РЕШЕНИЕ
№ 1506
гр. Пловдив, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова С.
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20225300502061 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Й. И. Б. и М. И. М. против Решение №
260254/12.04.2022г., пост. по гр.д.№ 10839/2017, ПдРС, в частта, в която е допусната
съдебна делба между И. Б. З., И. С. Х. и Ц. С. Г. по отношение на следния недвижим
имот: ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 1170 кв.м.,
представляващо УПИ XIX-466 по регулационния план на с.З., о.Р., о.П., одобрен със
Заповед № 232/1988 г., ведно с построените в дворното място двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 68 кв.м. и паянтова стопанска дървена
постройка, с предназначение за склад, със застроена площ от 24 кв.м., при граници и
съседи: УПИ І-463-общ.; УПИ ІІ-464; УПИ ІІІ-465; УПИ ХVІІІ-467 и улица, ПРИ
КВОТИ: - 2/4ид.ч. за И. Б. З.; 1/4ид.ч. за И. С. Х.; 1/4ид.ч. за Ц. С. Г.; като е
ОТХВЪРЛЕН иска за делба по отношение на Й. И. Б., М. И. М., Е. Р. К. и Д. Р. Б.;
както и в частта, в която се ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК констативен
нотариален акт № 165, том І, рег. № 5269, дело № 123/29.06.2015 г. на нотариус С.К. –
Н., с №*** по регистъра на НК и са присъдени разноски.
Жалбоподателите Й. Б. и М. М. са останали недоволни от така постановеното
решение и го обжалват като недопустимо, неправилно и необосновано. Развиват
подробно доводите си относно наследяването на страните от общите им наследодатели
1
И. и С. К.. Обосновават тезата си, че И. З. не притежава собственически права поради
факта, че не наследява бившия си съпруг С.К., т.к. преди смъртта му са се развели.
Развиват доводи за придобиване правото на собственост на наследодателите си и за
доказателствата на това придобито право – разписни книги, декларации пред
общинските служби и т.н.. Поддържат, че договорът за издръжка и гледане в полза на
брат им С. е бил развален, както и че в този договор е описан имот, различен от
делбения. По същото съображение сочат, че запазеното право на ползване не
препятства придобиването на имота по давност, т.к. правото на ползване е запазено
върху друг имот – с по-малки размери и върху други сгради. Поддържат да са
установили давностно владение /започнало от праводателите им и продължено от тях/
и да са придобили имота изцяло или поне в обема на превишението по площ и по
отношение на двуетажната сграда. Поддържат и становището си, че И. не притежава
право на собственост, т.к. към момента на смъртта на С.К. бракът им е бил прекратен.
По тези съображения считат, че постановеното съдебно решение е неправилно и
необосновано.
Жалбоподателите поддържат и че съдебното решение е недопустимо, т.к. съдът
се е произнесъл по непредявен иск – този по чл.537, ал.2 от ГПК. Твърдят и че
съделителите с признати собственически права не са предявявали иск за собственост, а
искът по чл.537 от ГПК не може да съществува самостоятелно. Отделно основание за
недопустимост на иска според жалбоподателите е и факта, че съдът е допуснал
извършване на съдебна делба между трима съделители, които изрично са заявили, че
не желаят делба.
Молят съда да обезсили , евентуално отмени обжалваното решение и да
постанови ново такова по съществото на спора. Претендират разноски.
Въззиваемите страни Е. Р. К., Д. Р. Б. са подали писмен отговор на въззивната
жалба, в който поддържат, че същата е основателна. Оспорват конституирането като
съделител в производството на И. З., като считат, че същата не притежава
собственически права. Също поддържат, че договорът за издръжка и гледане да е бил
развален през ***г., при което първоначалните собственици – общите наследодатели
И. и С. К. са възстановили правата си на собственост върху имота. Поддържат и че са
установили владение върху имота, което е продължено от страните, наследници на
първоначалните собственици. Поддържат доводите във въззивната жалба за различна
площ на делбения имот и този по договора за издръжка и гледане, както и че по
отношение на жилищната сграда не е извършвано разпореждане чрез алеаторния
договор. Поддържат и че съдът се е произнесъл по непредявен иск по чл.537 от ГПК.
Молят за уважаване на въззивната жалба.
Въззиваемите страни И. С. Х., Ц. С. Г., И. Б. З. са подали отговор на въззивната
жалба, в който поддържат, че жалбата е недопустима. Оспорват спазването на срока и
2
активната легитимация на страните, т.к. жалбоподателките не са съсобственици в
имота. Молят да не се допуска жалбата до разглеждане. При условията на
евентуалност, ако съдът приеме жалбата за допустима, то молят същата да бъде
оставена без уважение. Развиват доводи, че процесният имот е бил продаден на техния
наследодател при условие за издръжка и гледане. Към този момент той е бил в брак с
И., поради което имотът е станал съсобствен между съпрузите. Оспорват претенциите
на ищците да са придобили право на собственост върху имота. Молят жалбата да бъде
оставена без уважение. Претендират разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирани лица –
съделители, останали недоволни от отхвърлителното спрямо тях съдебно решение,
откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Неоснователно е възражението на въззиваемите страни за недопустимост на
жалбата, поради това, че жалбоподателите били лица без собственически права. Й. Б. и
М. М. са страни в процеса, претендират собственост и имат предявен иск за делба.
Поради това до постановяване на съдебен акт по съществото на спора, който и да е
влязъл в законна сила, същите разполагат да процесуална легитимация да водят
процеса, включително и да обжалват решението. Разликата между процесуалната и
материалната легитимация се изразява, че първата обуславя правото на иск, а втората е
предмет на производството и по съществуването й съдът се произнася с решението си.
Ето защо жалбата е подадена от легитимирани лица и е допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Производството по делото е въззивно – делба І фаза, по допускането.
Обжалваното решение е постановено от местно и родово компетентен орган, в
рамките на сезирането си с исковата молба, като е разрешен повдигнат правен спор за
делба на недвижим имот. Постановеното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на съдебното решение в
частта, в която е обезсилен констативния нотариален акт, т.к. разпоредбата на чл.537,
ал.2 от ГПК задължава съда и служебно, без сезиране от страната, да обезсили такъв
акт, ако страна в процеса се е позовала за защита на собственическото си право по него
и се установи, че тя не притежава подобни права.
По отношение на правилността на решението се установява следното:
Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е допуснал делба
между Ц. Г., И. Х. и И. З. на недвижим имот, съставляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото
застроено и незастроено, с площ от 1170 кв.м., представляващо УПИ XIX-466 по
регулационния план на с.З., о.Р., о.П., одобрен със Заповед № 232/1988 г., ведно с
построените в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда, със застроена площ
3
от 68 кв.м. и паянтова стопанска дървена постройка, с предназначение за склад, със
застроена площ от 24 кв.м. Приел е, че ищците не притежават права на собственост на
сочените от тях основания – наследство и при условията на евентуалност – давностно
владение, а е счел за доказано, че ответниците са придобили собствеността на
основание прекратена СИО и наследство, като наследодателят им е станал собственост
на основание сделка.
Подадената въззивна жалба съдържа оплаквания досежно извода на съда за
липса на съсобственост между първоначалните страни в производството и допускане
на делба между трима ответници Г., Х. и З., които са заявили и че не желаят делба.
Спорът, отнесен пред въззивната инстанция, касае въпросът кои са собствениците на
имота, извършвани ли са разпоредителнти сделки и породили ли са същите правно
действие, а при условията на евентуалност и придобит ли е имота от ищците на
основание давностно владение и наследство . В производството за делба съдът
служебно следи за конституиране на страните, които имат собственически права и
следва да допусне делбата само между действителните собственици, при което,
независимо от становището на някои от страните относно допускане на делбата, е
необходимо да се установят правата на собственост на всяка една от страните в
процеса, респ. при наличие на такива да се определят квотите им в съсобствеността.
Именно това е предмета на първата фаза на делбения процес. Въпросът кои страни
следва да участват в процеса с оглед твърденията и възраженията на първоначалните
страни е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 260361/12.11.2020г., в.гр.д.
№1339/2020, ПдОС, което е задължително за съда и страните. Недопустимо е друг съд /
с изключение на по-горна инстанция, която в случая не е допуснала касационно
обжалване/ да извършва оценка на правилността му, още по-малко такива правомощия
да са предоставени на първата инстанция, разглеждала повторно предявения иск.
От фактическа страна по делото се установява следното :
Съгласно НА 13, т.3, д.№2338/1957г. на нотариус при ПРС, И. К. е признат за
собственик на дворно място от 900кв.м., с.З., съставляващо имот пл.№ 275, парцел III,
кв. 13 по плана на селото. Приложено е удостоверение от о.Р. №766/06.07.2017г., съгл.
което описания в НА имот съответства на УПИ XIX-466 по регулационния план на
с.З., о.Р., о.П., одобрен със Заповед № 232/1988 г.. Представена е скица на имота, съгл.
която няма промяна в регулацията.
По делото е изготвена и приета СТЕ с в.л. В. К., която е представила извадка от
КРП от 1957г. и от ПУП от 1988г. по отношение на процесния имот, както и е
изготвила комбинирана скица. От плана от 1957г. е видно, че в имота, закупен от К. е
имало паянтови постройки в северната част на дворното място, както и че има улична
регулационна линия навлизаща в парцелните граници от юг, без данни за прилагане на
регулацията. В плана от 1988г. уличната регулация съвпада с имотната и парцелната
4
граници от южната страна, както и е заснето застрояване в имота с двуетажно масивно
жилище. Не е изследван въпросът кога и по какъв начин е извършена промяната в
уличната регулация и дали е налице уголемяване на площта на имота чрез придаване
на част от предвижданията за улица, но от значение за настоящето производство е
записването в издадената скица от общинската администрация, че няма регулационни
промени в имота, т.е. следва да се приеме, че границите му и площта са безспорни,
съобразни записванията в плана от 1988г. По отношение на жилищната сграда, по
делото са изисквани данни от общинската администрация относно наличие на
строителни книжа и разрешения за строеж, но от изпратената информация се
установява, че няма открити книжа за този имот. По този въпрос са събирани и гласни
доказателства – разпитвани са свидетелите И.М. и К.К, като първия твърди, че къщата
е строена още от И. К. около 1958/9г., а вторият – че С. е построил къщата. Тези
показания не могат да бъдат кредитирани, доколкото не могат да се съпоставят с нито
едно писмено доказателство, а са взаимно изключващи се. При това положение следва
да се приеме, че сградата, доколкото нито се твърди да е учредявяно право на строеж за
някое лице, нито се доказва кога е издавано разрешение за строеж и има ли изобщо
строителни книжа, се явява приращение към земята и следва собствеността й.
От удостоверение за наследници на И. К. №***/***, изд. от о.Р., се установява,
че същият е починал през ***г., като е оставил за свои наследници съпруга С.
/поч.***г. със същите наследници, УН №***/***/, дъщерите си Й. Б. и М. М. и сина
си С. / поч.***г. с наследници – И. Х. и Ц. Г./.
По делото е представен НА №185, т.I, д.№412/1984 на нотариус при ПРС, с
който И. и С. К. продават на сина си С.К. недвижим имот, съставляващ дворно място
от 900кв.м., парцел III, имот пл.№275, кв.13, по плана на с.З.п., ведно с построената в
дворното място масивна едноетажна жилищна сграда на около 70кв.м., срещу
задължение за издръжка и гледане, като продавачите си запазват правото на ползване
до края на живота. Сделката е възмездна и доколкото към момента на придобиване на
собствеността купувачите се е намирал в брак с И. З. / у-ние №***/*** о.Р., л.16 от
в.гр.д.№1338/2020/, то придобитото имущество е в режим на съпружеска имуществена
общност. Бракът им е прекратен с развод през ***г., но по делото няма данни за
извършвана помежду им делба, поради което и следва да се приеме, че след развода
страните са останали обикновени съсобственици.
Първият спорен въпрос по отношение на тази придобивна сделка е твърдението
на Й. Б. и М. М., че този договор е развален по съдебен ред и прехвърлителите са
възстановили собствеността си върху имота. Това твърдение, обаче, остава недоказано.
Те не представят съдебно решение в този смисъл. Изискани са справки от архива на
ПРС по гр.д.№801/1988г., но е отговорено, че делото е унищожено след изтичане на
срока му за съхранение. В запазените книги е отразено, че страни по делото са И. К. и
5
С.К. и др. , по иск с пр. осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД и че делото е приключило, но без да е
отразен резултат /копие от описната книга от 1988г. на л. 266 от делото/. При справка
от АВп /л.253 от делото/ се установява, че при проверка на т.1, в книга „прехвърляния“
от 1984г., в който се съхранява НА № 185 , върху акта няма последващи отбелязвания,
нито съхранени документи прикрепени към процесния нотариален акт. При тази
фактическа обстановка, съдът намира, че не може да се приеме за доказано
твърдението за разваляне на договора за издръжка и гледане. Развалянето на договори,
с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху
недвижими имоти, става само по съдебен ред, съгл. чл.87, ал.3 от ЗЗД, поради което
липсата на влязъл в сила съдебен акт обосновава извода, че процесния договор, който е
сочената категория, не е развален. Поради тази причина и съдът няма да обсъжда
съжденията на страните дали действията на купувача и липсата на противопоставяне и
претенции през годините са логични или не, т.к. това е ирелевантно за процесния
въпрос.
По тези съображения следва да се приеме, че през ***г. С.К. придобива в режим
на СИО със съпругата си И. процесния недвижим имот.
Тук следва да се коментират доводите на страните, че прехвърления имот е
различен от процесния – с по-малка площ и с едноетажна сграда. Както вече бе
коментирано, по плана от 1957г. имотът е бил заснет с по-малка площ от площта на
имота по плана от 1988г. Прехвърлянето е станало при действието на плана от 1957г.
Доколкото никоя от страните не е твърдяла , че до 1988г. имотът е бил – по-голяма
площ от тази записана и в нотариалния акт от 1957г. и в плана, то следва да се приеме,
че последващите промени в имота са станали в полза и за сметка на собственика към
момента на извършването им. Към момента на приемане на новия план, с който
вероятно са извършени регулационните промени, този собственик е С.К.. По
отношение на сградата вече бе коментирано, че същата като приращение към земята
следва собствеността върху нея, доколкото не се установява да е издавано строително
разрешение на името на конкретен собственик, нито да е учредявано право на строеж,
нито се установява кой точно и на какво основание я е построил. С прехвърлянето на
дворното място се приема, че продавачът прехвърля и приращенията върху терена,
респ. и всичко построено върху него. Така, остава недоказано твърдението на ищците
по делото, че наследодателите им И. и С. са си запазили собствеността върху етаж от
къщата и реална от дворното място.
Следващо твърдение на ищците е, че наследодателите им са придобили имота на
основание давностно владение и след смъртта им те са присъединили тяхното владение
към своето, както и че С.К. е прехвърлила притежаваните от нея идеални части от
имота на ищците Й. Б. и М. М..
Представен е НА № 165, т.I, д.123/2015 на нотариус С.К.Н., с който са С.К., Й. Б.
6
и М. М. признати за собственици по обстоятелствена проверка на процесния недвижим
имот на осн. наследство и давностно владение, при квоти 5/8 за първото и по 1/8 за
вторите две лица. Представено е удостоверение за брак, от което се установява, че към
този момент Й. Б. е била в брак с Р. Б.. Доколкото при давностно владение се приема,
че придобитото е в режим на СИО, то следва да се приеме, че 1/8 за Б. е призната и за
Р. Б.. Същият е починал в хода на производството и на негово място са конституирани
наследниците му Й. Б., съпруга, Е. К. и Д. Б., низходящи. Към момента на съставяне на
констативния нотариален акт М. М. е била вдовица / у-ние от о.П., л.29/.
С НА № 166, т.I, д.124/2015 на нотариус С.К.-Н., С.К. дарява Й. Б. и М. М. с
притежаваните от нея идеални части от процесния имот.
По делото е представено копие от разписната книга към обезсиления план от
1957г., в която за собственик на имот 275 е записан И. К. с посочен нотариален акт/
титула му за собственост от 1957г./. Други вписвания в нея не се установяват. В
разписния лист по плана от 1988г., за собственик на имот 466 е записан И. К. /
вероятно с правописна грешка вместо К./.
Представено е копие от данъчна декларация от 26.02.1998г. на С.К., в която тя е
декларирала имота в с.З.п. като съсобствен между нея и съпруга й И. и е посочила
документ за собственост – НА от 1957г. В същата декларация се съдържа и
пълномощно от И. К. за съпругата му С..
Видно от копие от данъчна декларация от 2001г. С.К. декларира същия имот
като съсобствен между нея и трите й деца – С., Й. и М., при квоти 5/8 за нея и по 1/8 за
децата й.
От копие на данъчна декларация от 2013г. на Ц. Г., процесния имот е
деклариран като съсобствен между нея и И. С., М. М. , Й. Б. и С.К., при квоти – 1/16 за
нея и сестра й И., по 1/8за лелите й Й. и М. и 5/8 за баба й С..
В декларация на Й. Б. от 2015г. за собственици на процесния имот са
декларирани тя, сестра й М. и племенниците й И. и Ц.. При квоти по 7/16 за нея и
сестра й и по 1/16 за племенниците й.
По делото са събирани и гласни доказателсва – разпитвани са свидетелите И.М.
и К.К.
И. М. твърди да е съсед на имота и да познава страните и родителите им.
Свидетелят твърди, че къщата на родителите на Й. е строена по времето, когато и
неговите родители са строили своята къща – около 1958-59г.къщата е строена от
родителите на Й.. Сега не знае на кого е имота.В момента живяла внучка а / без да
уточнява коя/, но от много време не я е виждал. Свидетелят не знае дали И. и С. са
прехвърляли къщата на някого. Докато били живи , те си живеели в нея.
Свидетелят К. твърди, че е бил кум на С. и И., а били и съседи. Твърди, че в
7
имота имало стара къща, а новата практически я построил С.. Твърди , че от 10 години
бил в Г. и не знае какво е ставало в имота.
При така установеното фактически относно твърденията за придобиване по
давностно владение се правят следните изводи: Съгл. чл.68 от ЗС имот може да бъде
придобит на основание давностно владение при осъществяване на фактическата власт
върху него от лице, което има намерение да държи вещта като своя, като това
фактическо състояние следва да е продължило определен период от време. Владението
следва да е постоянно, непрекъсвнато, спокойно, явно и несъмнено. Това е оригинерен
придобивен способ, който включва кумулативното наличие на два елемента –
осъществяване на фактическа власт / корпус/ в определен период от време и намерение
за своене / анимус/. Когато едно лице дължи имота като ползвател при запазено право
на ползване върху имота /каквото право са запазили И. и С. К./, то за да придобие
правото на собственост следва да е изменило основанието на което държи имота и да е
манифестирало пред действителния собственик намерението си да държи имота като
свой с цел да го придобие. В случая С.К. и наследниците на И. – Й. Б. и М. М., са се
снабдили с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка - НА № 165, т.I,
д.123/2015, с който са признати за собственици на основание давностно владение и
наследство от И. К. на посочени идеални части от правото на собственост. Съгл.
задължителните разяснения на ВКС, дадени в ТР№ 11/2013, по т.д.№11/2012, ОСГК,
„при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се
носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл.193 от ГПК“. В
мотивите на същото ВКС е пояснил, че „представеният констативен НА притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. Правният извод на
нотариуса за съществуването на това право се счита за верен до доказване на
противното с влязло в сила решение. За оборването на тази доказателствена сила е
необходимо пълно обратно доказване. Когато и двете страни в правния спор
легитимират с нотариални актове правото си на собственост върху имота /било
констативни или такива за правна сделка/, то разпределението на доказателствената
тежест при оспорването ще се извърши по общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК като
всяка страна следва да докаже своето право, т. е. фактическия състав на съответното
удостоверено от нотариуса придобивно основание.“. В процесния случай всяка от
страните претендира, че се легитимира като собственик със съответен НА – Б., М., К.
и Б. – с констативен НА и последващ за дарение, а Х., Г. и З. – с НА за покупко-
продажба срещу издръжка и гледане. С оглед разясненията на ВКС всяка група страни
следва да докаже придобивното си основание. В този смисъл са и разрешенията на
съдебната практика - Р№128/12.01.2018, гр.д.№412/2017, IIг.о., ВКС и др. По
отношение на придобиването по давност от ищците по делото не са събрани
доказателства, от които да се направи извод да са установили владение за себе си,
8
респ. наследодателят им И. К. да е установявал такова след прехвърлянето на имота
срещу задължение за издръжка и гледане. Събраните гласни доказателства не
съдържат данни за това кой е владял имота. Писмените доказателства – подадени
данъчни декларации съставляват косвено доказателство за намеренията на страните, но
само те не могат да докажат при условията на пълно и главно доказване придобиването
на имот на основание давностно владение. Ето защо съдът намира, че те не доказват да
са установили давностно владение и да са присъединили съм своето владение това на
своя наследодател. Поради недоказване на правото на собственост за С.К., не може да
се приеме и че с последващия нотариален акт за дарение тя е прехвърлила своите,
признати в констативния нотариален акт, права на дъщерите си Й. и М.. Ето защо
следва да се приеме, че ищците не доказват да са собственици на процесния имот на
нито едно от сочените от тях основания. От друга страна – ответниците
противопоставят нотариален акт, материализиращ прехвърляне на право на
собственост срещу задължение за издръжка и гледане, който е надлежната форма за
сочената в него транслативна сделка. Не се доказа по делото този договор да е
развален по надлежен ред, поради което и следва да се приеме, че е произвел правно
действие. Така ищците не доказват да са придобили право на собственост , а
ответниците напротив – че са собственици на основание прекратена СИО и
наследяване.
При така установените права следва да се допусне делба между ответниците Х.,
Г. и З., при посочените по-горе квоти, а искът за делба по отношение на останалите
страни да бъде отхвърлен като неоснователен.
С отричането на правата, признати в констативния нотариален акт НА № 165,
т.I, д.123/2015, същият следва да бъде отменен на осн. чл.537, ал.2 от ГПК и служебно
от съда.
Първоинстанционното решение като постановено в същия смисъл следва да
бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските
На осн. чл.78 от ГПК жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите
страни Х., Г. и З. сумата от 1500 лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение,
като това е минималния размер съгласно Наредба №1/2004МРАВ.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260254/12.04.2022г., пост. по гр.д.№ 10839/2017,
ПдРС, в частта, в която е допусната съдебна делба между И. Б. З., ЕГН **********, И.
С. Х., ЕГН **********, и Ц. С. Г., ЕГН **********, по отношение на следния
недвижим имот:
ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено, с площ от 1170 кв.м.,
представляващо УПИ XIX-466 по регулационния план на с.З., о.Р., о.П., одобрен със
Заповед № 232/1988 г., ведно с построените в дворното място двуетажна масивна
жилищна сграда, със застроена площ от 68 кв.м. и паянтова стопанска дървена
постройка, с предназначение за склад, със застроена площ от 24 кв.м., при граници и
съседи: УПИ І-463-общ.; УПИ ІІ-464; УПИ ІІІ-465; УПИ ХVІІІ-467 и улица,
ПРИ КВОТИ: - 2/4ид.ч. за И. Б. З.;
1/4ид.ч. за И. С. Х.;
1/4ид.ч. за Ц. С. Г.;
като е ОТХВЪРЛЕН иска за делба по отношение на Й. И. Б., ЕГН **********, М. И.
М., ЕГН **********, Е. Р. К.0 ЕГН ********** и Д. Р. Б., ЕГН **********;
както и в частта, в която се ОТМЕНЯ на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК констативен
нотариален акт № 165, том І, рег. № 5269, дело № 123/29.06.2015 г. на нотариус С.К. –
Н., с №*** по регистъра на НК.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА Й. И. Б., ЕГН **********, М. И. М., ЕГН **********, да заплатят на
И. Б. З., ЕГН **********, И. С. Х., ЕГН **********, и Ц. С. Г., ЕГН **********,
сумата от 1500лв. общо, разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10