№ 7292
гр. София, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110151833 по описа за 2024 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от М. С. М. против И.
В. Х., с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат от непозволено увреждане – нанесена телесна повреда от страна на ответника,
за което последният е осъден с влязла в сила присъда по НОХД № 3519/2024 г. по
описа на СРС, НО, 116-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на увреждането – 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.12.2022 г., около 22:00 часа в с.ч.,
Столична община, на улица В., без да е провокирал или предизвикал ответника,
последният му нанесъл удар с крак в областта на главата, като му причинил лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия и хематом на дясната теменно-тилна област
и разкъсно-контузна рана на устната. Поддържа, че във връзка с предходното срещу
ответника било образувано и водено наказателно производство – НОХД № 3519/2024
г. по описа на СРС, НО, 116-ти състав, по което с влязла в сила И. В. Х. бил признат
за виновен за това, че на горепосочената дата е причинил на М. М. лека телесна
повреда, като травматичните увреждания в съвкупност са реализирали медико-
биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по отношение на повече от едно лице и по хулигански подбуди.
Ищецът поддържа, че в резултат на уврежданията претърпял болки и страдания в
немалък интензитет, преживял стрес, притеснение и унижение. Макар нараняванията
му да не били тежки, поведението на ищеца обусловило тежки психически
1
преживявания, мислел, че другият пострадал, който получил много по-тежки
наранявания, ще умре, представял си, че може да е на негово място. Поддържа още, че
сериозно бил нарушен ежедневния му начин на живот, нямал желание за нищо,
затворил се в себе си. Вместо да мисли за бъдещото си, постоянно мислел как ще се
чувстват близките му, ако не е оживял при инцидента. Твърди, че психическите травми
от инцидента съществуват и до днес. По изложените в исковата молба обстоятелства и
доводи ищецът обуславя правния си интерес от предявения иск и моли за неговото
уважаване. Претендира и сторените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява становище
за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Поддържа се становище, че
твърденията на ищеца за претендираните вреди и сума следва да бъдат доказани в
настоящото производство, а причинените на трето за спора лице увреждания не
обуславят по-висок размер на претендираните от ищеца неимуществени вреди. Сочи
се, че в исковата молба ищецът не твърди да е търсил и получил специализирана
лекарска помощ във връзка с инцидента, а твърденията му относно получените
физически и психически травми, са недоказани. В условията на евентуалност, в
случай, че съдът приеме исковата претенция за основателна, ответникът изразява
становище за прекомерност на претендирания размер на вредите. Излагат се доводи, че
при липсата на доказателства, че ищецът е потърсил специализирана лекарска помощ,
той е съпричинил негативните последици по отношение на здравето си. По изложените
в отговора доводи и съображение се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират
се разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от присъда № 305/15.05.2024 г.,
постановена по НОХД № 3519/2024 г., по описа на СРС, влязла в сила законна сила на
31.05.2024 г., с която подсъдимият – настоящ ответник И. В. Х. е признат за виновен в
това, че на 02.12.2022г., около 22:00ч. в с.ч., СО, на ул. „В.“, чрез нанасяне на удари с
крака в областта на главата на М. С. М. му причинил лека телесна повреда, изразяваща
се в контузия и хематом на дясната теменно – тилна област и разкъсно – контузна рана
на устната, които травматични увреждания в съвкупност са реализирали медико –
биологичния признак ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, НЕОПАСНО ЗА
ЖИВОТА, като деянието е извършено по отношение на повече от едно лице, а именно
по отношение Ц. В. Т. и М. С. М. и е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл.131, ал.1, т. 4 и т.12, вр.чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.130, ал.1 НК,
поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.130, ал.1 НК, вр. чл.54 НК е осъден на наказание "лишаване от свобода", чието
изпълнение е отложено на основание чл.66, ал.1 НК.
2
По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО, от който се
установява, че ищецът М. М. е постъпил за преглед на 02.12.2022 г. в 23:34 ч. в спешен
кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД с основна диагноза –
„открита рана на устните и устната кухина“. В снетата анамнеза е отразено „побой,
ритан по главата, лицето и гърдите“, а като обективно състояние – „болки в
посочените области, охлузване в десен ъгъл на долната устна“. Установява се още, че
ищецът е насочен за рентгенография, която не е установила особености и е изписан на
03.12.2022 г. в 02:10 ч.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите В. В. Х.
– брат на ответника и С.М. М. – баща на ищеца.
В показанията си св.М. разказва, че след инцидента /на който не си спомня
годината/ синът му се прибрал първо вкъщи. Имал сцепена устна, кръв по лицето и
изглеждал много стресиран. Сам отишъл до болницата и си изкарал медицинско.
Свидетелят не знае за резултата от прегледа, нито е видял сина му да има поставена
превръзка. Според свидетеля, след тази случка, синът му се затворил в себе си, не
искал да общува с никой вкъщи и да излиза. Стряскал се от най-малкия шум, спрял да
се храни, не излизал от стаята си. Свидетелят разказва още, че физическите
наранявания отшумели за около 10 дни след инцидента, но психическото състояние, за
което разказва, продължило два месеца. През това време излизал от вкъщи един-два
пъти седмично, но свидетелят не знае къде е ходил.
В показанията си св.Х. разказва, че видял ищеца една седмица след инцидента.
Бил в компания и без видими наранявания или травми. Не изглеждал и особено
притеснен и според свидетеля в държането му нямало никаква разлика от преди
инцидента.
По делото е изслушано и прието заключение на съдебномедицинска експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. Видно от същото е, че за установеното в медицинската документация
нараняване на устната няма описание на форма, размери, състояние на околни тъкани
и др., а за съобщените болки на останалите места не са отразени характеристики,
обективиращи нараняване. Вещото лице е посочило, че установената при прегледа на
ищеца в Пирогов травма на устната, е повърхностно мекотъканно увреждане с
нарушаване целостта на лигавицата в областта на десен устен ъгъл на долната устна.
Такава травма заздравява спонтанно за 7 до 10 дни и в нито един момент не води до
риск за живота на пострадалия. Видно още от заключението е, че травма, както и
контузии на главата, лицето и гърдите /без регистрирани изяви на мекотъканни травми/
увреждат здравето като причиняват на пострадалия болки за цитирания период на
възстановяване /7-10 дни/. Съгласно заключението, от нараняването на устната
лигавица, е възможно да е било налице и временно нарушаване на дъвкателната
функция, което обуславя и преценка за медико-биологичен характер на причиненото
3
телесно увреждане, като – временно-разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице е посочило още, че освен субективно чувство за локална болка от
нараняванията, от травмирането на устната лигавица, в случая е възможно да е било
налице и временно, оскъдно кървене. При охлузвания, подобно кървене прекратява
спонтанно за минути до час след инцидента, като поради локализацията на
увреждането във функционално активна зона – устен ъгъл, е възможно да има
повторно нарушение на целостта на засегнатата тъкан при по широко и рязко отваряне
на устата и респективно по бавно зарастване. Вещото лице е обсъдило, че по делото
няма проследяваща медицинска документация, като подобни данни не се твърдят в
искова молба и в свидетелските показания. Вещото лице е категорично, че при така
установените и описани в медицинския документ данни за наранявания,
възстановителния период е неповече от 2 седмици, средностатистически от 7 до 10
дни. Вещото лице е категорично, че от тези наранявания пострадалият се е
възстановил напълно. Съгласно описаните характеристики на наранявания
констатирани при ищеца, според вещото лице не може да се очаква изява на
усложнения, още повече и след проведената обработка при прегледа в деня на
инцидента. На последно място в заключението е посочено, че липсата на
проследяваща медицинска документация в случая изключва възможност за евентуално
недиагностицирано при него по-тежко увреждане.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които е причинил
другиму. Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква установяване на
противоправно деяние, като пряк и непосредствен резултат от което да са настъпили
вреди за пострадалия, като виновността на дееца се предполага до доказване на
противното.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед предходното относно настъпване на увреждането,
механизма, по който се е осъществило, неговото авторство и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния
съд. В конкретния случай горепосочените обстоятелства са безспорно установени с влязлата в сила
присъда № 305/15.05.2024 г., постановена по НОХД № 3519/2024 г., по описа на СРС, с
която настоящия ответник е признат за виновен в извършено престъпление по чл.131,
ал.1, т.12, вр.чл.130, ал.1 НК.
Предмет на настоящото производство са въпросите за вредата – настъпила ли е,
в какъв обем и има ли причинна връзка.
4
От заключението на приетата по делото съдебно-медицинската експертиза,
изготвена въз основа на представените от ищеца медицински документи се установява,
че установената при прегледа на ищеца в Пирогов травма на устната, е повърхностно
мекотъканно увреждане с нарушаване целостта на лигавицата, която травма заздравява
спонтанно за период от 7 до 10 дни и в нито един момент не води до риск за живота
на пострадалия. Видно още от заключението е, че травма, както и контузии на главата,
лицето и гърдите /без регистрирани изяви на мекотъканни травми/ увреждат здравето
като причиняват на пострадалия болки за цитирания период на възстановяване /7-10
дни/. Вещото лице е категорично, че от тези наранявания пострадалият се е
възстановил напълно.
Заключението на вещото лице относно периода на физическо възстановяване се
потвърждава и от показанията на св.М. /баща на ищеца/, който в показанията си
разказва, че физическите наранявания са преминали за около десет дни след
инцидента. В показанията на този свидетел няма данни травмата да е причинявала
болки, страдания и неудобства в ежедневието на ищеца. Съдът обаче не кредитира
показанията на св.М. в частта относно психологичното състояние на сина му, като
намира същите за силно преувеличени. Свидетелят е баща на ищеца, с оглед на което
неговите показания следва да се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по
делото. В случая липсват каквито и да било други доказателства в подкрепа на
свидетелските показания, че ищецът се затворил в себе си, не искал да говори с никой,
спрял да се храни и не искал да излиза. Напротив, видно от показанията на св.Х. е, че
седмица след инцидента е видял ищеца с компания и не изглеждал особено притеснен.
По изложените съображения настоящият съд приема, че са налице петте
елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние,
противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От
присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на ответника,
неговата вина и причинната връзка между действията на ответника и причиненото
телесно увреждане на ищеца. Естеството на понесените болки и страдания се
установяват от медицинската експертиза и частично от свидетелските показания. Ето
защо съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане за обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие на претърпяното травматично увреждане.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липса на вреда и
причинна връзка между травматичните увреждания и деянието. Това е така, тъй като
процесното травматично увреждане е съставомерна последица, включена във
фактическия състав на престъплението, за което ответникът е осъден. Естеството на
понесените болки и неудобства и причинната им връзка с травматичната увреда се
установява от неоспорената медицинска експертиза. Неоснователни съдът намира
доводите за съпричиняване, наведени за първи път в хода на устните състезания, тъй
като възражение в тази насока не е било въведено с писмения отговор, нито е прието
5
за разглеждане с доклада по делото. В случая от страна на ответника няма твърдение
за възникнало вземане в полза на ответника срещу ищеца, което да е предявено чрез
възражение за прихващане, нито твърдения действията на ищеца да са довели до
настъпване или увеличаване на вредите му, което да се изследва на плоскостта
на съпричиняването. Ето защо твърденията за действия, извършени от ищеца и други
лица преди и след процесния деликт, не следва да се обсъждат в настоящото
производство.
Съгласно чл.52 ЗЗД вредите от неимуществен характер следва да бъдат
обезщетени по справедливост. За определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, съдът следва да съобрази няколко групи от фактори, доколкото
в практиката си ВКС приема, че понятието за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД
не е абстрактно, а е свързано с конкретна преценка на конкретни обективни и
субективни фактори. Размерът на дължимото обезщетение, следва да бъде определен,
като се отчита характера, обема и интензивността на неимуществените вреди,
естеството на травмите и продължителността на лечебно-възстановителния период,
възрастта, физическото и психическо състояние, както и възможностите за
възстановяване и адаптация.
С оглед предходното, при определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди, настоящият съд на първо място съобрази, че ищецът е млад
човек, при който възстановяването е значително по-бързо, претърпените болки и
страдания са отшумели в кратък период – до 10 дни от инцидента, поради което
травмите не са му създали значителни неудобства, нито са изисквали необходимост от
допълнителни прегледи или чужд помощ.
На следващо място, при определяне размера на обезщетението съдът съобрази
практика на ВКС, че при определяне размера на същото следва да се вземат предвид и
социално-икономическите условия и стандарта на живот в страна, в т.ч. размерите на
минимална и средната работна заплата за периода, данни на НСИ за средната
издръжка на домакинство и др. икономически данни към датата на увреждането.
С оглед гореизложеното съдът намира, че справедливото обезщетение, което би
могло да репарира претърпените от ищеца болки и страдания е в размер на 400,00
лева, като в останалата част до пълния предявен размер от 15 000 лева следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Върху главницата се дължи и законна
лихва, считано от датата на увреждането - 02.12.2022 г. до окончателното изплащане.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът, но доколкото в случая е приложима разпоредбата на чл.83, ал.1, т.4 ГПК, то
той не е направил разноски и съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Видно от приложеното по делото пълномощно е, че процесуания представител
на ищеца претендира адвокатско възнаграждение при предпоставките на чл.38, ал.1,
6
т.2 ЗА. С оглед предходното и на основание чл.38, ал.2 ЗА, съдът определя адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца в размер от 1000,00 лева.
Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност. Възражението на
процесуалния представител на ответника за необоснованост на приложението на чл.38
ЗА е неоснователно, тъй като представителството по чл.38, ал.1, т.2 ЗА се осъществява
по силата на изявление, че лицето е материално затруднено, за което съдът не събира
доказателства. Съразмерно на уважената част от иска ответникът следва да заплати
адвокатско възнаграждение в размер на 26,67 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от иска.
Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и доказателствата
по делото е, че ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1800,00 лева, като съразмерно на отхвърлената част от иска ищецът следва
да му плати сумата от 1752,00 лева. Макар съдът да намира претендираното
възнаграждение за прекомерно, при липса на възражение по чл.78, ал.5 ГПК от другата
страна, не може да намали размера му.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд дължимата
държавна такса в размер на 50,00 лева върху уважения размер на иска, както и
заплатените от бюджета на съда разноски за съдебномедицинска експертиза,
съразмерно на уважената част от иска, а именно - сумата от 8,00 лева, от чието
заплащане ищецът е бил освободен съгласно чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.45, ал.1 ЗЗД И. В. Х., ЕГН ********** да заплати на
М. С. М., ЕГН **********, сумата от 400,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат от непозволено увреждане – нанесена
телесна повреда от страна на ответника, за което последният е бил признат за виновен
с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 3519/2024 г. по описа на СРС, НО,
116-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането – 02.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за сумата над 400,00 лева до пълния претендиран размер от 15 000,00
лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА И. В. Х., ЕГН ********** да заплати на основание чл.38, ал.2,
вр.ал.1, т.2 ЗА на адвокат И. В. Ю., член на Софийска адвокатска колегия, сумата от
26,67 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно правна
7
помощ и съдействие на ищеца по производството, съразмерно на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА М. С. М., ЕГН ********** да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК
на И. В. Х., ЕГН ********** сумата от 1752,00 лева, представляваща направени по
производството пред първоинстанционния съд разноски.
ОСЪЖДА И. В. Х., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК,
сумата от общо 58,00 лева, представляваща държавна такса и разноски за експертиза,
от заплащането на които ищецът е бил освободен на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8