Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 02.10.2018 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, двадесет и шести състав, в
публично заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
При участието на секретаря Теодора Станчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16906 по описа на ВРС за 2017 год. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Б.Р.Ж.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, с която се иска
изменение на режима на личен контакт на ответника с детето Ж.Ж.Ж., родена на ***г., определен с Решение №
430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС, като бъде определен
режим на личен контакт без преспиване на детето в дома на бащата.
В исковата молба са изложени твърдения, че с Решение №
430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС е прекратен брака
между страните, родителските права по отношение на детето Ж.Ж.са
предоставени на майката и е определен режим на лични контакти с бащата, който
включва преспиване в дома на бащата. След влизане в сила на решението режимът
се спазвал стриктно. Ответникът живеел в едно домакинство заедно със своите
брат и баща. Същият системно употребявал алкохол в значителни количества,
включително в присъствието на детето. Налице били чести прояви на вербална и
физическа агресия пред и по отношение на детето. През последните месеци се
влошило психо-емоционалното състояние на детето,
което се изразявало в нежелание да общува с баща си, изпадане в истерии при
споменаване на името му, страх от поведението и това на родствениците
му, с които живее. Детето започнало да плаче на сън, появили се напикавания от
страх при споменаване на името на бащата. Детето се чувствало потиснато, тъй
като по време на престоя му при бащата грижите за него се полагали единствено
от лица от мъжки пол, което създавало притеснения за битово-хигиенното му
обслужване. Твърди се, че в дома на бащата не се поддържат условия за
отглеждане на 6-годишно дете. Ищцата счита, че определения режим с преспиване в
дома на бащата не е в интерес на детето.
В законоустановения срок е депозиран
писмен отговор на исковата молба, с който се оспорва предявения иск като
неоснователен. Сочи се, че не са налице новонастъпили
обстоятелства след предходното съдебно решение. Оспорват се твърденията за
системна употреба на алкохол от страна на бащата и за прояви на агресия спрямо
детето, както и че в дома на бащата не се поддържат условия за отглеждане на
детето. Твърди се, че ответникът страда от редица заболявания, включително от
захарен диабет, което не му позволява да употребява алкохол.
В срока за отговор ответникът Ж.Д.Ж. е
предявил насрещен иск срещу Б.Р.Ж., с който иска отмяна на постановената с Решение
№ 430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС месечна издръжка в
размер на 100 лева, която е осъден да заплаща в полза на ищцата. Искът се
обосновава с неоснователно отправените в първоначалната искова молба обвинения
и твърдения, че ответникът не притежава родителски качества, злоупотребява с
алкохол и психотропни вещества, проявява агресия към детето си и не поддържа
условия за отглеждане на 6-годишно дете.
В законоустановения срок ответницата
по насрещния иск не е депозирала отговор на същия.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
поддържа исковата молба.
Процесуалният представител на ответника поддържа
отговора на исковата молба и насрещния иск.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, преценени заедно и поотделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за раждане,
издадено от Община Варна, Ж.Ж.Ж. *** на 16.06.2011г. от родители: Б.Р.Ж. и Ж.Д.Ж..
С Решение № 430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г.
по описа на ВРС е прекратен брака между Б.Р.Ж. и Ж.Д.Ж. по взаимно съгласие, на
основание чл.50 от СК, родителските права по отношение на детето Ж.Ж.Ж. са предоставени на майката, определен режим на лични
контакти с бащата, както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от
09,00 в събота до 18,00 часа в неделя с преспиване , на всяка четна година
през Коледните и Новогодишни празници и един месец през
лятото , когато майката не е в платен отпуск; бащата е осъден да заплаща месечна издръжка на
детето чрез неговата майка в размер на 300 лева; Ж.Д.Ж. е соъден
да заплаща на Б.Р.Ж. месечна издръжка в размер на 100 лева на основание чл.145
от СК.
Представено от ищцата по делото е и Решение № 3793/25.10.2016г.
по гр.д. № 10791/2016г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 30.11.2016г.,
с което са наложени мерки за защита от домашно насилие, извършено от Ж.Д.Ж.
спрямо Б.Р.Ж. и Ж.Ж.Ж..
Представени са и документи от „Център за Обществена
подкрепа“ гр. Аксаково от 16.01.2017г., които включват индивидуален план за
детето Ж.Ж.Ж. за ползване на социална услуга за
подкрепа от психолог.
Представена от ответника по делото е
етапна епикриза от 19.10.2017г., издадена от ДКЦ „Еквита“
ЕООД, съобразно която Ж.Д.Ж. има поставена диагноза „инсулинозависим
захарен диабет“.
Съгласно изготвения по делото социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр. Варна жилището, в което живее
бащата се намира в с. Тополи, като представлява двуетажна масивна сграда,
фамилна собственост. Първият етаж е собственост на бащата и разполага с три
стаи, кухня и вътрешни баня и тоалет. Има новообзаведена стая, предназначена за
детето, но бащата планирал да обзаведе друга стая за детето си. Поддържа се
хигиена на добро ниво. Ж.Ж. съжителства във фамилната
къща с баща си и брат си, като последният не е семеен. В същото населено място
живее з.л.С. – леля по майчина линия на детето, която е съгласна да окаже
подкрепа при обгрижване на детето в случай на
нощуване в дома на бащата, позната е на **. В доклада се сочи, че детето е във
възраст, която позволява да преспива в дома на баща си, който му е познат,
поради това, че е бил семейно жилище преди раздялата на родителите.Битовите
условия са подходящи за отглеждане на **. Детето има изграден приятелски кръг в
населеното място. По отношение на емоционалната връзка между бащата и детето се
сочи, че има изградена и съхранена такава – детето говори за баща си с чувство
на близък човек, налице е взаимна привързаност.
По делото са ангажирани гласни доказателствени
средства чрез разпит на двама свидетели на страната на ищцата – Емилия
Бакърджиева и Женя Великова и един
свидетел на страната на ответника – Добромир Димитров. Съгласно показанията на
свидетелките на ищцата ответникът често употребява алкохол, вдига скандали в
салона, в който работят с ищцата, включително пред детето, виждали са го да
шофира в пияно състояние. Св. Бакърджиева пресъздава няколко случки, на част от
които е била свидетел, а за други знае от майката и детето. Виждала е как един
път бащата при връщане на детето хвърлил раницата на Ж.Ж.на
улицата и нещата и се разпилели, което разстроило детето и то се разплакало.
При друга случка детето било взето от бащата по режима на лични контакти за
събота и неделя, а той го оставил цял ден при свидетелката Бакърджиева, която
живее близо до неговия дом и не го потърсил, а после се наложило да изпратят Ж.Ж.до дома на баща й. Свидетелката разказва и за случка, за
която знае от майката и детето, при която детето било на плаж в с. Шкорпиловци
с баща си, а на връщане той се обадил на майката, вдигнал скандал и заплашил,
че ще остави детето само. Майката отишла с полиция около 21 часа в дома на
бащата и намерила детето заспало по бански, неизкъпано и ненахранено. Съгласно
показанията на св. Бакърджиева Ж.Ж.й е споделя, че
баща й често се кара пред нея с баща си и брат си и за това не иска да ходи у
тях. И двете свидетелки споделят за проблем на детето с нощно напикаване, който
е съществувал от преди развода на страните, но според Бакърджиева се е
задълбочил след това, а според Великова (разпитана на доста по-късен етап след
привременните мерки) случаите вече са по-редки. Показанията на св. Димитров
отразяват предимно личното му мнение, че ответникът е добър баща и се грижи
добре за дъщеря си. Същият не знае за същински проблеми, а и твърде рядко
общува със страните.
От заключението на назначената по делото комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява следното:
Детето Ж.Ж.е ориентирана за
собствената личност, време и място. Видимо в добро физическо здраве,
характерно за възрастта. Интелектуалното
й развитие отговаря
на психологическата норма. Общителна,
с артистични умения. Разбира
смисъла и съдържанието на нравствените
понятия. Резултатите от изследването
не установяват чувство за социална
изолация или дистанция от връстникова
среда. Липсват данни за
отклонение в нормалното за възрастта
й физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
Връзката на детето
Ж.Ж.с майка й от психологична гледна точка може да бъде определена като здравословна и сигурна. По нейни представи майка й удовлетворява базисните й емоционалните потребности от сигурност
и подкрепа, грижа,
внимание, създава в нея чувство,
че е особено ценна. В нейно
присъствие се чувства спокойна.
Представата за майка й е положителна, изградена на основата на реални взаимодействия и приети родителски грижи.
Данните от обследването
насочват към вероятност за амбивалентност на връзката на Ж.Ж.с баща й. От една
страна, той е значима фигура на привързаност в живота й, говори за него като за близък човек. От друга
страна, споделя негативно мнение за него
като човек поради възприет стрес от преживени конфликтни ситуации между родителите
й, прераснали в насилие над майка й, на които е присъствала. Представата за баща й е изградена на основата на реални взаимодействия и личната й етична преценка за справедлива раздяла между родителите й, която подкрепя. От
психологична гледна точка между детето и майката има изградена
силна и здравословна връзка на базисна (първична) привързаност между майка и дете. Ж.Ж.изпитва обич, близост и доверие към нея.Възприема
и разбира възпитателните й
мерки и изисквания, свързани
с нравствено поведение и общуване.Майката е авторитет, с чието мнение и преценки детето се съобразява.
От психологична гледна точка между детето и бащата има изградена и съхранена емоционална връзка на вторична привързаност между баща й дете, с амбивалентен характер. Налице
са данни за интрапсихичен конфликт у детето към бащата, породен
от негативни спомени в общуването с майката, които провокират страх, емоционална несигурност у детето, както
и свръхценно желание на детето
бащата да се въздържа от
физическо насилие над майка й. Препоръчитено е провеждане на психологически консултации в защитена среда за преодоляване на интрапсихичния конфликт на детето
към баща му.
Посочените в материалите
по делото данни за неволно напикаване на **, ориентират за психосоматично преработване на затруднените
отношения между родителите, на фона на данни за психотравмено преживяване (негативна емоция) на детето. Нормалният психологичен страх у детето,
възникнал по време на конфликтите, съпроводени с насилие,
се е развил до постоянна тревога да не пострада
майка й. Към момента на изследването
детето усеща напрежение между родителите, което активира негативни спомени. Емоционалното напрежение се поддържа от недоверието на майката към поведението
на бащата в ситуации, в които,
по нейни впечатления, употребява
алкохол и не е в състояние да се грижи адекватно
за дете – момиче.
Към момента на изследването се е формирало отрицателно изживяване у детето, породено от отношението
на баща му към майка му, което засяга значими за него човешки
потребности от сигурност и стабилност. Психосоматичното преработване
на конфликтите между родителите,
свръхценното желание на детето
бащата да се въздържа от
физическо насилие над майка й са
индикатори за вътрешнопсихичен
конфликт, породен от
поведенческия модел
на бащата към майката. Чрез защитна поведенческа стратегия – завишена
учтивост, прекалена отстъпчивост, забавяне на времето за реакция и промяна в
тона, детето се опитва да намали вероятна опасност в
ситуации на фрустрации (блокиране) от случаен мъж или фигура на баща. Подобно
поведение може да бъде
определено като
стресогенно.
От изледванията на вещите
лица не се установяват данни за наличие на болестни симптоми, които да удовлетворяват
критериите за психично разстройство. Към момента на освидетелстването Ж.Ж. е психично здрав. От
събраните данни и извършените изследвания не се установява и употреба на
наркотични вещества при освидетелствания. Ж.Ж.
употребява алкохол един или повече пъти седмично, но няма данни употребата да
пречи на социалното му функциониране или изпълняването на служебните му
задължения. Към настоящия момент употребата на алкохол не покрива критериите за
Синдром на зависимост.
Ж.Ж. е всестранно
ориентиран. Данните от психологичното изследване насочват към личностна структура, която
се характеризира с акцентуация в рамките на здравата личност, с водещи скали „социална потентност”,
„хипертимност“ и „емотивност“. Няма данни
за значимо отклонение от границите на психологичната норма. В ролята си
на баща е изградил емоционална връзка с дъщеря си. Приема и подкрепя личността й, обичта към нея
е на първо място. Отнася се толерантно към желанията на детето, проявява към него емоционална
топлота, привързаност и отзивчивост. От възпитателна гледна точка липсват ясни възгледи,
правила или контрол върху поведението на детето. Детското
развитие е оставено на естествения
си ход. Спецификата на ненормираната
работна ангажираност на Ж. не му позволява
да бъде често на разположение на детето си с оглед конкретното присъствие и участие в живота му,
както и да удовлетворява конкретни здравословни, възпитателни или образователни нужди на детето.
Изследването установява
положителна нагласа у детето Ж.Ж.за общуване
с баща й, в това число и в неговия дом и стая, пригодена специално за нея.
Решението за преспиване в
дома му зависи от решението на майка й, на чиято преценка се доверява.
При така установените фактически обстоятелства съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният главен иск е с правно основание чл.59,
ал.9 от Семейния кодекс и е процесуално допустим.
Съгласно правилото за разпределение на
доказателствената тежест ищцата следва да докаже новонастъпилите
след развода обстоятелства, които налагат изменение в режима на личен контакт
на бащата с детето.
Установи се по делото, че
страните са родители на детето **. Към момента
родителските права върху детето съобразно съдебното решение за прекратяване на
брака са предоставени на майката с определен режим на лични контакти с бащата,
включващ преспиване в дома на същия.
Въпросът, който подлежи на разглеждане в настоящото
производство, е дали след прекратяване на брака са настъпили такива
обстоятелства, които съобразно интереса на детето да налагат изменение в режима
на лични контакти с бащата, като бъде изключено преспиването в дома му.
От изготвения социален доклад се установи, че
условията в дома на бащата са подходящи за отглеждането на детето, като
хигиената е на добро ниво. Бащата разполага с достатъчно жилищна площ,
включително самостоятелна стая за детето. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че домът на бащата е бил семейното жилище на страните, когато
са живели заедно, и детето го познава и е свикнало с него. Твърденията на
ищцата, че ответникът не поддържа никакви условия за отглеждане на детето
останаха голословни и не бяха подкрепени с доказателства.
По отношение на обстоятелството, че на втория етаж от
къщата живеят брата и бащата на ответника, същото не е спорно, а и се
установява от социалния доклад. Следва да се има предвид, че същите лица, макар
и от мъжки пол, са роднини на детето, то ги познава, както и преди е живяло при
същите обстоятелства, а дядото има дори право на самостоятелни контакти с
детето. Не се събраха данни в подкрепа на твърденията на ищцата, че ответника
заедно с баща си и брат си се събират често да употребяват алкохол, включително
пред детето, вдигат скандали, проявяват агресия – физическа и вербална, както
пред детето, така и по отношение на него. Единствено свидетелката Бакърджиева
сочи, че тримата вдигат скандали и то помежду си, без да са насочени спрямо
детето, като същата не е очевидец, а пресъздава нещо, което твърди, че е чула
от **.
Действително в къщата живеят само лица от мъжки пол. Следва
да се има предвид обаче, че бащата обитава свое самостоятелно жилище от
фамилната къща и именно той е лицето, което следва да обгрижва
детето, когато то е в неговия дом. Принципно в практиката никъде не е отречена,
а и житейски не може да бъде отречена възможността на един баща да отглежда
дете от женски пол. Отделно от това, детето е вече на седем години и следва да
може да се справя само с ежедневните си хигиенно-битови нужди като обличане,
къпане, тоалет и т.н.
Твърденията за системна употреба на алкохол от страна
на бащата останаха само частично доказани. И двете свидетелки нееднократно са
виждали ответника пиян, като в това състояние често е вдигал скандали в салона,
в който ищцата и свидетелките работят. От друга страна, от заключението по
съдебно-психиатричната част на назначената
по делото експертиза не е установена алкохолна зависимост на ответника,
нито употребата на алкохол повече от един път седмично да пречи на социалното
функциониране на освидетелстваното лице или на служебните му задължения.
Очевидно в състояние, в което е употребил алкохол, ответникът влиза в
конфликтни ситуации с ищцата, но няма данни поведението му по някакъв начин да
е насочено спрямо детето, още по-малко да има прояви на агресия спрямо него.
Заключението на съдебно-психологичната част от
експертизата също не сочи на данни за прояви на агресия спрямо детето.
Действително сочи се, че е налице връзка на емоционална привързаност между
детето и бащата с амбивалентен характер. От своя
страна този характер на връзката се дължи на негативни спомени у детето,
породени от отношението на бащата към майката и от свръхценното
желание на детето бащата да се въздържа от физическо насилие над майка му. Сочи
се още, че данните за неволно напикаване на Ж.Ж.ориентират
за психосоматично преработване на затруднените отношения между родителите, като
детето изпитва постоянна тревога да не пострада майка му, а емоционалното
напрежение се поддържа и от недоверието на майката към поведението на бащата. Съдът
намира, че изложеното в заключението сочи на същестуващи
стресови емоции у детето, свързани с упражненото в миналото домашно насилие над
майката, но не и на някаква форма на агресивно поведение на бащата към детето.
Също така в констативната част на заключението е посочено, че психологичното
изследване е установило емоционална привързаност на детето и към двамата
родители, като се сочи, че на този етап от живота си детето има потребност от
присъствие на двамата си родители, а в проективните
методики, в които трябва да избере до кого от родителите си иска да застане
предпочита „между двамата“. Всичко изложено води на извод за стабилна
емоционална връзка между бащата и детето, която е разколебана само и единствено
от спомените за насилието проявено над майката, от желанието на детето да
защити майка си и личната й етична преценка за справедлива раздяла между
родителите. От заключението става ясно още, че връзката между майката и детето
е много силна, като майката е водеща фигура на привързаност, а детето
съобразява нейното мнение и нейните преценки. В този контекст конкретно по
отношение на нагласите на детето за преспиване в дома на бащата, е посочено, че
изследването е установило положителна нагласа на детето, но решението за
преспиване зависи от решението на майката, на чиято преценка детето се
доверява.
По отношение на качествата на бащата за полагане на
грижи за детето заключението на експертизата също е положително. Сочи се, че
бащата е толерантен към детето, отнася се с топлота, привързаност и
отзивчивост, като по-скоро липсват ясно изразени възпитателски качества.
Доколкото разводът между страните е приключил със
споразумение по чл.50 от СК, съдът не може да направи обоснована съпоставка за
обстоятелствата преди прекратяване на брака и след този момент. Въпреки това,
безспорно е, че актовете на домашно насилие спрямо майката, на които детето е
присъствало са извършени преди предходното съдебно решение. Още оттогава е
започнал и проблема на детето с неволното следобедно и нощно напикаване като
реакция на преживяното. Честата употреба на алкохол от страна на бащата също е
обстоятелство, настъпило преди развода. Като ново обстоятелство съдът намира,
че може да се разглежда това, че детето след прекратяване на брака за първи път
е започнало да остава само с баща си, а не в рамките на семейството, където
разчита и на подкрепата на майка си. Предвид стресовата реакция от домашното
насилие над майката, напълно естествено е и детето да изпитва известен дискомфорт
при самостоятелното общуване с бащата, особена предвид засилената „лоялност“
към майката. Възможно е и реакциите, свързани
с неволното напикаване да са зачестили, както свидетелства св.
Бакърджиева. Въпреки това, доколкото не се установи някакво негативно отношение
на бащата към детето, стресови реакции от страна на **, породени от новонастъпили обстоятелства извън упражненото в предходен
момент домашно насилие над майката, злоупотреба с алкохол, която да дава
отражение върху поведението на бащата спрямо детето, докато се осъществява
режима на личен контакт, съдът намира, че не са налице съществени нови
обстоятелства, които да налагат изменение в режима. Следва да се има предвид и
че искането е за премахване само на преспиването в дома на бащата, а наведените
твърдения имат далеч по-общ характер, като биха обосновали, ако бяха напълно
доказани, необходимост от дори по-стеснен режим. Шофирането в пияно състояние,
вдигането на скандали на работното място на майката и т.н. нямат отношение
конкретно към преспиването в дома на бащата.
Съдът намира, че следва да отбележи, че е важно
двамата родители да обърнат внимание на проблема на своето дете, породен от
спомените за упражнено насилие над майката в предходен момент, който се
задълбочава и от последвалите напрегнати взаимоотношения между тях. Вещото лице
психолог е посочило, че е препоръчително провеждане на психологични консултации
в защитена среда за преодоляване на интрапсихичния
конфликт на детето към баща му. При липса на данни за вредоносно поведение на
бащата по отношение на самото дете, следва да бъдат положени усилия за
преодоляването на вече наличния стрес у детето чрез изграждане на положителна
връзка с бащата, която не би могла да бъде постиганата при намаляване на
контактите между дете и родител. Така или иначе, в рамките на привременните
мерки приспиването в дома на бащата, с оглед защита на най-висшия интерес по
опазване на физическото и психическото здраве на детето, бе изключено от режима
на личен контакт. В този период е следвало да се работи върху изграждане на връзката баща и дете по начин, който след
време да позволи детето да нощува при баща си без наличните преди това
притеснения, или поне при същественото им намаляване. Ж.Ж.е
вече на 7 години и с израстването й ще следва да се укрепва връзката и с
бащата, вместо същата да бъде отдалечавана от него. Още повече, че са налице
данни от психологическото изследване, че детето зачита авторитета на майката и
възприема нейното мнение и преценки. В този смисъл майката също следва да
положи усилия, въпреки конфликта й с бащата, да не налага преценките и мнението
си по отношение на бащата на детето, за да се избегне потенциално родителско
отчуждаване. Взаимоотношенията между родителите не следва да рефлектират върху
детето, като и двамата проявяват толеранс в присъствието на детето с цел да
защитят неговия интерес и да му помогнат за преодоляване на негативните емоции
от миналото.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че
предявеният иск за изменение в режима на лични контакти между детето Ж.Ж.и негови баща е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният насрещен иск е с правно основание чл.151,
ал.1 от Семейния кодекс и е процесуално допустим.
Съгласно член
151, алинея 1 от СК не може да търси издръжка лице, което се е провинило
тежко срещу онзи, който дължи издръжката, срещу негов съпруг, низходящ или
възходящ. Понятието "тежко провинение" няма легална дефиниция в
закона. Дали е налице провинение и дали то е достатъчно тежко, за да погаси
правото на издръжка, зависи от конкретния случай. Не е необходимо да се касае
до престъпление, а до силно морално укоримо поведение
на нуждаещия се от издръжка, което прави нейното получаване противно на морала.
Провинението е винаги умишлено деяние и дали е налице, както и дали е тежко, се
преценява във всеки конкретен случай, като се имат предвид и личността на
задълженото за издръжка лице и на оправомощеното да я
получава. При тези твърдения ответникът трябва да докаже при условията на пълно
и главно доказване, както факта на извършване на провинението, така и неговото
отражение върху емоционалното му състояние, за да се обоснове обстоятелството,
че плащането на издръжка в полза на пълнолетното му дете противоречи на добрите
нрави и справедливостта.
Искът се обосновава с обстоятелството, че ищцата в
исковата молба е отправила неоснователни обвинения към ответника и твърдения,
че същият не притежава родителски качества, злоупотребява с алкохол, проявява
агресия към детето си и не поддържа никакви условия за отглеждане на 6-годишно
дете. Очевидно в тези обвинения и твърдения на ищцата според ответника се
изразява тежкото провинение спрямо него.
Извършването на въпросните действия с едно изключение
– обвинението, че ответника употребява психотропни вещества, е безспорно,
доколкото същите са обективирани в исковата молба. Твърдение,
че ответникът употребява психотропни вещества не е наведено в исковата молба, а
само е поставен въпрос към вещите лица дали употребява такива. Поставянето на
въпрос не е равнозначно на навеждане на твърдение, още по-малко на отправяне на
някакво обвинение спрямо ответника.
По отношение на останалите твърдения/обвинения остава въпроса
дали същите съставляват тежко провинение, а именно дали са извършени умишлено,
дали са толкова морално укорими и дали са оказали
съществено въздействие върху емоционалното състояние на дължащия издръжка –
ищеца по насрещния иск.
В настоящия случай част от наведените от ищцата по
главния иск твърдения съдът прие за установени, а останалата част – за недоказани.
Установи се по делото, че ищецът употребява алкохол, което е видимо и пред
обществото, доколкото свидетелките категорично заявиха, че са го виждали пиян и
в това състояние да вдига скандали. Не се установи някаква алкохолна
зависимост, но такава не се и твърди от ищцата. Недоказани останаха
твърденията, че бащата е проявявал агресия спрямо детето, че не поддържа
подходящи условия за отглеждане на 6-годишно дете в дома си, както и че не
притежава родителски качества. Въпреки това, съдът намира, че въпросните
твърдения/обвинения не могат да бъдат възприети като умишлени деяния, насочени
срещу ответника, нито като особено морално укорими
действия. Следва да се има предвид, че с исковата молба се навеждат фактически
твърдения, които да обосноват определено искане. В настоящия случай по преценка
на майката, и по нейно вътрешно усещане, детето й се чувства некомфортно при
преспиване в дома на бащата и именно затова тя е заявила претенция за изменение
в режима на лични контакти. Наведените твърдения в исковата молба не целят да
уронят по някакъв начин авторитета на ответника, а да обосноват претенцията на
ищцата. От първостепенно значение в случая е да се защитят интересите на
детето, като именно в тази насока е действала и майката. Обстоятелството, че
твърденията й са останали недоказани, има за последица отхвърляне на иска й.
Въпреки това, отхвърлянето на иска не означава, че майката умишлено желае да
навреди на ответника. Майката няма специални знания и без изготвената по делото
комплексна СППЕ не би могла сама да си отговори на въпросите защо детето й
реагира по определен негативен начин на самостоятелните си контакти с бащата.
Установи се от заключението на експертизата, че стресогенният
фактор за детето е извършеното над майката домашно насилие в предходен момент,
а не проява на последващо агресивно поведение на
бащата спрямо детето. Майката от своя страна, която констатира известни
негативни емоции за детето, е предприела действия в негова защита, а не такива,
целящи да навредят на ответника. Такова поведение на майката не може да се
приеме за морално укоримо в такава степен, че да
обоснове тежко провинение спрямо бащата.
Отделно от гореизложеното, не се установи от
доказателствата по делото отправените от майката обвинения в исковата молба, да
се въздействали особено тежко върху емоционалното състояние на бащата. Същият е
ангажирал като доказателство само разпит на един свидетел, чиито показания не
касаят емоционалното му състояние. Въпреки многократно дадената възможност Ж.
не е довел допуснатия му втори свидетел в съдебно заседание, след което е
оттеглил искането си. В заключението на СППЕ няма данни за някакви негативни
изживявания на бащата, свързани с отправените от майката обвинения в исковата
молба.
По-гореизложените съображения съдът намира, че
насрещния иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.Р.Ж., ЕГН **********, с
адрес: *** срещу Ж.Д.Ж., ЕГН **********,
с адрес: *** иск за изменение на режима на личен контакт на ответника с детето Ж.Ж.Ж., родена на ***г., определен с Решение №
430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС, като бъде определен
режим на личен контакт без преспиване на детето в дома на бащата, на основание
чл.59, ал.9 от СК.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.Д.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** срещу Б.Р.Ж., ЕГН **********, с адрес: *** иск за прекратяване на определената с Решение №
430/06.02.2017г. по гр.д. № 15523/2016г. по описа на ВРС месечна издръжка в
размер на 100 лева, която Ж.Д.Ж. е осъден да заплаща в полза на Б.Р.Ж., поради
извършено тежко провинение срещу дължащия издръжка, на основание чл.151, ал.1
от СК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: