№
244 от 12.11.2020 г., гр. Кюстендил
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ:
НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с участието на прокурор Марияна
Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 201 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от
„К.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Д.Ж.К.– управител, чрез адвокат Д.П., срещу Решение №
205/24.06.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 1322/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 465855-F507030/01.10.2019 г., издадено от А.Г.–
и.д. директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД
на НАП) София. С посоченото наказателно постановление на „К.” ЕООД на основание
чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ) е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 6000,00 лева за
нарушение по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ. В жалбата е наведено касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс.
Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.
„К.” ЕООД не изпраща процесуален представител в съдебно
заседание по делото. С писмени бележки с вх. № 4378/12.10.2020 г. управителят
на дружеството заявява, че поддържа жалбата, като навежда и възражения за липса на
доказателствена сила на удостоверителната бележка от 05.04.2019 г.; за липса на доказване с първични счетоводни
документи на изплащането на сумата от 12000,00 лева по
договора за заем от 05.10.2018 г., който е прекратен; за липса на посочване в какво качество е санкционирано
дружеството по смисъла на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ – като
извършител или допустител на нарушението; за съставяне на процесния акт за установяване на административно нарушение (АУАН)
след изтичане на 3-месечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, тъй
като органите по приходите са имали информация за деянието по време на
данъчната ревизия, когато на 08.02.2019 г., видно от Протокол №1271035/08.02.2019 г., съставен от служители на НАП, ревизираното
дружество е представило счетоводни и търговски документи, включително
сключените от него договори за парични заеми и платежни документи.
ТД на
НАП София не изпраща процесуален представител в съдебното
заседание по делото. Чрез процесуалния си представите по пълномощие юрисконсулт
С.В.представя писмено становище с вх. № 4372/09.10.2020 г., с което оспорва касационната
жалба като неоснователна.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е
от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК,
срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен
срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 465855-F507030/01.10.2019 г., издадено
от А.Г.– и.д. директор на ТД на НАП София. От фактическата страна на спора районният
съд е установил, че при данъчна ревизия на „К.” ЕООД, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-22001018006183-020-001/10.10.2018 г., във връзка с искане от
15.08.2019 г. на органите по приходите
от „Д.” ЕООД,
като свързано лице, са събрани документи за предоставен
от това дружество на „К.”
ЕООД заем в
размер на 50 000,00 лева
въз основа на договор за заем от 05.10.2018 г. Отговорността на „К.” ЕООД е ангажирана за това, че на 05.04.2019 г., чрез управителя си, е платило в брой и предало
на „Д.” ЕООД, чрез управителя му, сумата в размер на 12 000,00 лева, представляваща възстановяване на част от получения паричен заем по договора от 05.10.2018 г.,
за което плащане е издадена удостоверителна бележка от 05.04.2019 г. За деянието е съставен АУАН
№ F507030/04.09.2019 г. Въз основа на съставения акт е
издаденото процесното НП, в което са
възпроизведени фактическите констатации по акта. В производството пред районния съд са разпитани Б.Б.К.– актосъставител, която потвърждава констатираните при проверката
обстоятелства, и Р.Б.С.и А.Г.Ч.-Д.–
свидетели на съставянето на акта. Назначена е съдебно-счетоводна
експертиза, в заключението по която е посочено, че договорът за
заем от 50 000,00 лева е прекратен с анекс от 05.10.2018 г., и разходният
касов ордер № 322/05.10.2018 г., издаден във връзка с този договор и удостоверителната
бележка от 05.04.2019 г. за сумата от 12 000,00 лева не са осчетоводени, а са осчетоводени други документи за сключени договори за заем между двете дружества на обща стойност 50 000,00 лева. Районният съд е потвърдил наказателното
постановление по съображения за законосъобразност. Приел е, че в
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, а по същество – че административното нарушение е
доказано.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведените от „К.” ЕООД касационни
основания настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо, а
преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Правилен е изводът на районния съд за законосъобразно проведена процедура
по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление.
Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни
органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Във
връзка със сочените от касатора за
първи път оплаквания за процесуални нарушения по ЗАНН, касационната
инстанция констатира спазване на 3-месечния давностен срок за съставяне на
АУАН, считано от откриване на нарушителя, по смисъла на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Събраните в рамките на ревизионното производство от „К.” ЕООД писмени
документи за заемни договорни отношения между двете
дружества не са достатъчни за формиране на извод относно деянието на
касатора. Свидетелство за това е отправеното искане за представяне на
документи, сведения и писмени обяснения от трети лица на 15.08.2019 г. Документите при едната страна не могат
еднозначно да установят отношенията между двете дружества по предоставен заем на 05.10.2018 г. в размер на 50 000,00 лева, още повече че видно от
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, разходният касов
ордер № 322/05.10.2018 г., издаден във
връзка с този договор, и удостоверителната
бележка от 05.04.2019 г. за сумата от 12 000,00 лева не са осчетоводени, а са
осчетоводени други документи за сключени договори за
заем между двете дружества на обща стойност 50 000,00 лева. С подадената
декларация от управителя на „Д.” ЕООД и предоставените на 15.08.2019 г. писмени документи органите са установили действителните отношения между двете дружества и са могли да формират изводи относно това спазени ли са правилата на ЗОПБ. Възраженията
на касатора за обратното са неоснователни.
Изводът на районния съд по съществото на спора е съобразен с доказателствата по делото и приложимите
материалноправни разпоредби на ЗОПБ. Налице са
надлежно формирани мотиви по всички
наведени във въззивната жалба оплаквания, които
касационната инстанция възприема. Приложената
санкционна норма на чл. 5, ал. 1 от ЗОПБ е препращаща, като с нея се санкционира неизпълнение на
задължението по чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ. Субект на отговорността е всяко задължено
лице – извършител или допустител на нарушението. В процесните АУАН и НП се
съдържат безпротиворечиви данни за ангажиране на отговорността на „К.” ЕООД в качеството
на извършител на деянието, което е свързано с предоставяне от същото на „Д.” ЕООД на получени суми по договор за
паричен заем. Предоставянето като форма на изпълнително деяние кореспондира с
извършителство, а не с допустителство. Възражението
на касатора за неясно обвинение е неоснователно.
Съгласно
чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗОПБ плащанията на територията на страната се извършват
само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност, равна
на или надвишаваща 10 000,00 лева. Законът за ограничаване на
плащанията в брой не съдържа легална дефиниция на термина
„плащане”. Според мотивите на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. на ВКС по
тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК правният термин „плащане” обикновено има две
значения – изпълнение на каквото и да е било задължение и изпълнение на парично
задължение. Според действащото българско право само паричните задължения имат
за предмет плащане. За тях е съществена стойността, която парите изразяват като
платежно средство. Разглеждайки процесното плащане като задължение за предаване
на пари, с източник договор за паричен заем, следва изводът, че субектът на
това задължение е и адресат на задължението по чл. 3 от ЗОПБ. Предмет
на доказване по делото е наличието на извършено предаване на пари –
12 000,00 лева, от „К.” ЕООД на 05.04.2019 г. За осъщественото
действие по фактическо предаване на паричната сума свидетелстват декларацията
от 15.08.2019 г. от Д.Г.– управител на „Д.” ЕООД, удостоверителната бележка от
05.04.2019 г. за предадена и получена сума в размер на 12 000,00 лева
(приложение № 2 към договора за заем), съдържаща подписите на управителите на
двете дружества и разходният касов ордер № 322/05.01.2028 г. за
предоставен от „Д.” ЕООД на „К.” ЕООД заем в размер на 50 000,00
лева. Удостоверителната бележка по правната си същност представлява
разписка за предадени парични средства и също като разходния касов
ордер е първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 4, ал. 2 от Закона за
счетоводството със съдържанието по чл. 6, ал. 1 от същия. За осъществените
действия по фактическо предаване на процесната сума косвено
свидетелства и декларацията от управителя на „Д.” ЕООД от 15.08.2019 г. В
съвкупност сочените документи установяват по безспорен начин извършеното
плащане по заема в размер на процесната сума от 12 000,00 лева. Изводът за
доказаност на нарушението не се променя от констатациите на вещото лице за
неосчетоводяване на разходният касов ордер № 322/05.10.2018 г. и
удостоверителната бележка от 05.04.2019 г. за сумата от 12 000,00 лева и
за осчетоводяване на други документи за сключени договори за заем между двете
дружества на обща стойност 50 000,00 лева.
Касае се за
обстоятелства, относими към задълженията на „К.”
ЕООД, произтичащи от Закона за счетоводството, които обаче
са без значение за настоящия спор.
С фактическото изплащане на сумата
от 12 000,00 лева в брой „К.” ЕООД
е нарушило изискванията на чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, което се санкционирано по чл.
5, ал. 1 от ЗОПБ. Извършеното
плащане в брой не попада сред изключенията, предвидени в чл. 2 от ЗОПБ. Наложената
имуществена санкция е в размера, предвиден в санкционната норма на чл. 5, ал. 1
от ЗОПБ. Неоснователно е възражението на касатора за нарушаване на принципа на пропорционалност
по чл. 5, § 4 от Договора за Европейския съюз (ДЕС). Съгласно мотивите на
вносителите на проекта на ЗОПБ въвеждането на ограничение на плащанията в брой
е допустимо от гледна точка на правото на ЕС във връзка с разпоредбите на
Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за предотвратяване на
използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и
финансиране на тероризма. Европейското законодателство не възпрепятства и дори
насърчава държавите-членки да приемат по-строги разпоредби, за да се справят
успешно с риска, свързан с изплащането на големи суми в брой. Следователно
завишената санкция преследва законоустановената цел да се ограничи прехвърлянето
на парични средства в брой без да съществува реална възможност да се проследи
движението на средствата. Специалният характер на закона и специфичната
преследвана от него цел не нарушават
принципа на пропорционалност по чл. 5, § 4 от ДЕС. Правилен е и изводът на
районния съд за неприложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН – изложените в тази
връзка съображения се споделят изцяло от настоящия състав, поради
което не е необходимо преповтарянето им. Процесното
наказателно постановление е законосъобразно и като го е потвърдил, районният
съд е постановил правилно решение.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл.
63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 205/24.06.2020 г., постановено по АНД №1322/2019 г. по описа на Районен съд – Дупница.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.