№ 12832
гр. София, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20221110141908 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от А. Р. Ф. против ***
ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението, сторено със
Заповед № 24/27.07.2022 г. на Изпълнителния директор на *** АД, за незаконно и
неговата отмяна, възстановяване на предишната длъжност „Ръководител
производствено поделение – язовирен район“ в язовирен район „****“ в предприятие
„Язовири и каскади“ към *** ЕАД, НКПД ***** и за изплащане на обезщетение за
времето, през което е останал без работа, а именно сумата от 8 925 лв. за периода
29.07.2022 г. – 31.10.2022 г. Претендира разноски.
Исковете са уточнени с молба от 20.10.2022 г. на л. 180.
Ищецът оспорва уволнението си, извършено със заповед от 27.07.2022 г.,
връчена му на 28.07.2022 г., като „Ръководител производствено поделение – язовирен
район“ в язовирен район „****“ в звено: предприятие „Язовири и каскади“ към ***
ЕАД, НКПД *****. Сочи, че по силата на трудов договор № ***/26.09.2011 г. е
постъпил на работа при ответника по безсрочен трудов договор на различна длъжност,
като с допълнително споразумение от 20.02.2019 г. е назначен на длъжност като
„Ръководител производствено поделение – язовирен район“ в язовирен район „****“ в
звено/предприятие/ „Язовири и каскади“ към *** ЕАД. Твърди, че длъжността е
ръководна и той е бил уволнен във връзка със сключен договор за възлагане на
управлението от 13.05.2022 г. Оспорва уволнението, понеже от 17.07.2022 г. до
05.08.2022 г. е бил в отпуск по болест; избран е за общински съветник в Община Д. с
решение от 28.10.2022 г., като има специална закрила на закона - чл. 35 ЗМСМА.
Оспорва да е вписан договор за управление в Търговски регистър и да е налице бизнес
програма на новия управител - изпълнителен директор. Липсвал бизнес план. Сочи, че
заповедта е немотивирана.
1
Ответникът оспорва иска. Сочи, че има нов управленски екип - с решение на
Съвета на директорите съгл. Протокол № 28-2022/29.04.2022 г. за член на Съвета на
директорите на *** ЕАД е избран М.Г.. С договор № РД – ЛС – ***- 56/13.05.2022 г. на
М.Г. е възложено ръководството на предприятието. Неразделна част от договора е
Бизнес програма за 2021 г. – 2025 г., приета на 27.01.2021 г. и актуализирана на
21.09.2021 г. Сочи, че не се прилага закрилата по чл. 333 КТ и тази по ЗМСМА.
В първото с.з. ищецът не спори, че длъжността, която е заемал, е ръководна по
смисъла на КТ. Страните не спорят, че последният пълно отработен от ищеца месец
преди уволнението е м. 04.2022 г. Ищецът, който се явява лично, сочи, че докато е бил
в отпуск по болест му се обадили по телефона, че липсва заместникът му и помолили
ищеца да се яви да приеме/даде сведение от служители отдел „Сигурност“. Когато
ищецът отишъл му била връчена процесната заповед за уволнение. Ответникът не
оспорва, че ищецът към 28.07.2022 г. е бил избран за общински съветник.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на
събраните по делото доказателства намира следното от фактическа и правна
страна.
Видно от справка в ТР, а и не се спори, то ответникът *** ЕАД е юридическо
лице, чийто собственик на капитала е БЕХ ЕАД. Длъжносттта, заемана от ищеца, у
била разкрита в предприятие „Язовири и каскади“ към *** ЕАД. Предприятие
„Язовири и каскади“ е вписано в регистър Булстат, но на осн. чл. 3, ал. 1, т. 8 вр. т. 1 от
ЗАКОН ЗА РЕГИСТЪР БУЛСТАТ – като „ правна структурна единица на субект“ или
„поделение“ към ответника *** ЕАД. Видно от разписание на длъжностите на л. 130, то
предприятие „Язовири и каскади“ е звено /поделение/ към *** ЕАД, като служителите в него са
разпределени в 15 териториално обособени производствени подзвена – 14 язовирни района и една
ремонтна база. Длъжността на ищеца е разкрита в язовирен район ****, като видно от
функционална характеристика на л. 138 и сл. язовирен район **** осъществява техническата
експлоатация на съоръженията на хидровъзел „Д.“ и „Тешел“.
Следователно предприятие „Язовири и каскади“ е поделение към *** ЕАД и
именно *** ЕАД е работодател на ищеца по см. на § 1, т. КТ. Според тази разпоредба
на КТ работодател е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение,
както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание
(предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение,
домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или
служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна
работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие
ползвател.
В случая трудовият договор на ищеца от 2011 г., а и всички следващи
допълнителни споразумения са сключени за работодателя от инж. М.И. – управител на
предприятие „Язовири и каскади“ / съгласно разписанието на л. 130 и сл./, но като
пълномощник на Изп. директор на *** – съответно Ек. И. към 25.03.2014 г. по
споразумение от 25.03.2014 г. /л. 13/, П.И. към 21.01.2016 г., 19.04.2016 г., 05.07.2018
г., 20. 02.2019 г., 04.04.2019 г. и 25.07.2019 г. съгласно споразумения от тези дати и
И.Й. към 02.09.2019 г. и 07.09.2021 г. според допълнителни споразумения от тези дати.
Цитираната разпоредба предвижда, че такава работодателска правоспособност
притежават освен гражданскоправните субекти /физически и юридически лица/, но и
неперсонифицираните образувания - поделенията на ЮЛ или други организационно
или икономически обособени образувания, които самостоятелно наемат работници или
служители по трудово правоотношение. По делото обаче се установява, а и страните не
2
спорят, че работодател се явява *** ЕАД, а не предприятие „Язовири и каскади“.
Предприятие „Язовири и каскади“ е поделение на ответника и не е в такава степен
организационно и икономически обособено от самото дружество, че самостоятелно да
наема работници или служители по трудово правоотношение.
С доклада по делото, приет при липса на възражения на страните, е прието и
отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване, че страните са били в трудово
правоотношение по силата на безсрочен трудов договор № ***/26.09.2011 г. и
сключени допълнителни споразумения, по силата на които ищецът бил назначен на
длъжност Ръководител производствено поделение - язовирен район в район ****, като
е постъпил на работа; че с допълнително споразумение към договора от 01.07.2022 г. е
определено месечно трудово възнаграждение от 2 975 лв; че трудовото
правоотношение е прекратено с процесната заповед № 24/27.07.2022 г., връчена на
ищеца на 28.07.2022 г.;че за периода 17.07.2022 г. - 05.08.2022 г. ищецът е бил в отпуск
по болест.
По исковете в тежест на ищеца е разпределено да докаже, че към момента на
началото на устните състезания е налице трудово правоотношение, което би
съществувало, ако ищецът не беше уволнен с процесната заповед.
В тежест на ответника е да докаже, че уволнението е законно, вкл. че заеманата
от ищеца длъжност преди уволнението е ръководна по см. на КТ – възложено му е
ръководство на трудовия процес, възложена му е трайно ръководна функция по
отношение на определена дейност, която е съществена за ответника – работодател;
предприятието - работодател е възложило управлението чрез договор за възлагане на
управлението на дадено лице, след сключване на трудовия договор с ищеца; от
започване на изпълнението на договора за възлагане на управлението до прекратяване
на правоотношението на ищеца са изтекли не повече от 9 месеца; останалите си
възражения.
Страните се спорят, а и се установява, че ищецът е назначен по силата на
безсрочен трудов договор № ***/26.09.2011 г. /л. 11/ на длъжност „техник“ в язовирен
район Роодопи при звено /предприятие/ „Язовири и каскади“ при ответника *** ЕАД,
като е постъпил на работа. Договорът е сключен за работодател от инж. М. И., но като
пълномощник на изп. директор на *** ЕАД /мотиви по-горе/. С допълнително
споразумение от 20.02.2019 г. ищецът е назначен на длъжност „Ръководител
производствено поделение – язовирен район“ в язовирен район „****“ в звено
/предприятие/ „Язовири и каскади“ към *** ЕАД.
Трудовото правоотношение на ищеца е прекратено с процесната заповед №
24/27.07.2022 г., връчена на ищеца лично на 28.07.2022 г. /л.8/, на основание чл. 328,
ал. 2 КТ.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че заповедта не мотивирана. В нея е
посочено основанието за уволнение - чл. 328, ал. 2 КТ. Това уволнително основание не
предполага като необходимо за защитата на работника заповедта да се мотивира по-
подробно, както е например при дисциплинарното уволнение или липсата на качества
или др. основания по КТ.
Ищецът, не спори, а и се установява, че заеманата от него длъжност е ръководна.
Според § 1, т. 3 ДР КТ ръководна длъжност по см. на чл. 328, ал. 2 КТ заемат
ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на които е
възложено ръководството на трудовия процес, включително и в поделение на
предприятието, както и колективните изборни органи за управление (стопански съвет,
3
управителен съвет, изпълнително бюро, оперативно бюро и други подобни).
