Р Е Ш Е Н И Е №
178
гр. Сливен, 06.08.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
При участието на секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия Жекова административно дело № 221 по описа на съда
за 2021 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.197
и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от д. Г.Н.Б.
*** срещу Решение № 10 от 24.02.2021 г., издадено от
Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1693/10.02.2021
г., подадена против Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210020-022-0004390 от
28.01.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис за
обслужване Сливен.
В жалбата са формулирани
доводи за материална незаконосъобразност на атакуваното административно
решение. Твърди се, че решаващият орган е пренебрегнал императивните разпоредби
на ДОПК и КСО относно несеквестируемостта, както и задължителните указания в ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Сумата от 288,78 лв. представлявала вземане по
сключен с НЗОК договор за медицински дейности, като възнаграждението се
получавало като такова за положен труд. Публичният изпълнител бил длъжен да
извърши проверка относно произхода на декларираните вземания, събере
допълнителна информация за това от платеца – РЗОК и да констатира условията по
чл. 213 от ДОПК с връщане на несеквестируемата част
от преведените по негова сметка суми. Изразява съгласие, че при налагане на
запора публичният изпълнител не може да знае какъв е произходът и характерът на
вземанията от РЗОК във връзка с регистрирания договор, но негова била тежестта
да провери наличието на установените в чл. 213 от ДОПК критерии за вида на
постъпилите по сметката на НАП суми и размера на секвестируемия доход.
Преценката за несеквестируемост била в служебните правомощия на публичния
изпълнител, поради което той бил длъжен да предприеме всички необходими
действия за изясняване произхода на сумите. Разпореждането за изпълнение на запорно съобщение трябвало да се издаде след узнаване
несеквестируемостта на сумите. Моли съда да отмени атакуваното решение и
постановлението за налагане на обезпечителни мерки на публичния изпълнител.
В съдебно заседание оспорващата
Г.Н.Б., редовно призована, не се явява. Представлява се от надлежно у. адв. Ж. Д.,
която поддържа жалбата и моли съда да отмени атакуваните решение и
постановление, с претенция за разноски.
Ответникът по жалбата –
Директорът на ТД на НАП Бургас, редовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Представлява се от у. п. п. – гл. юриск.
С.Д., който оспорва жалбата, счита обжалваното решение и постановлението на
публичния изпълнител за законосъобразни. Запорираната
сума от 288 лв. не била преведена към сметката на НАП. Имало указание,
изпратено от публичния изпълнител към банката сумите да остават по сметка, да
не се превеждат към НАП. Счита, че не са допуснати процесуални нарушения. Моли
съда да потвърди решението и остави в сила постановлението за налагане на
обезпечителни мерки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Административен съд Сливен,
след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните
и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
В ТД на НАП Бургас е било образувано
изпълнително дело № 20040007716/2004 г. с длъжник Г.Н.Б., във връзка с
просрочени публични задължения в размер на 34 885,75 лв., включващ
главница от 20 112,39 лв. и лихва в размер на 14 773,36 лв. С
постановление за налагане на обезпечителни мерки № С210020-022-0004390 от
28.01.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас офис
Сливен бил наложен запор върху вземане от трето задължено лице – РЗОК – Сливен,
за сумата от 288,78 лева, представляващи плащане във връзка със сключен договор
с НЗОК за извършени медицински дейности по документ за плащане № **********. С
изх. № С210020-119-0000748/28.01.2021 г. публичният изпълнител изпратил до РЗОК
– Сливен Запорно съобщение по чл. 202 ал. 2 от ДОПК.
Видно от съдържанието на последното, публичният изпълнител е разпоредил запорираните суми да не се предават, както и че на
основание чл. 230 ал. 4 от ДОПК третото лице РЗОК – Сливен е длъжно да внесе
дължимата сума по сметка на ТД на НАП – Бургас, офис Сливен в тридневен срок от
получаване на разпореждането за изпълнение. По административната преписка е
приложено и Запорно съобщение изх. №
С200020-003-0059683/25.11.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП –
Бургас, офис Сливен с адресат „У.Б.“ АД, издадено на основание чл. 202 ал. 1 от ДОПК, в което се съдържа изрично указание, че не се запорират
суми на титуляра на банкова сметка, посочени в
разпоредбата на чл. 213 ал. 1 т. 3 и т. 5 и ал. 2 от ДОПК, с позоваване на
цитираните законови норми. Съгласно запорното
съобщение: „При изплащане на сумите сте длъжни да се убедите по безспорен начин
за посочените по – горе обстоятелства на чл. 213 от ДОПК.“.
Срещу Постановлението за
налагане на обезпечителни мерки № С210020-022-0004390 от 28.01.2021 г. на публичния
изпълнител на 10.02.2021 г. д. Б. депозирала жалба пред Директора на ТД на НАП
Бургас. По тази жалба сезираният горестоящ орган
Директор на ТД на НАП – Бургас постановил Решение № 10 от 24.02.2021 г., с
което на основание чл. 197 ал. 2 от ДОПК, жалбата била оставена без уважение. В
мотивите си административният орган приел, че действията на публичния
изпълнител, обективирани в постановлението за налагане на обезпечителни мерки,
са в кръга на предоставената му от закона компетентност и са законосъобразни. Приел
също, че е образувано изпълнително производство №20040007716/15.04.2004 г. срещу
д. Б. за просрочени публични задължения, като сумата по изпратеното до РЗОК запорно съобщение не е постъпила по банковата сметка на НАП
и няма издадено разпореждане за изпълнение на запорно
съобщение. За да отхвърли жалбата против постановлението, Директорът на ТД на
НАП Бургас е постановил, че с процесното постановление не е нарушен императива
на чл. 213 от ДОПК, тъй като до третото лице РЗОК „няма изпратено запорно съобщение и към НАП не са превеждани суми, свързани
с процесните суми“. Административният орган е приел още, че „Публичният
изпълнител е дал подробни указания да не бъде налаган запор върху несеквестируемите суми по чл. 213 ал. 1 т. 3 и т. 5 и ал. 2
от ДОПК като е посочил на третото лице техния размер“.
В хода на съдебното дирене от
РЗОК Сливен е представена писмена информация, съобразно която през м. януари
2021 г. д. Б. е издала фактура № 324/21.01.2021 г. на обща стойност
1 408,78 лв., по която авансово преведени са 1 120,00 лв. на
22.12.2020 г., а за остатъка от 288,78 лв. не е извършван превод, тъй като на
28.01.2021 г. в РЗОК – Сливен е получено запорно
съобщение от НАП за запор на банковата сметка на лицето в „У. Б.“ АД. Според
справката, на 15.12.2020 г. РЗОК – Сливен е превела авансово на д. Г.Б. сумата
от 1 000 лв. за работа при неблагоприятни условия по повод обявената
епидемична обстановка.
От представена по делото
електронна справка от НАП се установява, че по процесното изпълнително дело
задълженията на д. Г.Н.Б. към 11.02.2021 г. са в общ размер на 34 963,58
лв.
Ожалваното решението е
съобщено на неговия адресат и настоящ оспорващ Г.Б. на 19.03.2021 г., а жалбата
до съда е подадена (чрез административния орган) на 20.03.2021 г. – видно от
пощенското клеймо върху пратката.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене
годни, относими и допустими доказателствени
средства, включително приложените към административната преписка писмени
доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така изградената
фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:
Оспорването е направено в
рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от
това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество,
жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна и като
такава следва да бъде уважена.
Съображенията на съда в тази
насока са следните:
След като е сезиран с
оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на
служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният административен
акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите
правомощия, в съответната писмена и предметна форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Оспореното решение е издадено от Директора
на ТД на НАП - Бургас, действащ при спазване на териториалните предели на
правомощията си и в рамките на предоставената му с нормативен акт (чл. 197 ал.
1) материална компетентност. Съгласно цитираната разпоредба, постановлението за
налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от
връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция, който се
произнася с мотивирано решение в 14 – дневен срок, а в случаите на налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл. 121 – в 7 – дневен срок, от получаване на жалбата.
Като издадено от компетентен орган и в предписаната от закона писмена и
предметна форма и съдържание, съдът приема атакуваното административно решение
като валиден акт.
Макар валидно, при преценка на
събраните по делото доказателства и анализ на относимите
и приложени от административния орган правни норми, атакуваното решение се
преценява от настоящата съдебна инстанция като издадено в противоречие с
материалния закон, при следните съображения:
В разпоредбата на чл. 213 ал.
1 т. 5 от ДОПК е предвидено, че принудителното изпълнение се насочва върху
цялото имущество на длъжника, с изключение на трудовото възнаграждение,
обезщетението по трудово правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд,
пенсията или стипендията– в общ размер до минималната работна заплата
месечно.
С оглед цитираната разпоредба,
съдът счита за основателно твърдението на оспорващата, че с процесното постановление
не са съобразени разпоредбите на закона относно вида и размера на имуществото,
което не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Между страните няма
спор, че в случая става въпрос за обезпечаване и събиране на установени и
изискуеми публични държавни вземания по смисъла на чл. 162 ал. 2 от ДОПК.
Законосъобразното провеждане на принудителното изпълнение е задължение на
публичния изпълнител, който като орган на принудителното изпълнение осъществява
всички действия по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните
вземания по реда на ДОПК, съгласно разпоредбата на чл. 167 ал. 1 от ДОПК. Една от
гаранциите за това е спазването на изискванията на чл. 213 от ДОПК, които очертават
имуществото, служещо за удовлетворяване на публичните вземания, като въвеждат
забрани за принудително изпълнение върху част от вещите и вземанията на
длъжника. С оглед изложеното, публичният изпълнител, издал постановлението за
налагане на обезпечителни мерки, е бил длъжен да извърши самостоятелна преценка
дали вземанията, спрямо които е насочил принудителното изпълнение са несеквестируеми, да изиска информация за вида на средствата,
постъпващи по сметката на жалбоподателката и при
констатиране на условията по чл. 213 от ДОПК, да върне несеквестируемата
част от преведените по неговата сметка суми.
Съгласно чл. 28 ал. 1 от НРД № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за
медицинските дейности между Националната
здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2020– 2022 г. (НРД за МД
за 2020 – 2022 г.), изпълнителите на
медицинска помощ имат право да получат в срок и в пълен размер договореното
заплащане за извършените дейности при условията и по реда на глава
седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ, глава осемнадесета, раздел VІ и глава
деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ, което представлява вид възнаграждение за
труд. В чл. 208 от НРД за МД за 2020 – 2022 г. е предвидено, че Националната здравноосигурителна
каса заплаща договорената и извършената медицинска дейност на изпълнителя на
ИМП след представяне на финансово-отчетни документи (фактури или
дебитни/кредитни известия към тях) в електронен вид, в утвърден от НЗОК формат
през интернет портала на НЗОК или чрез WEB услуга и документи по чл. 207 (ал. 1),
като електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два работни дни след
изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число на месеца, и
включва само договорената и извършената медицинска дейност, одобрена за
заплащане в това месечно известие (ал. 2). Следователно, получаваното от
жалбоподателя Б. заплащане за извършени м. д. попада в обхвата на изрично
предвидените изключения в разпоредбата на чл. 213 от ДОПК. Същото е
възнаграждение за извършен труд, което налага категоричния извод за приложимост
на чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК, съгласно която разпоредба,
принудително изпълнение не може да се насочи върху трудовото възнаграждение – в
общ размер до минималната работна заплата месечно. С процесното постановление е
наложено обезпечение - запор върху конкретно посочена сума, като липсват ясни и
категорични данни по преписката и по делото остатъкът от 1 120,00 лв. по
посочената в процесния акт фактура кога, как и на кого са преведени. Такава
информация публичният изпълнител, респ. настоящият административен орган не са
събрали преди да постановят своите актове. Съгласно изисканата едва в хода на
настоящото съдебно производство информация от РЗОК – Сливен, по фактура №
324/21.01.2021 г. на стойност 1 408,78 лв., авансово са преведени месец по
– рано (на 22.12.2020 г.) средства в размер на 1 120,00 лв., като липсва
яснота за начина на изплащане на тази сума е изплатена, както и как, при липса
на фактуриране на извършени медицински дейности към 22.12.2020 г. РЗОК е остойностила такива с посочения размер от 1 120,00 лв.
В представената административна преписка не са налице никакви обективни данни
относно начина, по който публичният изпълнител е получил информация за
процесната сума от 288,78 лв., източника на същата, както и нейния характер, с
оглед разпоредбата на чл. 213 от ДОПК. Нещо повече, видно от самото запорно съобщение до третото задължено лице РЗОК,
публичният изпълнител изобщо не е упоменал/вменил на адресата задължение при
изпълнение на запора да съобрази императивните изисквания на чл. 213 ал. 1 т. 3
и т. 5 и ал. 2 от ДОПК. В тази връзка очевидно е несъответствието с фактите на
вписаните в процесното решение мотиви: „….няма изпратено до третото задължено
лице запорно съобщение и към НАП не са превеждани суми,
свързани с процесните суми“. Така административният орган в описанието на
фактическите основания в процесния акт веднъж приема и цитира Запорно съобщение изх. № 210020-119-0000748/28.01.2021 г.
(вписано вероятно поради техническа грешка в решението като №
200020-119-0000748/28.01.2021 г.), а в мотивите си приема, че такова запорно съобщение, изпратено до третото задължено лице РЗОК
не е съставено. Последното е налично по делото – подписано и подпечатано от публичния
изпълнител (л. 23), следователно фактически е налично като издаден официален
документ, а мотивите на административния орган в тази насока не съответстват на
фактическото основание за постановяване на решението. Важно изискване за
законосъобразността на индивидуалния административен акт е пълното съответствие
между фактическото и правното основание за неговото издаване, а в процесния
случай е налице противоречие при тяхното формулиране в атакуваното
административно решение. Не намира опора в доказателствата и другият, формиран
от органа извод, предшестващ непосредствено диспозитивната част на акта, а
именно, че публичният изпълнител е дал подробни указания да не бъде налаган
запор върху несеквестируемите суми по чл. 213 ал. 1
т. 3 и т. 5 и ал. 2 от ДОПК, като е посочил на третото задължено лице техния
размер. Както се отбеляза по – горе, в запорното
съобщение такова разпореждане от публичния изпълнител не е указвано, по
преписката и съответно – по делото липсват и каквито и да било данни за такива
„подробни указания“ до третото задължено лице. Изложеното налага извода, че
процесните решение и постановление за налагане на обезпечителни мерки са
постановени при неизяснена фактическа обстановка, а в административното решение
на горестоящия административен орган са налице явни
противоречия с фактическите обстоятелства. От събраните по преписката
доказателства и информацията, постъпила по делото от РЗОК – Сливен не става
ясно дали действията по принудителното изпълнение са насочени към цялото
възнаграждение на лечебното заведение, доколкото липсва дори индиция, че императивната разпоредба на чл. 213 ал. 1 т. 5
от ДОПК е съобразена както от публичния изпълнител, така и от третото задължено
лице. Законодателното решение, дадено в нормата на чл. 198 ал. 3, като част от
Раздел II "Обезпечителни мерки", Глава двадесет и четвърта
"Обезпечения" постановява, че "запор и възбрана за публични
вземания не могат да се налагат върху имуществата по чл. 213". Следователно,
и за целите на обезпечаване на публични вземания (чл. 195 ал. 1 ДОПК) нормата
препраща към Глава двадесет и пета "Принудително изпълнение". Това обуславя
извода, че и за процесния случай е приложима забраната за налагане на
обезпечение върху целия месечен доход от трудова дейност на длъжника, без да се
извърши преценка каква част от същия попада под закрилата на чл. 213 ал. 1 т. 5
от ДОПК. Препращането с чл. 198 ал. 3 към чл. 213 ДОПК е логично, доколкото при
последващо наличие на основания за предприемане действия за принудително
изпълнение, именно имотите/вещите, върху които е било наложено обезпечение ще
послужат за удовлетворяване претенциите на Държавата. Като е приел обратното,
директорът на ТД на НАП - Бургас, в производство по чл. 197 ал. 1 ДОПК е
постановил неправилно решение и не е упражнил ефективно правомощието си по чл.
155, ал. 4, вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК. При налагане на обезпечителна
мярка върху вземане на длъжника от трето лице при всички случаи публичният
изпълнител е задължен да извърши преценка относно законовите изключения,
въведени с разпоредбата на чл. 213 от ДОПК. В случая, както се отбеляза по –
горе, в самото постановление, а и в запорното
съобщение липсват данни за извършена такава, респ. указания към третото лице за
съобразяване със задължително приложимата в случая норма на чл. 213 ал. 1 т. 5
от ДОПК. Както решаващият административен орган, така и публичният изпълнител
не са изложили мотиви дали запорираната сума –
предмет на обезпечението не попада в изключенията по чл. 213 ал. 1 т. 5 от ДОПК,
съответно – не ангажират и никакви доказателства, че въобще е обследвано това
обстоятелство. Както постановлението, така и решението са постановени при липса
на каквито и да било обективни данни от третото задължено лице РЗОК -Сливен
досежно фактурираните, евентуално - удържани и съответно – изплатени суми, ако
има такива. За пълнота следва да се отбележи и обстоятелството, че в хода на
административното производство не е изяснен и източникът (както формално, така
и времево) на тези средства с посочен размер от 288,78 лв. Липсва извършено
обследване дали това е част от възнаграждение за труд, за кой времеви период е,
какво е документалното основание за сумата и пр. обективни данни, необходими за
съобразяване с императива на чл. 213 от ДОПК.
Гореизложеното, установено
като нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразност на обжалваното
постановление. Действията на публичния изпълнител са извършени в нарушение на
принципите на законност и добросъвестност в данъчно-осигурителното
производство, въведени с разпоредбите на чл. 2 ал. 1 и чл. 6 ал. 1 от ДОПК.
Предвид изложеното, административният
орган е формирал неправилен извод за законосъобразност на действията на
публичния изпълнител. Обжалваното Решение № 10/24.02.2021 г. на Директора на ТД
на НАП – Бургас и потвърденото с него Постановление изх. № С210020-022-0004390/28.01.2021
г. на публичен изпълнител са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени, на
основание чл. 197, ал. 3, предл. второ от ДОПК.
С оглед изхода на спора,
претенцията на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се
явява основателна, поради което ТД на НАП– Бургас, следва да бъде осъдена да
заплати на оспорващия Г.Б. сторените от нея по делото разноски в общ размер 510,00
(петстотин и десет) лева, от които 10,00 (десет) лева - внесена държавна такса
и 500,00 (петстотин) лева - договорено и заплатено в брой адвокатско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 197 ал. 3 от ДОПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 10
от 24.02.2021 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което е
оставена без уважение жалба вх. № 1693/10.02.2021 г., подадена против
Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С210020-022-0004390
от 28.01.2021 г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис
Сливен, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Постановление
за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С 210020-022-0004390 от 28.01.2021
г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП – Бургас, офис Сливен, като
незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас да заплати на д. Г.Н.Б. с
ЕГН **********, с адрес ***, *** сумата от 510,00 (петстотин и десет)
лева, представляваща разноски по делото.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: