Решение по дело №384/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 72

гр. Видин, 12.03.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Дванадесети февруари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

384

по описа за

2019

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл.149 и сл. от АПК във връзка с чл.68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр./.

Настоящото дело е образувано по жалби на процесуалния представител на д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула и на Е.М.Г. *** против Решение № 510 от 14.10.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 341/2018 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, с което е установено че д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула е извършил дискриминация по признаците „увреждане“ и „обществено положение“ срещу Е.М.Г. *** и е установено че д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула не е извършил дискриминация по признак „политическа принадлежност“ срещу Е.М.Г. *** и в тази част жалбата на Е.М.Г. *** е оставена без уважение.

В жалбата на д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула се посочва че атакуваното решение на КЗД е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, като комисията е следвало да прекрати производството на основание чл.52, ал.3, предл.последно във връзка с чл.51, ал.1, т.4 от ЗЗДискр.. Твърди се също така, че решението е постановено и при съществени противоречия с материалния закон, като комисията не е съобразила обстоятелството че ТЕЛК не е могла да издаде предписание коя работа е противопоказна за освидетелстваното лице, тъй като за Е.М.Г., като безработен, е липсвала изначална информация от работодателя. Сочи се също така, че доказателствата за здравословното състояние на Г. касаят статута му към 05.06.2019г., а не към момента на подаване на жалбата 25.06.2018г., както и че доказателства за заболяването му са представени едва с жалбата, поради което не би могла да е налице дискриминация по признак „увреждане“ при липса на данни за такова.

Излагат се и съображения за неправилност на изводите на КЗД че спрямо Г. е извършена дискриминация по признак „обществено положение“, при положение че със самият проект „Работа“, по който е кандидатствал Г., е вменено задължение на работодателя да извърши окончателен подбор между насочените от Дирекция „Бюро по труда“ лица.

Иска се от Съда да отмени атакуваното решение на КЗД, като неправилно и незаконосъобразно и се остави без уважение подадената от Е.М.Г. *** жалба, като неоснователна и недоказана.

В жалбата на Е.М.Г. *** се посочва че КЗД след като е установила дискриминация спрямо него не е наложила предвидените от закона санкции по отношение на виновното лице - д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула и не е отправила към него задължителни предписания и препоръки за прекратяване на деянието, промяна на отношението му към него и за удовлетворяване в бъдеще на потребността и желанието му да бъде включван в програми за заетост на Община Кула.

Иска се от Съда да се наложат предвидените от закона санкции по отношение на виновното лице - д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула, да се отправят препоръки да не се извършва дискриминация спрямо него, независимо по какъв признак, и да се спазват законовите изисквания и удовлетворяване в бъдеще на потребността и желанието му да бъде включван в програми за заетост на Община Кула.

Ответната страна – КЗД чрез процесуалния си представител оспорва жалбите. Излагат се подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение, като КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство и е обсъдила всички представени по преписката доказателства.

Иска се от Съда да отхвърли и двете жалби като неоснователни, като се претендират направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.

Жалбоподателят д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата на Е.М.Г. *** като неоснователна и недоказана, без конкретни изявления за нарушение на атакуваното решение в атакуваната му част.

Жалбоподателят Е.М.Г. ***, чрез назначения му особен представител оспорва жалбата на д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула, като излага съображения за правилност на решението на КЗД, с което е установено че д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула е извършил дискриминация по признаците „увреждане“ и „обществено положение“ срещу Е.М.Г..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Производството пред КЗД е инициирано по жалба на Е.М.Г. *** срещу д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула, конкретизирана с допълнителен отговор и в първото заседание пред КЗД, и в която са изложени твърдения за осъществена дискриминация спрямо него по признаци „обществено положение", „политическа принадлежност" и „увреждане“.

От събраните пред КЗД доказателства се установява че жалбоподателя е безработен, с 50 % инвалидност, съгласно експертно решение на ТЕЛК № 3577 от 12.10.2016г. до 01.10.2018г., без вписани противопоказни условия на труд.

Съгласно Разпореждане от 01.10.2017г. на Националния Осигурителен Институт, Териториално поделение Видин, последния е с определен месечен размер на лична пенсия 170 лв., а съгласно Разпореждане от дата 07.11.2018г. на НОИ от 02.10.2018г до 01.10.2020г., съгласно чл. 98 ал.7 КСО и чл. 30 ал.3 НПОС, му е определена пенсия в минимален размер – 125,58 лв. месечно.

В началото на месец май 2018 г. Г. *** с молба да бъде включен в програмата за временна заетост към община Кула / проект „Работа“ по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“/. След обещание от страна на кмета да бъде назначен, на 16.05.2018г. последния представил и „Насочващо писмо“ на Агенцията по заетостта - Дирекция Бюро по труда /ДБТ/ гр. Кула, съгласно което бил насочен за заемане на работно място в общината и за участие в интервю/подбор за заемане на работно място „Общ работник“.

По делото не се оспорва обстоятелството, че по проект „Работа“ към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Договор № РР-05-07- 641 #5 от 18.06.2018 г. за територията на Община Кула били разкритите 14 места, като са постъпили 42 насочващи писма от дирекция „Бюро по труда“ град Кула.

Установява се, че между желаещите 42 лица е извършен подбор, като съгласно практиката на Община Кула подбора е извършван от съответния кметския наместник на най-нуждаещият се от съответното кметство.

Не се оспорва че такъв подбор е извършен и за с.Тополовец, като по отношение на жалбоподателя Г. са били взети следните критерии, а именно: че последния притежава недвижим имот в село Тополовец, че е освидетелстван с Решение на ТЕЛК, получава пенсия и социални помощи от дирекция „Социално подпомагане“ град Кула, не е семеен.

За мястото е било назначено лицето Тодор Петров Димитров, който няма никакви доходи, не получава пенсия, семеен е и има две деца, за които обстоятелства са представени писмени доказателства.

Видно от представения Трудов договор № 19/20.06.2018г., сключен между кмета на община Кула и лицето Тодор Петров Димитров, работното място „общ работник“ с обект на работа Община Кула, село Тополовец по ОП “РЧР“ Работа Договор № РР-05-7-641/5 от 18.06.2018г., за срок от 20.06.2018г. до 19.06.2019г., било заето от последния.

Видно от обясненията на д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула, работното място е на открито и изисква полагане на труд в топло и студено време, в дъжд и сняг, на слънце, което е прието за неподходящо за жалбоподателя Г., с оглед неговата намалена трудоспособност на 52 %.

Подробно основните задължения на длъжността „общ работник“ са видни от представената длъжностната характеристика съгласно която, като такива са вписани: извършване на товаро- разтоварни дейност, събиране и изнасяне на определени за целта места на отпадъци, извършване на обща работа при изпълнение на ремонтни дейности, почистване на складове и дворни площи, изпълнение на други конкретно поставени задачи, свързани с дейността.

Съгласно Удостоверение с изх.№ 0505-94Е-00- 0280# 1 /24.04.2019г., издадено от Дирекция Социално подпомагане - Кула на жалбоподателя Г., за периода от 01.01.2017г. до 31.03.2019г., са изплатени помощи/добавки общо в размер на 914,25лв, а съгласно Удостоверение с изх. № 0505-94Е- 00-0755 от 12.09.2018г., издадено от Агенция за социално подпомагане, Дирекция социално подпомагане - гр. Кула, последния е получил и целева помощ за отопление в натура за период от 01.01.2018г. до 12.09.2018г. за отоплителен сезон 2018/2019г. на основание чл. 2 от Н-РД-07/5 от 2008г..

При тези данни КЗД, приела че д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула е извършил дискриминация по признаците „увреждане“ и „обществено положение“ срещу Е.М.Г. ***, но не е извършил дискриминация по признак „политическа принадлежност“ срещу Е.М.Г. ***, поради което в тази част жалбата на Е.М.Г. *** е оставена без уважение.

В мотивите са изложени подробни съображения, че поради липсата на ясни критерии, по които работодателят е следвало да определи с кой точно кандидат измежду всички насочени от бюрото по труда, да сключи трудов договор, е налице възможност той по собствено виждане, напълно субективно да определи лицето, което да „вземе“ на работа по програмата.

Прието е, че диференцирането на кандидатите - жалбоподателя Г. и лицето Тодор Петров Димитров, с оглед тяхното семейно положение, имуществено състояние и наличието на недвижима собственост, както и обстоятелството, че жалбоподателят Г. е освидетелстван с Решение на ТЕЛК е дискриминационно - създава се предпоставка за неравно третиране на кандидатите, тъй като тези критерии не могат да определят напълно обективно кой е най-нуждаещият се от всички кандидати по програмата.

Направен е изводът, че за да бъде наето едно лице за извършването на определена работа в рамките на програма за заетост, която е за ограничен срок по договор, не е обективно оправдано да се преценява дали това лице има семейство, имущество или определена нетрудоспособност от съответните органи, а е важно дали то отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за извършване на определената работа, дали по преценка на работодателя то би могло да се справи със съответните задачи и дали отговаря на посочените изисквания в програмата.

Във връзка с установените обстоятелства е прието, че е установен дискриминационен подход по отношение на жалбоподателя, допуснат от Кмета на община Кула по признаците „обществено положение“ и „увреждане“.

При така установената фактическа обстановка Съдът намира от правна страна следното:

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбите, Административният съд намира същите за допустими, като подадени в законовия срок и от лица имащи правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Следва да се посочи, че Решение № 510 от 14.10.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, в частта в която е установено че д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула не е извършил дискриминация по признак „политическа принадлежност“ срещу Е.М.Г. *** не е обжалвано - от жалбоподателя д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула, поради липса на правен интерес и от жалбоподателя Е.М.Г., поради липса на оплаквания в тази насока, поради което Съдът счита че решението в тази част е влязло в законна сила.

От правна страна Съдът приема следното:

Решението е постановено от компетентен орган - Комисия за защита от дискриминация, конституиран съгласно разпореждане № 789/19.07.2018 г. на председателя на КЗД за образуване на преписка и последващо разпределяне, в изпълнение на нормата на чл. 54 ЗЗДискр.

При постановяване на решението е спазена изискуемата форма, съгласно чл. 66 ЗЗДискр, като същото съдържа наименованието на органа, който го е издал, фактическите и правните основания за издаването му, диспозитивна част, пред кой орган и в какъв срок решението може да се обжалва.

Съдът не констатира и съществени нарушения на административнопроизводствените правила по отношение на жалбоподателите.

Производството пред КЗД е образувано въз основа на подадена от Г. жалба, вх. № 44-00-2443/25.06.2018 г.. Жалбата е отговаряла на изискванията на чл. 51 ЗЗДискр., както е приел и решаващия състав, съобразявайки уточненията направени с допълнение към нея и в първото съдебно заседание, не са съществували и пречки по смисъла на чл.52 ЗЗДискр. За изясняване на фактическата обстановка е извършена процедура по проучване по смисъла на чл. 55 от закона. Изискани са становища и обяснения по изложените оплаквания в производството по реда на чл. 55 - чл. 59 ЗЗДискр, дадена е възможност да се представят доказателства.

За да бъде квалифицирано дадено деяние като дискриминационно трябва да има за резултат нарушаване на принципа на равенство и да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД. Това изисква първо, лицето, което твърди, че е жертва на дискриминация, да докаже наличието на дискриминация и второ, лицето, за което се твърди, че дискриминира да не успее да опровергае извода за неравното третиране.

Доказването на дискриминация изисква първо, да се установи факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията, на защитения признак, както и на различието по този признак със сравняваните лица и второ, да се докажат факти, от които може да се направи обосновано предположение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, т. е. за причинната връзка между спорното третиране и защитения признак.

Разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр въвежда забрана за всяка пряка или непряка дискриминация, основана на посочените в закона признаци. Пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Непряка дискриминация е поставяне на лице на основата на признаците по ал. 1 в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдан/а с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими.

За да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо да има лице - база за сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя Г. на основата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика. Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и липсата му е основание да се приеме, че не е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя/ите спрямо друго лице при сравними сходни обстоятелства или чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика.

В случая се установяват посочените по-горе елементи.

Жалбоподателят Г. сочи, че спрямо него е била осъществена дискриминация по признак „обществено положение” и „увреждане” във връзка с кандидатстването му за заемане на длъжност „общ работник“ в с.Тополовец по проект „Работа“ към оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, Договор № РР-05-07- 641 #5 от 18.06.2018 г.

Законодателят не е дал легално определение на защитения признак „обществено положение”. За разлика от други защитени признаци, като пол, раса, религия, увреждане, възраст, които са иманентно присъщи на човека, този признак няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание. Това предполага и налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за конкретната личност белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния (материален и персонален) обхват на закона и забраната за дискриминация.

В случая, предвид критериите на извършения подбор за заемане на работното място „Общ работник“ в с.Тополовец, по посочената програма, като притежаването на недвижим имот, получаването на доходи и семейното положение на кандидатите може да се приеме, че жалбоподателят Г. е бил поставен в по-неблагоприятни условия спрямо лицето Тодор Петров Димитров.

Съдът се солидаризира с изводите на КЗД че липсват ясни критерии, по които работодателят е следвало да определи с кой точно кандидат измежду всички насочени от Бюрото по труда, да сключи трудов договор, както и че диференцирането на кандидатите - жалбоподателя Г. и лицето Тодор Петров Димитров, с оглед тяхното семейно положение, имуществено състояние и наличието на недвижима собственост, създава предпоставка за неравното им третиране.

Безспорно при подбора е следвало да се акцентира дали дадено лице отговаря на изискванията за заемане на длъжността, за извършване на определената работа, дали по преценка на работодателя то е в състояние да се справи със съответните задачи и дали отговаря на посочените изисквания в програмата, като критериите за подбор е следвало да дадат отговор на тези въпроси.

Ето защо и Съдът счита, че използваните от работодателя критерии, посочени по-горе не могат да обосноват извода че лицето Тодор Петров Димитров е имал по-голяма нужда от работа от жалбоподателя Г..

В тази връзка следва да се отбележи, че Тодор Петров Димитров също притежава собствено жилище, второстепенни постройки, земя, видно от „Удостоверение по декларирани данни“ с изх. №**********/12.09.2018г.. издадено от Община Видин, същият има семейство - съпруга и две пълнолетни деца, по отношение на които не са събрани доказателства за доходите им при подбора, а получаването на пенсия и на целева помощ от страна на жалбоподателя Г. не може да се приеме за основание, че същият не е нуждаещ се от работа.

Предвид изложените съображения Съдът счита, че при подбора е осъществена дискриминация спрямо жалбоподателя Г. по признак „обществено положение“.

Налице е дискриминация и по признак „увреждане“.

Не се оспорва обстоятелството че при подбора е взета предвид инвалидизацията на жалбоподателя Г., както и че дейностите по длъжностна характеристика и работното място за длъжността „общ работник“, при което дейността се извършва на открито и изисква полагане на труд в топло и студено време, в слънце, дъжд и сняг, са счетени за неподходящи за Г..

Този извод на работодателя не се подкрепя от представеното ЕР на ТЕЛК, в което не са вписани противопоказния за упражняване на такъв вид труд и за работа на открито, както и от даденото насочващо писмо на Бюрото по труда за участие в интервю/подбор за заемане на работно място „Общ работник“.

При така наведените правни доводи и при проверка на критериите по чл. 146 АПК, настоящият състав обосновава извод, че Решение № 510 от 14.10.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 341/2018 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, в частта с която е установено че д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула е извършил дискриминация по признаците „увреждане“ и „обществено положение“ срещу Е.М.Г. *** се явява правилно и законосъобразно, а жалбата на процесуалния представител на д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула срещу горното решение като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира за частично основателна жалбата на Е.М.Г. ***.

С разпоредбата на чл.65, т.3 и т.4 от ЗЗДискр. са изрично уредени правомощия на КЗД за налагане на предвидените в закона санкции спрямо извършителя на дискриминация и принудителни административни мерки.

Съгласно чл.76 от ЗЗДискр. за предотвратяване или преустановяване на нарушенията по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, както и за предотвратяване или отстраняване на вредните последици от тях, комисията по своя инициатива или по предложение на синдикални организации, на физически или юридически лица може да прилага следните принудителни административни мерки:

1. да дава задължителни предписания на работодателите и длъжностните лица за отстраняване на нарушения на законодателството за предотвратяване на дискриминация;

2. да спира изпълнението на незаконни решения или нареждания на работодатели, които водят или могат да доведат до дискриминация.

Налагането на ПАМ се извършва по преценка на КЗД, т.е. законодателят не го е вменил като задължение, а и самият жалбоподател нито в жалбата, нито в допълнението към нея, нито в проведените заседания е правил такива искания,  поради което Съдът намира жалбата на Г. за неоснователна.

Неоснователна се явява жалбата му и в частта, в която се иска да се отправят препоръки от КЗД към д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула да удовлетворява в бъдеще на потребността и желанието му да бъде включван в програми за заетост на Община Кула, поради липса на такива правомощия от страна на КЗД.

Основателна обаче се явява жалбата на Г. досежно налагането на предвидените от закона санкции по отношение на виновното лице.

В изпълнение разпоредбата на чл.78, ал.1 от ЗЗДискр., който извърши дискриминация по смисъла на този закон, се наказва с глоба от 250 до 2000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

КЗД е установила извършването на дискриминация от страна на д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула, поради което делото ще следва да бъде върнато на КЗД за налагането на такива.

На основание чл.174 АПК Съдът ще следва да определи едномесечен срок за това.

Водим от горното, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на процесуалния представител на д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула срещу Решение № 510 от 14.10.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, по преписка № 341/2018 г. по описа на КЗД - петчленен разширен състав, в частта с която е установено че д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула е извършил дискриминация по признаците „увреждане“ и „обществено положение“ срещу Е.М.Г. ***, като неоснователна.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.М.Г. *** в частта, в която се иска да се отправят препоръки от КЗД към д-р В.Владимиров – Кмет на Община Кула да не се извършва дискриминация спрямо него, независимо по какъв признак, и да се спазват законовите изисквания и да удовлетворява в бъдеще на потребността и желанието му да бъде включван в програми за заетост на Община Кула, като неоснователна.

ВРЪЩА делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация за изпълнение на задълженията и по чл.65, т.3 от Закона за защита от дискриминация  в едномесечен срок от получаването.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :