Решение по дело №2034/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1689
Дата: 14 март 2017 г. (в сила от 14 март 2017 г.)
Съдия: Десислава Стоянова Влайкова
Дело: 20171100502034
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 февруари 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

………………………………………

Гр. С.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІI-Г въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КАДЪНКОВА

                                            ДЕСИСЛАВА ВЛАЙКОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Влайкова ч. гр. дело № 2034 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 437, ал. 1 във вр. с чл. 435 ГПК.

 

Образувано е по жалби на „А.- К.“ ЕООД и „Б.- М“ ЕООД в качеството им на лица, внесли задатъци за участие в проведената за времето от 30.09.2016г. до 31.10.2016г. публична продан на недвижим имот, представляващ празно дворно място с идентификатор 68134.802.869, с площ от 260 кв. м., при съседи с идентификатори: 68134.802.868, 68134.802.872, 68134.802.871, 68134.802.870 и 68134.802.2261, находящо се в землището на село Слатина- Софийско, в местността „Мусагеница“, с административен адрес: гр. С., бул. „******“ № 24А, УПИ Х- 869, 870, кв. 1а, м. „Дианабад“, който имот е предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20157830400497 по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на КЧСИ. Жалбите са насочени срещу изготвеното по делото Постановление за възлагане от 17.11.2016г., с което процесният недвижим имот е възложен на обявения за купувач наддавач В. С. М..

В жалбите се съдържат доводи за незаконосъобразност на постановлението за възлагане. Неправилно според жалбоподателите ЧСИ Чолаков е счел подадените от тях наддавателни предложения за невалидни и с това ги е лишил от правото да участват в проведеното устно наддаване, както и от възможността да придобият собствеността върху продавания имот. Считат, че наддавателните им предложения отговарят на всички законоустновени изисквания, а поставените от съдебния изпълнител допълнителни такива- за представяне на удостоверение за актуално състояние на дружествата, както и на протокол за взето от едноличния им собственик решение за придобиване на имота, предмет на проданта, нямат законодателна опора, поради което обоснованата от липсата им негова преценка за недействителност на предложенията, а с това и процедурата по наддаването се явяват незаконосъобразни. По изложените съображения молят постановлението за възлагане от 17.11.2016г. да бъде отменено. Претендират присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

С допълнителна молба от 01.03.2017г. от „А.- К.“ ЕООД са изложени съображения за цялостна незаконосъобразност на принудителното изпълнение по изпълнителното дело, касаещи законността на предхождащото го заповедно производство, в хода на което е издадено изпълнителното основание срещу длъжника, на процедурите по уведомяване на длъжника и останалите собственици на процесния недвижим имот за образуване на изпълнителното дело и за предприетите по него действия по принудително изпълнение и други процесуални действия, в т.ч. за изготвеното постановление за възлагане. Във връзка с наведените фактически и правни доводи и за надлежното им установяване са заявени искания за спиране на настоящото съдебно производството, за разглеждане на жалбите в открито съдебно заседание, за допускане на гласни доказателствени средства, за изискване на заповедното производство, на справки от СДВР и от прокуратурата, както и за издаване на преписи от приложени по изпълнителното дело документи.

Взискателят по изпълнителното дело Н.Л. е подал писмени възражения по чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага доводи за недопустимост на жалбите поради просрочие, а в условията на евентуалност- за тяхната неоснователност. От длъжника и останалите участвали в проданта наддавачи, до които са изпратени преписи от жалбите, не са постъпили възражения.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ И.Ч. излага съображения за недопустимост на жалбите- били подадени преди изготвяне на обжалваното постановление за възлагане, наддавателните предложения на жалбоподателите били обявени за невалидни, а и внесените задатъци били възстановени по посочени от тях банкови сметки, поради което дружествата нямали качеството наддавачи по смисъла на чл. 435, ал. 3 ГПК. В условията на евентуалност са наведени възражения за неоснователност на жалбите, като ЧСИ обстоятелствено обосновава необходимостта от представяне към наддавателните предложения, подадени от името на дружествата с ограничена отговорност, на удостоверение за актуално състояние и на протокол от проведено общо събрание, съответно протокол за решение на едноличния собственик на капитала, обективиращи воля на съответния орган за придобиване на конкретен недвижим имот. Счита, че въпросните документи и прилагането им към писменото наддавателно предложение в най- пълна степен гарантират правната сигурност и имуществените интереси на търговците, от чието име и за чиято сметка се предприемат действията, свързани с участие в публичната продан.

Съдът, като съобрази изложените от жалбоподателите, взискателя и от съдебния изпълнител фактически твърдения и правни доводи и приложените по делото материали, намира за установено следното:

Неоснователно е искането на „А.- К.“ ЕООД за разглеждане на жалбите в открито съдебно заседание, тъй като не са налице предпоставките за това по чл. 437, ал. 1 и ал. 2 ГПК- жалбоподателите не са трети лица по смисъла на чл. 437 ГПК (систематичното тълкуване на разпоредбите на ал. 3 и ал. 4 на чл. 435 ГПК налага извод, че при обжалване на постановлението за възлагане законодателят ясно разграничава активната легитимация на третите лица (ал. 4), засегнати от проведените изпълнителни действия, от тази на участвалите в публичната продан наддавачи (ал. 3)- последните не се явяват трети засегнати от изпълнението върху имота лица, тъй като с проданта изобщо не се засягат техни права върху имота), а в случая с оглед предмета на обжалване и наведените конкретни основания за незаконосъобразност на постановлението за възлагане, наличието или липсата на които биха могли да бъдат установени въз основа на документите по изпълнителното дело, не се налага изслушването на свидетели и вещи лица. По тези съображения следва да бъдат оставени без уважение и исканията за събиране на гласни доказателствени средства, за изискване на справки от СДВР, от прокуратурата, както и от заповедния съд относно източника на вземането, материализираното в приложения по изпълнителното дело изпълнителен лист. Още повече, че чрез тези доказателствени искания жалбоподателят се домогва да установи обстоятелства, които не са включени в предмета на съдебна проверка при подадена жалба срещу постановлението за възлагане, доколкото той включва действията по наддаване, а съгласно т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, „…част от наддаването са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на съдебния изпълнител и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка.

Не се установяват предпоставки за спиране на настоящото съдебно производство, поради което искането в този смисъл следва да бъде оставено без уважение. Не са налице доказателства, а и твърдения за осъществяване на някое от законоустановените основания за спиране по чл. 229, ал. 1 ГПК, а евентуалното установяване на твърдените от жалбоподателите престъпни обстоятелства, свързани със съществуването на предявеното за събиране по изпълнителното дело вземане и със законността на осъществяваното по него процесуално представителство, само по себе си не би могло да предопредели преценката на съда в производството по обжалване действията и актовете на съдебния изпълнител, тъй като нейните обективни предели са строго ограничени от законодателя- спазването на правилата на българския граждански процесуален закон от страна на ЧСИ, съда и страните при провеждане на публична продан.

 

По допустимостта и основателността на жалбите:

 

Жалбите са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител- постановление за възлагане, от лица, внесли задатъци до последни ден на проданта, като са заплатени държавните такси, дължими за разглеждането им от СГС. Съобщението за изготвеното постановление за възлагане е връчено лично на управителя на „А.- К.“ ЕООД на 01.12.2016г., а по изпълнителното дело няма данни за надлежно съобщаване на възлагането на другия жалбоподател. ЧСИ е приел за редовно връчването на управителя на „Б.- М“ ЕООД при отказ по телефона, който способ- по чл. 44, ал. 2, изр. първо ГПК, е неприложим при връчване на съдебни книжа, а още по- малко при връчване на подлежащи на обжалване актове. Доколкото в случая се касае за връчване на съобщение, което възпроизвежда съдържанието на обжалваем акт на съдебния изпълнител, следва да се приеме, че устното му възпроизвеждане от връчителя по телефона не е изпълнение на задължението за връчването му. Изложеното налага извод, че към момента на подаване на жалбите- 17.11.2016г., едноседмичният преклузивен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК не е започнал да тече по отношение на нито едно от двете дружества, поради което жалбите като преждевременни (подадени преди да започне да тече срокът) следва да се приемат за допустими.

Правно ирелевантно за допустимостта на жалбите е обстоятелството дали към датата и часа на депозирането им е било изготвено постановлението за възлагане, след като към момента на разглеждането им от настоящата инстанция актът, предмет на обжалване, съответно на съдебен контрол е изготвен и приложен по изпълнителното дело.

Несъстоятелно е и твърдението на ЧСИ за недопустимост на обжалването, обосновано с обстоятелството, че внесените от жалбоподателите задатъци са им възстановени в деня, следващ този на отваряне на наддавателните предложения. Това е така доколкото законът свързва правото на обжалване единствено с изпълнение на изискването за внасяне на задатък до последния ден на проданта, без да го предпоставя от последващо приключването на наддаването поведение на страната или на съдебния изпълнител по задържане или възстановяване стойността на задатъка. Следва да се изясни, че констатираната от ЧСИ невалидност на наддавателните предложения също не изключва подалите ги правни субекти от кръга на легитимираните да обжалват постановлението за възлагане лица. Противното би означавало сам съдебният изпълнител безконтролно- чрез обявяване на определени наддавателни предложения за недействителни, да определя кои лица могат да участват в проданта, да придобият правото на собственост върху имота и да се защитават срещу евентуална незаконосъобразност на преценката му в тази насока.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира подадените жалби за редовни и процесуално допустими, а разгледани по същество- за основателни. Съображенията за това са следните:

Конкретно наведените от жалбоподателите фактически твърдения следва да бъдат субсумирани под правната норма на чл. 435, ал. 3 ГПК, в частност под предвиденото в нея основание за обжалване- наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, тъй като преценката на съдебния изпълнител за валидност на постъпилите наддавателни предложения безспорно е част от процедурата по наддаването, като с нея органът по принудително изпълнение предопределя участниците в наддаването, в т.ч. в евентуалното явно такова, а с това по косвен начин- и цената, на която имотът ще бъде възложен.

Установява се от приемо- предавателен протокол от 01.11.2016г. (л. 121 от изпълнителното дело), че в срока на проданта- от 30.09.2016г. до 31.10.2016г., в канцеларията на съда са постъпили седем наддавателни предложения, всички от лица, легитимирани да бъдат купувачи на публична продан (не се установява по безспорен начин заявеното от жалбоподателите обстоятелство, че в случая обявеният за купувач наддавач В.С.М. е действала като подставено лице на адв. С.М.), по отношение на когото е налице забрана за придобиване на имота на основание разпоредбата на чл. 185, б. „б“ ЗЗД) и съдържащи необходимите и достатъчни реквизити, в т. ч. предложение за закупуване на имота на цена над началната от 18750.00 лева, като са представени и вносни бележки за внесен от всеки от наддавачите задатък в размер на 10 % от началната цена.

В деня, определен за отваряне на постъпилите тайни наддавателни предложения- 01.11.2016г., ЧСИ е съставил протокол, в който е вписал имената на явилите се наддавачи, удостоверил е извършените в тяхно присъствие действия по отваряне на предложенията по реда на постъпването им в съда, по провеждане на устно наддаване с наддавателна стъпка в размер на един задатък и по обявяване за купувач на предложилия при устното наддаване най- висока цена наддавач- В.С.М.. По отношение на наддавателните предложения на „А.- К.“ ЕООД и „Б.- М“ ЕООД в протокола е обективирана единствено преценката на съдебния изпълнител, че са невалидни, без посочване на каквото и да е фактическо и/или правно основание за това, както и саморъчно изписана забележка от управителя на двете дружества, съгласно която той е удостоверил пред ЧСИ представителната си власт по отношение на тях чрез извършена през мобилния си телефон електронна справка в Търговския регистър.

При така изложеното от фактическа страна настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразна констатацията на ЧСИ И.Ч., че подадените от „А.- К.“ ЕООД и „Б.- М“ ЕООД наддавателни предложения са недействителни. Съгласно императивните разпоредби на чл. 489 ГПК валидни са тези наддавателни предложения, които са подадени в канцеларията на районния съд в запечатан плик, заедно с квитанция за внесен задатък, в срока на действие на проданта и до приключване на работното време на съда, от лица с право да бъдат купувачи, съдържат посочване с цифри и думи на предложената цена, която следва да бъде не по- ниска от обявената начална цена. Процесуалният закон не съдържа никакви други допълнителни изисквания, на които да отговарят наддавателните предложения, за да се приемат те за валидни, поради което евентуалното им поставяне от съдебния изпълнител и неизпълнението им от страна на наддавачите не са годни да повлияят извода за действителността им.

В случая, както бе установено по- горе, наддавателните предложения на жалбоподателите (л. 148- 153) отговарят на всички законоустановени изисквания, като са подадени от името на дружествата от К.М., за когото от електронна справка във водения от Агенцията по вписванията Търговски регистър се установява, че към момента на подаване на предложенията- 31.10.2016г., и на отварянето им от съдебния изпълнител е вписан като техен управител. Поради това няма основание да се приеме, че писмените наддавателни предложения са недействителни и като такива лишават направилите ги субекти от правото да участват в наддаването, вкл. в устното, и да бъдат обявени за купувачи. Като е приел противното, съдебният изпълнител е нарушил императивните разпоредби на закона, регламентиращи процедурата по наддаването, в частност валидността на наддавателните предложения, препятствал е търговците в придобиването на правото на собственост върху имота, предмет на принудително изпълнение, и е ограничил евентуалната възможност за възлагането му на по- висока цена, което в най- пълна степен би гарантирало интереса както на взискателя, така и на длъжника по изпълнителното дело.

Следва да се посочи, че от удостовереното в изготвения от органа по принудително изпълнение протокол от 01.11.2016г. за обявяване на постъпилите наддвателни предложения и на купувач не се установява причината, поради която предложенията на двете търговски дружества са счетени за недействителни, но доколкото фактическите твърдения на жалбоподателите и на съдебния изпълнител в тази насока се припокриват и доколкото коментираната по- горе саморъчно изписана от управителя забележка в протокола е индиция за верността им, а и за пълнота следва да се изясни следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 6 ЗТР ако е посочен идентификационен код (в случая в наддавателните предложения и на двете дружества са посочени техните ЕИК), съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, каквото лице безспорно е съдебният изпълнител, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър. Несъстоятелно в тази връзка е възражението на ЧСИ Чолаков, че в случая се касаело за правоотношение между равнопоставени частноправни субекти- от една страна длъжника като собственик на изнесения на публична продан имот, а от друга- наддавачите като кандидати за купувачи, което по аргумент от обратното основание от цитираната разпоредба налагало да бъде представено удостоверение за актуално състояние на търговските дружества. Наддавателното предложение е израз на желание да бъде придобито правото на собственост върху определен имот, което волеизявление се адресира до съдебния изпълнител в качеството му на лице, изпълняващо възложена му от закона публична функция, и натоварено със специфични властнически правомощия, в т.ч. сходни с на тези на нотариуса при проверка на правото на собственост на имота, предмет на продажбата, установяване на правосубектността на явилите се пред него лица, както и на надлежно учредената и съществуваща в тяхна полза представителна власт по отношение на представляваните субекти.

По отношение на съдържащото се в мотивите му по чл. 436, ал. 3 ГПК становище на съдебния изпълнител за необходимостта към подадените от името на дружествата с ограничена отговорност наддавателни предложения да бъдат приложени протоколи, обективиращи решение на едноличния собственик на капитала за придобиване на процесния недвижим имот, следва да се имат предвид изложените в мотивите на т. 1 от Тълкувателно решение № 3 от 15.11.2013 г. по тълк. д. № 3 / 2013 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК, съображения на ВКС относно действителността на разпоредителна сделка, извършена от управителя на ООД без взето решение на общото събрание на дружеството, които следва да намерят съответно приложение и по отношение на сделки, с които се придобива, а не се отчуждава недвижимо имущество, и съгласно които: „…Общото събрание на дружество с ограничена отговорност е волеобразуващ орган- с взетите решения по въпросите за управление, посочени неизчерпателно в чл. 137 ал. 1 ТЗ, се изразява общата воля на съдружниците. Компетенциите на управителя включват управленска дейност - организиране и ръководство дейността на дружеството, както и дейност, като волеизявяващ орган. Действията, извършени от управителя, обвързват дружеството. Подчинеността на управителя на решенията на общото събрание (чл. 141, ал. 1 ТЗ) има действие само във вътрешните отношения, а в отношенията на дружеството с трети лица управителят не е ограничен в правомощията си. Освен ограничения, предвидени в дружествения договор при множество управители, съгласно чл. 141, ал. 2, пр. 3 ТЗ, „други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица". Липсва и нормативно установено стесняване на представителната власт на управителя…Нормата на чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ регулира управлението на дружеството, но не засяга правомощието на представителния орган да изразява воля. Липсата на решение по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ не може да се противопостави на третите лица и несъответствия от вътрешно- организационен характер не съставляват липса на съгласие. Те имат правно значение само в отношенията между дружеството и управителя за евентуална отговорност за вреди на последния към дружеството. При органното представителство необходимостта от защита на интересите на дружеството с установеното в закона изискване за предварително решение от дружествен орган за сключване на разпоредителна сделка, следва да се преценява във връзка с необходимостта да се гарантират сигурността, стабилността и бързината на търговския оборот и да се защитят интересите на третите лица. Сделките, сключени от управителя, се преценяват като действителни поради наличие на воля при сключването им. Въпросът дали управителят е действал без предходно решение на ОС по чл. 137, ал. 1, т. 7 ТЗ, е от значение за вътрешните му отношения с дружеството и е без значение за третите лица, които нямат задължение да проверяват какво е прието в дружествения договор за представителството, нито дали има решение на ОС по въпроси от неговата компетентност.Още повече, че в случая се касае само за участие в публична продан, което само по себе си, макар и да е израз на воля за придобиване на имота, няма за правна последица прехвърляне на правото на собственост по отношение  на него, което настъпва едва с влизане в сила на постановлението за възлагане.

По изложените съображения обжалваното постановление за възлагане следва да бъде отменено.

Без уважение следва да бъде оставено искането на „А.- К.“ ЕООД за издаване на преписи от приложени по изпълнителното дело документи. То е мотивирано с намерението на жалбоподателя да подаде сигнал до Прокуратурата на РБ за извършени според него във връзка с изпълнителното дело престъпни деяния. Настоящият съдебен състав намира, че сезирането на Прокуратурата на РБ би могло да бъде осъществено чрез излагане на фактическите обстоятелства, за които сезиращият я правен субект намира, че са престъпни, а само съответните правоимащи органи биха могли да извършат надлежна преценка доколко и кои точно документи от изпълнителното дело са им необходими и в съответствие с тази преценка- да ги изискат по съответния ред.

Исканията на жалбоподателите за присъждане на разноските, сторени по настоящото дело, не следва да бъдат уважени. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е процесуалната законосъобразност на действията и актовете на съдебния изпълнител, поради което субект на отговорността за обезщетяване на причинените от тях вреди (в т. ч. разходи за обжалването им по реда на чл. 435 ГПК), е съдебният изпълнител. Той обаче не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му, поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 ГПК в случая е неприложим. Процесуалният способ за защита на жалбоподателя е общият исков ред- чрез предявяване на иск по чл. 441 ГПК и чл. 74 ЗЧСИ за възстановяване на вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния изпълнител.

 

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.- К.“ ЕООД за спиране на съдебното производство по ч. гр. дело № 2034/2017г. по описа на СГС, II- Г въззивен състав.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на „А.- К.“ ЕООД, съдържащи се в молбата му от 01.03.2017г.

 

ОТМЕНЯ Постановление за възлагане от 17.11.2016г., издадено по изпълнително дело № 20157830400497 по описа на ЧСИ И.Ч., с рег. № 783 на КЧСИ, с което в резултат на проведена за времето от 30.09.2016г. до 31.10.2016г. публична продан, на В.С.М. е възложен следният недвижим имот: празно дворно място с идентификатор 68134.802.869, с площ от 260 кв. м., при съседи с идентификатори: 68134.802.868, 68134.802.872, 68134.802.871, 68134.802.870 и 68134.802.2261, находящо се в землището на село Слатина- Софийско, в местността „Мусагеница“, с административен адрес: гр. С., бул. „******“ № **/, УПИ Х- 869, 870, кв. 1а, м. „Дианабад“.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А.- К.“ ЕООД, обективирано в молбата му от 01.03.2017г., за издаване на незаверени преписи от приложени по изпълнително дело № 20157830400497 по описа на ЧСИ И.Ч. документи.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:  1.                             2.