№ 474
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Търговско дело №
20203100901171 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове от Н. ИВ. М., действаща лично и като законен представител
на детето си Н. Р. М. и В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си, всички с
адрес ******** срещу ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, с правно
основание чл.432 от КЗ за осъждане на ответното дружество да заплати следните суми:
- на всяка от ищците за претърпените неимуществени вреди от смъртта на техния
съпруг и съответно баща Р.В.М. сумата от по 150 000 лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на ПТП – 03.11.2018г. до окончателното им изплащане;
- на В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М., ЕГН
**********, за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и страдания от
счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост с разместване, счупване на
кръстеца вляво без разместване, счупване на лявата ключица, травми на лъчевия нерв на
лявата предмишница, контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра с излив на кръв
в лявата плеврална кухина, настъпили при ПТП на 03.11.2018г., обща сума в размер на 50
000 лева, ведно с законната лихва върху тази сума считано от датата на ПТП - 03.11.2018 г.
до окончателното изплащане;
- на В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично като непълнолетна и със
съгласието на майка си Н. ИВ. М., ЕГН **********, за претърпените от нея имуществени
вреди в размер общо на 2190.00 лв. за заплатени нейни лични разходи на МБАЛ „Света
Анна Варна" ЕАД за лечение на травми, настъпили при ПТП на 03.11.2018г., ведно с
мораторната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2018 г., до датата на подаване исковата
1
молба в съд - 16.10.2020г.. в размер: на 434.35 лв., а след тази дата и дължимата законова
лихва върху тази сума до окончателното й изплащане;
- на Н. ИВ. М., ЕГН **********, за претърпените от нея имуществени вреди за
заплатени разходи за погребение на съпруга й Р.В.М. в размер на 453.00 лева, ведно с
дължимата мораторна лихва върху тази сума, считано от датата на плащане 03.11.2018г. до
датата на подаване исковата молба в съд - 16.10.2020г., в размер на 89.84 лв., а след тази
дата ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че трите ищци са съответно майка и двете й дъщери,
родени по време на брака й с баща им Р.В.М., ЕГН **********. Семейният им л. а. AUDI с
per. № ******** е бил застрахован по ГО в ЗАД "АРМЕЕЦ" с полица № BG
/11/118001409209 със срок на договора от 12.05.2018г. до 11.05.2019г.
На 03.11.2018г. в землището на с. Старо Оряхово по главен път 1-9 обл.Варна
посоченият лек автомобил катастрофирал. В него като пътник освен водача ЯВ. АЛ. Р. е
пътувал Р.В.М., а на задната седалка е спяла В. Р. М.. При това ПТП е причинена смъртта на
Р. М. и средни и леки телесни повреди на втората ищца, изразяващи се в счупване на
горното и долно рамо на лявата срамна кост с разместване, счупване на кръстеца вляво без
разместване, счупване на лявата ключица, травми на лъчевия нерв на лявата предмишница,
контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра с излив на кръв в лявата плеврална
кухина.
По случая е образувано ДП №2274/2018г. по описа на Четвърто РУ гр.Варна и
прок.пр. № 9574/2018г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Варна. Образуваното НОХД №
1265/2019г. срещу подсъдимия ЯВ. АЛ. Р., ЕГН **********, с адрес ******** по обвинение
по чл.343 ал.4 вр.ал.З пр.1,б."Б", вр. ал.1 във вр. чт.342. ал.1 от НК е приключило с
постановена присъда № 1/15.01.20г., с която подсъдимият е признат за виновен в това, че на
03.11.2018г. в землището на Старо Оряхово по главен път 1-9 обл. Варна при управлението
на МПС - л.а. „АУДИ А6" с рег.№ ******** е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинил смъртта на Р.В.М. и средни телесни повреди на В. Р. М.,
изразяваща се в счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост с разместване,
счупване на кръстеца в ляво без разместване, счупване на лявата ключица, гравми на
лъчевия нерв на лявата предмишница, контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра
с излив на кръв в лявата плеврална кухина, като деянието е извършено в пияно състояние с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда - 1.07 на хиляда, установено по
надлежния ред и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 г. и половина,
редуцирано на основание чл.58А от НК на 3 години лишаване от свобода, като присъдата е
влязла в законна сила на 31.01.2020 г. На основанис чл.343Г от НК, вр.чл.37 ат.1 т.7 от НК
съдът е наложил на подсъдимия и наказание „Лишаване от право да управлява моторно
превозно средство" за срок от четири години.
По делото било установено, че през нощта автомобилът, движещ се с
несъобразена скорост, е излязъл от пътното платно и се е врязал в масив от плътно
израснали едно до друго дървета. Там е бил забелязан от инспектор ЗН/ИН към РД ПБЗН Д.
2
ЮЛ. М., който в това време пътувал с децата си към болница в гр. Варна и веднага
предприел спасителни мероприятия. При отваряне на автомобила пожарникарите
установили, че левият крак на В. се е оказал между седалките по начин, който не е
позволявал на спасителите да я извадят преди свалянето на колата от дърветата и
изваждането на другите двама. След това с хидравлични инструменти отворили предна лява
врата и извадили първо тялото на М. и след това на подс. Р. и същите последователно били
откарани в болница. Тогава започнало освобождаването на изпадналата в шок В., тялото на
която е било заклещено между предната седалка и тавана на автомобила, като в този момент
тя била контактна, но в сериозно увредено общо състояние.
В. Р. М. след ПТП била откарана с линейка и приета в ОАИЛ на МБАЛ „Св.
Анна" гр. Варна с изострено везикуларно дишане, спонтанни палпаторни болки в пубиса и
лява ключица и с ограничени движения, отоци и хематоми, плеврален излив в лява
белодробна основа, ляв бъбрек - с лека хипоехогенност, възможна лумбална контузия.
Преместена на 05.11.2018 г. в КОТ на същата болница за оперативно лечение. На 07.11.18г.
било проведено оперативно лечение под обща анестезия с открито наместване на тазовите
фрактури с вътрешна фиксация - канюлиран винт. Изписана била на 13.11.2018г. за
продължаване на лечението и възстановяване в домашни условия, с ортеза на ръката,
поставена за 25 дни, и задължителни два контролни прегледа и ЕМГ на контузия на н.
радиалис.
В болницата лечението продължило 10 дни, през които В. била много изплашена
и депресирана вследствие на травмите и загубата на баща си. Била в шок, чувствала се зле
психически и се обвинявала за това, че е заспала след качването в колата. През цялото това
време била неподвижна на легло, не чувствала крайниците си и изпитвала неистови болки
от другите травми. На 13.11.2018г. била изписана от болницата, като лечението й
продължило медикаментозно в домашна среда. Били й предписани медикаментите милгама,
нивалин и ксарелто, които се пият по схема. Закупили и специален ортопедичен дюшек,
ортеза за нерва на лявата ръка и фиксиращ колан за ключицата. През цялото време била
обездвижена, но с общи усилия и помощ постепенно започнала да се изправя, да се задържа
и стои известно време в седнало положение. Вкъщи я посещавал рехабилитатор за
специални упражнения за раздвижване на крайниците. Това й помогнало впоследствие да
може да се изправя и да прави опити, вкл. с чужда помощ да се движи самостоятелно с
помощта на проходилка, което продължило с месеци.
След претърпяното на 03.11.2018г. ПТП В. била приета в МБАЛ "Света Анна"
интензивно отделение. На 04.11.2018г. било извършено погребението на баща й, за което тя
с оглед състоянието й първоначално не знаела и не присъствала. Това за нея било шок и
голям удар, като наред със силните физически болки преживяла и тежък психически стрес,
научавайки след това за смъртта му. Твърди се, че смъртта на Р. М. била неочаквана и
причинила стрес за всички ищци, загубили внезапно съпруг и баща. Освен това В. била
пострадала, приета в Интензивно отделение и на 05.11.2018г. предстояла операция.
Предвид ниската възраст на Н. и отчитайки силната привързаност към баща й, не
3
й съобщили за неговата смърт. Всички се притеснявали как ще понесе случилото се, тъй
като от малка била много затворена и изживявала всичко дълбоко в себе си. Не знаели как
ще понесе това и когато майка й й съобщила, тя се затворила още повече в себе си и плакала
цял ден. Оттогава не говорела по никакъв повод за баща си и всички се стремяли да не
споменават името му, защото се разстройвала с часове. Връзката й с баща й била по-
специална, тъй като тя била малката сестра, по-затворена и той й отделял много повече
време и внимание. Тя видимо се променила, изпаднала в депресия. Двете деца били
изключително привързани към баща си, обичали го и му имали огромно доверие. Излага се в
исковата молба, че първата ищца преживяла кошмара да загуби най-неочаквано съпруга си,
след дългогодишен брак и стабилна семейна трайна връзка. След неочакваната смърт
трябвало да преодолее мъката си, за да организира погребението и същевременно да се
грижи за психиката на децата си, вече сираци, едното от които претърпяло тежък пътен
инцидент и в болница с множество тежки травми. Майката се страхувала за живота й, като
се притеснявала и за Н., която била в шок. Трите разчитали винаги на починалия, който
освен добър баща и съпруг, се грижел и финансово за семейството. След неговата смърт
трябвало да се справят само със заплатата на майката като продавач-консултант. По-късно
на децата била отпусната наследствена пенсия в размер на по 155.70 лева за всяка една.
Първата ищца заплатила за погребение 456.20 лв. с фактура
**********/03.11.2018г. и фискален бон и претендира възстановяването им ведно с
дължимите мораторна и законова лихва.
Претърпените болки и страдания от причинените при ПТП телесни увреждания
не били отзвучали и след втория контролен преглед на 12.12.2018г. Наложило се повторно
постъпване на 14.12.2018г. в същото отделение на „Еврохоспитал" за операция с
окончателна диагноза счупване на лумбосакралната част на гръбначния стълб и таза. С
операция били отстранени имплантираните 4 винта при първата операция. В. била изписана
на 17.12.2018 г. с указания за нови два контролни прегледа. На 27.03.2019г. отново била
приета в „Еврохоспитал" в същото отделение за отстраняване на остеосинтезния материал и
изписана на 30.03.2019г. С изписването не приключили проблемите при възстановяването й,
както физически, така и психически. Острите болки в лявата област на таза не отзвучавали.
Първите два дни В. не можела да се движи и постоянно била на обезболяващи. Започнала да
се движи сама вкъщи след седмици и то с помощта на проходилка. Травмите изисквали
специализирано лечение в клиника и възстановяването било бавно, трудно и мъчително.
През периода след 04.11.2018г. до началото на 2019г. В. се нуждаела от много специални и
постоянни грижи, защото не можела да се обслужва сама, както в болницата, така и в къщи.
От двете страни на таза й буквално стърчали металните импланти, които й причинявали
освен неудобства, но и постоянен психически стрес. Проведените допълнителни две
операции я разстройвали много, защото в дните преди и след тях се връщали в съзнанието й
спомени за ужаса от самото ПТП. Това причинявало на В. психическа, емоционална и
физическа болка с нов срок за възстановяване.
Всички операции довели и до обезобразяване на местата, през които била
4
извършена хирургична интервенция, и това загрозяване предизвикало психическо
напрежение и затваряне, защото не можела като останалите деца да излиза, спортува, да
ходи на плаж и пр. На три места в долната част на тялото останали големи и дълбоки
белези, от които особено през лятото се притеснявала, тъй като не могат да бъдат прикрити
от бански костюм и лека лятна дреха. Твърди се, че с протокол от 15.11.2018г. е
констатирано, че поради невъзможност за самостоятелно придвижване не може да се
обучава в училище за повече oт 30 последователни учебни дни. Освен това е освободена и
от спорт.
Лечението й наложило впоследствие да приключи годината на индивидуална
форма на обучение. Поради общото физическо и психическо състояние на В. от назначената
ЛКК комисия била определена целогодишна индивидуална форма на обучение за учебната
2018г.- 2019г.
По време на престоя в болница МБАЛ „Света Анна - Варна" АД били направени
разходи за В., поради което се претендира заплащане на имуществени вреди за разходи за
лечението й в размер на 2190 лева ведно с дължимата мораторна лихва върху тази сума,
считано от 03.11.2018 г. до датата на подаване на исковата молба в съда 16.10.2020г., в
размер на 434.35 лв. и дължимата законова лихва след тази дата до окончателното
изплащане на сумите.
Твърди се, че ищците уведомили ответника за застрахователното събитие и за
претенциите си за заплащане на обезщетение на основание чл. 498 и чл.380 от КЗ. В отговор
застрахователното дружество предложило само обезщетение за ищцата В.М. в размер, с
който ищците не са съгласни, поради което, както и поради отказа да се заплати
обезщетение на другите ищци предявяват настоящите претенции.
За заплатеното погребение първата ищца Н. ИВ. М. претендира да й бъде
заплатена сумата от 453.00 лева, представляваща имуществени вреди, ведно с дължимата
мораторна лихва, считано от датата на плащане 03.11.2018 г. до датата на подаване исковата
молба в съда 16.10.2020 г., в размер на 89.84 лева, а след тази дата дължимата законова
лихва до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр. София е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка ГО на водача на л.а. „Ауди А6“ с рег. №********. Възразява за съпричиняване
от страна на починалия Р. М., както и на пострадалата В.М. поради непоставянето на
предпазен колан, при наличието на който се твърди, че не биха настъпили вреди в същия
обем и тежест, както и с оглед знанието им, че шофьорът е употребил алкохол и че е бил с
отнето удостоверение за правоуправление. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по
размер, като твърди, че е завишена с оглед обществения критерий за справедливост и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Оспорва твърденията за трайно негативно
отражение в психиката на ищците, както и началния момент, от който се иска присъждане
на законна лихва.
5
В допълнителната искова молба се твърди неоснователност на направените в
отговора на ИМ възражения за съпричиняване от страна на пострадалите, както и относно
началния момент, от който се дължи законна лихва.
Предявен е от ответника ЗАД „АРМЕЕЦ" АД срещу третото лице – помагач ЯВ.
АЛ. Р. от ******** - водач на л. а. „Ауди А6“ с рег. №******** обратен иск за заплащане на
сумата 1250 лв. като частичен от общ размер от 503167,19 лв., ведно със законната лихва от
03.11.2018г. до окончателното изплащане. Излага се, че при установяване по настоящото
производство на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахования водач
възниква основание на застрахователя да отправи регресна претенция на основание чл.500,
ал.1 от КЗ.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК третото лице – помагач и ответник по обратния
иск ЯВ. АЛ. Р. от ******** не е депозирал отговор.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, приема за установено следното от фактическа страна:
Приети са за безспорно установени и ненуждаещи се от доказване следните
факти: факта на настъпване на 03.11.2018г. в землището на с. Старо Оряхово по главен път
1-9 обл.Варна на ПТП с л.а. „„Ауди А6“ с рег. №********, управляван от Я.Р., който към
датата на ПТП е бил с отнето удостоверение за правоуправление; факта, че срещу водача на
гореописания автомобил е било образувано НОХД № 1265/2019г. по описа на ОC - Варна,
по което с присъда № 1/15.01.20г. подсъдимият е признат за виновен в престъпление по
чл.343 ал.4 вр.ал.З пр.1,б."Б", вр. ал.1 във вр. чт.342. ал.1 от НК; наличието на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" при ответника за лек автомобил „Ауди А6“ с рег.
№********.
Приет е по делото заверен препис на присъда №1 от 15.01.2020г. по НОХД
№1265 по описа за 2019г., с която ЯВ. АЛ. Р. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.1, б.”Б” вр. чл.343, ал.1 вр.чл.54 от НК.
Приети са по делото също и препис-извлечение от акт за смърт на Р.В.М.,
издаден на 04.11.2018г., удостоверение за наследници от 07.11.2018г., епикризи, издадени от
МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД и МБАЛ „Еврохоспитал“ ООД на В. Р. М. на 13.11.2018г.,
17.12.2018г. и от 30.03.2019г., амбулаторни листи, направления и протокол от ЛКК,
издадени на В. Р. М. в периода от 15.11.2018г. до 21.03.2019г. Представени са удостоверение
от ВТГ „Георги Стойков Раковски“ относно В. Р. М. и служебна бележка от ОУ „********“
относно Н. Р. М..
Представени са също застрахователна претенция от ищците до ответното
дружество, получена на 11.10.2019г., за заплащане на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Р.В.М., както и отговори от
застрахователя, с първия от които на В.М. е определено обезщетение за неимуществени
вреди без посочен размер, а с втория на В.М. е отказано определяне на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди.
От заключението по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
6
експертиза, кредитирано като обективно и компетентно дадено, се установява, че в резултат
на процесното ПТП пострадалата В.М. е получила следните увреждания: счупване на
горното и долно рамо на лявата пубисна кост на таза, счупване на кръстната кост на таза
вляво без разместване, счупване на лявата ключица, травми на лъчевия нерв на лявата
предмишница, контузия на левия бъбрек, контузия на гръдния кош, счупване на десето ляво
ребро, плеврален излив с неголям обем в лява плеврална кухина. Описаните травматични
увреждания са резултати на удари с или върху твърди тъпи предмети, биха могли да се
получат по време и начин съобщени в материалите по делото - при ПТГ1 като пътник на
задна седалка, от удари в части или детайли в купето на катастрофиралия автомобил.
Счупването на горния и долния клон на пубисната (лонна) кост на таза е
обусловило трайно затруднение па движенията на левия долен крайник за период от около
2-3 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес. Счупването на кръстната
кост на таза в областта на лявата кръстнохълбочна става, без разместване на фрагментите,
самостоятелно обуславя трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
период от около 3-4 месеца при липса на усложнения. Счупването на лявата ключица е
определило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 1,5-2
месеца. Увреждането па лъчевия нерв на лявата предмишница е обусловило трайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за около 3-4 месеца, предвид
представените медицински документи. Към момента на изготвяне на експертизата
движенията в областта на лявата гривнена става и на лявата предмишница са напълно
възстановени. В разчитане на рентгенологично изследване на гръдна клетка от 03.11.2018г.
е изразено съмнение за счупване на 9-то и 10-то леви ребра, което не е потвърдено на по-
късен етап, прието е като диагноза счупването на 10-то ляво ребро. Самостоятелно
счупването на 10-то ляво ребро определя затруднение на движенията на снагата за около 20-
25 дни, т.е. обуславя временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Плевралният
излив с неголям обем в лява плеврална кухина не е довел до развитие на дихателна
недостатъчност, т.е. не е била налице опасност за живота на пострадалата, резорбира се за
период от около 20-25 дни и в този смисъл, самостоятелно обуславя временно разстройство
на здравето, неопасно за живота. Останалите травматични увреждания, в своята съвкупност,
също обуславят временно разстройство на здравето неопасно за живота.
Представените по делото фактури за извършени плащания на медицински
изделия - външно фиксиращо устройство и два канюлирани винта са използвани при
проведената операция за фиксация и допълнително наместване на счупването на двата клона
на лявата пубисна кост на таза. Операцията е проведена с цел избягване на последващи
усложнения и скъсяване на оздравителния процес, медицинските изделия не се покриват от
здравна каса и се заплащат от пациента.
От заключението по назначената и приета по делото съдебно-психологична
експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че след съобщението за смъртта на баща й Н.М. е била в шок, остър негативен
стрес, на който е реагирала с плач и емоционална болка, за което си спомня и по защитен
7
път отказва да споделя поради емоционална натовареност от критичното събитие. Острата
стресова реакция е продължила за детето с голяма вероятност до 4-та седмица след
съобщението. Детето е психично наранено от загубата на баща си, което представлява
значим източник на дистрес, засегната е емоционалната сфера и чувството за сигурност, има
данни за формирана висока тревожност.
От заключението по съдебно-психологичната експертиза относно ищцата В.М. се
установява, че процесното ПТП и смъртта на баща й са причинили на В.М. шок, страх, ужас
и остър стрес, тъй като е загубила внезапно родител и на нея самата са й причинени
физически увреждания, от които все още има оплаквания, свързани с крака, травматични
болки, както и комплекси от белезите. Към момента на изследването е констатирана
повишена невротичност, което най-често е свързано с преживяване на продължително
безпокойство, тревожност и стрес. Белезите от травмите и проведените операции влияят
сериозно на психическото състояние на В., както и на самочувствието й, резултатите от
тестовете показват тежка депресия, много тежко изразена тревожност и тежко изразена
реакция на стрес. По отношение на Н.М. е установено, че след съобщението за ПТП е
изпитала шок, стрес и притеснения от загубата на съпруга си, както и от приемането на В. в
болница. След преживения стрес се появили мрачни мисли за бъдещето, Н. станала
напрегната, раздразнителна, плачлива, тревожела се за децата, за справянето им със загубата
на бащата. Резултатите от изследванията показват дълбока депресия, много тежко изразена
тревожност и много тежко изразена реакция на стрес. Към момента на изследването е
констатирана висока невротичност, резултат от продължително преживявани безпокойства,
напрежение, тревожност.
От заключението по съдебно-токсикологичната експертиза се установява, че
количеството алкохол в кръвта на лицето се дължи приблизително на прием на 100 – 150 мл
твърд алкохол или 3 – 4 бири. Състоянието на Я.Р. може да се определи като лека степен на
токсично въздействие на етанола с характерни прояви: емоционална неустойчивост, лесна
уморяемост, отслабване на концентрацията на вниманието, съобразителността, забавени
реакции, координационни нарушения, вегетативно прояви. Описаните прояви биха били
забележими за околните, вкл. и дъха на алкохол, при условие, че те самите не са употребили
алкохол и в зависимост от психоемоционалното им състояние.
От заключението по комплексната съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска
експертиза, заключението по която се кредитира като обективно и компетентно дадено, се
установява, че конструктивно лек автомобил „Ауди А6“ е оборудван с предпазни колани за
водача и пътниците, като всички са триточкови освен задния среден колан, който е
двуточков. Фенкцията на предпазния колан е да задържи тялото в седалката и да не му
позволи движение напред и влизане в контакт с елементи от интериора на автомобила, но с
оглед ограниченото пространство е възможно дори с поставен предпазен колан тялото или
крайниците на пътник, седящ на предна дясна или на задна седалка, да влязат в контакт с
вътрешни детайли от купето на автомобила при страничен удар, въртене на автомобила и
последвалата тежка деформация на купето, вкл. тавана.
8
От заключението се установява, че причина за смъртта на Р. М. е тежката черепно-
мозъчна травма с тежка контузия на мозъчния ствол, като за бързото настъпване на смъртта
е допринесла и гръдната травма – счупване на ребра двустранно, контузия на бели дробове,
вдишана кръв в белите дробове. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с
или върху твърди тъпи предмети, които биха могли да се получат при ПТП като пътник на
предна дясна седалка от удари в части и детайли на купето. Не се установяват травматични
увреждания, които да са единствено възможни при поставен обезопасителен колан, травмата
на главата, предвид тежката деформация на купето, може да се получи както при поставен,
така и без поставен колан. Въз основа на свидетелските показания и положението на тялото
на починалия в купето вещото лице е направило извод, че М. е бил без поставен
обезопасителен колан.
От заключението се установява, че В.М. е получила следните увреждания:
счупване на горното и долно рамо на лявата пубисна кост на таза, счупване на кръстната
кост на таза вляво без разместване, счупване на лявата ключица, травми на лъчевия нерв на
лявата предмишница, контузия на левия бъбрек, контузия на гръдния кош, счупване на
десето ляво ребро, плеврален излив с неголям обем в лява плеврална кухина, контузия на
дясна длан. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди
тъпи предмети, които биха могли да се получат при ПТП като пътник на задна седалка от
удари в части и детайли на купето. Не се установяват характерни травматични увреждания
от поставен обезопасителен колан. Травматичните увреждания не биха могли да се получат
при положение на пътника на задна седалка вдясно или в средата при правилно поставен
предпазен колан, но биха могли да се получат при положение на пътника на задна седалка
вляво и поставен обезопасителен колан или без значение на положението, без поставен
колан.
От отговорите на отправените по реда на чл.176 от ГПК въпроси ответникът по
обратния иск ЯВ. АЛ. Р. заявява, че е шофирал в момента на настъпване на ПТП. По това
време е бил с отнета книжка поради управление без колан и неплатени глоби и е заявил това
на Р. М.. Преди да се качат на колата, двамата заедно с пострадалия Р. М. пили заедно бира
пред магазин „Флирт“, в непосредствена близост до жилището на Р. М. и В.М., след което Р.
М. изпратил дъщеря си до магазин „СБА“ да купи бира и цигари. Според Я.Р. В.М. е знаела,
че книжката му е отнета, както и че двамата с баща й са консумирали алкохол, преди да се
качат на колата. Според Я.Р. В. е била за задната седалка без предпазен колан, тъй като
непосредствено преди ПТП му е подавала цигари.
По искане на ищцовата страна в съдебно заседание е разпитан свидетеля Д. ЮЛ.
М. /без родство и дела със страните/, от чиито показания се установява, че е открил
катастрофиралия автомобил и веднага е предприел спасителни дейности. В.М. е била
разположена между двете предни седалки и левият й крак бил заклещен в тунела на колата.
Свидетелят й е говорил по време на операцията по спасяването, но тя не била адекватна,
крещяла, викала имена, плачейки, била в шок. За да извадят телата на пострадалите,
вдигнали покрива, рязали колонки, врати, срязали колана на шофьора, но на другите лица -
9
не. В колата имало миризма на алкохол, имало празни и полупълни кенове бира.
По искане на ответната страна в съдебно заседание са разпитани свидетелите Ц.
В.а М. и Т.И.Р.-А., от чиито показания се установява, че починалият Р. М. имал много силна
връзка с децата си и уважавал много жена си, имали прекрасно семейство. Първата
свидетелка разбрала от Н., която се обадила сутринта да й каже, била в шок, не знаела какво
да прави. На малката дъщеря казали по-късно, тя плакала цял ден, не можела да се успокои
и до сега била разстроена. В. след болницата лежала вкъщи с ужасни болки, много тежко
преживявала смъртта на баща си. Н. била депресирана, не знаела какво да прави, тъй като в
един момент останала без съпруга си, който е издържал всички, едното дете в болница,
другото още не знаело за смъртта. Според показанията на свидетелите и трите изживели
загубата много тежко, Н. станала по-затворена, Н. изпадала в мрачни състояния, В. сякаш
повече се била съвзела, въпреки че най-много е пострадала и още има постоянни болки в
главата и крака.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Ищецът претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава
на застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица за
осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за застраховка
“гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се реализира чрез
заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща всички имуществени и
неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от увреждането, а също и на лихви за
забава, когато застрахованият е отговорен пред увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото
лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по
правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия причинител на вредата и
застрахователя.
Наред с това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а
именно настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и
размера на претърпените вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
10
отговорност” към процесната дата между собственика на лек автомобил „Ауди А6“ с рег.
№******** и „АРМЕЕЦ" АД не е спорно между страните. През процесния период водачът
на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по застраховката “гражданска
отговорност”, което от своя страна обуславя правото на пострадалия да предяви прекия иск
по чл.432, ал.1 от КЗ.
За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна
застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието
обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца. /Решение № 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. №
340/2011 г., I т. о., ТК/ В настоящия случай с влязла в сила присъда №1 от 15.01.2020г. по
НОХД №1265 по описа за 2019г., с която ЯВ. АЛ. Р. е признат за виновен в това, че е
нарушил чл.21, ал.1 от ЗДвП, като управлявал МПС с превишена скорост и по
непредпазливост причинил смъртта на Р.В.М. и средна телесна повреда на В. Р. М., като
дейнието е извършено в пияно състояние с алкохол в кръвта 1,07 на хиляда - престъпление
по чл.343, ал.4 вр. ал.3, пр.1, б.”Б” вр. чл.343, ал.1 вр.чл.54 от НК.
При наличието в случая на влязло в сила решение на наказателния съд, въз
основа на което за установено се приема извършване на деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца, на доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния
размер, както и причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
По иска на Н.М. за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й:
За установяване на твърденията за претърпени неимуществени вреди от
ищцовата страна са ангажирани свидетелските показания на Ц. В.а М. и Т.И.Р.-А. , от които
непротиворечиво се установява, че цялото семейство на Р. М., са били потресени и много са
страдали от неговата неочаквана смърт. Установява се, че Р. е бил в прекрасни отношения с всички
членове на семейството си, обезпечавал ги е финансово, грижел се е много за дъщерите си,
подкрепял ги е.
Вследствие на настъпилата смърт на Р. М., съпругата му, ищец по настоящото
дело, е преживяла тежка психическа травма, която не е преодоляна и до момента. От
заключението на вещото лице се установява, че психичното й състояние отговаря на
диагнозата дълбока депресия, много тежко изразена тревожност и много тежко изразена
реакция на стрес. От свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло като основани
на непосредствени впечатления, се установява, че ищцата и съпругът й са били много
сплотено семейство, след смъртта му тя станала плачлива, тревожна, с повишена
невротичност. Затворила се в себе си, появили си мрачни мисли за бъдещето, към момента
още не е преодоляла стреса.
11
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на
посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на
застрахованото при ответника лице, вследствие на което била причинена смъртта на Р. М., в
резултат на което ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в тежка и
продължителна психична травма поради внезапната загуба на най-близкия си човек.
При определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени
вреди съдът следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост,
на основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съобрази, че болките и
страданията и другите нематериални последици в житейски аспект обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на самото престъпление такива, а продължават и
след това.
В случая от заключението на вещото лице и свидетелските показания,
кредитирани от съда поради тяхната непосредственост и непротиворечивост, се установяват
по безспорен начин сериозните негативни промени в психичното състояние на ищеца както
през целия изминал период от време от смъртта на съпруга й, така и към настоящия момент,
болезнената първоначална реакция и настъпилото впоследствие депресивно състояние.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, определя обезщетение
в размер на 150 000 лв., който съдът приема за справедлив с оглед претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
По исковете на В.М. и Н.М. за неимуществени вреди от смъртта на баща им :
По отношение на ищците В. и Н. от свидетелските показания и заключенията на
вещите лица по съдебно-психологичните експертизи се установява, че са преживели шок и
остър стрес от внезапната загуба на родител, с когото са били в прекрасни отношения и са
били много привързани. Понастоящем се констатира тежка депресия, много тежко изразена
тревожност и тежко изразена реакция на стрес. От свидетелските показания се установява,
че починалият се грижел за дъщерите си, прекарвал много време с тях, особено с по-малката
Н., която е по-интровертен характер. Ищците много тежко приели смъртта на баща си, която
продължават да преживяват на психотравмено ниво, не са преодолели загубата на бащата
като значима личност в живота им.
С оглед на изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за
възникването на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на
посочената дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на
застрахованото при ответника лице, вследствие на което била причинена смъртта на М., в
резултат на което ищците В. и Н. са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в
тежка и продължителна психотравма, независимо от различията, обусловени от
особеностите на темперамента на всяка от тях. При определяне на размера съдът отчита
изпитаната от ищеца психическа травма, която е понесена още по-тежко поради внезапното
12
и неочаквано настъпване на смъртта на баща им, с когото, видно от свидетелските
показания, емоционалната връзка е била силна и ненакърнена. Във възраст, в който
усещането за подкрепа и обич от всички близки е от особена важност, ищците са преживели
загуба на родител, което освен мъчителното преодоляване на скръбта резултира и в
негативни и невъзможни за преодоляване промени в начина му на живот, както и дефицити
по отношение на бъдещето, които е трудно да бъдат компенсирани.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, определя обезщетение
в размер на по 150 000 лв. за всяка от тях, които съдът приема за справедливи с оглед
претърпените неимуществени вреди.
По иска на В.М. за неимуществени вреди от преживените болки и страдания:
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания, които
са описани в представената по делото медицинска документация и съответно са установени
от заключението на вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза. От заключението по СМЕ се установява причинно-следствена връзка между
описаните в исковата молба травматични увреждания и процесното ПТП. От проведения
клиничен преглед вещото лице е установило, че към настоящия момент движенията са
напълно възстановени, не се установява неврологичен дефицит, в двете слабинни области са
налице оперативни ръбци с размери около 3-4 см с белезникаво-кафеникав цвят.
От показанията на разпитаните свидетели, кредитирани изцяло поради тяхната
непротиворечивост и непосредственост, се установява, че след инцидента ищцата е
прекарала продължително време в болница за операции и следоперативно лечение, като и
след този период вкъщи е изпитвала силни болки и е имала нужда от постоянни грижи.
Прекарала е продължителен възстановителен период, който поради множеството на
травматичните увреждания се определя съвкупно на 3-4 месеца. Понастоящем още изпитва
дискомфорт в единия крак, както и постоянни притеснения поради оперативните белези
Изпитва също трудности със съня, сънува катастрофата, както и баща си. Тези нарушения са
обусловили и негативна промяна в начина й на живот, социалната й реализация, особено
значима предвид възрастта на пострадалата.
Въз основа на горното съдът намира за доказани всички предпоставки за
възникване на отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената
дата е настъпило ПТП, причинено от противоправното поведение на застрахованото при
ответника лице, вследствие на което били причинени посочените увреждания.
Съдът, като отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на
ищцата са били причинени множество физически увреждания – множество телесни повреди,
довели до болки и страдания през продължителен период от време, намира, че предявеният
от В.М. иск е основателен за претендираната сума от 50 000 лв., които съдът приема за
справедливи с оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца. При
определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищцата болки и страдания по време
на оздравяването, при наличието на добри компенсаторни механизми на ищцата предвид на
13
младата й възраст, но и същественото нарушение в ритъма на живот, обусловено от
продължителен период на лечение и възстановяване, наличния и към момента дискомфорт
от оперативните белези.
Въз основа на изложеното съдът намира, че определеният по-горе размер в пълна
и адекватна степен отговаря на потребностите на пострадалото лице от обезщетяване.
По претенцията за имуществени вреди: извършването на разходите се установява
от представените фактури и касови бонове, като наличието на пряка и непосредствена
връзка с деликта се установява от заключението на вещото лице, според което описаните във
фактурите разходи са извършени във връзка с претърпяните от ищцата травматични
увреждания. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният иск за обезщетяване на
направените разходи за медикаменти и медицински консумативи е доказан по основание и
размер и следва да бъде уважен в претендирания размер от 2190 лв.
Претенцията за имуществени вреди, представляващи разходи за погребение и
паметник в общ размер на 453 лв., настоящият състав намира за основателна поради
наличието на причинна връзка с деянието и проведеното доказване относно извършване на
разходите посредством представените писмени доказателства – фактура и фискален бон.
Въведено е в отговора по чл.367, ал.1 от ГПК възражение от ответника за
съпричиняване от страна на пострадалите. Твърденията са, че починалият Р. М. и
пострадалата В.М. поради непоставянето на предпазен колан, при наличието на който се
твърди, че не биха настъпили вреди в същия обем и тежест, както и с оглед знанието им, че
шофьорът е употребил алкохол и че е бил с отнето удостоверение за правоуправление.
Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290
ГПК, обективирана в: решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г., II т. о.; решение № 44/26.03.2013 г. по т. д. №
1139/2011 г., ВКС, ТК, решение № 151/12.11.2012 г. по т. д. № 1140/2011 г., ВКС, II т. о.,
решение № 74/04.06.2010 г. по т. д. № 679/2009 г. на I т. о., решение № 55/30.05.2009 г. по т.
д. № 728/2008 г., първо т. о., ВКС/ във всички случаи в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ
приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от застрахователя чрез
защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по категоричен начин при условията
на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела.
За установяване на изложените в отговора твърдения, на които се основават
възраженията за съпричиняване, са ангажирани гласни доказателства и са поставени задачи
на вещото лице по САТЕ. От заключението по съдебно-автотехническата експертиза и
свидетелските показания се установява, че действително Р. М. не е бил с поставен предпазен
колан, но травмата на главата, която е причина за смъртта, предвид тежката деформация на
купето, може да се получи както при поставен, така и без поставен колан. По отношение на
В.М. не се установява по безспорен начин дали е била с поставен колан, но получените
увреждания в зависимост от положението на тялото биха могли да се получат и с поставен
колан. С оглед на изложеното възражението за съпричиняване в тази част следва да се
14
приеме за недоказано.
От друга страна, възражението въз основа на знанието на пострадалите за
състоянието на шофьора, както и че е с отнета книжка, се установява от заключението по
съдебно-токсикологичната експертиза, както и от отговорите на ответника по чл.176 от
ГПК. Описаните от вещото лице прояви на токсично въздействие на етанола с установената
концентрация, а именно емоционална неустойчивост, забавени реакции, координационни
нарушения биха били забележими за околните, вкл. и дъха на алкохол, при условие, че те
самите не са употребили алкохол и в зависимост от психоемоционалното им състояние. В
случая, доколкото Я.Р. и починалият Р. М. заедно са консумирали алкохол преди
пътуването, при това в присъствието на В.М., знанието на пострадалите се установява,
потвърждава се и от констатираната при спасителните операции миризма на алкохол в
колата, която е била доловима за всички пътници. Независимо че самият Р. М. е бил също
под въздействие на алкохол, не може да се приеме, че е бил в невъзможност да забележи
състоянието на Р., като се има предвид, че заедно са консумирали алкохол и съответно М. е
бил наясно поне приблизително с изпитото от Р. количество, значително превишаващо
допустимото. Що се касае до В., тя също е присъствала през цялото време, през което М. и
Р. са пили заедно, дори е купувала алкохол по поръка на баща си, както се установява от
отговорите на Р. в съдебно заседание. Знанието на В. се потвърждава и от свидетелските
показания за търкалящи се кенове бира и миризма на алкохол в колата, която е била още по-
ясно доловима за В., която изобщо не е употребила алкохол. Фактът, че и двамата
пострадали са били наясно, че Р. е с отнета книжка, се установява от отговорите по чл.176 от
ГПК, потвърждава се и от близките им отношения към момента на ПТП, които не са спорни
между страните.
С оглед на изложеното, възражението за съпричиняване, основано на знание от
страна на пострадалия Р., че шофьорът е консумирал алкохол и че е с отнета книжка, се
преценява като основателно. Същевременно с оглед ниската възраст на В. следва да се
приеме, че способността й да оцени степента на алкохолно опиване е по-малка в сравнение с
тази на баща й. Освен това съпричинявянето винаги представлява лично поведение на
пострадалото лице, което обективно допринася за вредоносния резултат. В случая В. не е
имала личен принос при развитието на събитията, доколкото е била с баща си, който е взел
решението по време на пътя да се смени шофьора. Тя не е разполагала с фактическа
възможност да напусне автомобила по средата на пътя през нощта, дори да е била в
състояние да оцени правилно степента на алкохолно опиване на Р. и нарушението да се
шофира без книжка.
При така събраните данни по делото съдът приема, че с поведението си
пострадалият Р. също е допринесъл за настъпване на ПТП, като съзнателно се е качил в
МПС, управлявано от водач с концентрация на алкохол в кръвта, значително над
допустимото, и с отнето удостоверение за правоуправление, поради което и възражението за
съпричиняване е основателно. Съобразявайки изложеното високорисково поведение на
пострадалия, но и предвид завишената отговорност, която водачът носи при управлението на
15
МПС, съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото лице в размер на 1/3. По
отношение на В.М. възражението за съпричиняване се преценява като недоказано.
Въз основа на така приетото за основателно възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия Р. М., следва да бъдат намалени до размер от
100 000 лв. определените обезщетения по исковете на Н.М., В.М. и Н.М. за неимуществени
вреди вследствие смъртта на техния съпруг и съответно баща. Обезщетенията за
неимуществени и имуществени вреди, определени по исковете на В.М. във връзка с
претърпените от нея увреждания, не подлежат на намаляване поради липса на доказано
съпричиняване.
С оглед изхода от спора по главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за
заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди съобразно искането от предявяване на исковата молба до окончателното
заплащане.
С оглед изхода от спора по главните искове, следва да бъдат разгледани и
претенциите за заплащане на законната лихва върху присъденото обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди. На основание чл. 45 ЗЗД виновният застрахован
водач носи отговорност и за обезщетение за забава към увредения, което се покрива от
застрахователя на основание функционалната отговорност. С разпоредбата на чл. 493, ал.1,
т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила от 01.01.2016г./,
приложим спрямо настоящото застрахователно правоотношение, е ограничена
функционалната отговорност на застрахователя за дължимите от застрахователя на
делинквента лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди до лихви
за забава на застрахования, считано от по-ранната дата на уведомяването от застрахования
или от предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице (чл. 429, ал.3 от КЗ). В
случая ищците са уведомили застрахователя за събитието, настъпило на 03.11.2018г., с
молба, получена на 11.10.2019г., и със заявление за изплащане на застрахователно
обезщетение, за което не са представени данни относно датата на получаване, но е изпратен
отговор на 04.02.2020г. Не са изисквани допълнителни документи по чл. 106, ал.3 КЗ и в
заявлението е посочена банкова сметка съгласно чл. 380, ал. 3 КЗ, поради което се дължи
лихва за забава на основание чл.429, ал.2, т.2 от КЗ от датата, следваща уведомяването на
застрахователя - 12.10.2019г.
С оглед на изложеното претенциите за обезщетение за забава се явяват
основателни и следва да бъдат уважени, както следва: по исковете на Н.М., В.М. и Н.М. за
неимуществени вреди от 12.10.2019г. до окончателното изплащане, като за периода от
03.11.2018г. до 11.10.2019г. следва да се отхвърлят претенциите като неоснователни.
По исковете за имуществени вреди, доколкото датата на плащане е преди датата
на уведомяване на застрахователя, лихва за забава се дължи от същата дата - 12.10.2019г.
Доколкото претенциите са в цифрово изражение, следва да се уважат за периода от
12.10.2019г. до датата на завеждане на исковата молба 19.10.2020г., изчислени с лихвен
калкулатор. За сумата в размер 2190 лв. лихвата за забава за посочения период възлиза на
16
227,52 лв., а за сумата 453 лв. лихвата за забава е 47,06 лв. За останалата част до
претендираните размери следва да се отхвърлят претенциите като неоснователни.
По предявените обратни искове: На основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането (КЗ), застрахователят има право да получи платеното обезщетение заедно с
платените лихви и разноски от лицето, управлявало МПС, когато при настъпването на
пътнотранспортното произшествие, е извършил нарушение по Закона за движение по
пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. Уважаването на
преките искове срещу застрахователя поражда вземането му за регрес срещу деликвента за
присъдените на пострадалия суми. В настоящия случай е безспорно установено по делото,
че водачът на процесния автомобил – Я.Р. към момента на настъпване на произшествието е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, което е достатъчно основание за
регресната претенция по чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ.
С оглед на изложеното, предявените обратни искове за изплатеното от
застрахователя обезщетение на пострадалите лица срещу виновния водач се явяват
основателни. Исковете следва да се уважат до претендирания от застрахователя частичен
размер, с изключение на претенцията в размер на 62 лв. по иска на Н.М. върху сумата от
453 лв. Доколкото претендираният частичен размер превишава изчисления в настоящото
производство размер на обезщетението за забава, претенцията следва да се уважи за 47,06
лв. и да се отхвърли до претендирания частичен размер от 62 лв. Принудителното им
изпълнение следва да се постави под условие, че застрахователят изплати присъдените по
основния иск суми. /в този смисъл решение № 49 от 27.04. 2010 г. по т. д. № 814/2009 г. на
ВКС, І т. о., ТК/.
Предвид изхода от спора разноски се дължат на страните съобразно уважената
част от предявените искове на ищеца и отхвърлената част – на ответника. В съответствие с
представените списъци по чл.80 от ГПК и договори за правна защита и съдействие, както и
съобразно уважената част от исковете в полза на ищцата Н.М. следва да бъде присъдена
сума в размер на 1000 лв., на ищцата В.М. – 1420 лв., на ищцата Н.М. – 1100 лв.
Възражението за прекомерност, релевирано от ответника в молба от 26.10.2021г., е
неоснователно с оглед съответствието на претендираните размери с минималните по
Наредба №1/2004г.
Съобразно изхода от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени 238
лв. пропорционално на отхвърлената част от предявените искове съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК с описани разноски - внесени депозити за вещи лица, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лв. По обратните искове в полза на ищеца
„Армеец“ АД се дължат разноски в размер на 150 лв., вкл. държ.такса и
юрк.възнаграждение.
Ищецът е освободен от внасяне на държавни такси и разноски на основание
17
чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което следващите се за производството държавни такси и
платени от бюджета на съда разноски се събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6
ГПК. Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна
такса върху уважения размер на исковете в размер на общо 12105,70 лева, както и 850 лв.
заплатени от бюджета на съда депозити за вещи лица.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес ********
сумата 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди вследствие смъртта на съпруга й Р.В.М., настъпила при ПТП на
03.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2019г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания размер от 150 000 лв. и претенцията за
законна лихва за периода от 03.11.2018г. до 11.10.2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Н. Р. М., ЕГН **********, действаща чрез законен
представител Н. ИВ. М., с адрес ******** сумата 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на
баща й Р.В.М., настъпила при ПТП на 03.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2019г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 150 000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от 03.11.2018г. до
11.10.2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си Н. ИВ. М., с адрес ******** сумата 100 000 лв. /сто хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди вследствие смъртта на
баща й Р.В.М., настъпила при ПТП на 03.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от
12.10.2019г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до претендирания
размер от 150 000 лв. и претенцията за законна лихва за периода от 03.11.2018г. до
11.10.2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си, с адрес ******** сумата 50 000 лева /петдесет хиляди лева/,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди вследствие на претърпените болки и
18
страдания от счупване на горното и долно рамо на лявата срамна кост с разместване,
счупване на кръстеца вляво без разместване, счупване на лявата ключица, травми на
лъчевия нерв на лявата предмишница, контузия на левия бъбрек, счупване на две леви ребра
с излив на кръв в лявата плеврална кухина, настъпили при ПТП на 03.11.2018г., ведно със
законната лихва, считано от 12.10.2019г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за законна лихва за периода от 03.11.2018г. до 11.10.2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си Н. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес ******** сумата 2190.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за заплатени нейни
лични разходи на МБАЛ „Света Анна Варна" ЕАД за лечение на травми, настъпили при
ПТП на 03.11.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване исковата молба в съда
до окончателното й изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 227,52 лв. за
периода от 12.10.2019г. до датата на завеждане на исковата молба 19.10.2020г., като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за законна лихва до размера от 434,35 лв. за периода от
03.11.2018г. до 11.10.2019г.
ОСЪЖДА на осн. чл.432, ал.1 от КЗ ЗД ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********,
със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. М., ЕГН **********, сумата 453.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди за заплатени
разходи за погребение на съпруга й Р.В.М., починал при ПТП на 03.11.2018г., ведно със
законната лихва от датата на подаване исковата молба в съда до окончателното й изплащане,
както и обезщетение за забава в размер на 47,06 лв. лв. за периода от 12.10.2019г. до датата
на завеждане на исковата молба 19.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията до размера от
89,84 лв. за периода от 03.11.2018г. до 11.10.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.500 от КЗ ЯВ. АЛ. Р., ЕГН **********, с адрес
********, ******** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище
гр.София следните суми:
250 лв., частичен иск от общ размер 150 000 лв., представляващ регресно притезание
по иска на Н. ИВ. М. за обезщетение за претърпените неимуществени вреди от
смъртта на съпруга й Р.В.М., настъпила при ПТП на 03.11.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2019г. до окончателното им изплащане;
250 лв., частичен иск от общ размер 150 000 лв., представляващ регресно притезание
по иска на Н. Р. М., действаща чрез майка си Н. ИВ. М. за обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й Р.В.М., настъпила при ПТП
на 03.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2019г. до окончателното
им изплащане;
250 лв., частичен иск от общ размер 150 000 лв., представляващ регресно притезание
по иска на В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М. за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на баща й Р.В.М.,
19
настъпила при ПТП на 03.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от 12.10.2019г.
до окончателното им изплащане;
250 лв., частичен иск от общ размер 50 000 лв., представляващ регресно притезание по
иска на В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М. за
обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от
травматични увреждания, настъпили при ПТП на 03.11.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2019г. до окончателното им изплащане;
63 лв., частичен иск от общ размер 2190 лв., представляващ регресно притезание по
иска на В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М. за
обезщетение за претърпените имуществени вреди за лечение на травматични
увреждания, настъпили при ПТП на 03.11.2018г., ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до окончателното им изплащане;
62 лв., частичен иск от общ размер 434,35 лв., представляващ регресно притезание по
иска на В. Р. М., действаща лично и със съгласието на майка си Н. ИВ. М. за
заплащане на лихва за забава върху сумата 2190 лв. за периода от 03.11.2018г. до
16.10.2020г.;
63 лв., частичен иск от общ размер 453 лв., представляващ регресно притезание по
иска на Н. ИВ. М. за обезщетение за претърпените имуществени вреди за заплатено
погребение на съпруга й Р. М., починал при ПТП на 03.11.2018г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното им изплащане;
47,07 лв., частичен иск от общ размер 89,84 лв., представляващ регресно притезание
по иска на Н. ИВ. М. за заплащане на лихва за забава върху сумата 453 лв. за периода
от 03.11.2018г. зо 16.10.2020г., като ОТХВЪРЛЯ до претендирания частичен размер от
62 лв.;
Изпълнителен лист в полза на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да се издаде
след представяне на доказателства за изпълнение на настоящото решение в частта, с която
са присъдени в полза на ищците сумите по основните искове ведно със законната лихва.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Н. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес ********, сумата 1100 лева за разноски
по делото, съразмерно на уважената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на майка си Н.
ИВ. М., с адрес ********, сумата 1420 лева за разноски по делото, съразмерно на уважената
част от предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ на Н. Р. М., ЕГН **********, действаща чрез законен представител Н. ИВ. М., с
адрес ********, сумата 1000 лева за разноски по делото, съразмерно на уважената част от
предявените искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н. ИВ. М., ЕГН **********, Н. Р. М., ЕГН **********, действаща
20
чрез законен представител Н. ИВ. М. и В. Р. М., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на майка си Н. ИВ. М., с адрес ******** ДА ЗАПЛАТЯТ на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД,
ЕИК *********, със седалище гр.София сумата 238 лв. за разноски по делото, съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА ЯВ. АЛ. Р., ЕГН **********, с адрес ********, ******** ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата 150 лв.,
представляваща сторени разноски по обратния иск, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на общо 12105,70 лева, както и 850 лв. заплатени от
бюджета на съда депозити за вещи лица, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
21