О П Р Е
Д Е Л Е Н
И Е
гр. Кюстендил 11.11.2018 г.
В и м е т о н а
н а р о д а
Кюстендилският окръжен
съд наказателна колегия в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
като разгледа
докладваното от съдия Цекова ВЧНД № 504
по описа за
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК
във вр. с чл. 249 ал. 3 във връзка с чл. 248 ал.1 т.3 НПК.
Образувано е по частна жалба на С.Й.Б., ЕГН
**********, от гр.Бобошево, подадена чрез защитника му адв.Николай Петров от
АК-гр. Перник срещу Определение на ДнРС
от 21.10.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 976/2019 г.,
с което е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване и спиране на
наказателното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения.
В частната жалба са направени оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, които са,
както следва:
= в ДП на основание чл.47 и 53 във вр. с чл.29
ал.2 НПК обвиняемият Б. и защитата му искали отвод на органите на досъдебното
производство - на разсл.полицай Александър Терзиев от РУ Дупница и на наблюдаващия
прокурор Марияна Кожухарова. Последните с извършваните от тях действия по
разследването нарушили правото на защита
на обвиняемия и не отговарят на изискванията за непредубеденост и
незаинтересуваност, без да са конкретизирани, което рефлектира върху
последващото развитие на процеса в съдебната му фаза.
= подзащитният му е пострадал от
престъпление, извършено от полицаите С. П. и В. С./първият от тях пострадал по
настоящото производство/ и затова към настоящия момент двамата полицаи имат
повдигнати обвинение за нанасяне на средна телесна повреда по чл.131 ал.1 т.2пр.ІІІ-то
във вр. с чл.20 ал.2 НК и леки телесни повреди по 130 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК
на С.Б., по които е образувано НОХД № 1063/2019 г.по описа на ДнРС, което е
насрочено за 20.11.2019 г.
По-нататък в частната жалба се поддържа, че
двете съдебни производства са в резултат на един и същи случай, който се е
развил в ранните часове на 11.08.2018 г. и между тях хима неразривна свързаност
и преюдициалност и в ДП е искано от защитата провеждане на общо разследване.
= по делото не е извършено пълно и
всестранно разследване и са събирани доказателства единствено в подкрепа на
обвинителната теза .
По-нататък в жалбата е цитирана публикация
от в.”Вяра” от 22-24 март
Така изложените твърдения за допуснати
процесуални нарушения на досъдебното производство несъмнено са довели до
ограничаване правата на обвиняемия и делото следва да се върне на прокуратурата
з тяхното отстраняване, се сочи в жалбата.
Поддържа се още наличие на основание по
чл.41 ал.1 НПК за преюдициалност и връзка между настоящето дело и НОХД №
1063/2019 г. на ДнРС, тъй като правилното им изясняване налага това, и че голяма
част от разпитаните лица са едни и същи по двете дела и не на последно място възможност
за прилагане института на реторсията по чл.130 ал.3 Н при съществуващи данни за
разменени причинени леки телесни повреди и в двете различни производства.
Счита се, че е налице основание за
преюдициално запитване от съда до съда на Европейския съюз, като в тази връзка
следва да се направи преценка относно приложението на чл.25 ал.1 т.4 НПК.
Заключителното изречение на жалбата
съдържа молба, предвид горното и на основание закона, съдът да постанови
исканите отводи.
КнОС, след обсъждане на доводите в жалбата
и преценяване законосъобразността на
определението, предмет на съдебен контрол, намери частната жалба за допустима като подадена в законовия срок и
от надлежна страна, но за неоснователна по същество, а обжалваното определение
на ДнРС - за правилно и законосъобразно, по следните съображения:
НОХД № 976/2019 г. по описа на ДнРС е образувано
по обвинителен акт на ДнРП, с който е повдигнато обвинение на С.Й.Б. за две
престъпления:
1/.за
престъпление по чл.325 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 НК – за това, че на
10.08.2018 г. около 23 часа, при условията на продължавано престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото,
като деянието по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, като, след като е осуетил
полицейска проверка и отказва да изпълни полицейско разпореждане е побягнал и
скочил в река Струма и след отправените към него полицейски разпореждания от полицейските
служители С. П. и В. С. да излезе от реката, започнал да ги псува и обижда и да
хвърля камъни по тях и по полицейския автомобил;
2/. за
престъпление по чл.131 ал.2 т.3 във вр. с чл.130 ал.1 НК – за това, че на същата
дата и в същия час, от оградно заграждение при р.Струма с височина около
С.Б. е привлечен
като обвиняем в извършване на горните две престъпления с Постановление на разследващ полицай от 27.11.2018 г./вж л.29 от ДП, като на това процесуално-следствено
действие са присъствали и неговите защитници адв.Николай Петров и адв.Николай
Балабанов. Видно от протокола му за
разпит като обвиняем Б. е заявил, че е запознат с правата си по НПК и е дал
обяснения, което действие също е извършено в присъствие и на двамата му
посочени защитници.С оглед изясняване на обективната истина срокът на
разследването е бил удължаван неколкократно. По-нататък в досъдебното
производство са извършени са разпити на свидетели, проведени са очни ставки
между свидетелите-пострадали и обвиняемия Б., назначена е СМЕ.
На
15.04.2019 г. е постъпило искане от адв.Петров за отвод на разследващия полицай и на наблюдаващия прокурор. С
Постановление от 8.05.2019 г. /на л.17 от ДП/наблюдаващият прокурор Кожухарова
е отказала да отведе от разследването разследващия полицай Терзиев по съображения,
че в хода на разследването не е нарушавано правото на защита на обвиняемия и са
събирани доказателства с цел разкриване на обективната истина и че
разследващият полицай по никакъв начин не е предубеден относно изхода на делото.
Това постановление е било обжалвано пред
КнОП от обв.Б. и защитника му адв.Петров и по жалбата се е произнесъл прокурор
от Окръжна прокуратура – Кюстендил с Постановление
от 24.05.2019 г./ на л.18 от ДП. С
него е потвърдено постановлението на прокурор Кожухарова от 8.05.2019 г. по аналогични съображения. В постановлението
на КнОП е изрично посочено, че не само не са били ограничени правата на Б., но той
е бил търсен и изчакван да се прибере от Англия, за да му се даде възможност да
направи съответни искания за защитата си по ДП.
С Постановление
на КнОП от 25.04.2019 г., постановено на основание чл.47 ал.4 НПК, е отказано отвеждане от работа по преписка № 2270/2018
г., ДП № 664/2018 г. по описа на ДнРП и
ДП № 522/2018 г.по описа на РУ Дупница при ОД МВР-Кюстендил на наблюдаващия
прокурор Кожухарова. Съображенията за това са,че от материалите по делото не се
налага извод за някакво лично отношение или предубеденост на наблюдаващия
прокурор към обвиняемия и че по никакъв начин в хода на разследването до момента
не е било нарушавано правото на защита на обвиняемия и са събирани
доказателства с цел разкриване на обективната истина, поради което е некоректно
да се обвинява както разследващия полицай, така и наблюдаващия прокурор в
каквато и да е заинтересованост от изхода на делото. От това е направен извод,
че прокурор Кожухарова е извършила обективно разследване по делото и не са
налице предпоставките за отвода й, а
сочените от обвиняемия доводи в искането са необосновани.
Видно от материалите в ДП е, че е извършено
повторно разпределение за определяне на разследващ полицай, тъй като за времето
от 13.06.2019 . до 13.07.2019 г. ст.разсл.полицай Терзиев е изпратен в помощ на
РУ-Приморско при ОД МВР – Бургас/ вж
л.104 ДП/..
Разследването по ДП е предявено лично на
обвиняемия Б. в присъствие и на двамата му защитници на 29.07.2019 г. и са записани направените
от тях възражения/ вж л.123/.
Изготвен е ОА и по него е образувано в ДнРС. НОХД № 976/2019 г. по описа на съда.
В разпоредителното заседание по делото
на 21.10.2019 г. единият защитник на подсъдимия
– адв. Петров е направил искане за спиране
и прекратяване на наказателното производство заради допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия
по изложените в частната жалба съображения, но в съвсем телеграфен пред съда
вид, като е представил на съда разпечатка от в.”Вяра”.
Съдията-докладчик от ДнРС, в изпълнение на
правомощията си по чл.248 ал.1 НК, е постановил обжалваното определение и в
отговор на формулираните кратки доводи за допуснатите съществени процесуални
нарушения се е произнесъл в ответен кратък стил по въпросите на чл.248 ал.1 НПК, като е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения в досъдебното
производство, които да са довели до ограничаване процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия и е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване и спиране на наказателното производство и връщане делото на
прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.
Тези доводи на ДнРС са правилни и
законосъобразни, въпреки тяхната лаконичност, по следните правни съображения:
Чл.249 ал.4 НПК
дефинира, макар и неизчерпателно, кои допуснати на досъдебното производство
нарушения са съществени и отстраними, когато са нарушени права на обвиняемия и
на пострадалия. Нарушените права на обвиняемия са изброени в чл.249 ал.4 т.1 НПК и те са: да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да
дава или да откаже да даде обяснения по обвинението; да участва в
производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на
разбираем за него език по чл.55 ал.3 НПК, когато не владее български език.
А правата на обвиняемия в ДП са изчерпателно
уредени в чл.55 НПК.
Изчерпателност като продължение на
законодателната уредба на съществените процесуални нарушения се съдържа в ТР № 2/2002 г. ОСНК на ВКС по т.н.д.№
2/2002 г.
Видно от материалите на ДП, никое от така
изброените от законодателя и доразвити в тълкувателното решение права не е било
нарушено по отношение на обвиняемия С.Б. в ДП, защото:
Предвид гореустановените факти относно
движението на ДП и извършените по него процесуално-следствени действия съдът
приема, че по никакъв начин не са нарушени права на обвиняемия от визираните
такива в чл.55 НПК. Липсва допуснато
процесуално нарушение при процесуалното действие”повдигане на обвинението”. Видно
от съдържанието на постановлението за привличане на обвиняем от 27.11.2018 г.,
то съдържа всички изискващи се реквизити по чл. 219 ал.3 НПК и това действие е
извършено в присъствие на двамата защитници на обвиняемия. Липсва процесуално нарушение
и при предявяване на разследването, за което действие обвиняемият е бил
неколкократно уведомяван, търсен и изчакван, за да му бъде лично предявено
разследването и отново в присъствие и на двамата му защитници.
Съдът, с оглед спазване служебното начало
при контрол за допуснати съществени процесуални нарушения, въпреки че такива
изобщо не са посочени от защитата в частната жалба, намери, че не са допуснати
съществени процесуални нарушения и при изготвяне на обвинителния акт. В неговата обстоятелствена част е описана
установената фактическа обстановка и на база какви доказателства е станало
това, както и са посочени съставомерните признаци на двете деяния така, че за
обвиняемия да е ясно в извършването на какви престъпления е обвинен.
Така изложеното обосновава извода, че на
досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да ограничават процесуални права на обвиняемия и неговата защита, както
необосновано се твърди в частната жалба.
Извършените процесуално-следствени действия
не сочат на каквато и да било предубеденост и заинтересованост на органите по
разследването, за които факти са налице цитираните по-горе влезли в сила
постановления на КнОП с отказ за отвод на разследващите органи. Тези искания са
лишени от фактическо и правно основание и се преекспонира факта, че има друго
дело, по което обвиняемият по настоящото дело С.Б. е пострадал от неправомерни
действия на полицейските служители от РУ Дупница Сотиров и Попов, които са
свидетели по настоящото дело. А що се отнася до попълване на делото с
доказателства, то това би могло да стане в хода на съдебното следствие при
спазване правилата на чл. 107 ал.2, 3 и 5 НПК.
Медийните публикация във в.”Вяра” по
никакъв начин не могат да представляват доказателство по см. на НПК относно
каквито и да било посочени във вестника факти за процесното дело, на което
съдът дава отговор относно изложението в жалбата на стр.2, абзац последен от нея.
Неоснователно е и искането за обединяване
на двете дела – на настоящото дело с обвиняем С.Б. за двете горепосочени
престъпления и делото, по което са обвиняеми полицаите С. и п. и по което Б.
твърди да има качеството на пострадал.
Институтът обединяване на дела е уреден от чл.217 НПК при две хипотези, като преценката за обединяването им е на
прокурора. Ал.2 на сочената разпоредба в случая не е налице, а
обединяването съгласно ал.1 се извършва когато две или повече дела за различни престъпления
или срещу различни лица имат връзка помежду си, ако това ес налага за
разкриване на обективната истина. Следва да се посочи, че това е законова възможност, а не задължение за прокурора,
и от само ако обединението се налага за разкриване на обективната истина. В
случая по ДП е направено произнасяне от прокурора, че не се налага такова
обединяване и съдът няма правомощия да контролира тази преценка.
Чл.41 НПК урежда подсъдността при връзка
между делата. Чл.41 ал.1 НПК предвижда възможност,
когато две или повече дела за различни престъпления срещу различни лица
имат връзка помежду си да се обединяват, ако
правилното им изясняване налага това. Както е видно от цитираната
разпоредба, законодателят е дал възможност за обединяване на дела, но след преценка
от съда дали обединяването се налага заради правилното им изясняване. В случая,
както се сочи в жалбата, са образувани различни наказателни дела с различни
подсъдими за различни престъпления. След като в ДП е преценено, че не се налага
обединяване на делата, в съдебното производство не са настъпили нови
обстоятелства, от които да се направи преценка за обединяването им поради
необходимост от правилното им изясняване, въпреки че се отнасят до действия,
свързани с едни и същи събития.
По искането в частната жалба относно
исканите в ДП отводи въззивният съд няма правомощие да се произнася, но само
констатира, че в ДП са налице надлежни произнасяния по този въпрос от
по-горестоящия прокурор, потвърждаващи постановления на наблюдаващия прокурор.
А по исканията за отводи в съдебното производство компетентен да се произнесе е
съдът, който разглежда делото и това не е Кюстендилският окръжен съд. А такова
искане пред ДнРС не е било направено.
И последното искане в жалбата – за наличие
на основание за отправяне на преюдициално запитване от съда до Съда на ЕС
относно приложението на чл.25 ал.1 т.4 НПК въззивният съд намери за
неоснователно, по следните съображения: цитираната разпоредба предвижда възможност за спиране на наказателното производство,
когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС. Този текст обаче
не предвижда самостоятелно основание за преюдициално запитване, както се твърид
в частната жалаба. Тази възможност е законодателно уредена в чл.485 и сл НПК. А
предпоставките за компетенстност на националния съд за отправяне на
преюдициално запитване са уредени в чл.485 НПК, и такива категорично не са
налице по настоящото дело.
Всичко гореизложено води
на правния извод, че не са налице
визираните в частната жалба съществени процесуални нарушения, които да са
ограничили или накърнили права на обвиняемия в ДП. При служебната проверка
настоящият състав не откри да са допуснати други, извън посочените в жалбата процесуални
нарушения, които да са съществени и да са нарушили каквито и да било права на
обвиняемия, вкл. и относно преценката на прокурора за липса на основания за
обединяване на дела.
По така изложените съображения определението
на ДнРС от разпоредително заседание, с което е оставено без уважение искането
за прекратяване и спиране на наказателното производство е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди.
На основание изложеното и чл. 345 ал.1 и 3 и във вр. с
чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определението на ДнРС от
21.10.2019 г., постановено в разпоредително заседание по НОХД № 976/2019 г. по
описа на ДнРС, с което е оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване и спиране на наказателното производство и връщане делото на прокурора за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения
Определението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: