Определение по дело №380/2019 на Софийски окръжен съд

Номер на акта: 736
Дата: 2 август 2019 г. (в сила от 3 август 2019 г.)
Съдия: Ивайло Петров Георгиев
Дело: 20191800500380
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. София, 02.08.2019г.

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на 02.08.2019 г., в състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев

                                                              ЧЛЕНОВЕ: Ваня Иванова

Боряна Гащарова

 

разгледа докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 380/2019 г. по описа на съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Н.Н.Й., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител И.М.Й. срещу определение № 2761 от 17.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 640/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград, с което е оставена без уважение молбата ѝ за даване на разрешение за извършване на отказ от наследството, останало от нейния наследодател Н. И. Й..

В жалбата се навеждат твърдения за незаконоъобразност на обжалваното определение, като се твърди, че съдът не се бил съобразил с интереса на детето и с негативните последици, които биха настъпили за него предвид обстоятелството, че пасивите на наследството от неговия баща надвишавали активите. Жалбоподателката прави извод в подкрепа на жалбата си от факта, че пълнолетните наследници на същия наследодател вече са се отказали от наследството му. Представя техните откази като доказателство. Анализира разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК. Цитира съдебна практика, според която е допустимо, непълнолетен да се откаже от наследство с разрешение на районния съд. Моли съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Ботевградският районен съд е сезиран с молба за даване на разрешение на непълнолетната Н.Н.Й., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител И.М.Й., да извърши отказ от наследството на своя баща – Николай Йончев.

От приложено към молбата удостоверение за наследници № 156 от 13.02.2019 г. се установява, че Н. И. Й., починал на 01.02.2019 г., е оставил за свои законни наследници И.М.Й. – съпруга и две дъщери – В.Н.Й. (пълнолетна) и Н.Н.Й. (непълнолетна).

С обжалваното определение районният съд е приел, че разпоредителното действие, разрешение за което се иска от съда, не е включено в обхвата на разрешителния режим по чл. 130, ал. 3 СК, поради което искането на молителката е неоснователно и е оставено без уважение.

С частната жалба са представени в заверени преписи удостоверения изх. №№ 416 и 417 от 04. 04. 2019 г., от които се установява, че в особената книга за откази от наследство, на основание чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, на името на В.Н.Й. и на И.М.Й. има вписани откази от наследството на Н. И. Й..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Частната жалба е допустима, тъй като отговаря на изискванията на ГПК за срок, легитимация, правен интерес и обжалваемост на акта. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения.

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интересите на детето. В съдебната практика е възприето виждането, че изброяването в цитираната норма е изчерпателно и не може да се дава разрешение за извършване на други действия, извън посочените (Определение № 225 от 24. 11. 2017 г. на ВКС по ч. гр. д.№ 3667/2017 г., I г.о.; Определение № 425 от 25.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3162/2018 г., IV г. о.; Определение № 895 от 7.12.2018 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 519/2018 г.).

По императивен начин е регламентирана нищожността на отказ от права от ненавършило пълнолетие дете в чл. 130, ал. 4 СК. Предвид обстоятелството, че наследството като съвкупност включва и права, то безспорно отказът от него попада в приложното поле на цитираната норма. Предвиденото изключение от това правило касае само обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека, и то - при доказана нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството, към които хипотези не се причислява настоящата.

Защитата на законните интереси на недееспособните лица, каквито са и непълнолетните, в хипотезата, при която получават по наследство повече задължения, отколкото права, се гарантира от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН, съгласно която тези лица приемат наследството само по опис. В същия смисъл е и съдебната практика  (Решение № 187 от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о., ГК).

В разглеждания случай молителката е непълнолетно лице и може да приеме наследството от своя баща само по опис, съгласно посоченото по-горе императивно правило, което има защитен характер и ограничава отговорността й за задълженията на нейния наследодател само до размера на активите на полученото наследство. Поради това, неоснователни са притесненията й, че би могла да отговаря със свое лично бъдещо имущество за включените в наследството задължения. Това виждане противоречи на самата същност на описа и на неговите последици – арг. от чл. 60, ал. 2  от ЗН.

Неоснователно жалбоподателката черпи аргументи от факта на извършените откази от страна на пълнолетните наследници на същия наследодател. Приемането или отказът от наследство е строго личен акт и зависи от преценката на съответното лице, както и от обстоятелствата, в които е поставено. Напр. ако тези лица са пропуснали срока по чл. 61, ал. 1 от ЗН, за тях наистина единствена възможност да се освободят от отговорността с лично имущество за задълженията на наследството би била отказът от наследство. В случая, обаче, самият закон изключва възможността, непълнолетната жалбоподателка да приеме наследството по друг начин, освен по опис, поради което и с оглед защитното действие на описа, не съществува хипотеза, в която тя би отговаряла със свое лично имущество за задълженията на наследодателя си. Съответно, неоснователни са твърденията й, че отказът от наследство е в неин интерес и че я защитава от неблагоприятни последици.

С оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н.Й. срещу определение № 2761/17.05.2019 г. по ч.гр.д. № 640/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                     

2.