РЕШЕНИЕ
№ 257
гр. Пловдив, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20215300502999 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД –
гр. София, ЕИК *********; против решение № 1685/07,10,2021 г.,
постановено по гр. д. № 3942/2021 г. на РС Пловдив, 16 гр. състав В
ЧАСТТА, с която са ОТХВЪРЛЕНИ исковете да се признае за установено в
отношенията между страните, че П. В. С. с ЕГН **********; дължи на
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сума, за която е
издадена Заповед № 262089/03,12,2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 15768/2020 на РС Пловдив, в
размер на общо 369,81 лв., представляваща неустойки по фактура №
**********/10,05,2019 г. за неизпълнение на договори за мобилни услуги с
предпочетени номера ***, поради нищожност на клаузите за неустойка.
С оплакване за незаконосъобразност на решението в посочената част
поради необоснованост и противоречие с материалния закон, от съда се иска
да го отмени в тези части и вместо това да признае за установена
дължимостта на претендираните неустойки.
1
Ответникът П. В. С. с ЕГН **********; представляван от особен
представител, заявява становище за неоснователност жалбата и иска
потвърждаване на решението в обжалваната част.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с
правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Предявени от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК *********;
против П. В. С. с ЕГН **********. От съда се иска да постанови решение, с
което да признае за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми, за които е издадена Заповед № 262089/03,12,2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
15768/2020 на РС Пловдив; представляващи задължения по сключени между
страните договори за мобилни услуги с предпочетени номера ***, сред които
и посочените по-горе неустойки за неизпълнение в общ размер 369,81 лв., по
фактура № **********/10,05,2019 г.
Ответникът оспорва исковете.
Видно от приложеното ч. гр. д. № 15768/2020 г. по описа на РС
Пловдив, за вземанията си, произтичащи от договори за мобилни услуги с
предпочетени номера ***, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на
парично задължение срещу ответниците. Заповедта е връчена при условията
на чл. 47 ал. 5 от ГПК и на кредитора е указана възможността за предявяване
на иск по реда на чл. 422 от ГПК. Исковата молба, по която е образувано
производството по настоящото дело, е предявена в срока по чл. 415 от ГПК.
Изложеното обуславя допустимостта на предявените установителни искове.
Пред РС (в заповедното производство) са представени сключените
между страните договори за мобилни услуги, на които ищецът основава
правата си, сключени при общи условия.
Претендираните неустойки се основават на уговорка, според която
при прекратяване на договора по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължи за всяка СИМ карта, по отношение на която е налице
прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти
2
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като
максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния
размер на стандартните месечни абонаменти. Наред с така определената
неустойка, за потребителя се предвижда и задължение за възстановяване на
част от ползваната стойност на отстъпката от абонаментните планове,
съответстваща на оставащия срок на договора.
Съгласно ал. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, а ал. 2 на същия член сочи конкретни примери за неравноправни
клаузи. С оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка, нейния
размер и условията, при които се дължи, въззивният съд намира, че е налице
противоречие на клаузата за неустойка с чл. 143, ал. 2, т. 5, т. 6, т. 15 и т. 19
ЗЗП. С възпроизведената по-горе договорна клауза размерът на неустойката
се завишава с „част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните
планове, съответстващи на оставащия срок на договора“. Тази уговорка съдът
намира за неясна и в противоречие на изискването на чл. 147, ал. 1 ЗЗП, тъй
като не е посочено по разбираем начин, нито с каква част от ползвана
отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е размерът на отстъпката. В
процесния договор и представените приложения към него не се съдържа ясна
информация относно дължимия размер на стойността на отстъпките по
абонаментни планове, които потребителят би дължал към момента на
прекратяване на договора, които са формиращи елементи в размера на
неустойката. Неясно остава и как е формирана, както и каква част от общо
претендираната сума представлява стойността на отстъпките и какви са
пазарните цени на предоставените мобилни устройства и по какъв начин е
определена сумата, претендирана от заявителя, съответстваща на оставащия
срок на договора. Това лишава потребителя от възможността да прецени
икономическите последици от сключения договор, съответно - финансовата
тежест, която поема при допускане на неизпълнение (чл. 143, ал. 2, т. 19 от
ЗПК).
По изложените съображения клаузата, въз основа на която се
претендират спорните вземания, следва да се приеме за неравноправна и
поради това – недействителна. Това обуславя извод за неоснователност на
3
исковете за установяване дължимост на претендираните неустойки.
Решението на РС постановява същия правен резултат и поради това следва да
бъде потвърдено в обжалваната част като правилно и законосъобразно. В
останалите не е обжалвано и е влязло в сила.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1685/07,10,2021 г., постановено по гр.
д. № 3942/2021 г. на РС Пловдив, 16 гр. състав В ЧАСТТА, с която са
ОТХВЪРЛЕНИ исковете да се признае за установено в отношенията между
страните, че П. В. С. с ЕГН **********; дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД – гр. София, ЕИК *********; сума, за която е издадена Заповед №
262089/03,12,2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. д. № 15768/2020 на РС Пловдив, в размер на общо 369,81 лв.,
представляваща неустойки по фактура № **********/10,05,2019 г. за
неизпълнение на договори за мобилни услуги с предпочетени номера ***,
поради нищожност на клаузите за неустойка.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4