ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 02.08.2019г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, в закрито заседание на 02.08.2019 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Георгиев
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Иванова
Боряна Гащарова
разгледа докладваното от съдия Георгиев в.гр.д. № 380/2019 г. по описа на
съда и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 1, вр. чл. 538, ал. 1 ГПК.
Образувано
е по частна жалба от Н.Н.Й., действаща лично и със
съгласието на своята майка и законен представител И.М.Й. срещу определение №
2761 от 17.05.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 640/2019 г. по описа на Районен
съд – гр. Ботевград, с което е оставена без уважение молбата ѝ за даване
на разрешение за извършване на отказ от наследството, останало от нейния
наследодател Н. И. Й..
В
жалбата се навеждат твърдения за незаконоъобразност
на обжалваното определение, като се твърди, че съдът не се бил съобразил с
интереса на детето и с негативните последици, които биха настъпили за него
предвид обстоятелството, че пасивите на наследството от неговия баща
надвишавали активите. Жалбоподателката прави извод в
подкрепа на жалбата си от факта, че пълнолетните наследници на същия
наследодател вече са се отказали от наследството му. Представя техните откази
като доказателство. Анализира разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК. Цитира
съдебна практика, според която е допустимо, непълнолетен да се откаже от
наследство с разрешение на районния съд. Моли съда да отмени обжалвания акт.
Претендира разноски.
Съдът,
след като обсъди доводите на страната и прецени данните по делото, прие за
установено следното от фактическа страна:
Ботевградският
районен съд е сезиран с молба за даване на разрешение на непълнолетната Н.Н.Й., действаща лично и със съгласието на своята майка и
законен представител И.М.Й., да извърши отказ от наследството на своя баща –
Николай Йончев.
От
приложено към молбата удостоверение за наследници № 156 от 13.02.2019 г. се
установява, че Н. И. Й., починал на 01.02.2019 г., е оставил за свои законни
наследници И.М.Й. – съпруга и две дъщери – В.Н.Й. (пълнолетна) и Н.Н.Й. (непълнолетна).
С
обжалваното определение районният съд е приел, че разпоредителното действие,
разрешение за което се иска от съда, не е включено в обхвата на разрешителния
режим по чл. 130, ал. 3 СК, поради което искането на молителката е
неоснователно и е оставено без уважение.
С
частната жалба са представени в заверени преписи удостоверения изх. №№ 416 и
417 от 04. 04. 2019 г., от които се установява, че в особената книга за откази
от наследство, на основание чл. 52, вр. чл. 49, ал. 1 ЗН, на името на В.Н.Й. и на И.М.Й. има вписани откази от наследството на Н. И.
Й..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Частната жалба е допустима, тъй като отговаря на изискванията на
ГПК за срок, легитимация, правен интерес и обжалваемост
на акта. Разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения.
Съгласно
разпоредбата на чл. 130, ал. 3 от СК, извършването на действия на разпореждане
с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с
ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по
настоящия му адрес, ако разпореждането не противоречи на интересите на детето.
В съдебната практика е възприето виждането, че изброяването в цитираната норма
е изчерпателно и не може да се дава разрешение за извършване на други действия,
извън посочените (Определение № 225 от 24. 11. 2017 г. на ВКС по ч. гр. д.№
3667/2017 г., I г.о.; Определение №
425 от 25.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3162/2018 г., IV г. о.;
Определение № 895 от 7.12.2018 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 519/2018 г.).
По
императивен начин е регламентирана нищожността на отказ от права от ненавършило
пълнолетие дете в чл. 130, ал. 4 СК. Предвид обстоятелството, че наследството
като съвкупност включва и права, то безспорно отказът от него попада в
приложното поле на цитираната норма. Предвиденото изключение от това правило касае
само обезпечаване на чужди задължения чрез залог или ипотека, и то - при доказана
нужда или очевидна полза за детето или при извънредни нужди на семейството, към
които хипотези не се причислява настоящата.
Защитата
на законните интереси на недееспособните лица, каквито са и непълнолетните, в
хипотезата, при която получават по наследство повече задължения, отколкото
права, се гарантира от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от ЗН, съгласно която тези
лица приемат наследството само по опис. В същия смисъл е и съдебната практика (Решение № 187
от 20.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1780/2009 г., I г. о., ГК).
В
разглеждания случай молителката е непълнолетно лице и може да приеме
наследството от своя баща само по опис, съгласно посоченото по-горе императивно
правило, което има защитен характер и ограничава отговорността й за
задълженията на нейния наследодател само до размера на активите на полученото
наследство. Поради това, неоснователни са притесненията й, че би могла да
отговаря със свое лично бъдещо имущество за включените в наследството
задължения. Това виждане противоречи на самата същност на описа и на неговите
последици – арг. от чл. 60, ал. 2 от ЗН.
Неоснователно
жалбоподателката черпи аргументи от факта на
извършените откази от страна на пълнолетните наследници на същия наследодател.
Приемането или отказът от наследство е строго личен акт и зависи от преценката
на съответното лице, както и от обстоятелствата, в които е поставено. Напр. ако
тези лица са пропуснали срока по чл. 61, ал. 1 от ЗН, за тях наистина
единствена възможност да се освободят от отговорността с лично имущество за задълженията
на наследството би била отказът от наследство. В случая, обаче, самият закон
изключва възможността, непълнолетната жалбоподателка да
приеме наследството по друг начин, освен по опис, поради което и с оглед
защитното действие на описа, не съществува хипотеза, в която тя би отговаряла
със свое лично имущество за задълженията на наследодателя си. Съответно,
неоснователни са твърденията й, че отказът от наследство е в неин интерес и че
я защитава от неблагоприятни последици.
С
оглед гореизложеното, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение.
Така
мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н.Й. срещу определение № 2761/17.05.2019
г. по ч.гр.д. № 640/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Ботевград.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.