Следователно, за да се приеме за ръководна определена длъжност, то същата следва да
предполага като трудови задължения ръководство на трудовия процес; на ищеца
следва да възложена трайно ръководна функция по отношение на определена дейност,
която е съществена за ответника – работодател.
Според тълкуването в Решение № 4 от 7.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2285/2021
г., IV г. о., ГК в обхвата на разпоредбата са включени ръководителят и неговите
заместници, но и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес,
т. е. и лицата, които упражняват функции по организиране и планиране на този процес,
по разпределение на задачи между подчинени служители и работници в предприятието
и по организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на процеса и по
спазването на трудовата дисциплина. Чл. 328, ал. 2 КТ се прилага независимо дали
служителят е пряко подчинен на ръководителя на предприятието или е на негово
подчинение посредством други служители в управленската структура. Неудачно е да се
използват и строго формалните критерии "йерархична подчиненост" и "самостоятелно
вземане на решения", особено когато те не са ключови за заеманата длъжност.
Преценката за това дали длъжността е ръководна по смисъла на Чл. 328, ал. 2 КТ и § 1,
т. 3 ДР КТ, когато случаят се отнася и до "други лица, на които е възложено
ръководството на трудовия процес", изисква съдът да анализира съвкупно
задълженията на уволнения - по длъжностната характеристика и другите събрани
доказателства, които са релевантни за отношенията между уволненото лице и
подчинените му служители, а не между него и ръководителите му.
В случая ищецът заема по силата на допълнително споразумение от 20.02.2019 г.
/л. 16/ към трудовия договор длъжност „Ръководител производствено поделение –
язовирен район“ в язовирен район „****“ в звено: предприятие „Язовири и каскади“
към *** ЕАД, НКПД *****.
Видно от длъжностно разписание на л. 130 и сл. предприятие „Язовири и
каскади“ е поделение към *** ЕАД. Същото се ръководи от управител и в структурата
му са включени множество сектори и отдели, както и териториални поделения –
язовирни райони. Ищецът е ръководител на язовирен район **** /л. 135/, който
отговаря пряко за два хидровъзела – Д. и Тешел. Подчинени на ищеца са инженери,
геодезист, счетоводител, техник, касиер, работници, монтьори и чистачи – общо 44
човека. Според длъжностната характеристика на ищеца /л. 142/, то негово задължение
е да организира, ръководи и контролира всички дейности в язовирния район, както и да
актуализира аварийния план, да води курсове на подчинените си, да разпределя
работата в язовирния район, да разрешава отпуски. Ищецът е подчинен на управителя
на предприятието – звено. Видно от пълномощно от 25.05.2022 г. /л. 146/ на ищеца от
управителя на предприятието - звено е възложено да води кореспонденцията до ЦУ на
ответника относно язовирния район, да участва в данъчни проверки, да представлява
*** ЕАД пред МОСВ и Басейнова дирекция, да разрешава полагането на извънреден
труд, да командирова работници и др. Следователно длъжността, заемата от ищеца, е
била ръководна по см. на КТ.
Следователно налице е първият елемент от фактическия състав на
уволнителното основание по чл. 328, ал. 2 КТ – ищецът е заемал преди уволнението
ръководна длъжност.
4
На второ място, ответникът е ЕАД, като капиталът е 100 собственост на БЕХ
ЕАД. Съгл. чл. 244, ал. 1 ТЗ дружеството се управлява и представлява от Съвет на
директорите. Съветът на директорите възлага управлението на дружеството на един
или няколко изпълнителни членове, избрани измежду неговите членове, и определя
възнаграждението им. Според чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и
изпълнителен член на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който
се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез председателя на Съвета на
директорите.
Според чл. 244, ал. 7 ТЗ отношенията между дружеството и изпълнителен член
на съвета се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в
писмена форма от името на дружеството чрез председателя на съвета на директорите.
Съгл. чл. 54, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия,
в договора за управление или за контрол се определят като задължителни реквизити,
както следва: правата и задълженията на страните, размерът на възнаграждението и
начинът на плащането му, отговорността на страните при неизпълнение на договора,
основанията за прекратяване на договора, размерът на паричната гаранция, но не по-
малко от 3-месечното им брутно възнаграждение, която те дават за своето управление,
взаимоотношенията между страните в периода от прекратяване на договора до
заличаване на името на освободения член на орган за управление или контрол в
Търговския регистър.
Установи се предприятието - работодател е възложило управлението чрез
договор за възлагане на управлението на дадено лице и то след сключване на трудовия
договор с ищеца.
Видно от протокол от 29.04.2022 г. на Съвета на директорите на БЕХ-
собственик на капитала на ответника, на дата 29.04.2022 г. за член на Съвета на
директорите на ответника е избрано лицето М. И. Г. /л. 48/. Налице е упълномощаване
да се сключи договор за възлагане на управлението. С протокол № **/29.04.2022 г. /л.
52 и сл./ на заседание на Съвета на директорите на *** ЕАД е взето решение за
освобождаване на предходния изп. директор В. Петров; за Изп. член на съвета на
директорите е определен именно М. И. Г.; нему е възложено да управлява и
представлява дружеството пред трети лица. Видно от справка в ТР на 10.05.2022 г. това
обстоятелство е вписано в ТР. На 13.05.2022 г. с М. И. Г. е сключен договор за възлагане на
управлението под № РД – ЛС-***-56 /л. 54/.
По силата на този договор на М. И. Г. се възлага да управлява дружеството и да
го представлява /чл. 1/. Неразделна част от договора е приложение № 1- бизнес
програма за 2021 г. – 2025 г., одобрена с протокол от 27.01.2021 г. Възнаграждението е
уговорено като зависещо от финансовите резултати на дружеството /чл. 6,1,1 и чл. 6,1,2
от договора, който препраща към чл. 56 от Правилника за прилагане на ЗПП/.
Договорът е писмен и съдържа всички необходими според ТЗ и Правилника реквизити.
Страните не спорят, а и се установява договора, че новият изп. директор М. И. Г.
е започнал на изпълнението на договора/ встъпил е в управление на предприятието
най- късно на 13.05.2022 г. - т.е. преди уволнението, извършено на 28.07.2022 г.
От започване на изпълнението на договора за възлагане на управлението до
прекратяване на правоотношението на ищеца са изтекли по-малко от 9 месеца – около
два месеца.
Ищецът твърди, че изобщо не е възникнало за ответника правото по чл. 328, ал.
5
2 КТ да прекрати трудовото правоотношение на ищеца на това основание, понеже
според ищеца за да възникне това право следва в договора за управление да се
съдържа изрична бизнес задача с конкретни икономически показатели, които
управляващият предприятието трябва да постигне, а именно производителност,
рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни
места, финансови задължения и инвестиции. Ищецът твърди, че следва да е налице
бизнес- програма, одобрена преди уволнението.
Цитираната от ищеца практика относно задължителното условие за наличие на
конкретна бизнес –задача с показатели, предвидена в договора, като условие за
възникване на правото да се извърши уволнение на това основание, е от 2011 г. – 2015
г.
Същата е преодоляна според настоящия състав с Решение № 4 от 7.04.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 2285/2021 г., IV г. о., ГК. Според него предпоставката по чл. 328, ал.
2, изр. второ КТ не изисква започнатото изпълнение по сключения нов договор за
управление в смисъла на разпоредбата на КТ да се свързва винаги и единствено с
изпълнението на конкретна бизнес програма или бизнес план. Такова допълнително
условие за фактическия състав по чл. 328, ал. 2 КТ от закона не произтича. Условието
не може да се изведе и по тълкувателен път, включително за тези работодатели, които
са нормативно задължени да осъществяват своята дейност по бизнес програма,
утвърдена по надлежен ред и с необходимо съдържание (както е в случая), но и за
онези работодатели, които с договора за управление са възложили изготвяне и/или
изпълнение на конкретна бизнес програма или бизнес план. Достатъчно е да е сключен
нов договор, с който собственикът на предприятието или негов представител срещу
уговорено възнаграждение е възложил управлението на предприятието на
оправомощено от закона лице (управител, изпълнителен директор на дружеството и т.
нат.) срещу възнаграждение и лицето да е започнало изпълнението по договора.
Изводът произтича от правната характеристика на договора за управление. Той е
каузален, а неговото основание/кауза/цел, към която е насочен, е лицето, на което
срещу възнаграждение е възложено управлението, на свой риск и полагайки грижата
по чл. 281 ЗЗД да постигне оптимален стопански резултат. Добавянето на
предпоставка, която от закона не произтича - започналото изпълнение да е релевантно
само когато е по конкретна бизнес програма/ бизнес план, неоправдано стеснява
приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ. Поради това 9-месечният срок по чл. 328, ал. 2,
изр. второ КТ има за начало първия акт на управление на предприятието, предприет от
лицето, на което това е възложено срещу възнаграждение със сключения нов договор.
Законът не изисква да е акт на изпълнение по конкретно възложена от работодателя
бизнес програма или бизнес план. В случая страните не спорят, а се установява, че
новият изп. директор е встъпил и е поел управлението на предприятието преди
уволнението.
На следващо място, дори да се приеме, че започването на изпълнението по
договора за възлагане на управлението може да произтича само и единствено от
конкретен и силно детайлизиран бизнес – план /което настоящият състав не споделя/,
то в случая е налице такъв бизнес план.
Това е така, понеже на първо място договорът за възлагане на управлението
съдържа достатъчно конкретна бизнес задача - чл. 1 от него изрично препраща към
бизнес плана за 2021 – 2025 г. /л. 65 и сл./, в който е видно че са заложени множество
конкретни бизнес показатели с цифрови стойности. Според Решение № 249 от
4.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2012 г., IV г. о., ГК бизнес-задачата с конкретни
6
икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне,
може да бъде поставена и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за
управление, стига да е налице връзка между тях. В случая договорът изрично
препраща към програмата, а и това е заложено нормативно.
На второ място, според Решение № 215 от 3.07.2014 г. на ВКС по гр. д. №
7007/2013 г., IV г. о., ГК не засяга законността на уволнението обстоятелството, че
бизнес – задачата е приета след встъпване на новия управител в длъжност стига това е
предвидено в договора. Прието е в това решение, че изпълнителният директор има
възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в определен или
технологично необходим срок да разработи бизнес план в отделен документ след
сключването на договора.
В случая договорът препраща към бизнес- програма, одобрена на 23.03.2021 г.
и актуализирана на 24.08.2021 г. с протокол от същата дата /л. 63/ и на 21.09.2021 г. /л.
66/, т.е преди уволнението през 2022 г.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че на осн. чл. 333 КТ и чл. 35
ЗМСМА работодателят е следвало да поиска предварително разрешение от ИТ.
Действително, към момента на уволнението – 28.07.2022 г., ищецът е бил в отпуск по
болест съгласно амб. лист № **** на л. 10. Ответникът не оспорва това обстоятелство.
От дата 17.07.2022 г. до дата 05.08.2022 г. ищецът е бил в отпуск поради временна
нетрудоспособност с диагноза „увреждания на междупрешленните дискове“-
гръбначно заболяване. Според чл. 333 КТ обаче закрилата при уволнение не се прилага
досежно конкретното уволнително основание – чл. 328, ал. 2 КТ. Видно от
удостоверение на л. 9, а и ответникът не спори, то ищецът е бил към 28.07.2022 г.
общински съветник в Община Д.. Съгл. чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 65 от 1995 г., бр. 69 от
1999 г.) ЗМСМА трудовото правоотношение с общински съветник не може да бъде
прекратявано през времето на неговия мандат в случаите на чл. 328, ал. 1, т. 2, 3 и 4
КТ. Отново, конкретното основание за уволнение не предполага закрила по този ред.
Предвид изложеното до тук искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен.
Ищецът е заемал ръководна длъжност към момента на уволнението; сключен е договор
за възлагане на управлението след назначаването на ищеца, като по силата на този
договор /вкл. и във връзка с предвидената в договора бизнес – задача/ е възложено на
новия Изпълнителен директор управлението на предприятието; лицето е започнало
изпълнението по договора; след започване изпълнението по договора и в
деветмесечния срок трудовото правоотношение на ищеца е прекратено.
Неоснователен е и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, както и този по чл. 344, ал. 1,
т. 3 КТ.
На ответника се дължат 300 лв. – разноски за юрк възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от А. Р. Ф. ЕГН **********, с адрес:
гр. Д., срещу *** ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, искове
по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ за признаване на уволнението, извършено със
7
Заповед № 24/27.07.2022 г. на Изпълнителния директор на *** АД, връчена на
28.07.2022 г., за незаконно, за възстановяване на предишната работа - „Ръководител
производствено поделение – язовирен район“ в язовирен район „****“ в предприятие
„Язовири и каскади“ към *** ЕАД и с НКПД ***** и за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8 925 лв. - обезщетение за времето, през което е останал
без работа, а именно - 29.07.2022 г. – 31.10.2022 г.
ОСЪЖДА А. Р. Ф. ЕГН **********, с адрес: гр. Д., да заплати на осн. чл. 78, ал. 3
ГПК на *** ЕАД ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, сумата от
300 лв.– разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
считано от днес – 15.11.2022 г., на осн. чл. 316 ГПК. Да се връчи незабавно за
сведение решението на страните на посочените и-мейл адреси!
Районен съдия:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8