РЕШЕНИЕ
№ 470
гр. Враца, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.12.2021 г. /седми
декември две хиляди двадесет и първа година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН
ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАН дело № 570 по описа на
АдмС – Враца за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на “И.“ АД със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от процесуалните представители * И.С. и * В.Г., против РЕШЕНИЕ № 24/08.07.2021 г., постановено по АНД № 479/2021
г. на Районен съд – Враца. С оспореното
решение е потвърдено НП № К-030300/20.04.2021 г. на Директора
на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с
което на дружеството касатор е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева.
С касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено
в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и че наложеното
наказание е явно несправедливо – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1,
т. 2 и т. 3 от НПК, за което се излагат
подробни съображения. Поддържа се изложеното и в първоинстанционната жалба
твърдение за неспазване в производството по налагане на административно
наказание на сроковете по чл. 34 ЗАНН, като АУАН е издаден след изтичане на определения
в цитираната разпоредба тримесечен срок. Твърди се, че изложените аргументи и
приложените към делото доказателства не са анализирани правилно от съда, което
е довело до погрешни констатации относно визираното в НП административно
нарушение. Посочено е, че председателят на КЗП е издал Заповед № 392/13.07.2021
г., отменяща предходна негова Заповед №
201/20.04.2021 г., с която на дружеството е било забранено да прилага нелоялна
търговска практика, при което липсва нарушение от страна на дружеството и
съответно основание за издаване на оспореното НП. Сочи се, че неправилно в оспореното решение въззивният съд е присъдил
разноски в полза на КЗП, тъй като такива не са поискани своевременно и
процесуален представител не е присъствал в проведеното с.з. Иска се отмяна на
оспореното решение и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез представено по делото писмено становище
от процесуалния му представител ** С.Д.,
излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде оставено в
сила, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Участващият по делото
прокурор от ОП - Враца дава заключение за неоснователност на касационната жалба
и оспореното решение да бъде оставено в сила, тъй като визираното в НП
нарушение е доказано, а представените заповеди на председателя на КЗП, са
издадени след приключване на административнонаказателното производство. Намира
за правилни изводите на съда относно датата на установяване на нарушението и
неприложимостта на чл. 28 ЗАНН, за което в оспореното решение са изложени
подробни съображения и не са налице релевираните с жалбата основания за отмяна
на решението.
В настоящото
производство са представени писмени доказателства –Заповед № 201/20.04.2021 г. и Заповед
№ 392/13.07.2021 г. на Председателя на КЗП.
Административен
съд – Враца, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата по
делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок
по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 24/08.07.2021г., постановено по АНД № 479/2021г. на
Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП № К-030300/20.04.2021 г. на
Директора на РД за областите Видин, Монтана и Враца към ГД „Контрол на пазара“
при КЗП, като със същото на основание
чл.210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ за нарушение по чл.
68г, ал. 4, вр. чл. 68е, ал. 2, пр. 1 от ЗЗП на “И.“
АД *** е наложена имуществена санкция в размер на 1 000.00/хиляда/ лева.
За да потвърди оспореното НП, въззивният съд е
приел в решението си, че АУАН е съставен при спазване на предвидената в чл. 40
и чл. 43 ЗАНН процедура и съдържа
предвидените в чл. 42 ЗАНН реквизити. НП е издадено в съответствие с
изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН, като описаното в него нарушение
кореспондира изцяло с описанието, направено в АУАН. И двата документа са издадени от компетентни
органи, в сроковете по чл. 34 ЗАНН и в тях достатъчно подробно са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и начина на констатиране на
същото. При преценката за съответствието на процесното НП с материалния закон, във
връзка с представените по делото доказателства, РС е приел, че при сключване на
договор за издаване на предплатена карта Easy Pay,
както в общите условия, така и в Тарифа за такси и комисионни е посочено, че максималният
размер на трансакция на АТМ е 2000 лева,
без да е предоставена информация, че това не е гарантирана сума за една трансакция, тъй като не може да
бъде изтеглена от всеки банкомат наведнъж. Прието е, че от обективна страна
касатора е извършил именно визираното в НП нарушение, като въпросът за
субективната страна не е обсъждан,
доколкото е ангажирана отговорността на юридическото лице, която е обективна и
безвиновна. Съдът е обсъдил и института на чл.28 от ЗАНН за
маловажни случаи на административни нарушения, като е преценил, че макар да не
са настъпили вредни последици, установеното нарушение и обстоятелствата при
които е извършено, не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от
обичайната и липсва основание за приложението му.
Решението на
районният съд е валидно и допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Противно на
изложеното в касационната жалба, съдът е изпълнил
служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е
осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства,
включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване
на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на
доказателствената съвкупност, и не е допуснал твърдените в касационната жалба нарушения
на съдопроизводствените правила. Събрани са необходимите и относими
доказателства, за чието съществуване са налице данни по делото и въз основа на
тях правилно е установена фактическата обстановка. Обсъдени са всички
възражения изложени в жалбата, включително относно сроковете по чл. 34 от ЗАНН
и датата на установяване на нарушението и са формирани изводи за тяхната
неоснователност, които изводи се споделят напълно от настоящия касационен състав
и на основание чл. 221, ал.
2, изр. 2 от АПК не следва да бъдат повтаряни и препраща към тях. Правилно от въззивната инстанция не е изследван въпроса за субективната
страна на нарушението, доколкото отговорността на юридическото лице е обективна
и безвиновна, както и напълно се споделят мотивите за неприложимост на чл. 28 ЗАНН.
Неоснователни са и наведените в касационната жалба доводи за неосъществен
състав на визираното административно нарушение, тъй като Заповед №
201/20.04.2021 г. на Председателя на
КЗП, с която на дружеството е било забранено да използва нелоялна, заблуждаваща
търговска практика е била оспорена по съдебен ред, в последствие отменена от
органа, който я е издал с нова Заповед № 392/13.07.2021 г. И двете заповеди са
издадени след приключване на административнонаказателното производство с
издаване на НП, като втората дори е след постановяване на оспореното в
настоящото производство решение. От друга страна става въпрос за две отделни и
независими съдебни производства – едното по реда на АПК, доколкото заповедта е
ИАА, а другото по реда на ЗАНН и обстоятелството дали този ИАА е обжалван и
какъв е или би бил резултатът от оспорването е изцяло ирелевантно по отношение на настоящия правен спор.
Неоснователни са и твърденията на касатора, че в оспореното решение съдът се е
произнесъл по непредявено искане, присъждайки разноски в полза на КЗП, които не
са поискани. Действително в съдебното заседание, в което делото е обявено за
решаване не е присъствал представител на ответника, но преди заседанието и
преди постановяване на решението по делото е депозирано писмено становище от
процесуалния представител на ответника, с бележки по хода на делото и същество
на спора, в което е отправено искане, с оглед изхода от спора за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. С оглед депозираното становище и
своевременно направено искане за разноски правилно съдът е присъдил разноски на
ответника с постановеното от него решение.
При извършената служебна касационна проверка не се установяват основания за
отмяна на обжалвания съдебен акт. Районният съд е постановил валидно, допустимо,
обосновано и правилно решение, в съответствие с приложимия материален закон,
преценявайки всички събрани в хода на производството доказателства, без да
игнорира или анализира превратно което и да е от тях, което касационният състав
възприема напълно.
По изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че касационната
жалба е неоснователна, а оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно направено искане за юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител на
ответника на същия следва да бъде присъдено такова в размер на 100.00/сто/ лева,
определено по реда на чл.27е от
НЗПП вр. чл.37 от Закона за правната помощ, на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН.
Воден от горното, на основание чл. 221, ал.
2, предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал.
1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 24 от 08.07.2021
г., постановено по АНД № 479/2021 г. по
описа на Районен съд – Враца.
ОСЪЖДА “И.“ АД, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Комисия за защита на потребителите, разноски по делото в
размер на 100 /сто/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.