Решение по дело №526/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 72, ал. 4, предл. второ от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР).

Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Г., [ЕГН], от [населено място], общ.Севлиево, [улица], чрез адв. Р. Б. със съдебен адрес: [населено място], [улица] ет.1 ап.1 срещу Решение № 76 от 23.08.2024 година, постановено по АНД № 100 по описа за 2024 година на Троянския районен съд (ТРС) . С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Г. против Заповед за задържане на лице рег. № 359зз-66/17.04.2024 г., издадена от С. Ц. И. на длъжност Инспектор в група „ТП“ при „ОП“ при РУ Троян на ОД на МВР Ловеч, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа да бъде задържан жалбоподателя в помещение за временно задържане на РУ Троян.

Касаторът счита решението на ТРС за неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и липса на мотиви, като прави искане съдът да отмени същото. В касационната жалба се излагат доводи за нарушаване на принципа за целесъобразност при издаването на ИАА, за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Оспорва изводите на съда относно законосъобразността и обосноваността на оспорената заповед за задържане.

Ответникът по жалбата - С. Ц. И. на длъжност Инспектор при РУ Троян на ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, представлява се от юристконсулт Р. Р., който в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено на посочените основания.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] – прокурор С. И. в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Ловеч, първи тричленен състав приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличие на правен интерес за касатора, с оглед на което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Районен съд - Троян е била законосъобразността на Заповед за задържане на лице рег. № 359зз-66/17.04.2024 г., издадена от С. Ц. И. на длъжност Инспектор в група „ТП“ при „ОП“ при РУ Троян на ОД на МВР Ловеч, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа да бъде задържан Т. Л. Г. в помещение за временно задържане на РУ Троян.

За да постанови обжалваното в настоящото производство решение ТРС е приел за установено от фактическа страна, че по повод постъпил на 17.04.2024г. сигнал от лицата П. Л. П. и К. А. Б. за нарушаване на наложени мерки по Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) е започнала незабавна проверка, в хода на която са били снети сведения от П. и Б., както и от жалбоподателя Г.. Незабавно е изискана от ТРС заповедта за незабавна защита, чиито разпоредби са били нарушени. На 23.05.2024 г. Районна прокуратура (РП) – Ловеч е образувала досъдебно производство (ДП) № 180/2024 г. по описа на РУ-Троян за престъпление по чл.296, ал.1, пр.3 от НК.

Прието е също, че посочената фактология се установява и от наличното по делото копие от ДП №180/2024г. по описа на РУ – Троян, ведно с показанията на разпитаните свидетели, които съдът е кредитирал изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост, като е приел, че събраният по делото доказателствен материал е безпротиворечив.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, Районният съд е приел, че са налице данни за извършено престъпление и съпричастност на жалбоподателя към описаното в процесната заповед. Отчетено е, че заповедта за задържане за срок до 24 часа представлява принудителна административна мярка (ПАМ), която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността на лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Прието е, че заповедта за задържане е издадена от компетентен орган, при спазване на установената в закона писмена форма, съответства на материалния закон и неговата цел, и не страда от допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в процеса на издаването. Признато е, че в оспореният акт са отразени задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР. Посочено е правното основание за постановяването й, както и фактическите обстоятелства, предпоставящи издаването на заповедта – установяване на съпричастност на жалбоподателя към престъпно деяние по чл.296 от НК-неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие. Предвид това Районният съд е приел, че са налице необходимите и достатъчни мотиви на заповедта, доколкото с така посочените правно релевантни факти за наличието на хипотезата на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР се обосновава правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата власт, като е била осигурена възможност на задържания да упражни правото си на защита.

Член 72 ЗМВР урежда правомощието на полицейските органи да задържат лица при наличието на изчерпателно изброени хипотези. По своя характер задържането има характер на ПАМ по смисъла на чл. 22 ЗАНН. За постановяването й се издава заповед – чл. 74, ал. 1 ЗМВР. Упражняването на това правомощие е в условията на оперативна самостоятелност, като полицейският орган има възможността да прецени дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка.

Настоящият касационен състав споделя изводите на Районния съд относно наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ – задържане за срок до 24 часа - присъствието на задоволителния обем и категоричност на доказателства, обосноваващи вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, без да се поставя условие за точна квалификация на деянието. Преценката дали има осъществен състав на престъпление по НК се прави на по-късен етап и то не от полицейските служители, постановили задържането, а от разследващите органи. В конкретният случай е преценено, че е съществувала необходимост от задържането на Т. Л. Г. в името на обществения интерес, който следва да бъде предпочетен над правото на зачитане на личната свобода на задържания. Органът е действал при спазване на принципа на съразмерност, като наложената мярка не е създала по-големи ограничения в правата на лицето от предвидените в закона.

Решаващият съд е изложил подробни мотиви относно законосъобразността на оспорената заповед, като е приел, че същата е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща правни и фактически основания, които се потвърждават от доказателствата по делото. Приел е, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, и наложената мярка съответства на материалния закон и целта му. Всички тези мотиви се споделят и от настоящият касационен състав.

П. Р. съд е приел в оспореното решение, че упражняването на правомощието по чл. 72 от ЗМВР е в условията на оперативна самостоятелност и при предоставена на полицейския орган възможност да прецени, дали при наличие на нормативно установените фактически предпоставки да наложи или не принудителната административна мярка. Не са установени нарушения на административнопроцесуалните правила, тъй като заповедта за задържане е съставена в писмена форма и отговаря както на общите, така и на специалните реквизити за съдържание, регламентирани в чл. 74 от ЗМВР. Тя е обоснована с това, че има данни за престъпление по чл. 296 от НК, а именно, че неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие. Посочено е и правното основание за задържане чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР - наличие на данни за извършено престъпление. Спазени са били законово установените процесуални изисквания за разяснение на правата на жалбоподателя и правото му на адвокатска защита, за което са изложени подробни мотиви. Заповедта за задържане е мотивирана от фактическа и правна страна, тъй като става ясно кое субективно право упражнява административният орган (задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление) и от кои факти то възниква. За да бъде приложена ПАМ от този вид не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето. Достатъчно е само наличието на данни за извършено престъпление от конкретното лице, каквито данни в конкретният случай са били налице. Няма задължително предписание в заповедта да бъдат посочени данните, техния източник и тяхното съдържание. Достатъчно е в заповедта да са посочени конкретните фактически обстоятелства на противоправното деяние – нарушаване на Заповед за незабавна защита № 2 от 19.03.2024г. на ТРС, което е налице.

Споделят се и изложените от първоинстанционния съд мотиви в решението за съответствие на заповедта за задържане с принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 2 от АПК. Съгласно посочената разпоредба, административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта. Предвид това прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта от постигането на законовата цел. Съдът счита, че в конкретният случай постановеното задържане за срок до 24 часа е било оправдано, с оглед наличието на данни за извършено престъпление и защита на обществения интерес, който интерес, независимо от презумпцията за невинност, надделява над правилото за зачитане на личната свобода.

Въз основа на така изложените мотиви настоящият касационен състав приема, че като е отхвърлил жалбата на Т. Л. Г., срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 359зз-66/17.04.2024г., издадена от С. Ц. И. на длъжност Инспектор в група „ТП“ при „ОП“ при РУ Троян на ОД на МВР Ловеч, Районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Ловеч, първи тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 76 от 23.08.2024 година на Троянския районен съд, постановено по АНД № 100/2024 г.

Решението е окончателно.