№ 41
гр. София , 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Калин Калпакчиев
Членове:Весислава Иванова
Величка Цанова
в присъствието на прокурора Емилия Михайлова Русинова (АП-София)
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20201000601390 по описа за 2020 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Наказателно отделение, II състав в
открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
2. ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
при участието на секретаря НЕВЕНА БОГОМИЛОВА и прокурора ЕМИЛИЯ
РУСИНОВА, след като разгледа докладваното от съдия Иванова н.д. № 1390/20 г., въз
основа на закона и доказателствата по делото намери за установено следното:
Производството е по реда на глава ХХХІІІ НПК.
Образувано е по искане на нарочно упълномощения за това защитник на
осъдения Д. В. Д., с което се претендира за възобновяване на наказателното дело с аргумент,
че решението на Окръжен съд – Кюстендил (КОС), постановено по в.н.о.х.д. № 19/2020 г.,
следва да бъде отменено заради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение
на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
1
С въззивното решение е изменена осъдителната присъда на Районен съд -
Кюстендил по н.о.х.д. № 1913/18 г., с която осъденият е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което е санкциониран, при условията
на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, с наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца и с глоба от
500 лева, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение наложеното
наказание по предходно осъждане, възлизащо на една година и три месеца лишаване от
свобода. По протест на прокурора и по въззивна жалба е било образувано въззивно
производство за проверка на присъдата и с въззивно решение № 260011 от 15.9.2020 г. КОС
е изменил съдебния акт като е отменил наложената глоба и е определил първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
В искането, изготвено от адвокат Д. М., се твърди, че съдът нарушил
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НК, тъй като не анализирал защитните
доказателства и доводи, а ги отхвърлил декларативно, изразявайки абстрактно своето
несъгласие с тях.
Наведеният довод за нарушение на материалния закон е аргументиран с
твърдение за несъставомерност на деянието от субективна страна, което пък е обосновано с
убеждението, че съдилищата неправилно са приели за доказано наличието на знание у
осъдения за всички фактически обстоятелства, включени в състава на престъплението.
Претенцията за явна несправедливост на наложеното наказание, въпреки
приложението на чл. 55 НК, е мотивирана с виждането, че определената санкция е
прекомерна и би следвало да се наложи общия минимум от три месеца лишаване от свобода
при отчитане на данните за ниската степен на обществена опасност на престъплението и на
личността на дееца.
Отправено е искане за отмяна на въззивния съдебен акт и постановяване на нов с
оправдателен характер, а алтернативно – за намаляване размера на наказанието или връщане
на делото за ново разглеждане.
В проведеното пред САС съдебно заседание осъденият се представлява от
адвокат Т. Р., надлежно упълномощен от адвокат Д. М.. В хода на съдебните прения
упълномощеният защитник поддържа искането за възобновяване по аргументите, изложени
в него, които по същество преповтаря. Допълва, че дори да се приеме съставомерност на
деянието, то би следвало да се обсъди приложението на чл. 9, ал. 2 НК.
Осъденият се присъединява към казаното от защитника си. Твърди, че не знаел,
че за „скутерчето“ се изисквала „книжка“, както и че не би се качил, ако знаел, че е нужен
документ за управлението му.
Прокурорът от САП изразява становище за неоснователност на искането и
пледира да бъде оставено без уважение. Счита, че при разглеждане на делото не са било
допуснати нарушения.
В предоставената му последна дума осъденият заявява, че искрено съжалява за
случилото се, че му е много трудно, защото очаква дете и декларира, че няма да повтори
грешката си.
След като прецени изложените в искането доводи и съобрази наведените за
възобновяване основания и становищата на страните, Софийският апелативен съд (САС)
2
намери за установено следното:
С присъда № 50 от 24.10.2019 г. на Районен съд - Кюстендил по н.о.х.д. №
1913/18 г., Д. В. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2
НК, за което е санкциониран, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, с наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца и с глоба от 500 лева, като на основание чл. 68, ал. 1 НК е
било приведено в изпълнение наложеното наказание по предходно осъждане, възлизащо на
една година и три месеца лишаване от свобода.
По протест на прокурора и по въззивна жалба е било образувано въззивно
производство за проверка на присъдата и с въззивно решение № 260011 от 15.9.2020 г. КОС
е изменил съдебния акт като е отменил наложената глоба и е определил първоначален общ
режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Присъдата е потвърдена в останалата й част.
С протеста се е искало увеличаване на наказанията и определянето на строг
режим. С въззивната жалба са били релевирани всички основания за неправилност на
присъдата – допускане на съществени процесуални нарушения (намерили израз в твърдения
за игнориране на част от доказателствения материал и за приемане на фактическата
обстановка в разрез със събраните доказателства); нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на наложеното наказание.
С определението по чл. 327 НПК (от 23.1.2020 г.) КОС е приел, че не се налага
преразпит на подсъдимия и на свидетелите.
В проведеното на 5.8.2020 г. съдебно заседание окръжният съд дал ход на делото,
докладвал го, приел като писмени доказателства преписи от бюлетините за съдимост на Д. и
след приключването на съдебните прения обявил, че ще се произнесе с решение. С
решението от 15.9.2020 г. КОС изменил присъдата в частта за наказанието, както е посочено
по-горе, а в останалата я потвърдил. Видно от съдебния акт на въззивния съд, прието е, че
районният съд е изяснил подробно фактическата обстановка, като събрал доказателства в
необходимия обем и в съответствие с процесуалния ред. Контролиращата инстанция на свой
ред е анализирала доказателствата в отговор на наведените във въззивната жалба
оплаквания, посочвайки с кои доказателствени съждения на първата инстанция се
солидаризира и защо. При извършване на дължимата служебна проверка КОС не съзрял
неотстраними от него съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на съдебния
акт и връщане на делото за ново разглеждане, нито пък отстраними от въззивната
инстанция.
Искането за възобновяване е допустимо – депозирано е от
процесуалнолегитимирана страна, в рамките на предвидения 6 – месечен срок от влизане в
сила на въззивното решение и срещу акт, непроверен по касационен ред.
Разгледано по същество е основателно, макар и не по всички изтъкнати в него
съображения.
Предмет на проверката за възобновяване е въззивният съдебен акт. Обсъждането
на първоинстанционния поначало е през призмата на решението, с което е извършена
въззивната проверка.
В съответствие с ревизионното начало въззивната инстанция проверява изцяло
правилността на присъдата, независимо от посочените от страните основания, а дори и в
3
необжалваните части. В случая във въззивната жалба е бил наведен общ довод за това, че
първостепенният съд е приел за установена фактологията в разрез със събраните
доказателства. Окръжният съд го е обсъдил и е мотивирал становището си да го отхвърли.
Пропуснал е обаче допуснатото от първостепенния съд съществено процесуално нарушение,
свързано със събирането на доказателствата. За да приеме за установен факта на
управлението на моторното превозно средство, районният съд се е основал на показанията
на свидетелите К. и Г., които, извън обясненията на Д., са и единствените доказателствени
източници за соченото обстоятелство. Свидетелите К. и Г. обаче не са били разпитани в хода
на съдебното следствие пред районния съд. А показанията им от досъдебното производство
не са били приобщени чрез прочитането им, по която и да е от предвидените в НПК
процедури.
Видно от протокола от 11.3.2019 г., в проведеното разпоредително заседание
прокурорът е изразил становище, че следва да се насрочи разглеждане на делото в открито
съдебно заседание с призоваването на свидетелите от списъка, приложен към обвинителния
акт. Защитникът на осъдения Д. - адвокат А. П. – П., направила изявление, че защитата не
държи на разпит на свидетелите, а единствено на вещото лице, като е съгласна показанията
на свидетелите да се прочетат в производство по общия ред. Съдът не е приканил защитника
да уточни позицията си и по-конкретно да заяви дали желае провеждане на процедура по чл.
371, т. 1 НПК, а и не е постановил определение, от което да е изводимо, че делото е
насрочено за разглеждане по реда на диференцираната процедура. Същевременно, в разрез с
изискванията на чл. 252, ал. 3 НПК, съдът указал призоваването само на вещото лице,
въпреки че производството е протекло по общия ред.
Коментираният пропуск не е бил отстранен и по-късно, защото свидетелите не са
били призовани за разпит. Техните показания от досъдебното производство не са били и
приобщени чрез прочитането им. Впрочем, при положение че свидетелите изобщо не са
били призовани, не е имало и възможност за това, тъй като не е налице нито една от
хипотезите, визирани в разпоредбата на чл. 281, ал. 1 НПК.
Същевременно районният съд се е основал на показанията (очевидно от
досъдебното производство) на свидетелите К. и Г.. Това е недопустимо, защото изобщо не
ги е събрал.
Окръжният съд не е констатирал това съществено нарушение на процесуалните
правила и на свой ред е пропуснал да го отстрани като призове и разпита двамата свидетели,
а вместо това се е позовал на показанията им. Тъй като нарушението е свързано със
събирането на доказателства, то е отстранимо от втората инстанция, действаща като „втора
първа“ и такава по фактите. Вярно е, че подсъдимият не е отрекъл факта на управлението,
но присъдата не може да се основава само на самопризнанието му (чл. 116, ал. 1 НПК).
Констатираният порок на съдебния акт е от категорията на съществените
процесуални нарушения, ограничаващи правата на подсъдимия, и представлява
самостоятелно основание за отмяна на решението и връщането на делото за ново
разглеждане, което определя като безпредметно обсъждането на останалите оплаквания,
наведени в искането за възобновяване.
Възобновяването на делото и възстановяването на висящността на процеса по
необходимост водят до преустановяване на изпълнението на наказанието лишаване от
свобода, което е започнало. Настоящето решение следва да се съобщи на началника на
Затвор – гр. Бобов дол и подсъдимият да се освободи незабавно, ако не се задържа на друго
основание, различно от това по делото.
С оглед изложеното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, Софийски апелативен съд
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по реда на възобновяването решение № 260011 от 15.9.2020 г.,
постановено по в.н.о.х.д. № 19/2020 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил и възобновява
производството по въззивното дело.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Кюстендил за разглеждането му от друг
съдебен състав от стадия на съдебното заседание.
За настоящето решение да се уведоми началника на Затвора – Бобов дол.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на осъдения Д. и на защитниците му адвокат Д. М. и адвокат
Т. Р. от САК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5