№ 250
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Вилислава Янч. А.
Тони Гетов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора М. Анг. Н.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20231100600856 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 29.11.2021г., постановена по НОХД 2547/2020г. на СРС, НО, 6 с-в подс.
Б. Д. е признат за виновен в това, че на 17.06.2018г. около 18:00ч. в гр. София,
кв.“Факултета:, в дворното място на къща, находяща се на ул. „Метохия“ 15, причинил
средна телесна повреда на С. С., като му нанесъл множество удари с нож, причинявайки му
прободно – прорезно нараняване на дясната мишница с пълно прерязване на двуглавия
мускул на дясната мишница, което довело до трайно затрудняване на движенията на десния
горен крайник за период по-голям от 30 дни, като деянието е извършено по хулигански
подбуди –– престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1 вр. чл.129, ал.2, пт.2, алт.2 вр. ал.1 от
НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, чието
изпълнение е отложено за срок от 3 години. Със същата присъда районният съд е осъдил
подс. Д. да заплати на С. обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на
нанесената телесна повреда в размер на 2000лв., ведно със законната лихва, като е
отхвърлил иска в останалата му част до 10000лв..
Против присъдата, в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия, с която се оспорва правилността на постановения съдебен акт. Прави се искане
за неговата отмяна и постановяване на нова – оправдателната такава по отношение на
подсъдимото лице.
1
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата си.Излага
твърдения за неправилност на постановената присъда. Счита, че са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на съдебния акт.Твърди,че инкриминираните по
делото факти не намират потвърждение в събраните по делото доказателства.Изтъква,че не
се налице и хулигански подбуди.
Частният обвинител С. оспорва подадената жалба.
Представителят на СГП също оспорва жалбата, като намира постановената присъда
за правилна, постановена въз основа на събраните по делото доказателства.
Подс. Д. моли да бъде оправдан.
Въззивния съд, след като обсъди доводите в жалбата и след цялостна проверка на
правилността на атакуваната присъда, при съобразяване с разпоредбата на чл. 314, ал. 1 НПК,
намира за установено следното:
След собствен анализ на доказателствата, въззивният съдебен състав установи
следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата
инстанция:
Подсъдимият Б. Р. Д., с ЕГН:**********, е роден на ****г. в гр. София, с адрес: гр.
София, кв. „Факултета“ ул. ****, българин, български гражданин, неженен, с начално
образование, неосъждан.
Пострадалият С. С. и подсъдимият са братовчеди, като къщите, в които живеят,
споделят общ двор.
На 17.06.2018г. след обяд св. С. поканил свои приятели да гледат заедно мач от
провеждащото се тогава световно първенство по футбол. Сред дошлите гости били и
свидетели А.С., К.С. и И.И.. Докато компанията била на двора и гледала мача, съпругата (св.
Д. Г.) и дъщерята (св. А.В.) на пострадалия се намирали вътре в къщата, където приготвяли
вечеря.
Около 18:00ч. в двора влезли подс. Д., следван от брат си – св. Р. Д.. Подсъдимият
обяснил на С., че с каналът му за мръсната вода се бил запушил и тъй като същият минал и
през двора на пострадалия, му казал, че трябва да копае дупка в двора му. Свидетелят С.
отказал, тъй като в момента имал гости, като казал на подсъдимия, че може да дойде на
следващия ден. В този момент Д. се ядосал, грабнал чиния от масата и ударил с нея С.,
вследствие на което чинията се счупила, а от челото на С. бликнала кръв. Подсъдимият
извадил нож от дрехите си и с него нападнал пострадалия, като размахвал ножа хаотично и
успял да нанесе няколко удара на С. – вкл. прерязал двуглавия мускул на дясната му
мишница. Вследствие на ударите С. се свлякъл на земята. В този момент свидетелките Д. Г. и
А.В. излезли на двора, където видели пострадалия, лежащ на земята и облян в кръв. Г.
избутала подсъдимия и същия малко след това напуснал дворното пространство заедно с брат
си – св. Р. Д.. Свидетелите Г. и св. Сашев превързали раната на ръката на С., а след това
2
последният бил откаран в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, където останал за лечение за
периода 17.06.2018г. – 20.06.2018г..
При С. били установени следните травматични увреждания: порезна рана в дясната
половина на челото, кръвонасядане на левия горен клепач; порезна рана на дясното ухо,
драскотина на дясното рамо; прободно порезно нараняване на дясната мишница с пълно
прерязване на двуглавия мускул на дясната мишница; драскотина на лявата предмишница;
порезна рана на лявата ръка на нивото между първи и втори пръсти. Така установените
травматични увреждания се дължат на действието на предмет с остър връх и режещ ръб –
нож и могат да се получат по начина и времето, съобщени от пострадалия. По своята
медикобиологична характеристика пълното прерязване на двуглавия мускул на дясната
мишница е причинило на С. трайно затруднение в движението на десния горен крайник за
срок по-голям от 30 дни, а останалите увреждания – временно разстройство на здравето,
неопасно за живота.
След изчерпателен и детайлен анализ на доказателствената съвкупност правилно
СРС е отчел наличието на няколко групи свидетели, обосноваващи различни
взаимноизключващи се версии относно хода на събитията през инкриминираната вечер и
участието на подс. Д. в тях.При този анализ не са допусни нарушения,от категорията на
съществените,които да налагат отмяна на съдебния акт.Не е налице превратно тълкуване или
игнориране на конкретни доказателства.Липсва и твърдяната от защитата предубеденост при
оценката на доказателствения материал.Първият съд е дал обоснован отговор защо приема за
достоверни конкретни доказателства и защо отхвърля други.
Първият съд е поставил в центъра на своя анализ изготвената СМЕ на пострадалото
лице,като се е доверил на експертното обяснение за механизма на причинените травматични
увреждания.Приел е за достоверни тези от гласните доказателства ,които кореспондират с
установения от експерта механизъм за причиняване на телесното увреждане,а другите е
отхвърлил по същата причина.По този начин ,сред тези ,на които е дал вяра са показанията
на свидетелите С., Г., В.,като е посочил ,че изложеното от тях кореспондира с медицинските
данни.Отчел е,че показанията на тези свидетели не страдат от вътрешни противоречия и са
еднопосочни по отношение на основните факти, подлежащи на доказване – авторството и
механизма на извършване на престъплението. Безспорно се установява,че на пострадалия е
било причинено трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник за период по-
голям от 30 дни, както и че още същия ден (17.06.2018г.) е потърсил лекарска помощ и е бил
настанен в Пирогов.От показанията на пострадалия С. първия съд е установил спорните по
делото факти.За да се довери на показанията на пострадалото лице, първия съд е отчел,че
същите са логически последователни, достатъчно подробни и убедителни и намират
потвърждение в изготвената по делото СМЕ.Неговите показания намират опора в изложеното
от свидетелите Г. и В..Последните пресъздават обективно личните си впечатления от
случилото се.Посочват ,че подсъдимия е извадил нож от дрехите си,който е използвал спрямо
пострадалия по описания в обвинителния акт начин.Средството, с което е извършено
деянието е достатъчно конкретизирано посредством своите родови особености – нож, т.е
3
остър предмет с режещ връх, като неточното индивидуализиране на същото от страна на
свидетелите не може да се тълкува като необективно и тенденциозно изнесена информация.
Съобщеното от свидетелите С.oв, В., Г. ,както бе посочено намира опора в
заключението на СМЕ, установяващо вида, характера и механизма на получаване на
процесните увреждания. Според заключението механизмът на получаване на телесните
увреждания е именно – нож –под въздействието на предмет с остър връх и режещ ръб.
Показанията на свидетелите Я., Я.а, П., С., Д. и И. също са обсъдени от първия
съд,като разликата в показанията им ,дадени в хода на досъдебното производство и пред съда
е отчетена при тяхната оценка. Основавайки се на непълнотите и схематичността в разказите
им , и отчитайки стремежа на свидетелите да омаловажат значимостта и неправомерността на
действията на подсъдимия, районният съд убедително е защитил тезата си, че посочената от
свидетелите липса на нападение с нож от страна на подс. Д. не заслужава доверие. Не без
значение е и обстоятелството, че заявеното от тази група свидетели същественото се
разминава с независим доказателствен източник, какъвто е съдебно медицинската експертиза
по отношение механизма на деянието. За да не кредитира споделеното от свидетелите Я.а и
П., първоинстанционният съд правилно е съобразил обстоятелството, че останалите преки
очевидци на конфликта не са посочили в своите показания Я.а и/или П. да са присъствали и
съответно възприели непосредствено разигралата се ситуация.
Твърдяното от св. Р. Д. също е подложено на анализ,след който първия съд е приел,че
изложеното от свидетеля е невярно,тъй като от останалите по делото доказателства е
установил ,че свидетелят се е появил в края на процесния инцидент и не е очевидец на
случилото се.
При така установената фактическа обстановка заключението на районния съд, че с
поведението си подс. Б. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, пр.1 вр.чл.129, ал.2, пр.2, алт.2 вр. ал.1 от НК е
правилно.
От обективна страна – на инкриминираните в обвинителния акт ден и място подс. Д.
чрез нанасяне на множество удари с нож на св. С. му причинил няколко травматични
увреждания, описани по-горе, едно от които (разкъсване на двуглавия мускул) - изпълващо
медикобиологичните характеристики на трайно затрудняване движенията на десния горен
крайник за период по-голям от 30 дни, което по своята същност отговаря на признаците на
средна телесна повреда. Налице е изискуемата причинно-следствена връзка между
нанесените от подсъдимия удари и констатираните увреждания.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е
искал да причини на пострадалия С. телесна повреда – първоначално е бил нанесен удар с
чиния в главата, последван от хаотични удари с нож, вследствие на които на пострадалия е
причинено процесното нараняване, довело до констатираната телесна увреда. Подсъдимият
Д. е съзнавал общественоопасния характер на своето деяние,както и че с действията си
нарушава телесната неприкосновеност на пострадалия, като е целял именно това – да
причини телесно увреждане на св.С., без обаче да е имал конкретно решение каква точно
телесна повреда желае да му причини. Съдебната практика е последователна и в
становището, че за умисъла при телесните повреди и убийствата е характерна
неопределеност и алтернативност – деецът цели последици от даден вид (с
неконкретизирано съдържание), като не съзнава в каква степен ще засегне охраняваните
4
обществени отношения, и той реализира действия за постигане на различни резултати, като
иска (или допуска) настъпването, на който и да е от тях.
Правилно контролираният съд е приел за доказано, че Д. е действал не само при
форма на вината пряк умисъл, но и по хулигански подбуди – без да е предизвикан от
пострадалия, демонстрирайки безнаказаност и пренебрежение към установените правила,
закрилящи добрите нрави в обществото. Действията на подсъдимото лице са били
неприлични, станали са доС.ие на множество лица (макар и такива, които познава),
присъстващи на мястото, предприети са без повод спрямо лице, с което нямат предхождащи
деянието конфликти, а и с което се намира в роднински взаимоотношения - братовчеди. Не
без значение и обстоятелството, че арогантното и явно незачитащо поведение на Д. е
станало по повод отказ на пострадалия да допусне подсъдимия да поправи канализацията си,
преминаваща през двора на пострадалия, както и обстоятелството, че първоначалния удар с
чиния не е парирал физическата агресия на подсъдимия и той е продължил хаотично да
нанася удари с нож. Така осъщественото деяние се характеризира с буйство и
невъзпитаност, като явно изразява висока степен на неуважение към личността на
пострадалия С. и общоприетите правила на поведение в обществото. Проследяването на
действията на Д. в тяхната последователност говори единствено, че с нанесените удари на
пострадалия, след като последният му е отказал достъп до имота си и прокопаването двора
на същия, подс. Д. е изразил абсолютно незачитане на пострадалия като личност и то без
последният да го е предизвикал по какъвто и да било начин.
При индивидуализацията на наказанието районният съд правилно е преценил, че като
смекчаващо отговорността обстоятелства следва да се цени чистото съдебно минало на подс.
Д..Но не е такова младата му възраст,както е приел първия съд.Подсъдимият е бил на
42г.към датата на деянието – достигнал интелектуална и физическа зрялост, която
позволява да прави адекватни преценки за собственото си поведение,въобще възраст която
надхвърля общоприетите стандарти за младост.
Като отегчаващи такива,въззивния съд счита ,че следва да бъдат отчетени и
травматичните увреждания на пострадалия, изразяващи се във временно разстройство на
здравето, неопасно живота,които първия съд е пропуснал да отчете,като по този начин е
нарушил правилата за индивидуализация на наложеното наказание.Този порок е задълбочен
с определяне на наказание под минималния предвиден за конкретното престъпление/
престъплението по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2, пр.2, алт.2 вр. ал.1 от НК се наказва с
„лишаване от свобода‘ от две до десет години/ ,без да приложи разпоредбата на чл.55 от
НК.Напротив,посочил е ,че няма основания за приложението й.
Липсата на съответен протест или жалба от частния обвинител лишава въззивната
инстанция от възможността да ревизира атакувания съдебен акт в ущърб на подсъдимото
лице.В същото време,обаче въззивния съд намира ,че предвид проявената необоснована
снизходителност от първия съд,няма място за ревизия на наложеното наказание в
съответствие с жалбата на подсъдимия.
Правилно контролираният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.66 от НК
спрямо подсъдимия,доколкото не се налага Д. да бъде изолиран от обществото в
пенитенциарно заведение ,за да се постигне поправянето му.Това може да бъде постигнато и
с приложение на института на условното осъждане.
Правилно районният съд е приел, че предявеният граждански иск за неимуществени
вреди от конституирания като граждански ищец С. е доказан по основание като са налице
всички предпоставки за ангажиране на основание чл.45 от ЗДД на гражданската
отговорност на подсъдимия Д., причинил му с деянието си описаното по-горе травматично
5
увреждане. Установено по несъмнен начин е, че в резултат на деянието, осъществено от
подсъдимия, е причинен вредоносен резултат – средна телесна повреда на С. (както и лека
такава, стояща извън предмета на доказване по делото), като между него и виновното
поведение на подсъдимия съществува пряка и непосредствена причинна връзка. В този
смисъл, на гражданския ищец са причинени неимуществени вреди,които подлежат на
обезщетяване. По делото е установено, че С. е претърпял хирургична операция поради
прорезното нараняване на двуглавия мускул, като е бил приет по спешност на 17.06.2018г..
и е бил изписан на 20.06.2018г.. При изписването му от лечебното заведение пострадалият е
изписан с подобрение с временно изгубена работоспособност и са му посочени дати за два
контролни прегледа. Несъмнено през този период от време, както и след изписването си от
болница С. е претърпял болки и страдания, приемал е обезболяващи, възстановявал се е над
месец, ръката му понякога изтръпвала и го боляла – в тази насока са както свидетелските
показания на неговите близки, така и собствените му твърдения.. Отчитайки всички
гореизброени обстоятелства от значение за размера на търсеното обезщетение, правилно
районният съд е преценил, че сумата от 2000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на
претърпените от гражданския ищец С. неимуществени вреди, като за остатъка от
претендираната сума от 10000лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан и
неоснователен.
С оглед изхода на делото и признаването на подс. Д. за виновен правилно
направените по делото разноски са били възложени в негова тежест.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакувания съдебен акт, доколкото въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи неговото отменяване или изменение, прецени, че следва
да потвърди изцяло обжалваната присъда.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 29.11.2021г., постановена по НОХД № 2547/2020г. по
описа на СРС, НО, 6 с-в.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6