Мотиви към присъда по НОХД № 7853/2010г.
по описа на ПРС, ХVІ н.с.
Районна прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение срещу Д.Г.Г. и същата е предадена на съд за престъпление
по чл. 320а от НК, за това, че на 18.07.2010 год. в гр.П.,
обл.П., се е заканила да извърши престъпление по чл.330 от НК – палеж на имота
на Т.Г.А. и Н.С.А. *** и това заканване би могло да предизвика основателно
опасение за осъществяването му.
В съдебно заседание
представителят на държавното обвинение поддържа обвинението със същата правна
квалификация на деянието. По отношение реализирането на наказателната
отговорност се предлага на подсъдимата да бъде наложено справедливо наказание ,
както и да бъдат уважени гражданските искове в пълен размер, а в тежест на
подсъдимата да бъдат възложени направените по делото разноски.
Адв. Б. – повереник
на гражданските ищци А. – моли съда да признае подсъдимата за виновна по
повдигнатото й обвинение, като също пледира към съда за налагане на справедливо
наказание, както и да бъдат уважени гражданските искове в пълен размер.
Претендира от името на доверителите й да им бъдат присъдени направените по
делото разноски.
ГИ Н.А. поддържа заявеното от
неговия повереник.
Защитникът на подсъдимата Г. –
адв. Ш., назначен за служебен защитник на подсъдимата, моли съда да постанови
оправдателна присъда, тъй като обвинението не било доказано по несъмнен и
категоричен начин. Ако съдът признае подсъдимата за виновна, моли да й бъде
наложено наказание под минималния размер.
Подсъдимата Г. се възползва от
процесуалното си право да не дава обяснения, не признава вината си по
повдигнатото й обвинение, моли съда да бъде оправдана.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите и съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимата Д.Г.Г. е родена на *** ***, живее със съпруга
си в гр.П., тя е българка, българска гражданка, с основно образование, омъжена,
осъждана, пенсионер, с ЕГН: **********.
Свидетелите Н. и Т. А. и
подсъдимата били съседи в гр.П., като къщите им били една до друга на адреси -
ул.”И.” № на свид. А., а подсъдимата Г. живеела
на съседния № . Имотите им били разделени с ламаринена ограда с височина около
2 метра. Отношенията помежду им не били добри, като често влизали в конфликти. А.
неколкократно се жалвали в полицията от подсъдимата, като преди настоящото
деяние последната била предавана на съд за извършени срещу А. престъпления по
чл. 144, ал.3 от НК.
На 18.07.2010 год. свидетелите А.
докато се намирали на двора си чували как подсъдимата подхвърля по техен адрес обидни
реплики - „педераст” , „курва”, „ще ви
запаля”, но за да избегнат конфликт с нея, те не й обръщали внимание, още
повече, че последната често ги обиждала по този начин. Св.А. видяла от плочата
на гаража, който бил непосредствено до оградата с Г., че подсъдимата била
струпала на няколко места в двора си откъм оградата със сем. А. купчини суха
трева, пластмасови и други лесно запалими предмети. Около 14.00 часа
свидетелите А. седнали да обядват. Замирисало им на дим и огън, поради което те
излезли да видят какво става. Малко по-рано подсъдимата била запалила огън в
двора си, за да вари компоти. Когато излезли на двора, свидетелите А. видели,
че до оградата на имота им с Г. гори силен огън, като пламъците достигали на
височината до стрехата на къщата им и на около 2 метра от нея. Същевременно
двамата чули как съседката им Г. вика към тях - „живи ще ви изгоря, ще ви
запаля, педераст такъв и курва такава”. Съпрузите А. се уплашили от отправената
закана и притеснили, тъй като огънят достигал до стрехата на къщата им, като извадили
маркуч и започнали през оградата да пръскат вода в посока на огъня, за да
предотвратят евентуалното запалване на къщата си. По същото време св.А.К. седял
на двора си и забелязал, че от някъде падат мазни сажди, огледал се и видял, че
в двора на подсъдимата в близост до къщата на свидетелите А. гори буен огън.
Веднага тръгнал към къщата на А. с намерението да помогне при необходимост от
гасене на разгорелия се огън и тогава чул как подсъдимата крещи по адрес на А.
цитираните по-горе закани. Когато отишъл до двора на свидетелите А., св.К.
видял, че те вече са опънали маркуча и се опитват да изгасят огъня през
оградата. На същите сцени свидетел станал и св.К.Н., който живеел срещу имота
на А., като вниманието му привлякло силния задушлив дим, който изпълвал
квартала. Когато излязъл от двора си, той видял запаления буен огън от двора на
Г., който достигал до стрехите на къщата на А. и се втурнал да помага с
гасенето. Той също чул как подсъдимата
отправя към съседите си А. заканата си за палеж на къщата им.
Свидетелят А. се обадил по
телефона на свид. Й.Д. – старши полицейски инспектор на гр. П., на когото се
оплакал от действията на Г. и го помолил за съдействие, тъй като бил много уплашен.
След известно време Д. пристигнал в дома му, но по това време огънят вече бил
потушен, като свид. Д. видял обгорелите листа на асмата от двора на А.. Обадил
се в пожарната служба в гр.С., за да ги попита как да се процедира в такива
случаи, но сигнал за възникналия огън не бил подаден. Няколко часа по-късно
адресите на двете семейства били посетени от автопатрул в екип – свидетелите С.
и Л., които след запознаване на място с твърденията на двете страни, съставили
протокол за предупреждение на подсъдимата.
Поведението на Г. и отправените към свидетелите А. закани, че ще запали
имота им, изплашили силно свидетелите А., поради което и те подали жалба в
полицията.
На досъдебното
производство е била изготвена съдебно-психиатрична експертиза на подс. Д.Г.,
чието заключение се поддържа от вещото лице и в съдебно заседание. Според
становището на експерта Г. се води на диспансерен учет при „ЦПЗ” гр.П. от
14.04.1994 год., с диагноза – хистрионно личностово разстройство. Касае се за
особености на характера и личностова и
структура, а не за краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Г.
е могла правилно да възприема обстоятелствата и фактите, които имат значение за
делото и може да дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Могла е да
разбира свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи. Може
да участва пълноценно във всички фази на наказателния процес.
Така депозираното писмено
заключение съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено, с необходимите
професионални знания и опит в съответната област и неоспорено от страните.
За да постанови
присъдата си, съдът прие за безсъмнено установена именно описаната по-горе фактическа
обстановка. Същата според съда се установява от следните събрани по делото
доказателствени материали – на първо място, от показанията на свидетелите Т.А.,
Н.А., на свид. К.Н. и А.К., както и от показанията на свид. Й.Д., частично от
показанията на двамата полицейски служители С. и Л., както и от събраните в
хода на процеса писмени доказателства – прочетени и приобщени към
доказателствения материал – протокол от изготвена съдебно-психиатрична
експертиза /л.22-24 от дозн./, характеристична справка /л.26 от дозн./ , справка
съдимост /л.29-31от дозн./, писмо от РСПБЗН гр.С. изх.№ 93/15.03.2011г. /л.60 от НОХД/.
От наличните по
делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и със средствата,
предвидени в НПК, по несъмнен начин се установява осъществяването на деянието,
предмет на настоящото наказателно производство, времето на извършването,
мястото, начина на извършване, както и авторството на деянието.
Показанията на всички свидели, както и
изготвените по делото протокол за предупреждение /като официален писмен документ/
установяват датата и мястото на извършване на деянието. Според настоящия състав
не е спорно и че на инкриминираната дата по обяд подсъдимата е запалила огън в
двора си, което се установява не само при разпита на свидетелите на обвинението,
но и от показанията на свид. Р.Г. – съпруг на подсъдимата. Не се спори и по
факта, че подсъдимата е бил във влошени отношения със съседите си А., което се
доказва отново от разпита на всички свидетели, в частност – и на гражданските
ищци. Доказателство в подкрепа на изложения факт е и обстоятелството, че
подсъдимата до процесния ден на три пъти
е била признавана за виновна, че се е заканвала с убийство на съседите
си А., за което са били водени съдебни производства.
По всички останали обстоятелства на
процесната дата, страните спорят. Преди да се обсъдят подробно събраните
доказателства, правилно е да се посочи защо съдът кредитира в пълнота
показанията на свидетелите А., на свид. К., Н. и Д., тъй като възприетата от
съда фактология, изнесена по-горе се основава изцяло на така депозираните от
тях показания. Показанията на цитираните свидетели са абсолютно непротиворечиви
помежду си, последователни, логични, няма обстоятелство, по което свидетелите
да се конфронтират в показанията си. И докато за свидетелите А. би могло да се
направи евентуално възражение за достоверност на показанията им – предвид
трайно влошените отношения с подсъдимата – то няма абсолютно никаква причина
съдът да не кредитира показанията на останалите трима свидетели, още повече, че
двама от тях – К. и Н. са и очевидци на случилото се и непосредствено са
възприели отправените от подсъдимата закани към семейство А.. И доколкото
показанията на последните трима свидетели съдът намира за незаинтересовани, ги
приема с доверие, както и тези на свидетелите А., тъй като същите си
кореспондират в пълнота. Така посочената група свидетели /с изключение на свид.
Д., който е пристигнал на място доста по-късно/, сочат, че огънят, запален от
подсъдимата на 18.07.2010г. в двора й, е бил по-силен от обикновено, огнените езици
са достигали като височина почти до покрива на къщата на А., за което твърдения
излагат както пострадалите, така и техните съседи. Свидетелите сочат, че къщата
на А. се е намирала на около 2-3 метра /свид. А. с категоричност посочи 2,20
метра/ от ламаринената ограда, разделяща имота му от този на Г., както и че
огнените езици обгорили част от асмата, за което твърдения излага и свид. Д.,
повикан на място от А.. Че огънят е бил голям - „най-високият от палените
досега” /свид. А. – л.67/, показания излагат и съседите на А., които веднага са
се втурнали към дома им, за да помагат с гасенето при нужда, тъй като огънят бил
точно до самата ограда- виж показанията на свид. Н. /л.54-гръб/, К. /л.55/.
Според свид. А., Г.
умишлено била запалила толкова голям огън, като по-рано същия ден била
направила купчини с лесно запалими предмети. Свид. К. /л.55 - гръб/ също
заявява, че Г. била разпиляла по двора си сухи треви, които били запалени този
ден. Не се доказва по делото обаче умисъл от страна на подсъдимата да извърши
палеж на имота на А.. В тази насока напълно резонни са показанията на съпруга
на подсъдимата – свид. Р. Г., който заявява, че същият ден съпругата му варила
зимнина и поради тази причина в двора им бил запален огън. Това е логично, тъй
като при реално запален огън естествено е същият да се разпространи първо в
имота на Г., тъй като е бил запален в
техния двор. По другите изложени от свидетеля Г. обстоятелства обаче, съдът не
кредитира показанията му – на първо място, тъй като намира същите за крайно
заинтересовани предвид близките родствени отношения с подсъдимата, а на второ
място – тъй като показанията му остават изолирани. Всички останали лица,
установени като очевидци на случилото се, излагат обстоятелства, различни от твърдените
от свид. Г.. Ето защо и съдът не намира истина в показанията му, че същият ден съпругата
му не е отправяла каквито и да било реплики и закани по адрес на А. /свид. Г. в
разрита си на л. 65-гръб сочи: „скандал с тях същия ден не е имало...”/, тъй
както от една страна останалите пристигнали на място свидетели твърдят
противното, а и свид. Г. твърди, че не е излизал извън дома си този ден.
А че подсъдимата се е
заканила на А., че ще запали имота им по времето, когато е горял огъня с думите - „живи ще ви изгоря, ще ви запаля,
педераст такъв и курва такава”, остава безспорно доказано от показанията на
свидетелите А., на свид. Н. и К.. И четиримата са категорични, че подсъдимата е
отправяла към А. именно цитираната закана. Показателни са твърденията на свид. Н.,
който в разпита си заяви: „И друг път тя пак пали огън, но не съм чувал такива
заплахи ... Когато огънят гореше, тя наистина го каза със злобен глас / бел. –
отправената закана/. Този ден говореше със злоба, ярост” /л.53-54/. Установява
се от показанията на свидетелите А., както и на К. и Н., че пострадалите са
чули непосредствено отправената към тях закана от страна на Г.. Свид. А. твърди,
че при вида на горящия силен огън и след като чула заканата на подсъдимата, й
прилошало, поради което приела хапчета, за да се успокои. Свидетелката сочи в
разпита си, че нееднократно чувала отправени от подсъдимата закани към
семейството й, но този път силно се уплашила – „Аз вярвам, че може да направи
тези неща, които ни ги говори...вярвам заради нейния характер”, а малко по-нататък
свидетелката посочва, че този огън е бил най-високият и най-заплашителният
досега, било я е страх да не се разгори огъня в посока към къщата или гаража
им.
Аналогични са и
показанията на свид. А. относно това как той е възприел заканата на
подсъдимата. Той е потърсил съдействие от свид. Д., последният в качеството му
на служител на МВР, отговарящ за района на гр. П., като го е помолил да се
отзове веднага, тъй като го било страх
/л.67-гръб – виж показанията на свид. Д./. Свид. Д. сочи в разпита си, че А.
звучал много притеснен по телефона, като го уведомил, че съседката му го
„обижда и му се заканва, че ще запали дома му”, като била запалила „голям огън
до оградата на неговата врата”. Показанията на свид. Д. съдът цени с оглед
наведените от него твърдения за състоянието на свид. А. в момента, когато го е
потърсил за съдействие, както и при посещението му на адреса. В съдебната зала свидетелят
потвърди, че асмата на А. е била обгоряла от силния огън. Свидетелите К. и Н.
също заявяват в показанията си, че А. били много притеснени, възприели са насериозно
думите на подсъдимата /свид. Н. на л. 54 сочи „Нейните думи те възприемаха така,
че всеки момент може да пламне, ако не се вземат мерки, когато огънят ти е
високо до къщата”/. Същият свидетел сочи, че А. били изнервени, „дори К. малко
прибързано говореше”, били в напрежение – „Та това е страх, да гледаш да ти
гори къщата” /л.54/. Според свид. К. /л.55/ А. били притеснени, „на Д. ръцете
трепереха”. Свид. А. също заявяват, че предвид обстоятелствата, при които е
била отправена заканата за палеж на имота им – при вече запален голям огън, който
достигал почти до покрива на къщата им, също в голяма степен е способствало за
възбуждането на основателно опасение, че заканата на Г. може да се реализира в
действителност. Безспорно в този момент А. са изпитвали страх.
Що се касае до
психиатричното състояние на подсъдимата, в тази връзка по делото й бе изготвена
съдебно-психиатрична експертиза, според становището на експерта Г. е с диагноза
– хистрионно личностово разстройство, но се касае се за особености на характера
и личностова и структура, а не за
краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието. Г. е могла правилно
да възприема обстоятелствата и фактите, които имат значение за делото и може да
дава достоверни обяснения за тях, ако желае. Могла е да разбира свойството и
значението на постъпките си и е могла да ги ръководи.
Показанията на
свид. Л. и П.С. не внасят особена яснота по релевантните за делото
обстоятелства, тъй като самите свидетели не можаха да си спомнят важни
подробности от посещението си адресите – какво точно са им разказали двете
страни, докъде са стигали следите от огън в двора на подсъдимата. От друга
страна обаче, същите са посетили адресите на подсъдимата и пострадалите едва
около 4 часа след потушаването на огъня.
Касателно
показанията на водените от подсъдимата свидетели – Р. К. и А. Д., то установи
се от разпита им, че същите не са станали очевидци на случилото се на
18.07.2010г., нито знаят подробности. Съдът намира показанията им за обективни,
но без съществено значение за установяване на релевантните за делото
обстоятелства. Показанията на свид. Д. са от значение единствено за доказване
на влошените отношения между страните.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При така установената фактическа
обстановка съдът е на становище, че с деянието си подсъдимата Г. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 320а от НК,
за това, че на 18.07.2010 год. в гр.П., обл.П., се е
заканила да извърши престъпление по чл.330 от НК – палеж на имота на Т.Г.А. и Н.С.А.
*** и това заканване би могло да предизвика основателно опасение за
осъществяването му.
От обективна страна подсъдимата с
активно поведение – отправяне на вербална закана, конкретизирана по отношение
на престъплението, което се заканва да изпълни, е обективирала намерението си
към пострадалите. Че заканата е била отправена именно към А. няма спор – същите
са непосредствени съседи на подсъдимата, към техния имат се е разгарял огъня, с
подсъдимата именно те са в трайно влошени отношения, а подсъдимата е отправила
заканата в момента, в който е А. са се появили на двора си. За тях, нито за
пристигналите по същото време свид. К. и Н. съмнение относно адресата на
заканата не е имало. В случая заканата е
отправена устно, но наред с това същата е била съпроводена и с наличието на
горящ, силен огън, достигащ до имота на А.. В случая отправената от подсъдимата
към пострадалите закана е съставомерна, доколкото същата обективира намерението
на подсъдимата да осъществи престъпление против имота им – заканила им се е с
палеж – престъплението по чл. 330 от НК. Заканването е било от такова естество,
щото е създало основателно опасение у пострадалите от осъществяването му, т.е.
пострадалите са възприели заканата като реална, осъществима. Това е така, тъй
като момента на отправянето й съвпада с наличието на голям огън непосредствено
до имота им, съпроводен е с обиди от страна на подсъдимата към тях, а не следва
да се пренебрегнат и трайно влошените им отношения, поради което те са приели,
че съществува реална опасност заканата с палеж на имота им да бъде осъществена
от подсъдимата. Както свид. А., така и свид .Н. посочиха, подсъдимата
нееднократно се е заканвала на пострадалите, че ще подпали къщата им, както и
тях самите, но този път цялостната обстановка по отправянето на процесната
закана е била различна – подсъдимата е говорела „по-злобно”, в двора й
непосредствено до къщата на А. е горял много силен огън, чийто огнени езици са
достигали до стрехите на къщата на пострадалите, а асмата им била вече
обгоряла. Характеристиката на отправената заканителна фраза, начинът и мястото
на отправяне на заканата и конкретната житейска ситуация, обективно са възбудили
основателното опасение у пострадалите, че заканата на Г. е реална. Затова и
свид. А. незабавно е сигнализирал полицейският инспектор, като го е помолил за
съдействие, тъй като „го било страх”.
Престъплението по чл. 320а от НК
е резултатно, тъй като в случая законът сочи, че от обективна страна е
необходимо доказателствата да установят „основателно опасение” за осъществяването
на престъплението, с което подсъдимата се е заканила. Съдът намира, че предвид цялостната
обстановка, съпровождаща отправянето на тази закана и поведението на
подсъдимата е допринесло за създаване именно на такова впечатление за
сериозност у подсъдимата на това, с което им се
е заканила.
И Т.А., и Н.А. са възприели
отправената закана лично, непосредствено след изричането й от подсъдимата,
както и останалите действия, съпровождащи я – запаленият от подсъдимата огън.
От СУБЕКТИВНА страна – деянието е
извършено от подсъдимата умишлено, с пряк умисъл, като същата е съзнавала
обществено опасния характер на деянието, предвиждала е и целяла е настъпването
на тези последици.
Видно от заключението на вещото
лице е, че Г. страда от хистрионно личностово разстройство. От теорията обаче е
известно, че психопатиите не са заболявания в тесния смисъл на думата, а
особености на личността, каквото е и становището на вещото лице Д. касателно
подсъдимата. Касае се за особености на характера и личността, които в случая
характеризират Г. като емоционално нестабилна и реагираща с гняв и агресия в
ситуация, когато има противоречие. Ето защо и същата е наказателно-отговорно
лице.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За да наложи на подсъдимата
справедливо наказание, съдът съобрази следното: преди настоящото деяние
подсъдимата е била на два пъти освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание глоба, както и осъдена на пробация основно
за престъпления по чл. 144, ал.3 от НК, насочени срещу А.. Непризнаването на
вината и възприетото от нея процесно поведение не може да бъде отчетено като
отегчаващо обстоятелство, тъй като процесуално право на всяко подсъдимо лице е
да заеме каквато намери за добре теза във водения против него процес. От друга
страна, обаче, съдът отчита пенсионната възраст на подсъдимата, влошеното й
материално състояние /видно от представената декларация за имотно състояние по
дознанието/, както и обстоятелството, че същата единствено се грижи за
инвалидизирания си съпруг – свид. Г., последният също в напреднала възраст и
както съдът има възможност да се убеди в съдебна зала, а и от показанията на
съседите на Г. – същият е трудно подвижен. Като смекчаващо обстоятелство съдът
отчита и факта, че разрастването и разпростирането на огъня извън огнището не е
станало умишлено от страна на подсъдимата / в противен случай и би й се търсила
наказателна отговорност по друг текст от НК/. Не следва да се пропускат и
наличните данни за специфично личностово разстройство у подсъдимата, което
макар и да не е заболяване, изключващо наказателната й отговорност, в конкретния казус е изиграло водеща
роля при определяне на поведението й
предвид изключително влошените отношения със съседите й А.. Изложените
обстоятелства дават основание на съда да приеме, че същите са многобройни
такива, щото и най-лекото предвидено в специалния текст на закона наказание би
се оказало несъразмерно тежко. Наказанието на Г. за така извършеното от нея
престъпление по чл. 320а от НК следва да се определи при условията на чл. 55,
ал.1,т.2,б.”б” от НК, като наказанието лишаване от свобода се замени с
ПРОБАЦИЯ, което да включва единствено двете задължителни пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с
пробационен служител. Всяка една от мерките следва да е с максималната
продължителност от по ТРИ ГОДИНИ, тъй като очевидно е, че предходното осъждане
само половин година преди извършване на настоящото деяние, когато наложеното наказанието
пробация е било за минималния срок, не е оказало своето превъзпитателно и
поправящо действия върху подсъдимата. Пробационната мярка „задължителна
регистрация по настоящ адрес” следва да се изпълнява на адреса по местоживеене ***,
като същото следва да се с периодичност два пъти седмично.
За съвместно разглеждане в
настоящия наказателен процес на основание чл. 45 от ЗЗД са приети за съвместно разглеждане
граждански искове против подсъдимата, предявени от двамата пострадали в размер
на по 500 лв., претендирани от всеки един от тях като обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от престъплението по чл. 320а от НК. Съдът с
оглед на изложените по-горе мотиви досежно наличието на престъпление,
авторството и вината на подсъдимата, намира, че всеки един от предявените
искове се явява доказан по основание, тъй като са налице увреждане и
причинно-следствена връзка между него и виновното поведение на подсъдимата.
Престъплението по чл. 320а от НК е резултатно такова и съдържа от обективна
страна на състава конкретни вредни последици, относими към определени лица –
тези, към които заканите са насочени. Вредите, които се твърди са да претърпели
пострадалите, в случая са обусловени от упражненото спрямо тях посегателство –
предизвикания страх и опасение от отправената закана на подсъдимата да запали
имота им, което в настоящия случай е елемент от състава на престъплението. Тези
вреди засягат неимуществената сфера на пострадалите. Изразяват се в опасението
и преживения страх от пострадалите при възприемането на отправените от Г.
закана за палеж на имота им към всеки един от
тях като осъществима, съпроводени от вида на буйния огън, достигащ до
къщата им и трайно влошените отношения на страните от по-рано. Всеки един от
съпрузите са преживели значителни по тежест и продължителност психически
травми, като свид. А. приемала лекарства, за да се успокои, а свид. А. от страх
потърсил съдействие от почиващия същия ден полицейски инспектор.
Като прецени горните
обстоятелства, съдът намира предявения размер на всяка една от претенциите на А.
за доказан и в съответствие с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че всеки
един от двата иска следва да бъде уважен в пълен размер – по 500 лв., който се
явява справедлив. Основателна в този смисъл е и акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва върху всяка една от посочените суми, считано от
датата на деликта – 18.07.2010г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимата следва да заплати и
направените от гражданските ищци и частни обвинители разноски по водене на
настоящото производство, които съдът изчисли на 300 лева. В тежест на подс. Г.
е да заплати по сметка на ВСС сумата от 70 лв. - разноски по делото.
По изложените мотиви,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.П.