Р
Е Ш Е Н И Е
№
117/20.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесети януари, две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и
с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша
докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
по адм. дело № 1332 по описа на съда за 2019 г. |
||
Производството
по делото е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 73, ал. 4
от ЗУСЕСИФ и е образувано по жалба на А.А.К. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. П., против Решение № 13/112/08252/3/01/04/01 за налагане на финансова
корекция, издадено от директора на ОД на ДФЗ – Пловдив, с изх. №
01-163-6500/502 от 10.09.2018 г.
С
решение № 211/11.04.2019 г. съдът е отхвърлил жалбата против оспорения
административен акт. С решение № 15845/21.11.2019 г., постановено по адм. дело
№ 7134/2019 г. по описа на ВАС – Четвърто отделение е отменено решение №
211/11.04.2019 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
Административен съд гр. Пазарджик.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен, издаден в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че е налице
нарушение на процедурата при извършване на проверката за наличие на условията
за изпълнение на договора между А.К. и ДФЗ. Не е установено на място чрез
проверка в периода – месеците юли и август, когато времето е благоприятно за
отглеждане на гъби „кладница“, а проверките са извършвани по време, когато
климатът е неблагоприятен, с ниски температури и невъзможност за отглеждане на
гъби. Оспорващият К. не е бил осведомяван своевременно за извършваните проверки
и последващите административни процедури, предшестващи издаването на
обжалваното решение. На жалбоподателя не са били връчвани екземпляри от
контролните листове, издавани в хода на проверката и не му е била предоставена
възможност за удостоверяване на закупуването на мицел за гъбите, реализацията
им, както и за направените инвестиции. Моли се да бъде отменено процесното
решение като незаконосъобразно. Претендират се направените в производството
съдебно-деловодни разноски.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. ***,
която по изложени в писмени бележки съображения моли съда да отмени изцяло
оспореното решение за налагане на финансова корекция. Претендира направените по
делото разноски, съгласно представен списък на разноските.
Ответникът – директорът на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" –
Пловдив, редовно призован, не се представлява. По делото е постъпила молба с
вх. 416/20.01.2020 г. от юрисконсулт Недялкова, която моли да бъде оставена без
уважение подадената жалба. Претендира направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема
за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
А.А.К. е кандидатствал и съответно е одобрен за бенефициент по мярка 112
„Създаване на стопанства на млади фермери“ по ПРСР 2007-2013 г. На 30.10.2012
г. между ДФ „Земеделие“, представляван от своя изпълнителен директор и А.А.К.,
е сключен Договор № 13/112/08252 за отпускане на финансова помощ в размер на 48
892 лева, за изпълнение на инвестиция, заложена в бизнес план по Проект №
13/112/08252. Според договора, ползвателят се задължава да извърши инвестицията
в срок до 3 години от датата на подписване на договора. В договора са разписани
правата и задълженията на страните. В т.
4.8. е разписано, че Фондът може да изисква връщането на вече платените суми,
заедно с лихвата върху тях, когато бъде установено, че не се поддържа
икономическият размер на стопанството, за което е получено второ плащане по
договора. Това е и посоченото в решението правно основание.
Извършена
е промяна в договора. Сключен е анекс I
от 18.11.2015 г., като текстът на чл. 3.1. Раздел ІІІ от Договора се
изменя, като ползвателят се задължава да извърши всички инвестиции, основни
дейности и цели, предвидени в бизнес плана и описани в Приложение № 1, за срок
– вместо за три – за четири години от датата на подписване на първоначалния
договор. Изрично е записано, че останалите текстове на договора не се променят.
С
приетата по делото Заповед № 03-130-РД/210 от 29.10.2012 г., директорът на ОД
на ДФЗ гр. Пловдив е одобрил заявлението на А.А.К., като е посочил размер на
финансовата помощ 48 892 лева и съответно размер на първо и второ плащане от 24
446 лева за всяко едно. Началният размер на земеделското стопанство, който е
одобрен от Разплащателната агенция е 4,38 икономически единици. На 30.10.2012
г. жалбоподателят е получил уведомително писмо за одобрение, с което е известен
за издаването на заповедта за одобрение. По делото е прието и писмо за
оторизация на плащането РОТ: № 13/112/08252 от 07.11.2012 г., като са посочени
източниците на финансиране 80 % от ЕЗФРСР и 20 % национално съфинансиране и
съответно общ размер на оторизирана сума 24 446 лева.
Договорът
за отпускане на финансова помощ по мярката е
сключен на 30.10.2012 г., като към него са подписани Приложение № 1 и
Приложение № 2, в които е записано, че като инвестиция се предвижда закупуване
на един брой микробус и в таблицата за основните дейности е включено
увеличаване на икономическия размер на земеделското стопанство минимум с 4,5
ИЕ. Като инвестиция е предвидено също и изграждане на навес един брой, както и
подобряване на сградния фонд, чрез закупуване на сгради, извършване на
строителство, реконструкция и/или ремонт на сгради, пряко свързани с дейността
на стопанството.
По
делото е приет Контролен лист за посещение на място на 23.05.2017 г. В
контролния лист е посочено, че инвестицията/дейността е извършена, че местоположението
на инвестицията съответства на одобрения обект, както и че не е установена
функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия,
необходими за получаването на помощта. В контролния лист е посочено, че в
момента на посещението няма налични гъби „кладница“, но са установени остатъци
от торби в гъбарника. Посочено е също, че инвестицията – изграждане на навес,
визуално не съответства с представения приемо-предавателен протокол. При
подписване на контролния лист, оспорващият декларирал, че до 30.07.2017 г.
гъбарникът ще бъде зареден с торби за отглеждане на гъби и ще уведоми ДФЗ
писмено след зареждането му. Административният орган е констатирал в мотивите
на решението, че такова уведомление не е постъпило в ДФЗ, а и по делото не са
събрани доказателства в тази насока.
От
страна на ДФЗ е извършена проверка на място в периода 17.10.2017 г. –
23.10.2017 г. Констатациите от проверката са следните. Установено е, че
гъбарникът е паянтова дървена постройка и няма наличие на гъба „кладница“,
отглеждана в чували. Има остатъци от стари чували със слама и мицел. В някои от
чувалите има остатъци от гъби. В постройката има разположени седем реда дървени
стелажи с по два реда на височина на всеки ред. Квадратурата на поставените
стелажи е както следва: 16 метра дължина с 0,60 метра ширина. Общата площ на
стелажите е 134,4 кв. м. Не може да бъде установена площта на отглежданата гъба
„кладница“, защото такава няма налична. Жалбоподателят е подписал контролния
лист от проверката, като в графа „забележки“ е посочил, че в деня на проверката
не са били налични растящи гъби, поради причина, че октомври месец не могат да
се отглеждат гъби, поради студеното време. Гъби е имало лятото, когато е
благоприятно за отглеждане. Това са месеците юли и август. Запознат е с
резултатите от проверката.
На
25.10.2017 г. е изпратено уведомително писмо до жалбоподателя, с което същият е
уведомен, че при проверката на място са констатирани несъответствия, които са
детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за проверка). Дадена е
възможност на жалбоподателя, в 14-дневен срок от датата на получаване на
уведомителното писмо, да направи своите забележки и възражения в писмен вид. С
писмо (л. 413) административният орган е уведомил жалбоподателя, че открива
производство по налагане на финансови корекции, във връзка с констатациите,
направени по договора от 30.10.2012 г. и анекса към същия от 18.11.2015 г. В
писмото е посочено, че жалбоподателят дължи, вследствие на установените
несъответствия, връщане на сума в размер на 48 892 лева, представляваща първо
плащане по договора, получено на 08.02.2013 г., в размер на 24 446 лева и второ
плащане, получено на 28.12.2017 г., в същия размер. В писмото е посочено, че
жалбоподателят има право, в случай че не е съгласен с направените констатации,
да представи в 14-дневен срок от получаването му, своите писмени възражения,
относно основателността и размера. На 27.02.2018 г. жалбоподателят е получил
писмото. На 09.03.2018 г. в ДФЗ е постъпило възражение от А.А.К.. На 10.09.2018
г. е издадено решението, предмет на настоящото производство.
По
делото е допуснато изслушването на съдебноикономическа експертиза. Вещото лице
е дало заключение, че икономическият размер на стопанството към 02.12.2016 г.,
преди датата на полученото второ плащане, е изчислен на база използвана площ и
е 12,19 ИЕ. Икономическият размер на стопанството, изчислен на база
констатациите от извършената проверка от страна на ДФЗ е 0 ИЕ. След извършване
на второто плащане по договора в счетоводните регистри на К. са отразени
разходи за материали в размер на 1800 лева. В регистъра на Материалната книга
са отразени закупени материали за навес към гъбарник за 4050 лева. На
24.02.2019 г. вещото лице твърди, че покривът на гъбарника е бил покрит със
значителна снежна покривка. От тежестта на снега, част от конструкцията на
съществуващите навеси е разрушена и към този момент гъбарникът е неизползваем.
Въз
основа на тази фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от лице имащо
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Предмет
на оспорване е решение за налагане на финансова корекция, издадено при условията
и по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), обн. ДВ, бр. 101/22.12.2015 г., в сила от
25.12.2015 г., с който се определя националната институционална рамка за
управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЕСИФ). Оспореният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 73, ал. 1
от ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано
решение на управляващия орган, одобрил проекта. По силата на § 4, ал. 1 от ДР
на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за
управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от
Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“
– Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на
земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Съгласно чл.
20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане административни договори по Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на Фонда, съобразно териториалната им
компетентност. Представена е Заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. (л. 21), с
която се делегират на директорите на областните дирекции на ДФЗ правомощия,
сред които и такива да издават решение за налагане на финансови корекции по чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. В случая изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ се
явява ръководител на управляващия орган, одобрил проекта, както и ръководител
на Разплащателната агенция по чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП, поради което и на основание
чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, с оглед делегацията на правомощия, обжалваното решение
за налагане финансова корекция е издадено от компетентен орган, съобразно
предоставените му правомощия.
Производството
по налагане на финансова корекция е започнало след влизането в сила на ЗУСЕСИФ,
поради което за него са приложими процесуалните правила на този закон. Съгласно
чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, преди издаването на решението по ал. 1, управляващият
орган трябва да осигури възможност бенефициентът да представи в разумен срок,
който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по
основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи
доказателства. Съответно в ал. 3 е предвидено, че решението по ал. 1 се издава
в едномесечен срок от представянето на възраженията по ал. 2, като в неговите
мотиви се обсъждат представените от бенефициента доказателства и направените от
него възражения. От доказателствата по делото е видно, че е спазено изискването
за уведомяване и представяне на възможност за възражения, като преди издаването
на решението за определяне на финансова корекция, ползвателят е уведомен
изрично с мотивирано писмо относно констатираните нарушения, правната им
квалификация и размера на финансовата корекция, като му е дадена възможност да
възрази и да посочи доказателства.
Оспорващият
К. е представил своите възражения, като неприемането им от органа е обусловило
постановяването на оспореното решение.
Възражението,
че решението по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е издадено в посочения в ал. 3
едномесечен срок, е неоснователно. Произнасянето на органа след срока по чл.
73, ал. 3 от ЗУСЕСИФ, макар и формално нарушение на
административнопроизводствените правила, не е съществено, защото срокът не е
преклузивен, а инструктивен и не може да предпостави отмяната на оспорения
административен акт.
С
оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че решението е
постановено при неправилно приложение на материалния закон.
Административният
орган, след извършените проверки, е приел, че кандидатът не достига и не
поддържа икономически размер, за който е получил второ плащане – 12,19 ИЕ. След
извършено второ плащане, при направено посещение на място, е установено, че в
стопанството на бенефициента не са открити гъби „кладница“ в процес на
плододаване. Към момента на проверката е изчислена обща площ на стелажите 134,4
кв. м., като към момента на проверката няма установена площ от гъби „кладница“.
На основание констатациите от извършената проверка от 17 до 23.10.2017 г. е
изчислено, че икономическият размер на земеделското стопанство е 0 ИЕ.
Становището на административния орган е, че К., като страна по договора, не
поддържа икономическия размер, формиран чрез отглеждане на култивирани гъби
„кладница“, за които е получил второ плащане по договора на 18.11.2015 г.,
който е в размер на 12,19 ИЕ. Съгласно договора, сключен на 30.10.2012 г.,
Фондът следва да изиска връщането на вече платените суми по първото и второто
плащане на договора, заедно със законната лихва, в случай че бъде установено,
че кандидатът не поддържа икономическия размер на стопанството, за което е
получил второто плащане по договора. Аналогична е разпоредбата на чл. 8а, ал.
1, т. 2 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., която гласи, че ползвателят на помощта
възстановява цялата сума на получените плащания, заедно със законната лихва към
тях, когато бъде установено, че не поддържа икономическия размер на
стопанството, за което е получил плащането по чл. 6, т. 2 от Наредбата.
Съдът
намира обаче, че в конкретния случай, съгласно заключението на вещото лице, ИР
на стопанството към годината, избрана за изпълнение на бизнес-плана, е 12.19 ИЕ
и отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1, т. 8 от Наредбата. Отделно от
горното, административният орган неправилно е приел, че икономическият размер
на земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4.5 ИЕ към периода на
проверката за изпълнението на бизнес-плана – чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредбата –
задължение по т. 4.4, б. "б" от договора. Заключението на експерта по
този въпрос е, че е налице увеличение на ИР на стопанството с най-малко 12.19
ИЕ към периода на проверка за изпълнение на бизнес-плана.
От
събраните по делото доказателства се установява, че изводите на органа не
съответстват на действителната фактическа обстановка, поради което съдът намира
за основателни направените възражения на оспорващия за неправилно наложената му
финансова корекция. Видно от заключението на вещото лице, извършило
съдебно-икономическата експертиза, което заключение съдът изцяло кредитира като
обективно, компетентно и пълно, административният орган неправилно е приел, че
оспорващият не поддържа минимално изискуемия размер на стопанството съгласно
установеното нормативно и договорно задължение, както и че не е налице
увеличение на икономическия размер на стопанството най-малко с 4.5 ИЕ към
периода на проверката за изпълнение на бизнес-плана.
Съгласно
§ 1, т. 3 от ДР на Наредбата, "икономически размер на стопанство" е
размерът на земеделското стопанство, изразен в икономически единици, а съгласно
§ 2 от ДР на Наредбата, Икономическият размер на стопанството се изчислява по
таблица съгласно Приложение № 5. В това приложение за код 3094 "Гъби"
е посочена мерна единица "кв.м.", т.е. определящо за икономическия
размер на стопанството при култивирането на гъби е площта, измерена в кв.м.,
върху която са разположени мицелираните трупчета, а не наличието на прорасли
гъби, които се явяват стопанска продукция и се измерват в кг.
Безспорно
е установено от извършената проверка на място, че в стопанството на
жалбоподателя е налична постройка, в която има разположени седем реда дървени
стелажи с по два реда на височина на всеки ред. Квадратурата на поставените
стелажи е както следва: 16 метра дължина с 0,60 метра ширина. Общата площ на
стелажите е 134,4 кв. м. Тоест по установената квадратура и предвид
разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на Наредбата следва да бъде направен извод за
„икономическия размер на стопанството“, а не както е сторил административният
орган – по наличието на прорасли гъби. С оглед на това съдът намира, че в
случая наличието на растящи гъби не е определящо, поради което и констатациите
в тази насока са ирелевантни.
Що
се отнася до извода на административния орган, че икономическият размер на
земеделското стопанство не се е увеличил най-малко с 4.5 ИЕ към периода на
проверката за изпълнението на бизнес-плана, то същият се опровергава
категорично от заключението на вещото лице, според което е налице увеличение на
ИР на стопанството е 12.19 ИЕ на база използвана площ към периода на проверка
за изпълнение на бизнес-плана. Експертът е посочил, че след полученото второ
плащане жалбоподателят е закупил материали за 4 050 лева, които са вложени
в направата на три броя навеси, замяна на част от подпорните греди и гредите на
покрива на гъбарника. Посочено е, че в счетоводните регистри на жалбоподателя
са отразени разходи за материали в размер на 1 800 лева, както и в
регистър „Материална книга“ са отразени закупени материали за навес към
гъбарник в размер на 4 050 лева. Тоест констатацията на административния
орган, че е налице нарушение и на т. 4.4, буква "а" от Договора, че
А.К. не е изпълнил всички инвестиции, основните дейности и цели, предвидени за
изпълнение в бизнес-плана в срока по т. 3.1, или ги е изпълнил неточно, също не
отговаря на действителното фактическо положение. В тази насока е и практиката
на ВАС (Решение № 13580 от 14.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12027/2018 г., IV
о., докладчик съдията К. Х.).
Изложеното
води до извода, че оспореното решение е издадено в противоречие с
материално-правните разпоредби. Според съда са налице и съществени нарушения на
процесуалните правила, доколкото съгласно чл. 35 от АПК, индивидуалният
административен акт се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по
случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите
граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени /което
безспорно е налице в конкретната хипотеза/. В случая административният орган не
е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които
са от значение за правилното решаване на въпроса, както и не е събрал, проверил
и преценил доказателствата в съвкупност.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно, поради което ще следва да бъде отменено. С оглед спецификата
на правоотношенията, преписката следва да бъде върната на органа за ново
произнасяне по заявлението на жалбоподателя, при спазване на указанията по
тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на делото и предвид направеното искане
от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответникът ще следва да
бъде осъден да му заплати сторените по делото разноски в размер на
6 977,84 лева, от които 488,92 лева държавна такса пред
първоинстанционното производство, 488,92 лева държавна такса пред касационната
инстанция, както и по 2 000 лева – адвокатско възнаграждение пред всяка
една от инстанциите или общо 6 000 лева за адвокатски хонорар.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 172, пр. 2 от АПК,
Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 13/112/08252/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, издадено
от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив, с
изх. № 01-163-6500/502 от 10.09.2018 г.
ВРЪЩА преписката на Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Пловдив за ново произнасяне, в
едномесечен срок от влизане на това решение в сила, с указания по тълкуването и
прилагането на закона съобразно изложеното в мотивите по-горе.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр.
Пловдив да заплати на А.А.К. с ЕГН ********** ***, направените по делото разноски в
размер на 6 977,84 /шест хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и осемдесет
и четири стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в 14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:
/п/
Решение
№ 12378 от 07.10.2020г. на ВАС - София, Четвърто отделение по АД № 6143/2020г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 117 от 20.02.2020 г., постановено по адм. дело №
1332/2019 г. от Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие” - Пловдив да заплати на
А.А.К. от гр. Сърница, обл. Пазарджик , ул." ***" № **сумата 2000
/две хиляди/ лева разноски.
Решението е окончателно.