О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2020 година, гр.Варна
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Дванадесети състав, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и
двадесета година, в състав
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.дело № 1679/2019г. по описа на
Административен съд – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК вр. чл.144 АПК.
С решение № 2496/18.12.2019 г. по настоящето
дело е отхвърлен иска, предявен от М.Н.П. ЕГН **********,***, против
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури за сумата в размер на 879,44
лева, ведно със законната лихва, считано от 28.06.2019г. до окончателно
изплащане на задължението.
С горепосоченото
решение е осъдена
ищцата да заплати на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури сумата в размер на 100 /сто/лева разноски по делото.
Постъпила е
молба с.д.№406/13.01.2020г. от пълномощника на ищеца, с която се претендира допълване
на решение № 2496/18.12.2019 г., постановено по адм.дело № 1679/2019г. в частта за
разноските.
В срока
насрещна страна по искането за допълване на решението в частта за разноските,
изразява становище с.д.№1568/31.01.2020г. за неоснователност на предявеното
искане.
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК, приложим съобразно
чл.144 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в
едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата
с обективирано искане за допълване на решението в частта за разноските е
подадена на 13.01.2020г. и заведена с.д.№406 в съда в срока по чл.248, ал.1 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Следователно
правото на разноски на ищеца възниква само в случай, че със съдебен акт целия
или част от предявения иск бъдат уважени. В конкретния случай по делото е
постановено решение, с което е отхвърлен предявения от ищцата иск. Принципът,
възприет в чл. 78, ал.2 ГПК, че поведението на
ответника е от значение за определяне на отговорността за разноски е
изключение, поради което не може да се прилага по аналогия за останалите,
изрично предвидени хипотези на отговорност за разноски. Нормата на чл.78, ал.1 ГПК не предвижда възможност за
присъждане на разноски в полза на ищеца при отхвърляне на иска, поради което на
ищеца не се дължат разноски за исковото производство независимо от дата на
изплащане на претендираната сума, и датата на изменение на исковата претенция.
По
изложените съображения съдът намира молбата за изменение на решението в частта
за разноските за неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По аргумент от нормата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, настоящото определение подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщението.
Водим от изложените съображения и на основание чл.248 ГПК, вр. 144 АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане обективирано в молба с.д.№406/13.01.2020г. от М.Н.П. ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв.П., с която се претендира допълване на решение № 2496/18.12.2019 г., постановено по адм.дело № 1679/2019г. в частта за
разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: