№ 2699
гр. София, 30.10.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Д.а
Нина Стойчева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Ралица Д.а Въззивно гражданско дело №
20231000500174 по описа за 2023 година
Производството е образувано по частна жалба на Д. Ц. С. и К. Ц. С.
срещу определение от 18.11.2022г. на СГС, ГО, 5 състав, постановено по гр.д.
№ 2948/18г., с което е оставена без уважение молбата им по чл.248, ал.1 от
ГПК.
Жалбоподателите твърдят, че обжалваният съдебен акт е
незаконосъобразен, неправилен и необоснован. Считат, че СГС не е взел
предвид извършените процесуални действия от процесуалния представител
на ответника, както и че делото не съставлява фактическа и правна сложност.
Счита, че следва да у се определи адвокатско възнаграждение от 500 лв. за
представяне на отговор на исковата молба. Позовават се на Решение от
23.11.2017г. на СЕС по съединени дела С-427/16 и С-428/16г., поради което
поддържат искане за намаляване на разноските на ответника под минимума,
определен с Наредба №$ 1/2004г. за МРАВ.
Затова молят въззивния съд да отмени атакуваното определение и да
остави без уважение молбата на ответника.
ЗД „Бул Инс“ АД в съдебно заседание чрез процесуалния си
представител оспорва частната жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните, намира, че частната
жалба е допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок по
1
чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен
процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен
контрол.
Разгледана по същество тя е неоснователна.
Разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК предвижда процесуална
възможност всяка страна да поиска допълване или изменение на
постановеното решение в частта на разноските. При първата хипотеза не е
необходимо тя да е представила списък на разноските по чл.80 от ГПК,
докато при втората условие за допустимост на молбата за изменение е
представянето на такъв. В случая се иска изменение на разноските, присъдени
на ответника, поради което е без значение дали молителите са представили
списък по чл.80 от ГПК. Молбата по чл.248, ал.1 от ГПК е допустима.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без
уважение искането на жалбоподателите за изменение на решението в частта
за разноските като се е позовал на мотивите в решението си .
В постановения съдебен акт по съществото на спора е уважено
възражение на ищците с правно основание чл.78, ал.5 от ГПК по отношение
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на застрахователя
и е намалено до минималният размер съгласно чл.7, ал.2 от Наредба №
1/2004г. МРАВ и с присъдено ДДС. Неоснователно е искането в частната
жалба за присъждане на адвокатско възнаграждение само за депозиране на
отговор на исковата молба. Видно от протоколите от проведените открити
съдебни заседание е, че процесуален представител на ответното дружество е
участвал в тях и при събирането на писмени и гласни доказателства във
връзка с твърденията в исковата молба и възраженията в отговора на исковата
молба.
Неоснователно е искането за присъждане на адвокатско възнаграждение
под минималния размер като в тази връзка жалбоподателите се позовават на
решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16. В
него е прието, че във връзка с предвиденото разрешение в националното
право да не може да се договоря адвокатско възнаграждение между адвокат
и клиент под минимума съдът следва да провери, с оглед на конкретните
условия, дали прилагането на такава правна уредба действително отговаря на
легитимните цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това,
2
което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели.
В определение № 28/21.01.2022г. по ч.т.д. № 2347/21г., ВКС, II т.о./ е
посочено, че „не може да се приеме, че решението на СЕС позволява
неприлагане на Наредбата само поради посочената в него евентуалната
възможност за противоречие между чл. 101, § 1 ДФЕС и предвидените в
националното законодателство, с оглед механизма за определянето им,
минимални размери на адвокатското възнаграждение. Всъщност решението
на СЕС възлага на националния съд да направи преценка дали разпоредбите
на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от Наредба № 1/2004 г.
са приети в изпълнение и насочени към постигането на легитимна цел и дали
ограничаващите конкуренцията последици, произтичащи от разпоредбите, са
присъщи на преследването на тази цел. Следва да се посочи, че легитимната
цел на разпоредбите на чл. 36, ал. 2 от ЗА и чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл. 1 от
Наредба № 1/2004 г., забраняващи договаряне, съответно присъждане на
адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния посочен в Наредбата
размер, е създаване на гаранции /наред със съществуващите в ЗАдв
професионални правила за организацията, квалификациите, професионалната
етика, надзора и отговорността на адвокатите/ за осигуряване на високо
равнище на качеството на адвокатската услуга, включително чрез
предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на това качество и за
осигуряване на защита на интересите на потребителите на тези услуги и
интересите на правосъдието. Действително сами по себе си определените
минимални възнаграждения не могат да попречат на който и да е адвокат да
предлага услуги с посредствено качество - високият качествен стандарт на
професионалните услуги зависи и от правилата за достъп до професията и за
повишаването на квалификацията, както и от дисциплинарните правила,
служещи, включително за гарантиране на спазването на професионалната
етика. Предвид ноторния факт за големия брой вписани и практикуващи в
Република България адвокати обаче, липсата на минимални
размери на адвокатските възнаграждения ще доведе до прекомерна
конкуренция в предлаганите от адвокатите цени, а насърчаването на
предлагането на услуги с отстъпка - до влошаване на качеството на
предоставяните само от адвокати услуги и то в ущърб, както на лицата,
нуждаещи се от висококвалифицирани правна защита и съдействие, така и на
правосъдието. И това е така, тъй като по правило адвокатите показват ниво
3
на съответно познание, което потребителят може и да няма, поради което за
последния ще е трудно да прецени качеството на предоставяната му услуга, а
от друга страна, с оглед особеностите на българския пазар, впускането в
конкуренция за предлагане на услуги с отстъпка ще доведе и до отстраняване
на адвокати, предоставящи висококачествени услуги и то само поради
неблагоприятния за тези адвокати избор от страна на потребителя, мотивиран
основно от предлаганата цена. В този смисъл професионалните правила по
отношение на адвокатите /свързани с организацията, квалификацията,
професионалната етика, надзора и отговорността/, също не са достатъчни
сами по себе си за постигане на високо равнище на качеството на
адвокатската услуга, за предотвратяване на всякакъв риск от влошаване на
това качество и за осигуряване на защита на интересите на потребителите на
тези услуги и на правосъдието, а въведените допълнителни гаранции са
годни, подходящи и необходими за постигането на тази цел. Следва да се
вземе предвид и обстоятелството, че нивото на минималните размери на
адвокатските възнаграждения, не е по-високо от съдебните разноски,
включително предвидените държавни такси за достъп до съд, а равният
достъп на физическите лица до правосъдие и предоставяне на ефективна
правна помощ е осигурен от разпоредбите на ЗПП и чл. 38 от ЗАдв. С оглед
заложеното и предвид очертаната връзка между предвидените минимални
размери на адвокатските възнаграждения и качеството на услугите,
предоставяни от адвокатите, настоящият състав намира, че ограниченията
въведени от законодателя, въпреки присъщите им ограничаващи
конкуренцията ефекти, се свеждат до това, което е необходимо за
осигуряване изпълнението на визираната легитимна цел“. /Опр.№
107/12.04.2022г. по т.д. № 607/21г., ВКС, II т.о./
Следва да се посочи, че правата на страните при прекомерно по
размер претендирано адвокатско възнаграждение са гарантирани чрез
разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и възможността, по изрично направено
възражение, съдът да определи справедлив размер на адвокатското
възнаграждение, което да заплати насрещната страна. Това не означава
интервениране в сферата на отношенията между адвокат и клиент досежно
размера на договореното между тях заплащане за предоставената правна
помощ и съдействие. Определянето на нов размер на възнаграждението на
адвоката е свързано само с разноските в гражданския процес, които страните
4
си дължат по реда на чл.78, ал.1 от ГПК.
Изложеното налага извод за потвърждаване на атакуваното
определение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.11.2022г. на СГС, ГО, 5 състав,
постановено по гр.д. № 2948/18г. , постановено по реда на чл.248, ал.1 от
ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5