Решение по дело №1897/2020 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260331
Дата: 12 юли 2021 г. (в сила от 14 август 2021 г.)
Съдия: Дарина Кънчева Стоянова Крумова
Дело: 20205530201897
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260331                                     12.07.2021 година                          гр. Стара Загора

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН СЪД                                   ХІV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На тринадесети май                                                              Година 2021

В открито заседание в следния състав

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА СТОЯНОВА

 

Секретар: Николина Козелова

като разгледа докладваното от съдия СТОЯНОВА

АНД № 1897 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

 

Образувано е по жалба на Б.К.Н. против наказателно постановление № 20-1228-001311 от 01.06.2020г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Излагат се аргументи в тази връзка. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез адв. Д.М. заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни аргументи за незаконосъобразност във връзка със събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание чрез ст.юрисконсулт И.М. взема отношение по възраженията на жалбоподателя. Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

 

С наказателно постановление № 20-1228-001311 от 01.06.2020г.  на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора на нарушителя Б.К.Н. на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за това, че на 04.05.2020г. в 22:50 часа в гр. Стара Загора, по бул. К. А. Б. в посока запад-изток до № 21 /зад жилищния блок/ управлявал собствения си лек автомобил марка: Джип Гранд Чероки, с рег. № СТ *** РВ, като отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN-0019. Издаден е талон за изследване № 092657 и 7 бр. холограмни стикери – нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП

 

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 193880 от 04.05.2020г., съставен от мл.автоконтрольор при ОД на МВР, гр. Стара Загора след като е било подадено възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН /вж. заявление с вх. № 122800-10939/07.05.2020г. по описа на ОД на МВР – Стара Загора/.

 

При съставяне на АУАН е съставен още и талон за изследване № 092657 от 04.05.2020г. В него е отразено, че Н. отказва да бъде тестван с Алкотест дрегер 7510 ARDN - 0019, като е уведомен, че до 45 минути от връчването на талона трябва да се яви в Спешно отделение при УМБАЛ „Проф.д-р Стоян Киркович“ АД, гр. Стара Загора. Талонът е връчен в 23,30 часа на 04.05.2020г.

 

По делото са приети като доказателства справка за нарушител/водач от 28.07.2020г. на ОД на МВР – Стара Загора.

 

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

 

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели К.К.К. - актосъставител, С.Н.К. и М.С.М. – свидетели при установяване на нарушението и съставяне на акта, както и С.С.Ш. и А.В.Б. – свидетели-очевидци.

В своите показания свидетелят К.К. заявява, че е съставил процесния АУАН въз основа на данни от колегите си – К. и М., които видели жалбоподателя Н. да управлява процесния автомобил, както и въз основа на направения пред самия него отказ от страна на Н. да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол.

Свидетелят М.М. заявява, че не може да си спомни конкретната проверка дори и след предявяването на АУАН. За разлика от него свидетелят С.К. дава подробни показания за случилото се. Той заявява, че на посочените в акта дата и час, които към настоящия момент не си спомня, в тъмната част на денонощието, бил изпратен с колегата си М. по сигнал за скандал между лица в гр. Стара Загора, на ул. К. А. Б. № 21 – зад блока. Спрели патрулния автомобил от източната страна на жилищния блок и пеша се придвижили до западната му страна. Когато пристигнали видели жалбоподателя Б.К.Н. да се качва в процесния лек автомобил, който бил пред гаража. Н. стартирал двигателя му, привел го в движение и го прибрал в гаража, намиращ се в непосредствена близост. В този момент свидетелката Ш. вече си тръгвала, била на 7-8 метра и се наложило да я върнат, за да й снемат самоличността, тъй като подаденият сигнал бил за скандал. На мястото на проверката имало и още едно лице – свидетелят А.Б.. Тъй като Н. миришел на алкохол, бил неадекватен и със забавени реакции, К. и М. извикали колегите си от сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора, за да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол. След пристигането им, нарушителят Н. отказал да бъде тестван за употреба на алкохол. Той отказал да подпише съставените АУАН и талон за медицинско изследване, като заявил „аз пред съда ще кажа, че тя управлява автомобила“, а Ш. потвърдила „ Да, аз управлявах автомобила“.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К., тъй като същите са последователни и непротиворечиви. Освен това, по делото липсват данни той да е заинтересован по някакъв начин от изхода на делото.

За разлика от неговите показания, тези на свидетелката С.С.Ш. са изпълнени с множество противоречия, поради което и съдът не ги кредитира.

От показанията на Ш. не става ясно кога тя е видяла полицейските служители. Първоначално свидетелката заявява, че докато паркирала процесния автомобил видяла „патрулка“, която била спряла 2-3 гаража преди този на жалбоподателя Б.Н. и полицаите говорили с А.Б., тогава тя излязла да види какво става, а Б.Н. излязъл след нея. След това обаче, на зададените й от съда въпроси Ш. отговаря, че тъй като било тъмно, не видяла самия патрулен автомобил, а само светлините му, и едва след като слязла да види какво става, тогава видяла, че става въпрос за патрулка и полицейски служители.

В нейните показания е налице противоречие и относно обстоятелството къде се е намирал лекия автомобил Джип Гранд Чероки с рег. № ****към момента на пристигане на полицейските служители. Първоначално тя заявява, че той бил наполовина в гаража и в момента на пристигането им тъкмо го била привела в движение, за да го прибере вътре, а след това, поставена в очна ставка със свидетеля К. заявява, че автомобилът бил пред гаража.

Освен посочените по-горе вътрешни противоречия, показанията на Ш. противоречат на показанията на свидетеля С.К., който заявява, че с колегата му М. паркирали патрулния автомобил от източната страна на жилищния блок и пеша минали от западната му страна. При това положение е невъзможно Ш. да види светлините на автомобила, освен ако не ги е видяла докато си е тръгвала пеш след възникналия между нея и Б.Н. скандал, във връзка с който пристигнали полицейските служители.

Показанията на Ш. освен всичко друго са и нелогични. Тя не притежава СУМПС и заявява пред съда „не съм шофьорка“, „нямам книжка, но съм карала същата кола на черни пътища“, „може би около пет пъти съм карала автомобила“, а същевременно обяснява, че поискала тя да прибере автомобила в гаража, което изисква да има определени умения, липсата на които би могла да доведе до нанасяне на повреди по автомобила.

Съдът не кредитира показанията и на свидетеля А.В.Б., тъй като те противоречат на показанията на останалите свидетели. К. заявява, че с колегата му били изпратени на сигнал за възникнал скандал, като Ш. не отрича, че имали спречкване с Б.Н. и вероятно тъй като тя е по-гръмогласна, някой от съседите е извикал полиция. Същевременно А.Б. заявява, че не знае каква е била причината за пристигането на полицейските служители на място и извършването на процесната проверка, като вероятна причина за това сочи слушането на силна музика. Действително той не отрича, че същата вечер е имало спречкване между Н. и Ш., но не си спомня дали е имало повишаване на тон от тяхна страна.

Освен това, при първоначалния му разпит Б. заявява „Б. и С. си говореха нещо и тя се качи в колата. Аз излязох от дясно на гаража и се занимавах с телефона си. Те двамата се разбраха С. да прибере колата в гаража, да я дръпне назад“. Впоследствие обаче, поставен в очна ставка със свидетеля К. относно местоположението на Ш. към момента на пристигане на полицейските служители, свидетелят Б. заявява: „Нямам спомен, не споря с Вас, те /Ш. и Н./ си бяха встрани и дойдоха в някакъв момент“.

 

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

 

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият е именно такъв. С оглед изложените по-горе противоречия в показанията на Ш. и Б., съдът намира, че те не са в състояние да оборят законовата презумпция.

В случая е неприложима презумпцията за невинност, на която се позовава адв. М. в хода на съдебните прения, тъй като разпоредбата на чл. 84 ЗАНН препраща към Наказателно-процесуалния кодекс само по отношение на неуредените в ЗАНН хипотези, а настоящата не е такава. Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП се явява специална и именно тя следва да бъде приложена.

 

Като взе предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

От обективна страна, Н. на 04.05.2020г. в 22:50 часа в гр. Стара Загора, по бул. К. А. Б. в посока запад-изток до № 21 /зад жилищния блок/ управлявал собствения си лек автомобил марка: Джип Гранд Чероки, с рег. № СТ *** РВ, като отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 ARDN-0019. Издаден му бил талон за изследване № 092657 и 7 бр. холограмни стикери, но той не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване употребата на алкохол.

От субективна страна, нарушението е извършено при пряк умисъл.

 

Що касае размера на определените от наказващия орган административни наказания – глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, съдът намира, че доколкото размерът им е определен съобразно фиксирания от законодателя размер, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното нарушение.

 

С оглед конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

 

Предвид изложеното, атакуваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено.

 

Предвид изхода на делото, с оглед направеното от въззиваемата страна искане за присъждане на разноски и на основание чл. 63, ал. 3 ЗАНН, съдът намира, че жалбоподателят Б.К.Н. следва да бъде осъдена да заплати на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени разноски за юрисконсултско възнаграждение, съобразно фактическата и правна сложност на делото.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, съдът  

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-1228-001311 от 01.06.2020г. на началник група в сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора , с което на Б.К.Н., ЕГН: ********** на основание чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП са наложени следните наказания: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение на чл. 174, ал. 3 ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Б.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР - Стара Загора, сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Стара Загора в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: