Решение по дело №73/2019 на Окръжен съд - Търговище

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ….                               22.05.2019 година                    град Търговище

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Търговищки окръжен съд                                  наказателно отделение

На двадесет и втори май             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ ПАВЛОВ

                                               ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВ МИТЕВ

                                                                    ЙОРДАН ИВАНОВ

         Секретар: А. Атанасова

            Прокурор: Н. Казаков

            Като разгледа докладваното от съдия Й. Иванов

            ЧНД № 73 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл. 32, ал.1 във вр. с чл.16 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции ( ЗПИИРКОРНФС ).

Образувано е по постъпило в Окръжен съд гр. Търговище – Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено въз основа на съдебен орган на Кралство Нидерландия, Решение ( преписка ) № 96/246641-16 постановено на 30.03.2017 год. влязло в сила на 30.03.2017 год. от Rechtbank Zeeland-Wect-Brabant,  по отношение на българският  гражданин Е.С.Я. роден на *** г. в гр. Попово, с посочен адрес с. Лиляк. Решението е издадено за извършено нарушение: „Като водач на МПС управлява такова без да притежава шофьорска книжка за съответната категория, Регистрационен номер: ВТ 3827ВТ, на 17.06.2016 год. в 16.00часа, Brugstaat, Rооsendaal“, като извършил нарушение на Закона за движение по пътищата на Нидерландия. Наложените финансови санкции се изразяват в налагане на задължение за заплащане на 400 евро.

При направената справка в НБН се установи, че пълните данни за самоличност на лицето са Е.С.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***

В съдебното заседание прокурорът пледира за признаване на съдебното решение постановено от съдебен орган в Нидерландия.

Засегнатото лице Е.Я., нередовно призован не  се явява. За него служебно назначения му защитник адвокат Ч. от ТАК взема становище, че са налице основания за признаване на постановеното решение.

Съдът като се запозна с представените по делото доказателства, съобрази следното:

Удостоверението е издадено по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции – от съдебен орган на Нидерландия, Решение ( преписка ) № 96/246641-16 постановено на 30.03.2017 год. влязло в сила на 30.03.2017 год. от Rechtbank Zeeland-Wect-Brabant, се отнася за извършено нарушение на пътният закон – каквото нарушение е и  по българското законодателство, каквото е изискването на чл.30, ал.1 от  ЗПИИРКОРНФС. Това нарушение е извършено на територията на издаващата държава и не попада под юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение е пълно и отговаря на изискванията по чл. 4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагане на принципа на взаимното признаване на финансови санкции. Не са събрани доказателства, че срещу извършилото нарушение лице за същото деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата или изпълняващата, е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнение на решението недопустимо. Засегнатото лице не представи доказателства за пълно или частично изпълнение, които да са извършени във връзка с решението за налагане на финансови санкции.

Съдът констатира обаче основание, за да откаже да признае полученото Удостоверение. Издаденото решение, с което е наложена финансова санкция на Е.Я., както се посочи по-горе е влязло в сила на 30.03.2017 год. Видно от разпоредбата на чл.82, ал.1 б. „а“ от ЗАНН, административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли две години ако наказанието е глоба. В приложеното удостоверение от нидерландска  страна, липсват каквито и да е доказателства относно прекъсването на давностният срок, т.е. да са предприети действия спрямо наказания за изпълнение на наказанието. Предвид това не е налице хипотезата на ал. 3 на чл.82 от ЗАНН за абсолютната давност. В решението е посочено, че по нидерландското законодателство давността за изпълнение на финансовата санкция във Нидерландия изтича на 29.03.2023 год. В българското законодателство този срок е две години и е изтекъл на 30.03.2019 год. С оглед това, че съдът следва да се съобрази с българското законодателство, то следва да откаже да признае наложената финансова санкция по отношение на българския гражданин Е.Я. предвид изтекла давност.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

НЕ ПРИЗНАВА Решение ( преписка ) № 96/246641-16 постановено на 30.03.2017 год. влязло в сила на 30.03.2017 год. от Rechtbank Zeeland-Wect-Brabant, Кралство Нидерландия, по отношение на българският  гражданин Е.С.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с което е наказан да заплати „Глоба“ в размер на 400 евро, поради изтекла давност (две години по българското законодателство) на 30.03.2019 год.  на основание чл.82, ал.1 б. „а“ от Закона за административните нарушения и наказания.

Да се уведоми незабавно компетентния орган на издаващата държава Rechtbank Zeeland-Wect-Brabant, Кралство Нидерландия, както и министерството на правосъдието на Република България.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от днес  пред Апелативен съд гр. Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                   2.