П Р И С Ъ Д А
Номер89 23.04.2009г.
град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Стара Загора Втори наказателен състав
На двадесет и трети април Година: 2009
в публично заседание в следния
състав:
Председател: В.Г.
Съдебни заседатели:
2. Р.Г.
Секретар: Марианна Тенева
Прокурор: миглена маркова
като разгледа докладваното от
съдията Веселина Георгиева
наказателно общ характер дело
номер 551 по описа за 2009 година, въз основа на закона и данните по делото:
П Р И С Ъ Д И :
ПРИЗНАВА
подсъдимият Н.Е.Ч., роден на 17.02.1987 год. в гр. Котел, живущ ***, понастоящем
в Затвора – Пазарджик, българин, български гражданин, неженен, осъждан, безработен,
без образование, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че на 24.03.2008г. в град
Стара Загора противозаконно присвоил чужда движима вещ- мобилен телефон марка “Сони Ериксон К
ДОПУСКА
КУМУЛАЦИЯ на наказанието, наложено на Н.Е.Ч. по
настоящото дело с наказанието по НОХД №580/2008г. по описа на РС – Стара Загора,
като на основание чл. 25 ал.1, във вр. чл. 23 ал.1 НК МУ НАЛАГА ЕДНО ОБЩО
НАЙ-ТЕЖКО НАКАЗАНИЕ – ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което на да изтърпи при първоначален СТРОГ режим.
НА
ОСНОВАНИЕ чл.25, ал.2 НК ПРИСПАДА от
определеното общо наказание изтърпяната от Н.Е.Ч. част от наказанието по НОХД №580/2008г.
по описа на РС – Стара Загора.
ОСЪЖДА
подсъдимия Н.Е.Ч. *** заплати в полза на Държавата, по бюджета на съдебната
власт, по сметка на Старозагорски районен съд сумата от 62 лева, представляваща
направените по делото съдебни и деловодни разноски.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и
протестиране в 15-дневен срок от днес пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
СЪД ЗАСЕДАТЕЛИ:1/
2/
М О Т И
В И към присъда №89/23.04.2009г. по НОХД №551/2009г.
по описа на Старозагорския районен съд:
Обвинението срещу подсъдимият Н.Е.Ч. е за
това, че на 24.03.2008г. в град Стара Загора противозаконно присвоил чужда
движима вещ- мобилен телефон марка “Сони Ериксон К
Представителят на Районна прокуратура - Стара Загора поддържа обвинението,
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието. Пледира на
подсъдимият да бъде наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и чл. 373, ал.2 от НПК, което при условията
на чл. 25, вр. чл. 23 от НК бъде групирано с
наказанието, определено по НОХД №580/2008г. по описа
на Районен съд – Стара Загора.
Подсъдимият Н.Е.Ч. дава обяснения, признава се за виновен, изразява
съжаление за извършеното и моли съда да определи наказание между три и шест
месеца „лишаване от свобода”.
Защитникът
на подсъдимия моли съда да наложи наказание под минималния размер,предвиден в
закона за това престъпление, а именно: между три и шест месеца „лишаване от
свобода”, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим и да бъде
групирано с наказанието, определено по НОХД
№580/2008г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
Съдебното следствие по делото е
проведено по реда на чл.372, ал.4, във връзка с чл. 371, т.2 от НПК, предвид
направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и изразеното съгласие от негова страна да не се
събират доказателства за тези факти.
Съдът, като взе предвид направеното самопризнание от подсъдимия и събраните
на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които подкрепят
самопризнанието на подсъдимия, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следната фактическа и
правна обстановка :
І.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА
Подсъдимият
Н.Е.Ч. е роден на 17.02.1987г. в
гр.Котел, живущ ***. Същият е осъждан многократно на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер.
Към
момента изтърпява наказание „Лишаване от свобода” в Затвора град Пазарджик.
На
24.03.2008г. около 22,00 часа, свидетелят С.Д.Д. се прибирал към дома си, находящ се в кв.”Кольо Г.”. В центъра на квартала той бил
застигнат от две непознати за него лица от ромски произход. Подсъдимият Ч. го попитал колко е часът, след което му
поискал мобилния телефон. Свидетелят Д. му дал ползвания от него мобилен
телефон марка „Сони Ериксон К-
На
25.03.2008г. Минка Тодорова Данаилова срещнала подсъдимия Ч. /когото познава
под прякора „Таралайко”/, който носел два мобилни
телефона, единия от които „Сони Ериксон К-
От
заключението на изготвената по досъдебното производство съдебно- икономическа
експертиза е видно, че стойността на инкриминираната вещ - мобилен телефон марка „Сони
Ериксон К –
Изложената
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на подсъдимия и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които
подкрепят самопризнанието на подсъдимия, които съдът цени при условията на чл.
373, ал.3 от НПК.
ІІ.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимият Н.Е.Ч. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл.206, ал.3 от НК.
Подсъдимият
е установил владение върху вещта предмет на престъплението със съгласието на
собственика й. След като е установил фактическата власт върху процесния телефон, не го е върнал на държателя, въпреки
отправените му покани. Този отказ на подсъдимият е противоправен
и по своята същност представлява обсебване по смисъла на чл. 206, ал.1 от НК
Подсъдимият
при условията на опасен рецидив е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението обсебване.
От
свидетелството за съдимост на подсъдимия Н.Е.Ч. се установява, че преди осъществяване
на настоящото деяние, същият е осъждан, както следва:
Със
споразумение, одобрено по НОХД№ 1104/2005г. по описа на РС-Ст.Загора, влязло в
сила на 20.07.2005г. за престъпление по
чл.195 ал.1 т.7, вр. с чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.55 ал.1 т.1 и чл.54 от НК извършено на 27.03.2005г., му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 11месеца при общ режим;
Със
споразумение, одобрено по НОХД№1222/2005г. по описа на РС - Стара Загора, влязло в
сила на 24.11.2005г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.7, вр.
с чл.194 ал.1 от НК, вр. с чл.20 ал.2, вр. с чл.28, вр. с чл.54 от НК,
му е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година при общ
режим.
С
определение по ЧНД№1938/2005г. по описа на РС - Стара
Загора, влязло в сила на 02.03.02006г. на осн. чл.23
от НК са групирани наказанията по НОХД№ 1104/2005г., НОХД№1222/2005г и НОХД
№1147/2005г. и му е определено едно общо най –тежко наказание, а именно:
„Лишаване от свобода” за срок от една година.
С
присъда по НОХД№415/2006г. по описа на РС - Стара
Загора, влязла в сила на 19.05.2006г. за престъпление по чл.195 ал.1 т.3 и т.7, вр. с чл.194
ал.1 от НК, вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК, му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10месеца при общ режим. На осн. чл.25 ал.1 вр. с чл.23 ал.1
от НК е кумулирано така определеното наказание с
наказанията по НОХД№ 1104/2005г., НОХД№1222/2005г
и НОХД №1147/2005г. и му е наложено едно общо
най-тежко наказание- „Лишаване от свобода” за срок от една година. На осн. чл.25 ал.2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанията по посочените по-горе дела,
включително на осн. чл.59 ал.1 от НК е приспаднато
времето, през което спрямо Ч. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража”.
Видно
от приложената и приета като доказателство по делото справка от Министерство на
правосъдието – Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията”, подсъдимият Ч. е
изтърпял определеното общо наказание по НОХД№1104/2005г.,
НОХД №1222/2005г и НОХД
№1147/2005г. всички по описа на РС -
Стара Загора в периода от 14.07.2005г. до
04.05.2006г.
На
03.06.2008г. е постъпил в затвора в гр.Пазарджик и от тази дата е започнал да
търпи определеното му наказание в размер на 1 година „Лишаване от свобода” по НОХД 580/2008г.
на РС-Стара Загора.
Следователно
към момента на деянието, подсъдимият е бил осъждан за умишлено престъпление от
общ характер на лишаване от свобода. Процесното
деяние е извършено преди да са изтекли пет години след изтърпяване на
предходните наказания, поради което съдът приема, че настоящото обсебване е
извършено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б. “а” от НК. Това налага квалифицирането на деянието по чл. 206, ал.3 НК.
От
установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка и от обективираните действия на подсъдимият Н.Е.Ч. се налага
извода, че от субективна страна, престъплението е извършено виновно при пряк
умисъл.
Подсъдимият
е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено
опасните последици и е искал настъпването им.
ІІІ.
ОТНОСНО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с двата основни
принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни система-принципа на законоустановеност и принципа на индивидуализация на
наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в чл.36 НК.
Съгласно
първият принцип в специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от
свобода от три до десет години.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът обсъди обществената опасност на деянието,
личността на подсъдимият, мотивите им за извършване на престъплението, както и
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54
от НК.
Съдът
определи на подсъдимия вид и размер на наказанието, при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 от НК, към която препраща разпоредбата на чл. 373, ал.2 от НПК, като
се съобрази с тежестта на деянието, имотното състояние на подсъдимия и другите
отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства – тежкото имотно състояние на подсъдимият, направените
самопризнания и изразеното съжаление за извършеното.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете останалите осъждания на
подсъдимия, надхвърлящи изискванията на чл. 29 от НК.
Водим
от изложеното съдът приема, че на подсъдимият Караиванов следва да се наложи
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК и с оглед постигане целите на
чл. 36 НК – две години “лишаване от свобода” при първоначален строг режим на
изтърпяване, съгласно чл.47 от ЗИН.
От
представеното и прието като доказателство по делото свидетелство за съдимост е
видно, че след извършване на настоящото деяние, подсъдимият е осъден с присъда
по н.о.х.д. № 580/2008г. по описа на РС – Стара Загора, в сила от 09.05.2008г.
на "Лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца, при
първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 от НК, извършено
на 06.01.2008г.
Съдът
намира, че са налице условията на чл.25, ал.1, вр. с
чл.23, ал.1 от НК на осъдения да бъде определено едно общо наказание за
деянието, предмет на настоящото дело и деянието, санкционирано по НОХД №580/2008г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, тъй като те са извършени преди да е
съществувала влязла в сила присъда за някое от тях.
Ето
защо съдът групира двете наказания и определи едно общо, най-тежко наказание, а
именно: „лишаване от свобода” за срок от две години, което да се изтърпи при
първоначален “строг” режим на изтърпяване, съгласно разпоредбата на чл.47 от
ЗИН.
Съдът намира, че наложеното общо,
най – тежко наказание е достатъчно за постигане целите на наказанието, като за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимият не е необходимо да увеличава
определеното общо, най – тежко наказание, поради не приложи нормата на чл.24 от НК.
На основание чл.25, ал.2 от НК, съдът приспадна изтърпяната от Н.Е.Ч.
част наказанието, определено по н.о.х.д. № 580/2008г. по описа на РС – Стара
Загора.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК,
съдът присъди в тежест на подсъдимия направените по делото разноски възлизащи
на 62 лева.
ІV. ПРИЧИНИ И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА
ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО:
Причините
и условията за извършване на конкретното престъпление са ниското правно
съзнание на подсъдимият и стремеж за облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: