№ 987
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефан Ис. Шекерджийски
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело
№ 20241100105842 по описа за 2024 година
иск с пр.осн. чл. 124 от ГПК и чл. 79 от ЗС:
Ищецът – К. Г. Р., твърди че от 2003г. живеел в апартамент с идентификатор
68134.206.73.2.17, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София (столица), по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект било от 19.05.2023г., адрес
на имота: гр. София, район „Красно село“, кв. Борово", бул. *******, самостоятелният обект
се намира на етаж 6 в сграда с идентификатор 68134.206.73.2, предназначение: Жилищна
сграда - многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор -
68134.206.73, предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент в жилищна
или вилна сграда, или в сграда със смесено пред назначение, брой нива на обекта: 1,
22
посочена в документа площ: 114,90 м, прилежащи части: мазе № 17 с площ 5,75 м; 4,31 %
ид.ч. от общ.ч. на сгр., ниво 1, съседни самостоятелни обекти: на същия етаж:
68134.206.73.2.18; под обекта: 68134.206.73.2.13; над обекта: 68134.206.73.2.21; и с описание
по документ за собственост: апартамент 17, на 5-ти жилищен етаж, със застроена площ от
2
114,90 м, състоящ се от кухненски бокс, дневна, столова, две стаи и сервизни помещения,
при съсед и: апартамент 18, улица, двор и коридор, отгоре - ап. 21, отдолу - ап. 13, заедно с
2
мазе №17 с площ от 5,75 м, при съседи: мазе 16, мазе 18, коридор и сутеренна стена, заедно
с припадащите се на този апартамент идеални части от общите части н а сградата,
равняващи се на 4,31% , заедно с 4% идеални части от правото на строеж върху мястото, в
жилищната сграда блок № 2, находящ се в гр. София, ул. „Топли дол", върху урегулиран
1
поземлен имот XVI-430 „А", от квартал 288 по плана на гр. София, местността „Бул.
2
България- Мотописта", целият с площ от 1000 м, при съседи: ул. „Топли дол", бул. „
България", част от УПИ - Х431а, 432б и УПИ IV-430.
Жилището било собственост на Г.Д.К., с когото живеела, считано от 2003г. Г-н К.
починал на 14.04.2012г. Ищцата продължила да живее там, заедно с майка си и заплащала
данъците. Към 14.04.2022г. била изтекла придобивна давност.
Ответницата – К. Д. Б., имала претенции като наследник по завещание.
Завещанието не било изписано и подписано от г-н К..
С оглед изложеното, ищецът моли да се признае по отношение на ответника, че е
собственик на имота по давност.
Претендират и разноски.
Ответникът – К. Д. Б., оспорва иска:
- претенцията била недопустима поради липса на процесуална легитимация;
- не бил налице и пълен период за недобросъвестна давност;
- навежда и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено
следното:
от фактическа страна:
Не се спори, че жилището е било закупено от г-н К., починал на 14.04.2012г. (НА от
10.10.2002г. – л. 6; и Обявление на саморъчно завещание л. 11).
Изготвено е саморъчно завещание в полза на ответника относно апартамент с
идентификатор 68134.206.73.2.17, находящ се в гр. София, общ. Столична, обл. София
(столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната
карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект било от 19.05.2023г., адрес
на имота: гр. София, район „Красно село“, кв. Борово", бул. *******. То е оспорено относно
неговото авторство.
Депозирано е заключение на СГЕ, неоснователно оспорено от ответника, и прието от
съда, като компетентно изготвено. От него, както и от разпита на в.л. в о.с.з. от 05.11.2024г.,
се установява, че ръкописният текст и подписът на завещанието не са изпълнени г-н К.. При
изследването са ползвани и документи от гръцкото консулство.
В самата задача на в.л. е посочено да ползва възможни публични източници за
сравнителен материал (Определение от 16.08.2024г. – л. 54). В този смисъл и опр. № 144 от
7.03.2016г. по гр.д. № 5084/2015г., I г.о.: Процесуалният закон не изключва обаче възможността вещото
лице да извърши проверка и проучване и на други материали, които не са представени по делото, щом това е
необходимо за изпълнение на възложената задача и за даване на обективно, обосновано и пълно заключение, за
което носи наказателна отговорност.
2
Считано от смъртта на г-н К. до 24.03.2023г. данъците относно жилището са
заплащане от ищцата (Приходни квитанции - л. 12-23). Те също са оспорени, тъй като
нямали подпис за издател. Всъщност става въпрос за материален носител на електронен
официален документ (чл. 4 от Електронно изявление и електронен документ), а освен това:
- според Определение № 169 от 19.02.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 4520/2013 г., I т. о.,
ТК, докладчик съдията Тотка Калчева: Удостоверяването на заверяване на сметката на получателя е
действие, извършено от банката, и има доказателствено значение за превод /плащане/ на посочената сума от
сметката на платеца по сметката на получателя. В тази част удостоверяването се извършва от банката по силата
на закона, има доказателствено значение за плащането и издаденият документ има характер на официален
документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Всички останали удостоверявания в документи, издадени от банка, имат
доказателствено значение, но следва да се преценяват като официални или частни документи според
съдържащите се в тях изявления. В този смисъл съставът на ВКС отговаря на поставения правен въпрос. В
случая издадетел дори не е банка, а самата община (данъчната администрация).
- заплащане са данъци, като това обстоятелство може да се провери от всеки, който
има интерес да го стори – в случая ответника. Подобно оспорване е хипотеза на нарушаване
на нормата на чл. 3 от ГПК.
Изложеното се отнася и до скицата (л. 8), която също е официален документ. Няма
никакво значение целта на издаването му.
Ищцата е вписана в домовата книга на сградата, считано от 2003г., а майка от
2011г. (л. 67). Тя е представена и в оригинал за констатация (о.с.з. от 05.11.2024г.), като е
последвало поредното оспорване.
Едва през 2024г. ответницата е започнала да заплаща някои консумативи на
жилището (л. 49-51). Същото се отнася и до следващата справка – л. 111-122. Потреблението
е малко, а и периодът е относително дълъг, като с времето сумите леко нарастват (цените на
водата също). Същевременно не се спори, че жилището се обитава от 2015г. (в отговора се
признава, че ищцата живее в жилището поне от 2015г., заедно с майка си - чл. 175 от ГПК).
Същото се отнася и до справката на „Топлофикация София“ ЕАД (л. 125-70). Въобще няма
изложени твърдения как се отоплява жилището.
Ищцата е променила настоящия си адрес през 2024г. (л. 124). Това означава само, че е
приела, че пуличната кореспонденция следва да се изпраща на процесния адрес.
От справката л. 104-107 не може да бъде сторен някакъв правен извод. Преди и след
смъртта на собственика, няма съществена разлика в показателите на уреда.
На 20.09.2024г. в полза на ищцата е издаден НА за придобиване на недвижим имот на
основание давност. Той също е оспорен от ответницата, но от нейна страна не са ангажирани
никакви доказателства за оборване на правния извод на нотариуса.
Смисълът на НА е че обръща доказателствената тежест. До доказване на нещо
различно от страна, която има интерес да го стори, съдът е длъжен да зачете правния извод
на нотариуса, че лицето, сочено в НА за титуляр на правото е точно такова. Така се избягва
дяволско доказване – probatio diabolica. При постоянно оспорване на правата на праводателя
би се стигнало до безкрайно доказване, което би спряло едва при установена давност (а това
3
става все по-сложно колкото повече съответният период е отдалечен назад във времето) –
така и Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012г. на ВКС по тълк.д. № 3/2012г., ОСГК,
докладчик съдията Велислав Павков: С констативния нотариален акт се установява право на собственост
върху недвижим имот. Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на
молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички
относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт.
Събрани са гласни доказателства – разпитани са св.св. Т. и Б.. От тях се установява, че
-св. Т.: познавал г-н К. над 35г. Много пъти били идвали в България, тъй като през
последните 20-5г., освен адвокат бил и отговорник на Федерацията по „Мотокрос“ на
Гърция. Тъй като за състезанията бил необходим и лекар се запознах с починалия, който
лекувал и майката на ответницата. Бил пребивавал и в процесния апартамент (тогава
ответницата не била там).
Свидетелят не знае неговият приятел да е живял на семейни начала с някого, но имал
връзка с ответницата – става въпрос за икономическа връзка. Г-н К. имал намерение да
остави завещание, като г-н Т. го консултирал юридически в тази насока (Аз съм дал съвет
относно завещанието, за другите неща съм му казал да си направи консултация с адвокат
в България, защото знам, че нещата се различават). Свидетелят оставил кашон в
жилището, но след смъртта на приятеля си не успял да го вземе, тъй като никой не му
отворил.
Не знае за други имот на Г-н К..
-св. Б.: познавал г-жа Р. от 1995г. Работели заедно и знае че се била запознала с г-н с
К., с който живеели на съпружески начала. Живееха заедно в апартамента на бул. *******,
само двамата до 2011г. След това дошла майка на ищцата, тъй като приятелят се разболял
и била нужна помощ. След смъртта му, двете жени останали в жилището. Свидетелят бил
ходил на гости там, но не бил виждал там ответницата и не я познавал.
Показаният на първия свидетел са по-скоро предположения и на границата на
лъжествидетелстване. Те са относително нелогични – г-н Т. е адвокат, който е наясно, че
местното законодателство е различно от това в Гърция, но все пак е давал съвети по
отношение на специфичен въпрос (завещание). Бил е близък на починалия, но не знае за
него обстоятелства, които би следвало да се известни на близкия кръг от познатите му, а
именно с имал ни е връзка или не, каква недвижимост е влизала в патримониума му.
Същевременно обаче е познавал ответницата.
Показанията на втория свидетел, в частта в която не предполага, а има собствени
наблюдения, следва да се кредитира изцяло, доколкото съотвества и на събрания по делото
останал доказателствен материал.
от правна страна:
Искът е допустим – ищецът твърди, че е собственик на жилището по давност. В тази
връзка: Процесуалната легитимация се определя от твърденията на ищеца в исковата молба, който заявява, че
именно той е носителят на накърненото от ответника чрез възникналия между тях правен спор материалното
4
право - Решение № 5/06.06.2011 г., по гр.д. № 47/2010 г., на III г.о., постановено по реда на чл.
290 ГПК, за разлика от материалната легитимация, която се определя от доказването на иска и обуславя
неговата основателност и по която съдът се произнася със съдебното решение; също: Решение № 61 от
13.06.2014г. на ВКС по гр.д. № 3306/2013г., IV г.о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева.
Всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това
(чл. 124 от ГПК). Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години (чл. 79 от ЗС).
Ищецът установи, че е ползвал необезпокоявано имота и то с намерение за своене
(animus domini), считано от 2012г. до 21.05.2024г. (тогава е депозиран искът), като
доказването в случая е дублирано – от една страна показанията на втория свидетел, а от
друга – констативния нотариален акт.
След като ищцата е живяла с г-н с К. на семейни начала, а след това (2015г. според
признанието в отговора), доколкото друго не е установено, се предполага че е владяла и в
промеждутъка (който е владял в два момента, е владял и през времето между тях – probatis
extremis praesumitur medium).
Това означава, че активната материална легитимация на г-жа Р. е установена, за
разлика от пасивната такава на ответницата. Завещанието е нищожно (чл. 42, т. Б, във вр. с
чл. 25 от ЗН).
Или, претенцията е основателна.
по разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ответника следва да
се възложи сумата от 9 292,42 лева – сторени от ищеца деловодни разноски.
Възражението за прекомерност е неоснователно. Само данъчната оценка на
жилището е 139 241,80 лева, а от значение е пазарната му стойност (арг. от чл. 7, ал. 6, във
вр. с ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която е практически отменена /с оглед практиката на съда на ЕС/, но може
да се ползва за насока).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (установи съществуването на
едно право) от ГПК, по иска предявен от К. Г. Р., ЕГН **********, гр. София, бул. „*******,
съд.адр.: гр. София, ул. "*******, чрез адв. Е. Й. (ЕПЕП – 40), срещу К. Д. Б., ЕГН
**********, гр. София, ж.к. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, к-ра 28, чрез адв.
В.В.Н. и адвокат А. В. С. - САК, че ищецът е изключителен собственик на:
5
апартамент с идентификатор 68134.206.73.2.17, находящ се в гр. София,
общ. Столична, обл. София (столица), по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-50/20.06.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК,
последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо
самостоятелния обект било от 19.05.2023г., адрес на имота: гр. София, район „Красно село“,
кв. Борово", бул. *******, самостоятелният обект се намира на етаж 6 в сграда с
идентификатор 68134.206.73.2, предназначение: Жилищна сграда - многофамилна, сградата
е разположена в поземлен имот с идентификатор - 68134.206.73, предназначение на
самостоятелния обект - жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
2
смесено пред назначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 114,90 м,
2
прилежащи части: мазе № 17 с площ 5,75 м; 4,31 % ид.ч. от общ.ч. на сгр., ниво 1, съседни
самостоятелни обекти: на същия етаж: 68134.206.73.2.18; под обекта: 68134.206.73.2.13; над
обекта: 68134.206.73.2.21; и с описание по документ за собственост: апартамент 17, на 5-ти
2
жилищен етаж, със застроена площ от 114,90 м, състоящ се от кухненски бокс, дневна,
столова, две стаи и сервизни помещения, при съсед и: апартамент 18, улица, двор и коридор,
2
отгоре - ап. 21, отдолу - ап. 13, заедно с мазе №17 с площ от 5,75 м, при съседи: мазе 16,
мазе 18, коридор и сутеренна стена, заедно с припадащите се на този апартамент идеални
части от общите части н а сградата, равняващи се на 4,31% , заедно с 4% идеални части от
правото на строеж върху мястото, в жилищната сграда блок № 2, находящ се в гр. София, ул.
„Топли дол", върху урегулиран поземлен имот XVI-430 „А", от квартал 288 по плана на гр.
2
София, местността „Бул. България- Мотописта", целият с площ от 1000 м, при съседи: ул.
„Топли дол", бул. „ България", част от УПИ - Х431а, 432б и УПИ IV-430,
като придобит по ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, К. Д. Б., ЕГН **********, гр. София,
ж.к. „*******, съд.адр.: гр. София, ул. „*******, к-ра 28, чрез адв. В.В.Н. и адвокат А. В. С. -
САК, да заплати на К. Г. Р., ЕГН **********, гр. София, бул. „*******, съд.адр.: гр. София,
ул. "*******, чрез адв. Е. Й. (ЕПЕП – 40), сумата от 9 292,42 (девет хиляди двеста
деветдесет и два лева и четиридесет и две стотинки) лева, сторени деловодни разноски.
12
КОПИЕ от Решението , завещанието и обявлението му (л. 10-11) и
3
експертизата , приета в това производство, да се изпратят на СРП за преценка дали е
налице документно или друго престъпление
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6
7