№ 44
гр. Варна , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Илия Христов Николов (АП-Варна)
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20213000600119 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република
България за възобновяване на ВНОХД № 268/2020г. по описа на Окръжен съд
- Разград, по което с решение № 73/23.11.2020г. е потвърдена изцяло присъда
№ 230 от 30.06.2020г., постановена по НОХД № 286/2020г. от РС-Разград.
В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат
основанията по чл.422 ал.1 т.5 вр чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Главният
прокурор на Република България оспорва законосъобразността на
постановеното решение, като заявява допуснато нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, намира същите за съществени по смисъла на
чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, като отправя към искане на основание чл.422
ал.1 т.5 да бъде възобновено наказателното производство по ВНОХД №
268/2020г. по описа на Окръжен съд – Разград, отменено постановеното от
този съд решение № 73/23.11.2020г., като делото бъде върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд. В обобщение счита, че при
1
правилно установена фактическа обстановка, редовните съдебни инстанции
са направили несъответни правни изводи, като са разкъсали логическата
връзка между тях.
Депозирано е становище от С. Н. С., чрез неговият процесуален
представител адв.Ж.Ч. от АК - Разград, в което пространно са развити
съображения за неоснователност на искането за възобновяване, депозирано от
Главния прокурор на РБ.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния
прокурор, което счита за обстойно мотивирано и със съответна аргументация
в подкрепа на твърденията за съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила.
Оправданото лице С.С., редовно призован, не се явява, представлява от
адв.Ж.Ч. от АК - Разград, който изразява становище за неоснователност на
искането, като моли същото да бъде оставено без уважение. Излага подробни
аргументи в защита не тезата си.
Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
Главния прокурор, съобрази изразените в съдебно заседание становища на
страните и след цялостна проверка на материалите по делото, направи
следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Република
България и в изискуемия от чл.421 ал.1 от НПК шестмесечен срок, считано от
деня на влизане в сила на съдебния акт. Има за предмет съдебен акт от
категорията на визираните в чл.419 ал.1 и чл.422 ал.1 т.5 от НПК, в случая
решение, което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда № 230/30.06.2020г., постановена по НОХД № 286/2020 г. РС
- Разград е признал подсъдимият С. Н. С. за невиновен в това, че за времето
от 10.04.2020г. до 11.04.2020г. в с.Дянково, обл.Разград, в условията на
2
продължавано престъпление, с три деяния, по време на обявено на основание
чл.84 т.12 от Конституция на Република България с Решение от 13.03.2020г.
на 44-то Народното събрание на Република България (обнародвано в ДВ
бр.22/13.03.2020г.) извънредно положение, свързано със смъртни случаи, като
водач на тежкотоварен автомобил - български гражданин, пристигнал от
държава с регистрирани случаи на COVID-19, поставен под карантина с
Предписание за поставяне под карантина изх. № 7820/ 06.04.2020г. (л.28 от
ДП) на Регионална здравна инспекция - Русе, нарушил мерки, издадени
против разпространяването на заразна болест по хората, въведени със Заповед
№ 130/ 17.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-
140/19.03.2020г., изменена и допълнена със Заповед № РД-01-158/26.03.2020г.
и Заповед № РД-01- 183/06.04.2020г., всички на министъра на
здравеопазването, издадени на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29
от Наредба № 21 от 2005г. за реда на регистрация, съобщаване и отчет на
заразните болести, и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка,
свързана с разпространение на COVID -19 на територията на страната, като не
е изпълнил задължението си да не напуска дома си - мястото за настаняване,
на което е посочил, че ще пребивава за срока на предписанието (карантината),
а именно: село Дянково, общ. Разград, ул. “Антон Иванов“ № 3 и е оправдан
по обвинението да е извършил престъпление по чл.355 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК. Съдебното производство пред РС-Разград било проведено по реда
на глава 27 от НПК, в резултат на което подсъдимото лице е било оправдано,
поради субективна несъставомерност на деянието.
По протест на прокурор при РП – Разград в ОС-Разград е било
образувано ВНОХД №268/20г. Съдът с решение № 73/23.11.2020г. по
посоченото ВНОХД №268/2020г. потвърдил присъдата на първостепенния
съд. В мотивите към решението, проверяващия съд подчертал, че не споделя
довода на първата инстанция, че доколкото подс.С. е лице, влязло в
Р.България от Р.Румъния, която държава не е посочена в списъка от заповедта
на министъра на здравеопазването, това е основание да се изключи
наказателната му отговорност. На свой ред е развил съображения, че към
момента на деянието в националното законодателство не е възведено
понятието „карантина“ и липсва регламент за поставяне по карантина от
длъжностно лице – старши инспектор, дирекция „Обществено здраве“.
3
Констатирал е, че във връченото предписание за поставяне под карантина
липсва задължение лицето да не напуска адреса, посочен в индивидуалния
административен акт. В тази връзка е стигнал до извода, че липсва субективна
съставомерност на деянието, поради незнание на фактите – налична забрана
да напуска дома си.
Така направените правни изводи от въззивния съд са законосъобразни,
доколкото почиват на правилна интерпретация на събраните по делото
доказателства относно основния извод за несъставомерност на действията от
подс.С.С.. В „предписанието“ с дата 06.04.2020г., издадено от ст. инсп.
Йорданка Чулева (л.28 от ДП), задълженията на карантинираното лице са
изброени изчерпателно. Посочва се, че лицето е карантинирано на определен
адрес и му е указано да изпълнява конкретни мерки, свързани със санитарно-
хигиенни изисквания и контакти с пребиваващите на адреса други лица. В
тази връзка не може да се сподели упрекът към въззивната инстанция, че
оправданото лице С. било наясно, относно задължението си да не напуска
дома си. Понятията „изолация“ и „карантина“, макар и да са относително
популярни в образованите обществени среди, са въведени официално по
своето съдържание със ЗИДЗЗ, обнародван ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г., т.е. след датата на инкриминираното деяние. Не се споделят и
съображенията, позоваващи се на Решение №193/13.01.2021г. по н.д. №806 на
ВКС, II н.о., относно аргумента за неотносимост на въпросите от
административноправен характер към главния факт – наличието на
съставомерно деяние. Няма съмнение, че разпоредбата на чл.355 ал.2 от НК е
бланкетна. Заради това следва да бъде изяснена коректно конкретната правна
уредба, уреждаща съответната забрана. Бланкетният характер на нормата
предполага констатиране на разпоредбите, установяващи дължимото
поведение, както и тези, които очертават конкретния състав на
престъплението.
По повод споменатото горе несъгласие на настоящия състав с
аргументите за неотносимост на административноправните въпроси следва да
бъде отбелеязано следното: Към датите на извършване на деянието в Закона
за здравето чл.61 от същия е съдържал разпоредби, касаещи „задължителна
изолация и болнично лечение“ от конкретно изброени болести в ал.1, в които
не е включено заболяването Ковид19, нито пък имат отношение към здравния
4
статус на С.. Разпоредбите на алинеи 2-7 на същия законов текст касаят
болести извън списъка по ал.1. Ал.2 на чл.61 от ЗЗдравето предоставя
компетенции на министъра на здравеопазването „да разпореди задължителна
изолация на болни, на заразоносители, на контактни лица и на лица, които са
влезли на територията на страната от други държави в условията на болести,
извън тези по ал.1 на чл.61 от ЗЗ. Законът борави единствено с термина
„задължителна изолация“. Понятието „карантина“ за първи път е дефинирано
едва след измененията и допълненията на Закона за здравето отразени в бр.44
на ДВ от 2020г., в сила от 14.05.2020г. – т.е. след извършване на деянието по
настоящото производство. „Карантината“ е определена като действие по
отделяне на контактни лица, на лица, болни от заразна болест по чл. 61 ал.1
или 3 и на лица, които са влезли на територията на страната от други
държави, с цел предотвратяване разпространението на съответната заразна
болест (§1, т.47). Видно от горното определение на понятието „карантина“ е,
че дори и от него не става ясно задължението за ненапускане на дома, защото
дефиницията говори единствено за „отделяне на лица“. Нито в действащото
законодателство към момента на процесните дати 10.04.2020г. и 11.04.2020г.,
нито в „Предписанието“ за поставяне под карантина, което е изготвено
съгласно приложението към Заповед Заповед № РД-01- 183/06.04.2020г., не е
конкретизирано задължението да не се напуска указания адрес. Няма яснота и
относно компетентния орган по издаване на предписанието, както и не е
предвиден ред за обжалване. „Предписанията“ са за спазване на определени
хигиенни мерки, дистанция, хранителен режим и други подобни. Другояче
стои въпросът в законодателната уредба след измененията и допълненията на
Закона за здравето отразени в бр.44 на ДВ от 2020г., в сила от 14.05.2020г - в
разпоредбата на чл.61 от ЗЗдравето освен, че се съдържа понятието
„задължителна карантина“, има налична информация за компетентните
органи, издаващи предписанието, както и предвиден ред за обжалване. В
заключение – към датата на деянието разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗЗдравето
дава възможност при възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването да въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион. Редът за налагането им обаче
е разписан в ЗЗдравето. Към 10 и 11.04.2020г. ЗЗдравето регламентира
единствено хипотезите, при които лицата се поставят под задължителна
изолация в случаи на заболявания, посочени в ал.1 и ал.2, както и реда на
5
налагане на съответната мярка от компетентния орган – в случая ръководител
на съответното здравно заведение. Освен липсата на изрична нормативно
регламентирана процедура за поставяне под карантина, има разлика и в
категорията лица по отношението на които се прилага, както и разлика в
компетентния орган налагащ мярката, а също и във вида на акта, с който се
налага - заповед на ръководителя на съответното лечебно заведение по
предложение на лекуващия лекар или на лекаря, насочил пациента за
хоспитализация. Всичко това сочи, че с „предписанието“, С. е поставен под
„карантина“ при липса на законово разписана процедура за издаването на
такава към релевантния момент. По делото липсват отговори на съществени
въпроси, касаещи съставомерността на деянието – при липса на акуратна
законова уредба не е ясно какви са нормативните нарушения, извършени от
С.. Не е доказано информиран ли е бил той за многобройните заповеди,
издадени от министъра на здравеопазването, като се има предвид, че първите
три от тях, цитирани в обвинителния диспозитив са отменени изцяло с
четвъртата, а също и че общо четирите заповеди са били издадени и отменени
за срок по-малък от 20 дни. Не е доказано били ли са му разяснени подробно
задълженията по така представено по делото „Предписание“, за да се
установи безспорно, че съзнателно ги е нарушил. Изложеното горе, ведно с
коментара по законовите норми, които следва да запълват бланкета на чл.355
ал.2 от НК води съда до извод и за обективна несъставомерност на деянието.
При обсъждането на въпроса за нарушаване на правила, следва да се
има предвид утвърденото в литературния български език и възприето в
юридическата теория и практика значение на думата „нарушавам“ – не
спазвам. Следователно, иде реч за пренебрегване на дължимо поведение. Така
от субективна страна конструкцията на поведението при нарушаване на
правила може да бъде обобщена като „познавам правилото и отказвам да се
съобразя с него“, т.е. нарушението може да бъде осъществено само
съзнателно, т.е. умишлено. В конкретният казус при липса на разписана
законова регламентация по отношение на карантината; предвид професията
на С. (шофьор на товарен автомобил); предвид обстоятелството, че
обявяването на извънредното положение не се е отразило на трудовата му
дейност - редовно седмично е пътувал до Румъния; предвид образованието му
(основно); предвид обясненията дадени от него в хода на ДП и пред съда, то
6
единствено възможен правилен извод от правна страна е този, посочен в
решението на ОС Разград. Още в рамките на ДП в обясненията си обв.С. е
заявил, че двукратно е ходил до магазина и веднъж - за да изоре нивата на
приятел, а също и че „на границата ни даваха едни декларации за запознаване
какво трябва да правя по време на карантината, но в тях не пише, че трябва да
си стоя в къщи, тъй като пътувам с камиона“. Пред съда е пояснил, че не е
запознат с решението на Народното събрание от 13.03.2020г. и че през този
период е осъществявал редовни курсове до Румъния.
Поради изложеното, настоящият съдебен състав не констатира
нарушенията, твъдрени в искането на Главния прокурор, заради което и
счете, че не са налице основания за възобновяване на №268/2020г. по описа
на Окръжен съд – Разград.
С оглед на така изложените съображения, съставът на АС-Варна
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на
Република България, за възобновяване на ВНОХД №268/2020г. по описа на
Окръжен съд – Разград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7