РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Перник , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:КАЛИН К. БАТАЛСКИ
Членове:ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от ВИКТОР Б. ГЕОРГИЕВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20201700600143 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното :
С присъда №36/07.07.2020год. постановена по нохд. № 01943/2019 г.
Пернишкия районен съд е признал подсъдимия В. М. И.-род. на ***г. в гр.***, постоянен и
настоящ адрес: ***, българин, българско гражданство, *** образование, ***, женен,
осъждан, л.к. № ***, изд. на *** от МВР-***, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
***г. в община ***/в района на ***, по път ***/, управлявал МПС-лек автомобил марка
«Мерцедес»-модел «Е 250Д» рег.№ *** с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на
хиляда,а именно 3,23% на хиляда, установено по надлежния ред/Протокол за Химическа
експертиза № ***г. на НТЛ-ЕКД-ОД-МВР-П./,след като е бил осъждан с влязла в сила
присъда за деяние по чл.343б ал.1 НК/НОХД № 71/2018г. по описа на ПРС- Влязла в сила на
22.І.2018г./- поради което и на основание чл.343б ал.2 вр. ал.1 вр. чл.54 вр. чл.55 ал.2
вр. ал.1 т.1 от НК, го Е ОСЪДИЛ на наказание “Лишаване от свобода“ за срок от
8/осем/месеца, както и наказание “Глоба” в размер на 400/четристотин/ лева.
НА осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ, първоначален „ОБЩ”
режим на изтърпяване на така определеното и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ от
СВОБОДА”.
НА осн. чл.68 ал.1 от НК съдът е ПРИВЕЛ в изпълнение наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 3/три/месеца определено и наложено със Споразумение № 31/22.І.2018г.
по НОХД № 71/2018г. на ПРС-Влязло в сила на 22.І.2018г. и отложено за изпълнение на
1
осн.чл.66 от НК за срок от 3/три/години.
НА осн. чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ, първоначален „ОБЩ”
режим на изтърпяване на така приведеното в изпълнение наказание “ЛИШАВАНЕ от
СВОБОДА”.
НА основание чл.343г вр. 343б ал.2 вр. ал.1, вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК съдът е ЛИШИЛ
подсъдимият В. М. И.-ЕГН **********/снета самоличност по делото/ от право да управлява
МПС за срок от 12/дванадесет/месеца.
На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът е възложил в тежест на подсъдимия направените по
делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимия В. И. който в срок е
депозирал въззивна жалба . В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт . Релевират се съображения на първо място, че
авторството на деянието в лицето на подсъдимия не е доказано по несъмнен начин.Развити
са доводи ,че показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители са неточни
, объркани и в някои части противоречиви,поради което тези показания не бива да бъдат
кредитирани безрезервно,развити са съображения ,че обясненията на подсъдимия ,с които
същия отрича да е автор на инкриминираното деяние не са изолирани , а тъкмо обратното
подкрепят се от показанията на разпитаните като свидетели негов баща , съсед , както и
други негови съселяни. Развити са съображения ,че при вземането на кръвна проба от
подсъдимия е нарушен редът регламентиран в Наредба №1/2017 за вземане на кръвна
проба,като се релевират и доводи за допуснати съществени процесуални нарушения в
досъдебната и съдебната фаза на процеса.
Представителят на ОП-Перник е изразил становище, че присъдата е законосъобразна
и обоснована и предлага да бъде потвърдена.
Пред въззивната инстанция защитника на подсъдимия адв.Т. поддържа депозираната
жалба по изложените в нея съображения.
Пернишкият окръжен съд като прецени доводите релевирани във въззивната жалба,
становището на страните от съдебното заседание , материалите по делото и сам служебно на
осн.чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания първоинстанционен съдебен
акт, намери за установено следното:
При постановяването на първоинстанционната присъда, РС – Перник е допуснал
съществено нарушение на процесуалните правила, което е от категорията на абсолютните
основания за отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
Констатираното нарушение е намерило израз в липсата на мотиви към постановената
присъда. Независимо от не малкия обем на мотивите, в съдържателно отношение същите не
отговарят на изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.
2
В принципен план присъдата представлява единство от уводна част, диспозитив и
мотиви. В мотивите съдът следва да изложи кои обстоятелства приема за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетите
решения като при наличие на противоречия между доказателствата трябва да изложи и
съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. За наличието на мотиви не е
достатъчно съдът формално да отбележи че е обсъдил доказателствата по делото, нито пък
само да ги изброи или пък да обсъди една част от тях а друга да игнорира без коментар при
все, че те се отнасят до релевантни факти. В мотивите на постановената присъда на л.85
първостепенния съд декларативно е заявил, че приема гореизложената фактическа
обстановка за установена по несъмнен начин, като е взел предвид показанията на всички
разпитани свидетели , както и писмените доказателства събрани на досъдебното
производство , които съдът е приобщил в съдебната фаза на процеса.
За наличието на мотиви е необходимо да се извърши цялостно изследване и
обсъждане на всички доказателства и източници, да се направи анализ на установените чрез
тях факти като се изложат доводи и съображения защо едни от тях се кредитират, а други
отхвърлят. Правната доктрина и съдебната практика са категорични , че когато мотивите са
непълни, неясни или противоречиви е налице процесуално нарушение което е от
категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви, а това на практика
означава липса на част от присъдата.
В конкретния случай съдът е разделил гласните доказателства на две групи. В първата
група са показанията на свидетелите полицейски служители Н. З. , Н. Г. Н. , В. К. и К. Г..
Вместо да направи анализ на показанията на всеки един от тези свидетели, съдът се е
задоволил обобщено и фрагментарно да посочи ,че всички тези свидетели последователно
и логично обясняват цялостната обстановка по извършване на деянието , като
незначителните несъответствия и наличните неточности не поставят под съмнение
цялостната фактология и са преодолени чрез прочитани по реда на чл.281 от НПК. Съдът не
е направил анализ на тези неясноти и неточности и не е отговорил на въпроса защо същите
се приемат от него за несъществени. Основният спорен въпрос в конкретния казус е
въпросът за авторството на деянието в лицето на подсъдимия. От полезрението на съда е
убегнал фактът ,че в случая от значение са основно показанията на свидетелите Н. З. и Н. Г.
Н. , които първи са възприели процесния автомобил и са осъществили контакт с
подсъдимия. Останалите свидетели в лицето на В. К. и К. Г. пресъздават факти и
обстоятелства така, както са им били разказани и предадени от З. и И. Така че по
отношение авторството на деянието показанията на свидетелите К. и Г. не са от особено
значение.
По отношение на втората група свидетели , а именно В. В. , М.Т. , Д. П. и и Л. М.
отново съдът вместо да анализира по отделно и в съвкупност дадените от тях показания ,
обобщено и декларативно е заявил , че в тези показания се наблюдават множество
противоречия и разлики достигащи до колизия и несъответствие без да обясни къде точно са
3
противоречията , в какво се изразява несъответствието и защо на тези свидетели по отделно
не следва да се дава вяра. Съдът в мотивите си е заявил : „..Нищо от горепосочените
доказателства и неправени изводи не е в антагонистична колизия , както помежду си , така и
във взаимовръзка….“ Така направеният от съд извод не издържа проверката на
доказателствата. Как не е налице такава колизия , след като свидетелите З. и Н. са
категорични ,че именно подсъдимия е бил водач на МПС на инкриминираната дата , а пък
от друга страна самият подсъдим в обясненията си заявява ,че водач на МПС не е бил той а ,
неговият баща-свид. М. Т. Съдът не е обсъдил обстоятелството ,че обясненията на
подсъдимия не са голословни и изолирани , а тъкмо обратното- неговият баща в разпита си
като свидетел е заявил „ Аз карах колата , оставихме колата…Не съм видял полицията
когато идва след нас защото пътят е такъв ,че минава от ниско на високо…полицията каза: „
Кой е шофьора , чия е колата“. Аз казах, че аз я карам колата , а иначе е на сина ми……“
В подкрепа на обясненията на подсъдимия са показанията на свид. В. В., негов съсед,
който пред съдебния състав недвусмислено е заявил „…Взех тревата в ръце и тръгнах към
реката да я изхвърля. Погледнах посока към Я. и видях на пътя мерцедеса на подсъдимия…
Тогава не видях друга кола…изхвърлих тревата и като се връщам гледам полицейска
кола….“
Пак в подкрепа на обясненията на подсъдимия свид. Д. П. е заявил : „… От храстите в
един момент видях фарове на кола, която спря зад колата на В.“. Свидетеля Л. М. е дал
показания ,че : „…След 4-5 минути след като В. дойде , видях че пристигна полицейски
автомобил…“
Вместо да обсъди дадените от тези свидетели показания по отделно и в съвкупност
съдът обобщено е заявил ,че при всички тях се констатират несъответствия и противоречия
и разлики достигащи до колизия и се наблюдава една „ еволюция и мутация в насока
симбиоза със защитната теза на подсъдимия „. При разпита на свидетелите съдът следва да
държи сметка за тяхното образование и интелект при пресъздаване на обстоятелствата. В
конкретния случай свидетелите от така наречената от съда 2-ра група са обикновени
работници и селяни без особено образование и ценз така ,че съда не бива да бъде особено
взискателен при изложението и пресъздаването на възприетите от тях факти и
обстоятелства. В този смисъл въпросът на защитата на подсъдимия защо съдът не дава вяра
на тази група свидетели съдът не е дал никакъв обоснован отговор.
Отговор не е получил и въпросът защо и кое е наложило подсъдимият да бъде закаран
в ЦСМП-П. с белезници и на същия да му се вземе кръв въпреки неговото нежелание за това
и неподписване на талона за кръвно изследване. Този въпрос настоящата съдебна инстанция
не смята за изолиран в контекста на дадените от подсъдимия обяснения ,че същия по
някаква причина е нарочен от полицейският служител Н. Г. Н. , което твърдение се
поддържа предвид проведената между двамата очна ставка.
В конкретния случай прочита на мотивите на решаващия съд сочи, че в основата си
4
същите представляват пресъздаване на фактите по обв.акт , като съдът по никакъв начин не
е обосновал в доказателствено отношение отразените в акта си фактически констатации ,
нито пък е обосновал правните си заключения. Същият основно е изброил
доказателствените източници въз основа на които е приел фактическата обстановка . Липсва
задълбочен анализ на спорните по казуса въпроси въз основа на който анализ същия да е
изградил фактическите си заключения. При събрания значителен по обем доказателствен
материал-множество гласни доказателства, писмени такива и експертни заключения липсва
анализ, оценка и излагане на съображения за обосноваване на приетите факти по делото.
Липсва съпоставяне на доказателствата, липсват излагане на съображения досежно
противоречивите доказателства и аргументи, кои от тях са възприети и защо и на кои не им
е дадена вяра и по каква причина.
Съдът е изразил само едно обобщено декларативно мнение по отношение на двете групи
гласни доказателства без да направи разбор по отделно и да изложи правни съображения
кое конкретно и защо доказателство не приема. В значителната си част изготвените мотиви
представляват основно „ копи-пейст „ на показанията на свидетелите дадени в съд.
заседание.Дължимият от съда задълбочен правен анализ обаче не е направен.
Всъщност първоинстанционния съд е приел фактите така, както са били описани в
обвинителния акт, без да извърши дължимия детайлен и пълен анализ на доказателствената
съвкупност и без да изложи собствените си виждания , от кое конкретно доказателство,
събрано по реда на НПК се установява всеки един релевантен факт , подлежащ на доказване
в настоящото производство.
Направените от защитника на подсъдимия възражения по фактите и по правото не е
било обсъдено от ПРС с дължимата задълбоченост.
При констатираната непълнота на мотивите , свързана с доказателствената
обоснованост на приетата фактическа обстановка и при липса на мотиви по правото,
въззивната инстанция е изключително затруднена да провери правилността и
законосъобразността на заключенията на ПРС, за да се произнесе по съществото на делото и
да отговори на оплакванията , релевирани в жалбата по конкретни доводи за необоснованост
и неправилна преценка на доказателствата, нито пък може да провери правилността на
правните изводи. Както беше посочено и по-горе, съобразно трайната съдебна практика
/Р.948/78 г. на ВС, Р.765/90 на ВС/, липсата на мотиви към присъдата е абсолютно
основание за отмяната й и за връщане на делото за ново разглеждане. Нещо повече,
практиката на ВС е категорична и че „съществено процесуално нарушение е не само
пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основни
въпроси, на които трябва да отговори присъдата“.
С оглед на всичко гореизложено, настоящата инстанция намира, че в хода на
първоинстанционното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на
процесуалните правила, които обосновават наличие на основания за отмяна на атакуваната
присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
5
съд.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.335 ал.2, във вр. с чл.334 т.1 от НПК
Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА присъда № 36 от 07.07.2020 г. на Районен съд гр.Перник, постановена по
НОХД № 01943/2019 г. по описа на съда.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пернишкия районен съд.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6