Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2401
15.06.2018
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
петнадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Иванка
Чорбаджиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 82 по
описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.
422 ГПК въз вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът твърди, че
между него и ответницата са сключени Договори за мобилни услуги №№ …/… г., …/…
г., …/… г., …/… г., …/… г., …/… г., Допълнително споразумение по програма „З.”
към договор за мобилни/фиксирани услуги № …/… г., Допълнително споразумение по
програма „З.” към договор за мобилни/фиксирани услуги № …/… г. и Допълнително
споразумение по програма „З.” към договор за мобилни/фиксирани услуги № … и
Договор за лизинг от … г., Допълнително споразумение по програма „З.” към
договор за мобилни/фиксирани услуги № …/… г. и Сертификат за пакетни услуги № …/…
г., за дължимите суми по които са издадени фактури №№ …/… г., …/… г., …/… г. и …/…
г.. Уточнява, че към момента ответницата имала неизплатени задължение по
Допълнително споразумение по програма „З.” № …/… г. към Договори за мобилни
услуги № …/… г., в размер на 9.16 лева за потребени услуги и абонаментни такси за периода от … г. до … г. и 7.06 лева неустойка за предсрочно
прекратяване. По Допълнително споразумение по
програма „З." № … от …г. към Договор за мобилни услуги № … от …г. дължала 38.96 лева за потребени услуги и абонаментни такси за
периода от … г. до … г. и 52.04 лв. неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на потребителя.
Размерът на неизпълненото задължение за мобилен номер … по силата на Допълнително споразумение по програма „З." № … от …г. към Договор
за мобилни услуги № … от …г. било 9.52 лева потребени услуги и абонаментни такси за периода от … г. до … г. и 200 лева неустойка за предсрочното му
прекратяване по вина на потребителя. Общият размер на неизпълненото задължение
за номер …, предоставен за ползване по силата на Договор за
мобилни услуги № … от …г., бил 22.26 лева, представляващи стойността на потребените услуги и
абонаментни такси за периода от … г. до … г. Общият размер на неизпълненото задължение за
номер … по Допълнително споразумение по програма „З." № …от …г. към Приложение от … г., бил 29,40 лева, от конто 10.79 лева потребени услуги и абонаментни
такси за периода от … г. до … г. и 18.61 лева неустойка за предсрочното
му прекратяване по вина на потребителя. Размерът на неизпълненото задължение за
мобилен номер … по Договор за мобилни услуги № … от …г., било 209.52 лева, от конто 9.52 лева потребени услуги и
абонаментни такси за периода
от … г. до … г. и 200 лв. неустойка за предсрочното му прекратяване по вина на потребителя.
Общият размер на неизпълненото задължение на К.Г. по Договор за лизинг на
мобилно устройство S. G. … … B. от … г. бил 156.60 лв., от които 93.96 лева, представляващи три лизингови вноски за периода от … г. до …. и 62.64 лв - предсрочно изискуем остатък,
равняващ се на две неначислени лизингови вноски. Твърди, че ответницата не
изпълнила задълженията си фактурите от …г. и …г., поради което правоотношенията
били прекратени едностранно от оператора. Ответницата не била
изпълнила задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу нея било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело била издадена заповед за посочените
суми, ведно с разноски. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът подал
възражение за недължимост на вземанията. Иска се да бъде установено
съществуването на описаните задължения, за които е издадена заповедта.
Претендира разноски.
Исковата молба и приложенията са връчени редовно на ответницата, като в срока по чл. 131 ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба.
След
преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Относно
допустимостта на исковете:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от кредитора „Т. Б.“ ЕАД
срещу К.Г.Г.,
по което е образувано ч. гр. дело № 15881/2017 г. на ПРС. В полза на заявителя
е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от …г., за
процесните суми, както и за разноските.
В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен срок от
връчване на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, съгласно
чл. 60, ал. 3 ГПК (срокът изтича на …г.- с., неприсъствен ден, като следващият
работен е бил …г., съгласно чл. 154, ал. 2 КТ), поради което са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
В издадената
заповед за изпълнение търсените суми са посочени като общо вземане за главница,
но са описани всички фактури и договори между страните, като обстоятелства, от
които произтичат вземанията са подробно изложени в самото заявление. На същите
обстоятелства се позовава ищецът и в исковата молба, поради което е налице
пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело.
1.Относно договор
за мобилни услуги № … от … г. и Допълнително споразумение по програма „З.” към
договор за мобилни/фиксирани услуги № … от … г.:
От представения на
лист 66 договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на описания договор, съгласно което
операторът е предоставил мобилен номер …. Бил е уговорен план с месечна такса
от 13.90 с ДДС. Срокът на договора е бил 24 месеца. Преди изтичането му, на …г.
е било подписано посоченото допълнително споразумение (лист73), с което е била
променена абонаментната програма, като е уговорена месена такса от 1.20 лева с
ДДС, 12 номера включени в група „З. п.“ с цена на разговорите между тях 0.10
лева с ДДС. Срокът на правоотношението е продължен с 24 месеца. Уговорено е, че
при прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на
уговорения срок, дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на
срока.
За този номер
съгласно твърденията на ищеца в исковата молба (идентични със обстоятелствата
по заявлението) по първата фактура е начислена абонаментна такса от 1 лева без
ДДС, такса за услуга „М. к. ... н. п. ...” от 3.25
лева без ДДС или общо 5.10 лева с ДДС. По втората фактура са начислени същите суми,
З. с 0.50 лева такса за спиране на номера, или общо 5.70 лева с ДДС. С третата
фактура е извадена сумата от 0.32 лева от абонаментната такса и 1.05 лева от цената
за втората услуга- общо -1.64 лева с
ДДС. Така общата претенция за абонаментни такси и услуги в уточняващата молба е
посочена в размер на 9.16 лева, което представлява разликата между сумите по
първите две фактури от една страна и третата фактура от друга. Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен единствено за месечните
абонаментни такси и таксата за спирането на номера. Услугата „М. к. ... н. п.
...” не се установява да се била уговорена,
нито в договора, нито в допълнителното споразумение, поради което не се дължи
цена/такса за нея. Така претенцията се явява основателна за сумата от 2.62 лева с ДДС. (1+1+0.5-0.32=2.18+20%ДДС=2.616).
За разликата до 9.16 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
2. Относно договор за
мобилни услуги № … от … г. и допълнително споразумение по програма „З.” към
договор за мобилни/фиксирани услуги № … от … г.:
От представения на
лист 65 договор (формуляр) се установява, че между страните е възникнало
валидно облигационно правоотношение по силата на описания договор, съгласно
което операторът е предоставил мобилен номер …. Била е уговорена предплатена
услуга. На …г. е било подписано посоченото допълнително споразумение (лист72),
с което е била променена абонаментната програма, като е уговорена месена такса
от 13.99 лева с ДДС, посочени са услугите, които се включват в цената и е
определен срок на правоотношението от 24 месеца. Уговорено е, че при
прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на
уговорения срок, дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на
срока. Номерът е бил включен в Сертификат за пакетни услуги № … от … г.,
съгласно който се прилага 10% отстъпка от месечния абонамент, като отново е
уговорена клауза за неустойка с идентично съдържание.
За този номер
съгласно твърденията на ищеца в исковата молба (идентични със обстоятелствата
по заявлението) по първата фактура е начислена абонаментна такса 11.66 лв.,
Допълнителен пакет C. E. с минута към м. З.. 4,92 лв. и цена на услуга G. G.
2.08 лв., които след приспадане на пакетни отстъпки 1.17 лв. са в краен размер
на 17.49 лв. без ДДС - 20,99 лв. с вкл. ДДС. По втората фактура
са начислени същите такси, З. с 0.50 лева такса за спиране на номера, или общо
21.59 лева с ДДС. С третата фактура е извадена сумата от 3.76 лева от
абонаментната такса и 1.59 лева от цената за допълнителния пакет и са добавени
2.08 лева за услугата „G. G.”, общо
-3.47 лева с ДДС. Така общата претенция за
абонаментни такси и услуги в уточняващата молба е посочена в размер на 38.96
лева, което представлява разликата между сумите по първите две фактури от една
страна и третата фактура от друга, като се
извадят и 0.15 лева надвнесени за предходен период и приспаднати от това
задължение. Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен
единствено за месечните абонаментни такси и таксата за спирането на номера. Останалите
услуги не се установява да са били уговорени, нито в договора, нито в
допълнителното споразумение, поради което не се дължи цена/такса за тях. Така
претенцията се явява основателна за сумата от 21.72 лева с ДДС. (11.66+11.66-3.76-10% отстъпка+0.50=18.104+20%ДДС=21.7248).
За разликата до 38.96 лева искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
3. Относно договор
за мобилни услуги № …/… г. и допълнително споразумение по програма „З.” към
договор за мобилни/фиксирани услуги № … от … г.:
От представения на
лист 70 договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на описания договор, съгласно което
операторът е предоставил мобилен номер …. Била е уговорена услуга за пренос на
данни с абонамент от 5.90 лева с ДДС и срок от 24 месеца. На …г. е било
подписано посоченото допълнително споразумение (лист 74), с което е била променена
абонаментната програма, като е уговорена месена такса от 5.90 лева с ДДС,
посочени са услугите, които се включват в цената и е определен срок на правоотношението от 24 месеца.
Уговорено е, че при прекратяването на договора по вина на потребителя преди
изтичането на уговорения срок, се дължи неустойка в размер на сумата от 200
лева. Номерът е бил включен в Сертификат за пакетни услуги № …/… г., съгласно
който се прилага 10% отстъпка от месечния абонамент, като отново е уговорена
клауза за неустойка с идентично съдържание.
За този номер
съгласно твърденията на ищеца в исковата молба (идентични със обстоятелствата
по заявлението) по първата фактура е начислена абонаментна такса 4.92 лв., която
след приспадане на отстъпки 0.49 лв. е в краен размер на 4.43 лв. без ДДС – 5.32
лв. с вкл. ДДС. По
втората фактура е начислена същата такса, З. с 0.50 лева такса за спиране на
номера, или общо 5.92 лева с ДДС. С третата фактура е извадена сумата от 1.72
лева с ДДС. Така общата претенция за абонаментни такси в уточняващата молба е
посочена в размер на 9.52 лева, която представлява разликата между сумите по
първите две фактури от една страна и третата фактура от друга. Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен за пълния размер за
месечните абонаментни такси и таксата за спирането на номера общо 9.52 лева. (4.92+4.92-1.59-10%
отстъпка+0.50=7.925+20%ДДС=9.52).
4. Относно договор
за мобилни услуги № …/… г.:
От представения на
лист 67 договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на описания договор, съгласно което
операторът е предоставил мобилен номер …, посочен и в приложение към него от
същата дата. Била е уговорена услуга с абонаментна такса от 13.90 лева с ДДС и
срок от 24 месеца. Изрично е посочено, че предоставените по договора SIM
карти са две. Не е било подписвано споразумение, като в договора е уговорено,
че след изтичането на първоначалния срок правоотношение става безсрочно и може
да бъде прекратено с едномесечно предизвестие.
За този номер
съгласно твърденията на ищеца в исковата молба (идентични със обстоятелствата
по заявлението) по първата фактура е начислена абонаментна такса 10.77 лв. без ДДС или 12.92
лв. с вкл. ДДС. По
втората фактура е начислена същата такса, З. с 0.50 лева такса за спиране на
номера, или общо 13.52 лева с ДДС. С третата фактура е извадена сумата от 4.18
лева с ДДС от абонаментната такса. Така общата претенция за абонаментни такси е
посочена в уточнението в размер на 22.26 лева, което представлява разликата
между сумите по първите две фактури от една страна и третата фактура от друга.
Срокът на договора е изтекъл на …г., като не се установява ответницата да е
поискала неговото прекратяване преди процесния период, нито ищецът да е спрял
предоставянето на услугите. Предвид ангажираните доказателства искът се явява
основателен за месечните абонаментни такси и таксата за спирането на номера в
размер на общо 22.26 лева.
5. Относно договор
за мобилни услуги № …/… г. приложение към него от …г. за номер … и допълнително
споразумение по програма „З.” към договор за мобилни/фиксирани услуги № … …г.:
От представения на
лист 67 договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на описания договор и приложение към
него- лист 69, съгласно които операторът е предоставил мобилен номер … и
мобилен телефон. Правоотношението за този номер и предходния първоначално са се
уреждали от един договор с две приложения към него, като с същия е записано, че
предоставените SIM карти са 2 бр. Била е уговорена услуга с
абонаментна такса от 9.90 лева с ДДС и срок от 24 месеца. Впоследствие
единствено за този номер е било подписано посоченото допълнително споразумение-
лист 75, с което е била променена абонаментната програма, като е уговорена
месена такса от 5 лева с ДДС, посочени са услугите, които се включват в цената
и е определен срок на правоотношението
от 24 месеца, като е предоставен и нов мобилен апарат. Уговорено е, че при
прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на
уговорения срок, дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на
срока. Номерът е бил включен в Сертификат за пакетни услуги № …/… г., съгласно
който се прилага 10% отстъпка от месечния абонамент, като отново е уговорена
клауза за неустойка с идентично съдържание.
По отношение на
мобилния апарат е сключен договор за лизинг от …г.- лист 76, като е уговорена
вноска от 31.32 лева.
За този номер
съгласно твърденията на ищеца в исковата молба (идентични със обстоятелствата
по заявлението) по първата фактура е начислена абонаментна такса 4.17 лв., лизннгова вноска
за мобилен апарат S. G. … … B. – 26.10 лв. и разговори към „Г. к." 0.02
лв., които след приспадането на отстъпки 0.42 лв. са в краен размер на 29.87
лв. без ДДС – 35.84 лв. с вкл. ДДС. По втората фактура е начислена същата
такса, лизингова вноска и услуга, З. 0.27 лева разговори към други национални
мрежи, 1.89 разговори към Т. и 0.50 лева такса за спиране на номера, или общо
39.04 лева с ДДС. С третата фактура е извадена сумата от 1.35 лева от
абонаментната такса и е начислена нова лизингова вноска. Така общата претенция
за абонаментни такси в уточняващата молба е посочена в размер на 10.79 лева, което
представлява разликата между сумите за такси и услуги по първите две фактури от
една страна и отрицателната сума за абонамента по третата фактура от друга.
Предвид ангажираните доказателства искът се явява основателен за месечните
абонаментни такси и таксата за спирането на номера. Предоставянето на
останалите услугата не се установява от събраните доказателства, поради което
не се дължи цена/такса за тях. Така претенцията се явява основателна за сумата
от 8.15 лева. (4.17+4.17-1.35-10%
отстъпка+0.50=6.791+20%ДДС=8.1492). За разликата до 10.79 лева искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
6. Относно договора
за лизинг:
Искът за лизингови
вноски се установява от представения договор. Плащане на вноските за процесния
период не се установява, поради което се дължи сумата от 93.96 лева за три лизингови вноски.
В представения
договор не се установява да е постигната уговорка за настъпване на предсрочна
изискуемост, поради което не се дължи сумата от 62.64 лева за двете предсрочно
изискуеми вноски.
7. Относно договор
за мобилни услуги № … от … г.:
От представения на
лист 71 договор се установява, че между страните е възникнало валидно
облигационно правоотношение по силата на описания договор, съгласно което
операторът е предоставил мобилен номер …. Била е уговорена услуга за пренос на
данни с абонамент от 5.90 лева с ДДС и срок от 24 месеца. Уговорено е, че при
прекратяването на договора по вина на потребителя преди изтичането на
уговорения срок, дължи неустойка в размер на сумата от 200 лева. Номерът е бил
включен в Сертификат за пакетни услуги № … от … г., съгласно който се прилага
10% отстъпка от месечния абонамент, като отново е уговорена клауза за неустойка
с идентично съдържание.
За този номер съгласно
твърденията на ищеца в исковата молба (идентични със обстоятелствата по
заявлението) по първата фактура е начислена абонаментна такса 4.92 лв., която
след приспадане на отстъпки 0.49 лв. е в краен размер на 4.43 лв. без ДДС – 5.32
лв. с вкл. ДДС. По
втората фактура е начислена същата такса, З. с 0.50 лева такса за спиране на
номера, или общо 5.92 лева с ДДС. С третата фактура е извадена сумата от 1.72
лева с ДДС. Така общата претенция за абонаментни такси в уточняващата молба е
посочена в размер на 9.52 лева, което представлява разликата между сумите по
първите две фактури от една страна и третата фактура от друга. Предвид
ангажираните доказателства искът се явява основателен в за месечните
абонаментни такси и таксата за спирането на номера в размер на 9.52 лева. (4.92+4.92-1.59-10%
отстъпка+0.50=7.925+20%ДДС=9.52).
Относно клаузите за
неустойки по договорите на пренос на данни:
Настоящият съдебен
състав намира, че предвидените клаузи за неустойка в размер на 200 лева противоречат
на добрите нрави, поради следното:
Критериите
дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката
за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен случаи
факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии, като
естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на
самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена,
съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение №
107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Страните са
уговорили фиксиран размер на неустойка от 200 лева при предсрочно прекратяване
при месечен абонамент от 5.90 лева и срок от 24 месеца. Такава клауза изцяло противоречи
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично
нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и
обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Основната
цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на ищеца за сметка на потребителя, тъй като не се
държи сметка за цената на самата услуга, оставащия срок на договора и
евентуалните вреди на търговеца.
Тъй като
противоречието между клаузите за неустойка и добрите нрави е налице още при
уговарянето, то следва изводът, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част правоотношенията изобщо не са породили правно действие. Отсъствието
на валидно съглашение за заплащане на неустойка води до отхвърлянето на
исковете.
Относно
постигнатите уговорки за дължимост на неустойки в размер на месечните
абонаменти:
Страните са
уговорили неустойката по тези правоотношения в размер на сумата от стандартните
за съответната програма месечни абонаменти за всеки номер, дължими до края на
срока на договора, при предсрочно прекратяване по вина на потребителя.
Съобразно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Тоест функциите, които
изпълнява неустойката, са обезпечителна и обезщетителна, като идеята на
обезпечителната функция е да се гарантира точното изпълнение на поетите
задължения. Не трябва да се пренебрегва и санкционната функция на неустойката,
която се извлича от възможността тя да бъде единствено намалена. В
конкретния случай уговореният размер на неустойката
всъщност е равен на цената на самата услуга за оставащият период от договора,
като по този начин позволява на доставчика да получи цялата цена, независимо от
това, че след прекратяването не предоставя услугата.
Посочените клаузи
изцяло противоречат на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като
драстично нарушават принципа на справедливост, създават условия за
неоснователно обогатяване и излизат извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката,
като не държат сметка за реалните вреди от неизпълнението и причините за
прекратяването- Решение № 74 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
541/2010 г., IV г. о., ГК.
Поради това претенциите за неустойки в размер
на стандартните месечни абонаментни такси следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото, следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение.
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски
за ДТ в размер на 131.27 лева и адв. възнаграждение в размер на 82.22 лева по
заповедното и 82.22 лева по исковото производство.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че К.Г.Г. с ЕГН **********, дължи на „Т. Б.” ЕАД, ЕИК …, със седалище и адрес на управление:
гр. С., ж.к. „М.” …, Б. П. С., с. …, следните суми: 2.62 лева- представляваща
такси за периода от …г. до …г. по Договор за мобилни услуги № … от … г. и допълнително
споразумение по програма „З.” към договор за мобилни/фиксирани услуги № … от ….
г.; 21.72 лева- представляваща
такси за периода от …г. до …г. по договор за мобилни услуги № … от … г. и допълнително
споразумение по програма „З.” към договор за мобилни/фиксирани услуги № … от …
г.; 9.52 лева- представляваща
такси за периода от …г. до …г. по договор за мобилни услуги № … от … г. и допълнително
споразумение по програма „З.” към договор за мобилни/фиксирани услуги № … от …
г.; 22.26 лева- представляваща
такси за периода от …г. до …г. по договор за мобилни услуги № … от … г.; 8.15 лева- представляваща
такси за периода от …г. до …г. по договор за мобилни услуги № …/… г., приложение
към него относно номер … и Допълнително споразумение по програма „З.” към
договор за мобилни/фиксирани услуги № … от …г.; 9.52 лева- представляваща такси
за периода от …г. до …г. по Договор за мобилни услуги № … от … г. и 93.96
лева- лизингови вноски за периода от …г. до …г. по договор за лизинг от …г.,
ведно със законната лихва върху сумите считано от датата на
постъпване на заявлението в съда– … г. до окончателното им погасяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ претенциите за такси и потребени услуги за разликите:
НАД 2.62 лева до 9.16 лева по първото правоотношение; НАД 21.72 до 38.96 лева
по второто правоотношение и НАД 8.15 лева до 10.79 лева по петото
правоотношение, за предсрочно изискуеми
лизингови вноски в размер на 62.64 лева и
за неустойки в размер на: 7.06 лева по първото правоотношение; 52.04 лева по
второто правоотношение; 200 лева по третото правоотношение; 18.61 по петото правоотношение
и 200 лева по шестото правоотношение, за
които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № …/…г. по частно гр. дело № 15881/2017 г. на
ПРС.
ОСЪЖДА К.Г.Г. с
ЕГН **********, да заплати на „Т. Б.”
ЕАД, ЕИК …, сумата от 131.27 лева за
държавни такси и сумата от 164.44 лева
за адвокатски възнаграждения в настоящото производство и по частно гр. дело № 15881/2017
г. на ПРС, съразмерно на уважените искове.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ИЧ