година на 13.03.2022г., като след смъртта си е оставила трима наследници, аз,
сестра ми и брат починал преди нея, оставил наследник дъщеря си, която го
замества. След нейната смърт разбрах, че същата приживе е прехвърлила на
ответницата /моя племенница/, единствения имот, който е притежавала, чрез
дарение, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на Д.град,
одобрен със Заповед №РД-18-38/05.07.2006 на Изп.директор на АК с
административен адрес Д.град, ул."Х." №2, вх.Г, ет.1, ап.3, обекта се намира в
сграда №4, разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент състоящ се от
две стаи и кухня с площ на обекта 59.47 кв.м., на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти в сrрадата: на сьщия етаж:-обект ************.4.13 и
обект 1 1 ************.4.11; под обекта — няма, над обекта-
************.4.27, ведно с избено помещение №3, с полезна площ 2.09 кв.м.,
при граници/съгласно документ за собственост / йзток-мазе №4, залад-мазе
№2, север-вход"В" и юг-коридор, както и ведно с 1 .9 1% ид.ч. от общите
части на сградата. Сделката е обективирана в нотариален. акт №43, том 4, per.
1
№8087, дело №584/07.12.2018г. С направеното дарение е нарушена моята
запазена част по силата на закона /чл. 29, ап.1 от ЗН/, равняваща се на 2/9 /две
девети/ идеална част. Не съм приела наследството по опис, тьй като това е
единствения имот на общия ни наследодател и практиката на ВКС в тази
насока е трайна, в такъв случай отпада изискването наследството да е прието
по опис. Изложеното от мен обстоятелство обуславя правният ми интерес от
предявяване иск за намаляване на дарствено разпореждане до размера на
запазената ми част като наследник на М.В.Г.. Предвид изложеното моля да ни
призовете на съд и след като докажа твърдяното постановите решение с което
да намалите дарственото разпореждане относно гореописания имот,
направено от общия ни наследодател с нотариален акт№43 т.4 per.№8087 д.
№584/07.12.2018 г. на ответника до размера на запазената ми част, а именно с
2/9 /две девети/ идеална част от дарения имот.
В срока за отговор ответника, чрез процесуален представител заявява
следното:Получих препис от искова молба с правно основание чл.30 от 3Н, с
което се иска намаляването на извършеното в моя полза дарствено
разпореждане , обективирано в нотариален акт за дарение 43 том 4 рег.8087
дело 584П.12.2018год. на нотариус Росен Стоименов с район на действие РС
Д.град, с което баба ми М.В.Г., б.ж.на гр.Д.град се е разпоредила като ме е
надарила със собствения си недвижим имот,а именно: апартамент 3, находящ
се в гр. Д.грвд,ул. Х. 2 вх.Г етаж 1, с кадастрален идентификатор
************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на
Д.град,одобрени със заповед РД-18-38 /5.07.2006год. на АГ , последно
изменение на кадастралната карта и регистри,засягащо поземления имот
27.06.2022год., с площ от 59.47кв.м., който самостоятелен обект се намира на
ет.1 в сграда с идентификатор ************.4 , разположена в поземлен имот
с идентификатор ************ npu съседни самостоятелни обекти : на същия
етаж: ************.4.13, ************.4.11 под обекта: няма, над обекта:
************.4.27, ведно с избено помещение 3 с площ от 2.09кв.м. при
съседи за него сыл.документ за собственост: изток-мазе 4, запад-мазе 2,
север-вход В и юг-коридор,ведно с 1 .91 % идеални части от общите части на
сградата да размера на запазената част на ищеца,а именно:" с 2/9 идеални
части от дарения имот" . С исковата молба се твърди,че ищцата е лице с право
на запазена част,а именно-дъщеря на наследодателя М.В.Г., ЕГН **********,
б.жна гр.Д.град, починала на 13.03.2022год.и че с направеното дарение е
нарушена запазената и част. Твърди се също,че ищеца не е приела
наследството по опис, тьй като това бил единствен имот на „ общия
наследодател и практиката на ВКС в тази насока била трайна и в такъв случай
отпадало изискването наследството да е прието по опис". В срока и по реда на
чл.131 от ГПК изразявам следното становище по иска и самата искова молба:
1.Считам,че предявения иск е недопустим на основание чл.30 ал.2 от Зн, тъй
като в самата искова молба се твърди,че ищеца не е приела наследството по
опис, сыл.изискването на разпоредбата на чл.30 ал.2 от 3Н по реда и в срока
по чл.61 от ЗН .По делото е безспорно и е видно и приложеното кьм исковата
2
молба удостоверение за наследници, че ответницата не съм наследник по
закон на наследодателя. Материалните предпоставки за предявяване на този
иск са две: дареното лице да не е наследник по закон и ищеца ,който е
наследник по закон да е приел наследството по опис.В конкретния
случай,въпреки,че в исковата молба ищцата неправилно посочва,че „
наследодателя ни е общ", аз съм внучка на наследодателя и майка ми е жива,
поради което не съм наследник по закон. Ищцата обаче се явява такъв. При
положение,че дареното лице не съм наследник по закон, ищцата е била
длъжна да приеме наследството по опис и в то в 3 месечен срок от
узнаване,че наследството е открито със заявление да компетентния РС и
същото да бъде вписано в специална книга. Ищцата като дъщеря на дарителя
е узнала за нейната смърт и съответно за откриване на наследството в деня на
настьпването и ,а именно: на 13.03.2022год. Наред с това ,видно от
представеното по делото пълномощно, оторизиращо процесуален
представител да я представлява по дела за възстановяване на запазена част от
наследствен имот е ,че кьм дата на пълномощното 18.04.2022год., тя е била
наясно ,че наследството е открито. Срокът за приемане на наследството по
опис и вписването му в специалната книга е изтекьл най-рано на
13.06.2022год./ три месеца след настьпването на смъртта на дарителя/ и най-
кьсно на 18.07.2022год./ три месеца след подписване на пълномощното/ и
преди депозиране на исковата молба в РС Д.град[1]на 27.07.2022год. С
исковата молба не се представят доказателства за приемане на наследството
по опис и вписването му в специалната книга,а напротив-твърди се,че ищцата
не е приела наследството по опис. Не оспорвам твърденията,че ищцата е
наследник по закон, нито твърденията,че аз не съм такава. Не оспорвам и че
баба ми се е разпоредила в моя полза чрез дарение с описания в исковата
молба имот. Категорично оспорвам обаче твърденията,че тьй като имота бил
единствен , не било необходимо приемане по опис. Съгл.т.4 от ТР
3/19.12.2013год.на ВКС по т.д.3 / 2013год.приемането на наследството по
опис е материална предпоставка за реализиране правото на иск да се иска
възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарен, който не е
призован към наоледяване като наличието на вписано по предвидения ред
заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране
на правото да се иска възстановяване на запазена част спрямо лице,което не е
призовано към наследяване. Поради това изискването за приемане на
наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска
възстановяване назапазена част от наследството само когато наследодателят е
извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания,
но не и когато завещателното му разпореждане е универсално /в последната
хипотеза общото завещателно разпореждане съгласно чл.16, ал.1 ЗН придава
на лицето, в полза на което е направено, качеството наследник, а не на
кредитор на наследството/, както и когато завещание, което не е било
известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на
чл.55 от 3Н. В настоящия случай не се касае за универсално завещание,за да
3
се приеме,че не е необходимо приемане по опис. Законодателят не прави
разлика дали се касае за дарение или частно завещание с единствен или
няколко имота на наследодателя, а напротив изрично посочва,че при
дарствените разпореждания ,за да се реализира правото на иск по чл.30 ал.2
от 3Н спрямо лице,което не е от кръга на наследниците по закон и не е
призовано кьм наследяване, то следва лицето с право на запазена част да е
приело наследството по опис и това приемане да е вписано. за пълнота на
изложението, ще посоча,че кьм дата на изготвяне на пълномощното на
процесуалния представител ,три месечният срок за приемане на наследството
не е бил изтекьл и ищцата е имала възможност да го направи и впише по
предвидения в закона ред и едва тогава е следвало да предяви иска по чл.30
ал.2 от ЗН.Това обаче не е сторено и дори се признава в исковата молба. Тъй
като наследството не е прието по опис и липсва тази материална
предпоставка, считам,че предявения иск е недопустим и производството
следва да бъде прекратено. Ако прецените,че следва да се произнесете по
допустимостта на иска със съдебното решение, то заявяваме,че оспорваме
надлежното упражняване на правото на иск по чл.30 ал.1 от 3Н, поради
това,че липсва материалната предпоставка за предявяването му спрямо мен
като лице,което не е от кръга на наоледниците по закон и не е призовано за
наследяване- а именно липса на приемане на наследството по опис и
вписването на приемането по опис. Ако приемете,че иска е допустим,то
оспорвам същия като неоснователен на сьщото основание -липса на вписване
на приемане на наследството по опис и моля иска да бъде отхвърлен на това
основание.
Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От нотариален акт № 43, том 4, рег.№ 8087, дело № 584 от 7.12.2018г.
се установява, че по силата на дарение, М. Р. И. е станала собственик на
процесния недвижим имот.
Представено по делото е удостоверение за наследници с изх.№589 от
19.4.22г. на Община Д.град, от което се установява, че наследници на М.В.Г.,
починала на 13.3.22г. е ищцата К. Т. Й., нейна дъщеря, втора дъщеря-Т.Т.Ж. и
син С.Т.Ш., починал на 27.5.19г., преди наследодателката, който е оставил
наследник една дъщеря С.С.Ш..
Видно от представената справка от АВ Служба по вписванията Д.град
се установява, неоспорено от страните по делото, че процесния имот, предмет
на дарението е единствен имот на наследодателя.
Не се оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата не е приела
наследството по опис, както и че ответника като дарено лице не е наследник
по закон.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните
доказателствени средства, съдът приема следното от правна страна:
Предявен е иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазена част от
наследството. По делото не се спори, а и от представеното удостоверение за
4
наследници се установява, че ищцата е наследник на наследодателя - нейна
низходяща. Както се приема в Решение № 1180 от 01.11.2000 г. на ВКС по гр.
д. № 1505/1999 г., II г. о., в тежест на ответника е да докаже, че
наследодателят има останало имущество, което да покрие запазената част на
наследниците. Ако не е доказал какво имущество включва наследствената
маса, следва да се приеме, че то включва само имуществото предмет на
безвъзмездното разпореждане. Ответникът, чрез процесуалния си
представител не оспорва, а и от представените писмени доказателства се
установява, че наследодателят не е разполагал с други имоти, предвид
извършената от нея приживе сделка на дарствено разпореждане с
имуществото си.
Съгласно чл.30, ал.2 от ЗН, когато иска за възстановяване на запазена
част е предявен срещу лице, което не е наследник по закон, е необходимо
наследника с право на запазена част да е приел наследството по опис. Следва
да бъде съобразено и утвърденото в практиката разрешение, обективирано в
Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 3/2013 г.,
ОСГК, Решение № 28 от 21.02.2014г. по гр.д. № 825/2012г. на ВКС, II г.о.,
Решение № 367 от 12.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 155/2012 г. на ВКС, I г.о.,
и др., в които се приема, че разпоредбата на чл.30, ал.2 от ЗН не намира
приложение в случаите, в които разпореждането е било извършено с
универсално завещание, което е аналогично на разпореждане с един дарствен
акт в полза на едно лице с цялото включено в наследството имущество, при
което след смъртта на наследодателя в наследството не са останали нито
активи, нито пасиви. Такъв е и настоящият случай, доколкото наследодателят
се е разпоредила с единственият си имот, с който се изчерпва наследството.
Следователно не следва да се образува наследствена маса по чл.31 от ЗН, а
възстановяването да се извършва чрез дробта по чл.29, ал.1 от ЗН,
съставляваща размера на запазената част.
Предвид наличието на материално-правните предпоставки на
предявения иск по чл.30 от ЗН, същият следва да бъде уважен, като бъде
възстановена запазената част от наследството на наследодателя до размер от
2/9 идеална част съобразно чл.29, ал.1 от ЗН.
С оглед уважаването на претенцията по чл.30 от ЗН и възстановяването
на запазената част на ищцата до размер на 2/9 идеални части от процесния
недвижим имот, претенцията на ищцата за разноски е основателна.В тази
връзка данни за разноски направени в хода на производството са документ за
платена ДТ в размер на 50 лева, без такива, вкл. и без представен списък с
разноски или договор за правна защита и съдействие на пълномощника на
ищцата, видно от който да е платен ли е и в какъв размер адвокатски
хонорар.В този смисъл следва да се присъдят единствено разноски на ищеца
за заплатената от него държавна такса в размер на 50 лева. Данни за други
такива не се установяват.
Предвид изложеното, съдът,
РЕШИ:
5
НАМАЛЯВА на основание чл.30 от ЗН, дарствено разпореждане,
извършено от наследодателя М.В.Г., ЕГН **********, починала на
13.3.2022г., обективирано в нотариален акт № 43, том 4, рег.№ 8087, дело №
584 от 7.12.2018г., с който е дарила М. Р. И., ЕГН ********** от село Б.п.,
ул.“В.Л.“№ **, община Родопи, област Пловдив с недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ************ по
кадастралната карта и кадастралните регистри на Д.град, одобрен със Заповед
№РД-18-38/05.07.2006 на Изп.директор на АК с административен адрес
Д.град, ул."Х." №2, вх.Г, ет.1, апартамент №3, обекта се намира в сграда №4,
разположена в поземлен имот с идентификатор ************, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент състоящ се от
две стаи и кухня с площ на обекта 59.47 кв.м., на едно ниво, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на сьщия етаж:-обект ************.4.13 и
обект ************.4.11; под обекта — няма, над обекта-************.4.27,
ведно с избено помещение №3, с полезна площ 2.09 кв.м., при
граници/съгласно документ за собственост / изток-мазе №4, запад-мазе №2,
север-вход"В" и юг-коридор, както и ведно с 1 .9 1% ид.ч. от общите части на
сградата, с 2/9/две девети/ идеална част, като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената
част на К. Т. Й., родена на 22.01.1969г. в гр.Д.град, гражданин на Република
Австрия, чрез адвокат Г. Д. Х. Съдебен адрес и адрес за получаване на книжа-
гр. Д.град, ул."Цар Борис Първи" №5, ет.3, оф.13, адв.Г. Х. от наследството на
М.В.Г., ЕГН **********, починала на 13.3.2022г., в размер на 2/9/две девети/
идеални части.
ОСЪЖДА М. Р. И., ЕГН********** от село Б.п., ул.“В.Л.“№ **,
община Родопи, област Пловдив, да заплати на К. Т. Й., родена на
22.01.1969г. в гр.Д.град, гражданин на Република Австрия, чрез адвокат Г. Д.
Х. Съдебен адрес и адрес за получаване на книжа- гр. Д.град, ул."Цар Борис
Първи" №5, ет.3, оф.13, адв.Г. Х., направени в производството разноски в
размер на 50/петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в
двуседмичен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Д.град: _______________________
6