№ 250
гр. Козлодуй, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Адриана Г. Добрева
при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска
като разгледа докладваното от Адриана Г. Добрева Гражданско дело №
20251440100617 по описа за 2025 година
Съдебното производство е образувано по искова молба на Д. Й. М.,
ЕГН:********** от гр.Козлодуй, обл.Враца, ............................. действач чрез
пълномощник адвокат М. С. от АК – Враца, с която е предявен против
„Електрохолд продажби„ АД, .................................., със седалище и адрес на
управление гр.София, ул.“Цариградско шосе„ №159, иск с правно основание
чл.124 от ГПК за признаване за установено спрямо ответника, че не дължи
сума в размер на 1000.00 лева (хиляда лева), включващи главница и
обезщетение за забава за доставена електрическа енергия за периода от
01.01.2011г. до 15.03.2012г. за имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.” Обходен път
„ №15, клиентски .............................., поради изтекла погасителна давност на
вземанията. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се сочи, че ищецът е титуляр на партида за недвижим
имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Обходен път„ №15, както и, че клиентският
номер под който е заведен имота в ответното дружество е 300242645098. Сочи
се, че този факт бил странен, тъй като ищецът живее в процесния имот от
2011г. и никога не бил подавал искане за откриване на партида на свое име,
тъй като не бил собственик на имота. Твърди се, че според ответното
дружество ищецът имал качеството на битов потребител по смисъла на §1,
т.2а, от ДР на ЗЕ, съгласно която „битов клиент” е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени нужди. Сочи се, че по силата на чл.97, ал.1, т.4 от ЗЕ, тези
потребители ползвали електроенергия за ползваните от тях имоти,
присъединени към електроразпределителната мрежа за ниско
напрежение. Отразено е, че електроснабдяването в имота, ползван от
1
ищеца е било прекъснато преди повече от 15 години, поради наличие на
неплатени задължения към ответното дружество. Сочи се, че ищецът е
посетил офис на ответното дружество в гр.Козлодуй, за да поиска да бъде
възстановено захранването в имота и разбрал, че има неплатени задължения за
периода от 01.01.2011г. до 15.03.2012г. в размер на 1000.00 лева, както и че
ищецът е бил уведомен от служители, че докато не плати задълженията си,
нямало да бъде възстановено захранването в имота. Счита се, че всички
вземания на дружеството за процесния период в общ размер на 1000.00 лева,
включващи главница и обезщетение за забава са погасени по давност. Сочи се,
че ответното дружество не е предприемало действия по принудително
изпълнение за това задължение. Поради това се счита, че към момента на
подаване на исковата молба вземането е погасено по давност, както и, че с
погасяване на главницата на задължението се погасявали и акцесорните
задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Счита се още, че ищецът
имал правен интерес от предявяване на иска за признаване недължимостта на
посочените суми, тъй като имотът му е с прекъснато електрозахранване
поради неплатени задължения. Посочва се още, че съгласно ОУ на ответното
дружество, заплащането на всички задължения е условие да бъде
възстановено електроснабдяването в имота. От значение за правния интерес
на ищеца е и това, че същият не можел да ползва електрическа енергия в
имота си поради съществуващите и неизчистени в регистрите на дружеството
погасени по давност задължения. Сочи се още, че съгласно ОУ на ответното
дружество, заплащането на всички задължения било условие да бъде
възстановено електроснабдяването в имота.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника е постъпил писмен
такъв, с който ответника признава иска изцяло. Счита, че предвид
признанието на иска не дължи на ищеца съдебни разноски.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между ответното дружество и ищецът Д. Й. М. е сключен договор за
използване на електроразпределителната мрежа при общи условия, за обект –
гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.” Обходен път „ №15, клиентски ...............................
От представените по делото доказателства и от отговора на исковата молба се
установява, че на ищеца за ползвана ел.енергия на горепосочения адрес в
гр.Козлодуй са били издадени фактури. Върху главниците по горепосочените
фактури била начислявана и законна лихва за забава. Горепосочените суми не
били заплатени на ответното дружество от страна на ищеца в качеството му на
потребител на ел.енергия.
Безспорно се установява и обстоятелството с оглед направеното
признание в отговора на исковата молба, че ответното дружество не е
предприемало принудителни действия за събиране на дължимата сума по
горепосочената фактура.
Установява се още и че електрозахранването в имота е било
преустановено на 29.01.2019г. поради неплатени в срок задължения и е било
2
възстановено на 21.05.2025г. след отстраняване на причините за прекъсването
и след компенсиране на разходите за прекъсване и възобновяване на
снабдяването.
На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК – за установяване недължимост от страна на ищеца на
сумата от 1000 лева, включващи главница и обезщетение за забава за
доставена електрическа енергия за периода от 01.01.2011г. до 15.03.2012г. за
имот в гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.”Обходен път„ №15, клиентски
.............................., поради изтекла погасителна давност на вземанията. С този
иск ищецът отрича претендираното от ответника право да получи
горепосочената сума, поради което в тежест на ответното дружество е да
установи при условията на пълно доказване съществуването на това право.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от
правен субект с правен интерес. Установителен иск по чл.124 от ГПК може да
предяви всяко лице, което има интерес да установи съществуването или
несъществуването на едно правоотношение спрямо конкретно лице. С
изтичането на погасителната давност – период от време, определен от закона,
през който кредиторът – носител на субективното право бездейства, не се
погасява самото субективно право, а се погасява правото на кредитора да иска
защита на нарушеното си субективно материално право. Давността не се
прилага служебно, а следва да е налице позоваване на нея от страна на
длъжника, като това може да се извърши както чрез възражение по предявен
от кредитора иск, така и чрез отрицателен установителен иск, тъй като
длъжникът не е длъжен да чака кредитора да предяви вземанията си срещу
него за да упражни правото си на защита. При отрицателен установителен иск
по чл.124, ал.1 от ГПК, основан единствено на възражение за изтичане на
погасителна давност на вземането, предмет на иска е съществуването или
несъществуването на изпълняемо по съдебен ред право /притезание/ на
кредитора, а не съществуването на материалното право. Целта на иска е да се
пресече именно принудителното удовлетворяване на кредитора, след като
възможността за това е изчерпана. При уважаване на иска се формира сила на
пресъдено нещо по въпроса относно дължимостта на вземането, поради което
кредиторът не може повече да претендира това вземане по съдебен ред в
исково или заповедно производство. Именно от тази забрана се извежда
интересът на ищеца от предявяване на иска, като законът не разграничава
вземанията установени по съдебен ред и тези, които не са установени по този
ред.
В настоящия случай правния интерес на ищеца от предявения иск следва
от обстоятелството, че ответното дружество му е начислило процесната сума
като задължение, като при наличието на такова вземане у кредитора, за
длъжника е налице правен интерес от установяване на неговата недължимост.
Достатъчно за преценката дали е налице правен интерес от иска са
установяването на качеството на потребител на ищеца като абонат на
ответното дружество и фактът на издадени от ответното дружество фактури,
3
удостоверяващи задължение на ищеца към дружеството. Издаването на
фактурите обективира извънсъдебно поведение на дружеството по вменяване
на задължение на ищеца, който винаги има правен интерес от отричане на
това обременяващо задължение. Без значение за правния интерес е дали
дружеството - кредитор е предприело съдебна защита по исков ред на
вземанията си или принудително изпълнение за събиране на вземанията въз
основа на влязло в сила съдебно решение. Достатъчно е за мотивиране на
правния интерес от иска наличието на издадена фактура, обективираща
такива задължения на ищеца, които са потенциална основа за бъдещи
извънсъдебни и съдебни спорове – в този смисъл е Определение
№278/28.03.2024г., постановено по ВЧГД №214/2024г. по описа на Окръжен
съд Враца.
Предвид изложеното, за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск.
Съгласно чл.98а от ЗЕ, отношенията между страните се уреждат с
публично оповестени ОУ. В случая се установява, че ищецът е потребител на
електрическа енергия, с която е снабдяван от ответното дружество.
Погасителната давност е период от време / три или пет години /, предвиден в
закона, през който период субективното облигационно право не е прекратено
по предвидените за това начини. По аргумент на чл.118 от ЗЗД, изтичането на
давността като юридически факт само по себе си не поражда погасителен
ефект и ако длъжникът изпълни задължението си и след изтичане на
давността, той няма право да иска обратно платеното. Съгласно чл.110 и
чл.120 от ЗЗД, изтичането на погасителната давност поражда правото на
длъжника / или на неговите правоприемници / да се позове на този институт, а
едва след това задължението би могло да бъде удовлетворено единствено
доброволно, като правото на иск в този смисъл би било погасено по давност.
В случая ищецът се позовава именно на този материалноправен
институт. Задълженията по договор за доставка на електроенергия
представляват „ периодични плащания „ по смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД,
тъй като имат общ правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през
предварително определени интервали от време и техните размери по начало са
определяеми.Поради това по отношение на тези задължения се прилага по
краткия тригодишен давностен срок.
В ТР №3/18.05.2012г. на ВКС е прието, че понятието „ периодични
плащания „ по смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Според същото решение
вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.“ В „ от ЗЗД и за тях се прилага тригодишната давност .В
горепосоченото ТР е прието още, че задълженията на потребителите на
4
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на
повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт
договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Както се установява от изложеното по-горе, вземанията на ответното
дружество са за главница и лихва за доставена и незаплатена електрическа
енергия за периода от 01.01.2011г. до 15.03.2012г.. Поради това процесното
вземане, представляващо начислени, но неплатени задължения по издадените
за този период фактури за партида с клиентски .............................. е
периодично такова и за него съгласно чл.111, б.“ В „ от ЗЗД, погасителната
давност е тригодишна.
Началото на давността е датата на изискуемост на вземането. Съдът
приема, че това е месец април 2012г. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността
започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните
задължения каквото е процесното за главница, давността тече от деня на
падежа.
В случая задължението на ищеца за заплащане на стойността на
доставената енергия е възникнало като срочно и е било дължимо до месец
април 2012г. Също така по делото липсват доказателства давността да е била
спирана или прекъсвана, поради което процесното задължение, чиято
изискуемост е настъпила преди повече от три години се явява погасено по
давност. Дългът обаче не е заличен сам по себе си, като доброволното
плащане би бил единствения възможен вариант за погасяването му. Съгласно
чл.119 от ЗЗД, поради погасяване на главното вземане, поради изтекла давност
следва да се считат за погасени и акцесорните вземания за законна лихва за
забава върху главницата.
С оглед изложеното предявеният отрицателен установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК се явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен.
Това е така тъй като в настоящия процес периодът, за който иска да се признае
за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество вземания за
ел.енергия е от 01.01.2011г. до 15.03.2012г..
Също така с отговора на исковата молба ответното дружество прави
признание на иска.
Съдът като взе предвид направеното изявление от ответната страна за
признание на иска, както и, че в хода по същество процесуалния представител
на ищеца прави искане съдът да се произнесе с решение по чл.237 от ГПК,
намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с
разпоредбата на чл.237, ал.1 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.237 от
ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване
на решение по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, тъй като ответника признава иска
по основание и размер, а ищецът е заявил искане да се постанови решение при
5
признание на иска. Признатото право не противоречи на закона или добрите
нрави и е такова, с което страната може да се разпорежда.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход от спора и съобразно чл.78 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат присъдени разноските за държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса и такава се дължи от
ответника на съда, която с оглед цената на иска е в размер на 40 лв.
Налице са и предпоставките да бъде уважено направеното искане от
адв.М. С. от АК - Враца, адвокатското възнаграждение да бъде определено
при условията на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА. Видно от представения по делото
договор за правна защита и съдействие, не е било уговорено възнаграждение,
а безплатна правна помощ на материално затруднено лице, поради което
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Основанията, при които
адвокатът може да оказва безплатна правна помощ и съдействие, са
предвидени в чл.38, ал.1 от ЗАдв.. Преценката дали да се окаже безплатна
правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не, се извършва от
самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Договорката по чл.38 от ЗА касае вътрешните отношения между адвоката и
клиента му, поради което не е необходимо тя да се доказва.
Следва да се отбележи, че признанието на иска от страна на ответника
не е достатъчно, за да бъде освободен от отговорността за разноски, тъй като
не са налице кумулативните изисквания на чл.78, ал.2 от ГПК, а именно с
поведението си да не е дал повод за завеждане на иска и да го признае.
От доказателствата по делото се установява, че електрозахранването в
имота на ищеца е било преустановено 29.01.2019г. поради неплатени в срок
задължения и е било възстановено след предявяване на настоящата искова
молба – на 21.05.2025г.. Макар и с отговора на исковата молба да се твърди, че
освен процесните задължения ищецът е имал и други такива, не са
представени доказателства на какво основание е било преустановено
електрозахранването в имота на ищеца, както и че това преустановяване не е
във връзка с неплащането на процесната сума.
Съгласно съдебната практиката, съдът следва да съобрази сложността на
действително извършеното от упълномощения адвокат по делото, като в тази
връзка може да намали адвокатското възнаграждение под минималния размер
предвиден в НМРАВ. В случая съдът съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, характера на иска, процесуалните действия извършени от
представителя на ищеца, обстоятелството, че по делото е било проведено едно
съдебно заседание с участие на процесуалния представител на ищеца намира,
че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в минималния
размер предвиден в НМРАВ, който съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата е 400
лева.
Мотивиран от горното, Съдът
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на „ Електрохолд продажби „ АД, с .................................., със
седалище и адрес на управление гр.София, че Д. Й. М., ЕГН:********** от
............................ НЕ ДЪЛЖИ на „ Електрохолд продажби „ АД, с
.................................., със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“
Цариградско шосе „ №159, сума в размер на 1000 (хиляда лева), включващи
главница и обезщетение за забава за доставена електрическа енергия за имот в
гр.Козлодуй, обл.Враца, ул.” Обходен път „ №15, клиентски ..............................
за периода от 01.01.2011г. до 15.03.2012г., поради изтекла погасителна давност
на вземанията.
ОСЪЖДА „ Електрохолд продажби „ АД, с .................................., със
седалище и адрес на управление гр.София, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС
Козлодуй сума в размер на 40.00 лева (четиридесет лева), представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 от ЗА „ Електрохолд
продажби „ АД, с .................................., със седалище и адрес на управление
гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на адв.М. С. от АК - Враца, сума в размер на 400.00
лева (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна адвокатска услуга на Д. Й. М., ЕГН:********** от
гр.Козлодуй.
Решението подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
7