РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 653
гр.Плевен,
07.02.2020г.
Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито
съдебно заседание на седми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
Като разгледа докладваното от съдията Кънева административно дело №166 по описа за 2020год.
на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
В Административен съд Плевен е постъпило искане с
посочено правно основание чл.250 от АПК от И.Ц.И. *** Митрополия, обл.Плевен, в
лично качество и като законен представител на децата М. И. И. и И. П. Х., чрез
адв.Д.Д.-Ф. от САК, с което се иска да бъдат прекратени безусловно действията
на органа по закрила по отношение на
децата, като същите бъдат върнати в биологичното им семейство в дома на майката
И.И.. Моли се присъждане на разноски.
В искането се твърди, че действията по задържане на
децата М. и .И.в ЦНСТ-Плевен, ул.“Бяло море“ №16 не се основава на
административен акт, поради което престоят им в центъра е незаконосъобразен.
Сочи се, че със заповеди от 31.10.2018г. децата са временно настанени в
резидентна услуга ЦНСТ до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Сочи
се още, че в срока по чл.27 ал.2 от ЗЗДет. от ДСП-Плевен не е направено искане
до районния съд за настаняване на децата в ЦНСТ, като се твърди, че този
едномесечен срок е императивен и е изтекъл на 30.11.2018г. В тази връзка се
счита, че настаняването по административен ред е само за един месец и след този
срок издаденият индивидуален административен акт губи своето действие. Предвид
последното се твърди, че действията извършени след 30.11.2018г. и към настоящия
момент от административния орган по отношение на децата, в т.ч. задържането им
в ЦНСТ са незаконосъобразни и не се основават на действащ индивидуален
административен акт. Твърди се, че престоят на децата на ЦНСТ им причинява
емоционална, психическа и интелектуална вреда и е опасно за тяхното здраве. Излагат се съображения, че при издаването на
заповедите от 31.10.2018г. не са изследвани и отчетени новонастъпилите факти и
обстоятелства. Сочи се, че мярката за закрила на дете не цели прекъсване на
връзката му с родителите. Твърди се, че органът по закрила на детето не е
съобразил и задълженията си по Конвенцията за правата на детето. В заключение
се моли да бъдат прекратени действията на ДСП-Плевен по отношение на децата и
същите да бъдат върнати при тяхната майка.
В изпълнение на разпореждане на съда, от ДСП-Плевен са
представени данни за настаняването на двете деца в ЦНСТ-Плевен, социални
доклади по отношение направено проучване за реинтеграция на децата, както и
становище по искането с правно основание чл.250 от АПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
приложените доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
От данните по делото се установява, че с решение от
05.05.2015г. на РС-Плевен децата М. и И. са настанени в ЦНСТ-Плевен, ул.“Бяло
море“ №16 за срок от две години.
След изтичане на срока на мярката, със Заповеди
№ЗД/Д-ЕН-342 и №ЗД/Д-ЕН-346 от 31.10.2018г. децата са настанени временно в
социална услуга резидентен тип гр.Плевен, ул.“Бяло море“ №16 до произнасяне на
съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Тези
заповеди не са обжалвани и са влезли в законна сила.
Установява се
още, че двете деца от 2013г. са отглеждани в ДДЛРГ „Детелина“ гр.Плевен, а от
м.февруари 2015г. са преместени в ЦНСТ-Плевен, ул.“Бяло море“ №16 до настоящия
момент.
Видно от становището на административния орган е, че
по време на престоя на децата в социалната услуга са правени два опита за
реинтеграция в средата по произход, но майката И.И. ги е осуетила поради липса
на нагласа за справяне с детските реакции, като преди издаване на заповедите
дори е преустановила контакт с децата с оправданието, че не е знаела къде са.
Установява се още, че във връзка с последващо заявено
желание от майката за прекратяване на мярката спрямо децата, е извършена оценка
на родителския й капацитет и са констатирани проблемни зони относно нисък доход
на семейството и липсата на достатъчно жилищно пространство, както и на
собствено жилище.
Установява се също, че И.И. има общо девет живородени
деца, като шест от тях са при съжителството с П.Х., като по документи детето
Милен Иванов е с баща неизвестен, а
детето И.Х. е припознат от П. Х..
Видно от документите по делото, че на 10.01.2020г. чрез
нотариална покана П. Х. е заявил желание да полага грижи в неговата семейна
среда за двете деца И. и М..
От приложените социални доклади от м.януари 2020г. е
видно, че при направеното проучване е установено, че на този етап няма
възможност двете деца да бъдат отглеждани в семейна среда от тяхната роднина П.Х.
(баба на детето И. по бащина линия), поради влошеното й здравословно състояние,
както и няма възможност двете деца да бъдат отглеждани в семейна среда от бащата П. Х..
Установява се още, че на майката И.И. е предоставяна
възможност да се среща с двете деца И. и М..
Видно от приложената искова молба до РС-Плевен от дата
11.12.2019г. е, че е поискано от органите за закрила на детето да се постанови
решение на основание чл.30 ал.1 вр. с
чл.29 т.2 от ЗЗДет. за прекратяване на настаняването на децата М. и И. в
ЦНСТ-Плевен и на основание чл.28 ал.1 от ЗЗДет. – настаняване за отглеждане и
възпитание в ЦНСТ гр.Плевен, ул.“Бяло море“ за срок от три години.
При така установените факти, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на доказване в производство по чл.250 и сл. от АПК е има ли извършени конкретни твърдяни действия, съставляват ли последните
фактически действия, извършени от административен орган или длъжностно лице, и
извършени ли са не в изпълнение на административен акт или на закона, което ще
обуслови прилагане на реда на защита, предвиден в чл.250 и сл.от АПК.
За да отговори на този въпрос, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.250, ал.1 от АПК, всеки,
който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от
административен орган или длъжностно лице, които не се основават на
административен акт или на закона. Действията са неоснователни, защото по
определение не се основават на административен акт или на закона. Нормата на чл.250,
ал.1 от АПК е еманация на основния принцип за законност, изразен в разпоредбите
на чл.4, ал.1 и 3 от АПК. С тях административните органи действат само в
рамките на правомощията си, установени от закона, а субектите на
административния процес са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да
вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси
на други лица. Това означава, че административните органи и техните длъжностни
лица могат да извършват само такива действия, които са им възложени със закон,
т.е. те не могат да извършват фактически действия, които не са основани на
административен акт или закон и които увреждат или застрашават права, свободи
или законни интереси на граждани или организации.
Според това дали позитивното
право придава на действията на
административни органи и длъжностни лица някакво правно значение, т.е. дали ги
свързва с някакви правни последици или не, тези действия биват правни
/юридически/ и неправни /фактически/ действия. Правните действия се регулират
от нормите на материалното право и от нормите на процесуалното право и затова те биват материалноправни действия и
процесуални действия.
Това, което е съществено за правните действия, независимо от видовото им разнообразие, е
обстоятелството, че те винаги се предприемат въз основа на закон /овластяващ
съответните правни субекти за тяхното извършване/ или в изпълнение на закон
/задължаващ правните субекти с тяхното извършване/. Фактическите действия се предприемат в изпълнение на задължения,
предписани със закон или с административен акт.
Предвид гореизложеното съдът намира, че защитата по
чл.250 от АПК е приложима в случай на извършвани в момента на подаване на
молбата действия, а не когато неоснователните действия все още не са започнали,
тъй като все още няма предмет на защита или след като вече са завършени, защото
съдебното нареждане за тяхното безусловно прекратяване ще бъде безпредметно. Тя
е приложима срещу всякакви фактически действия, които не са административни
актове и не се извършват в изпълнение на административни актове или на закона,
като защитата срещу административни актове и изпълнението им е уредена по друг
ред в АПК.
В конкретния случай, видно от данните по делото,
фактически действия по задържане на децата М. и И. в ЦНСТ гр.Плевен, ул.“Бяло
море“ №16 са в изпълнение на заповедите от 31.10.2018г. за временно настаняване
на децата в резидентна услуга ЦНСТ за отглеждане и възпитание до произнасяне на
районния съд с решение по чл.28 от ЗЗДет. Решение по чл.28 от ЗЗДет. все още не
е постановено, като видно от доказателствата по делото произнасянето на такова
предстои, като до тогава са в действие заповедите на временно настаняване и в
изпълнение на тях децата се намират в ЦНСТ. Установява се още, че на този етап
няма възможност децата да бъдат реинтегрирани в семейна среда, поради което и
на това основание децата са настанени в социална услуга резидентен тип. Т.е.
действията на служителите при ДСП-Плевен се основават на административни актове
и са в изпълнение на мерките за закрила на децата по чл.4 ал.1 т.5 от ЗЗДет. за
охрана на техните интереси, което изключва реда за съдебна защита по чл.250 от АПК.
Ето защо и с оглед правомощията на съда регламентирани
в разпоредбата на чл.253 ал.2 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
искането формулирано за защита срещу
неоснователни действия по чл.250 от АПК, подадено от И.И., е неоснователно и
следва да бъде отхвърлено, като при този резултат разноски не се дължат.
Воден от горното, съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ искане вх.№729/06.02.2020г. от И.Ц.И. ***
Митрополия, обл.Плевен,в лично качество и като законен представител на децата
М. И. И. и И. П. Х., чрез адв.Д.Д.-Ф. от САК, с което се иска да бъдат
прекратени безусловно действията на
органа по закрила по отношение на децата М. И. и И. Х., а именно
задържането им в ЦНСТ гр.Плевен, ул.“Бяло море“ №16, като същите бъдат върнати
в биологичното им семейство в дома на майката И.И..
Разпореждането може да се оспорва в
3-дневен срок от издаването му пред Върховния административен съд.
Препис от разпореждането да се връчи незабавно на И.И.
чрез адв.Ф. на посочения ел.адрес, като за това бъде уведомена по телефон, а на
ДСП-Плевен се връчи на ел.адрес.
СЪДИЯ: