РЕШЕНИЕ
№ 426
гр. Кюстендил, 03.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVIII-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ТИНА Р. МАЛИНОВА
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от ТИНА Р. МАЛИНОВА Гражданско дело №
20241520100718 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от И. С. В., ЕГН **********, адрес: с. Сл.,
общ. К. ул. „Д. К.“ № **, чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-Кюстендил,
със съдебен адрес: гр. К., ул. „Ц. Осв.“ № **, ет.*, против „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.“, бул. „П. Вл.“ №**, Бизнес център „Люлин 6“, ет. *, с правно
основание чл.439,ал.1 във вр.с чл.124, ал.1 от ГПК и цена на иска 2 539,68
лева.
В исковата молба и уточнителните такива към нея, се сочи, че БНП
„Париба Пърсънъл Фаненс“ ЕАД се била снабдила с изпълнителен лист от
25.06.2013г. по ч.гр.д.№46/2013г. по описа на КРС срещу Св. И. В., по силата
на който изпълнителен лист, последната била осъдена да заплати следните
суми: 563, 63 лева –главница по Договор за кредит с № CASH-
04584877/02.06.2011г.; 580, 37 лева, представляваща възнаградителна лихва за
период 05.08.2011 г. до 01.06.2012 г. ; 76,77 лева- мораторна лихва за периода
от 26.08.2011г. до 20.12.2012г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 09.01.2013 г. - дата на подаване на заявлението, както и сторените
разноски – 100 лева за юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна
такса.
Твърди се, че въз основа на така издадения изпълнителен лист срещу Св.
И. В. било образувано изп. дело № 201374304000809 по описа на ЧСИ Е. Х.,
peг. №743, район на действие КОС, по което били предприети описаните в
исковата молба изпълнителни действия, като в изпълнителното производство
1
не били събрани никакви суми от образуването му на 25.11.2013 г. до
прекратяването му на 02.03.2023 г., като след прекратяването на изп.дело,
взискателят и настоящ ответник бил изтеглил изпълнителния лист и с молба
от 24.07.2023 г. бил образувал ново изп.дело № 202374304000688 по описа на
ЧСИ Е. Х., peг. №743, район на действие КОС, по което също били предприети
посочени в исковата молба, изпълнителни действия.
Било видно, че по изп. дело № 201374304000809 от образуването му на
25.11.2013 г. до 24.11.2016 г., когато била подадена молба за запор, взискателят
не бил поискал извършването на изп. действия в продължение на две години, с
оглед на което изп.производство се било прекратило по право на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК на 26.11.2015 г. и преди конституирането на ответника
като взискател на 04.08.2016 г. Изложени са и подробни съображения за
изтекла погасителна давност, като от 25.11.2013 г. бил започнал да тече нов 5-
годишен срок, който бил изтекъл на 26.11.2018 г., постановлението на ЧСИ-то
за прекратяване на производството от 02.03.2023 г. имало само декларативен
характер, а изп.дело 202374304000688 по описа на ЧСИ Е. Х. било образувано
по молба на ответника от 24.07.2023 г. след като вземането било погасено по
давност на 26.11.2018 г.
Счита се, че вземанията за лихви, а именно сума в размер на 619,51 лв. -
законна лихва от 09.01.2013 г. - до 18.09.2023 г., както и сума 657,14 лв. -
неолихвяеми вземания/мораторни лихви представляващи сбор от 580,37 лв. -
възнаградителна лихва, за периода от 05.08.2011 г. до 01.06.2012 г. и 76,77 лв. -
мораторна лихва за периода от 26.08.2011 г. до 20.12.2012 г. също били
погасени по давност.
Заявява се, че от 24.07.2023 г. от ищеца били събрана сума в общ размер
на 1932,69 лева.
Съгласно удостоверение за наследници, Св. И. починала на 17.03.2020 г.
и като единствен наследник оставила ищеца в настоящото производство - И.
С. В..
Въз основа на изложеното се иска да бъде признато за установено, че
ищецът не дължи на ответното дружество сума в размер на 563, 63 лева –
главница, представляваща дължим остатък по Договор за кредит с №
CASH04584877/02.06.2011 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г., сума
в общ размер на 1276,65 лева, представляващи акцесорни вземания за лихви
върху главницата, от които сума в размер на 657,14 лева, образувана от сума в
размер на 580,37 лева, възнаградителна лихва за периода от 05.08.2011 г. до
01.06.2012 г. и сума в размер на 76,77 лв. - мораторна лихва за периода от
26.08.2011 г. до 20.12.2012 г., 619,51 лв. - законната лихва за периода от
09.01.2013 г. - до 18.09.2023 г., както и сума в общ размер на 699,40 лева,
представляваща вземания за разноски, от които 125 лева - присъдени разноски
/представляващи сбор от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25 лева
- държавна такса по ИЛ/, 109,64 лв. - разноски по ИД, 230 лв. - адвокатско
възнаграждение по ИД, 234,76 лева - пропорционална такса на ЧСИ към
18.09.2023 г. с ДДС по ИД, поради погасяването им по давност. Претендират
се и направените разноски.
2
В исковата молба е обективирано и особено искане по чл.395, ал.2 от
ГПК за допускане на обезпечение на предявените искове, като същото е
отхвърлено с Разпореждане №1509/25.03.2024г. по описа на КРС, имащо
характер на определение в отхвърлителната му част.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез пълномощник, e депозирал
писмен отговор, съгласно който намира иска за допустим, но за изцяло
неоснователен, като посочва, че между БНП „Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, в качеството му на кредитор, от една страна, и Св. И.. В., в качеството й
на кредитополучател, от друга, бил сключен Договор за кредит № CASH-
04584877, съгласно който В. се била задължила да върне отпусната й в заем
сума, съгласно условията по договора, но поради неизпълнение на поетите от
наследодателя на ищеца, задължения по договора, предишният взискател бил
пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп.д.
№809/2013г. по описа на ЧСИ Е. Х. по молба на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД, а впоследствие било образувано и второ изп. д. №688/2023г.
въз основа на същия изпълнителен лист, след като изп.д. от 2013 г. било
прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
Посочва се, че след издаване на изпълнителния лист от 25.06.2013 г. от
КРС, възможността за погасяване по давност била препятствана от подаването
на молба за образуване на изпълнително дело и по този начин на 25.11.2013 г.
била прекъсната погасителната давност.
По отношение на твърденията на ищеца, че вземането било погасено по
давност в рамките на образувания изпълнителен процес, се посочва, че
следвало да бъдат съобразени посочените в отговора задължителни
тълкувания, дадени с ТР 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и тези на ППВС
3/1980 г. и ТР 3/28.03.2023 г. по тълк.дело 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, като
давността се била прекъсвала многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изп.действие, а с оглед
изведено от ППВС 3/1980 г., правило, независимо от предприетите или не
изпълнителни способи, давност за вземането не течала, а такава започвала да
тече от 26.06.2015 г. Твърди се, че независимо от задължителната практика на
ВКС, след образуването на делото, неговата висящност е била поддържана с
действия, прекъсващи сроковете по ЗЗД и ГПК, като такава се явявала
изпратена на 16.01.2014 г. покана за доброволно изпълнение на длъжника, с
която се уведомявал за насрочен на 17.02.2014 г. опис на движими вещи.
След като давността била започнала на 26.06.2015 г. и следвало да
изтече на 26.06.2020 г., ответното дружество било прекъснало същата с
встъпването си в производството с молбата за конституирането му от
31.08.2016 г. В отговора са описани подробно действия, за които се твърди, че
са извършвани в хода на делото и с тях била прекъсвана погасителната
давност.
По отношение на претенцията за установяване на недължимост на
разноските по изпълнителното дело, ответникът счита същата за недопустима.
Иска се отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани.
Претендира се присъждане на разноски. В условията на евентуалност е
3
направено възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата
страна, адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Д., която поддържа
исковата молба, както и всички останали молби-уточнения и отправя
доказателствени искания, които са уважени от съда.
Ответникът не изпраща представител за съдебните заседания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235, ал. 2 и ал. 3 от
ГПК и като взе предвид възраженията, становищата и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени отрицателни
установителни искове с правно основание по чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от
ГПК, като с оглед характера на така предявения иск, съдът е указал, че в
тежест на ищеца, е да установи, че при условията на пълно и главно доказване
твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелствата, от които черпи
правата си и в този смисъл следва да установи правния си интерес,
изпълнение, наличие на валидно възникнали парични вземания на ответника
срещу ищеца, че е/са образувано/и изпълнително/и дело/а, по което/които е
длъжник и, че по образуваното/те изп.дел/а не са били извършвани
изпълнителни действия, че не са правени доброволни плащания по това/тези
изп. дело/а. Ответникът от своя страна носи доказателствената тежест, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват, като
следва да установи и наличие на обстоятелства, респективно предприети
годни действия, довели до спиране или прекъсване на давността по
отношение на процесното/те вземане/ия.
В доклада по делото, приет без възражения от страните, за окончателен,
съдът обяви за безспорно обстоятелството, че между БНП „Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и Св. И. В. е бил сключен Договор за кредит № CASH-
04584877, както и че на 25.06.2013 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа
на който са образувани изп.д.№ 809/2013г. по описа на ЧСИ Е. Х. и изп.дело
№688/2023г. по описа на ЧСИ Е. Х..
Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
Видно от приложения по делото изпълнителен лист от 25.06.2013 г.,
издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 26 от 11.01.2013г. по ч.гр.д. № 46/2013 г. по описа на РС-
Кюстендил (съгласно писмо изх. № 46/2013г. от 09.11.2023г. от Служба
„Архива“ при РС-Кюстендил делото е унищожено с Протокол за
унищожаване №184 от 02.03.2020г. поради изтичане на срока на съхранение)
е, че Св. И. В., ЕГН ********** е осъдена да заплати на БНП „Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД, сумите: 563,63 лева главница, представляваща
дължим остатък съгласно Договор за кредит с № CASH-04584877, сключен на
02.06.2011 год., 580,37 лева, представляваща възнаградителна лихва, дължима
за периода от 05.08.2011 г. до 01.06.2012 г., сумата от 76,77 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 26.08.2011 г. до 20.12.2012 г.,
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 09.01.2013 г.
4
до окончателно изплащане на вземането, както и сторените разноски – 100,00
лева юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лева държавна такса.
Видно от удостоверение за наследници изх. № 11-03-2090/07.12.2022 г.
Св. И. Тр., ЕГН ********** е починала на 16.03.2020 г. и е наследена от сина
си И. С. В., ЕГН **********. От удостоверение за идентичност на лице с
различни имена изх. № 11-03-2090/07.12.2022 г. Св. И. Тр, ЕГН ********** и
длъжникът по процесния изпълнителен лист Св. И. В. са едно и също лице.
По делото е видно, че посоченият изпълнителен лист е бил представен
пред ЧСИ Е. Х., с рег.№ 743, и е било образувано изп. дело № 809/2013г.
Видно от приложения по изп. дело № 809/2013г. на ЧСИ Е. Х., с рег.№
743 договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от
22.04.2016г. процесните вземания са цедирани на ответното дружество.
Ищецът не е възразил срещу материалноправната легитимация на ответника
като цесионер.
Изпълнителното производство по изп. дело №809/2013г. е прекратено с
постановление на ЧСИ Е. Х. от 02.03.2023 г. на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК.
На 24.07.2023 г. по молба на взискателя е образувано изп. дело №
688/2023г. на ЧСИ Е. Х., с рег.№ 743, на основание същия изпълнителен лист
от 25.06.2013 г. По това изпълнително дело са провеждани изпълнителни
действия, вследствие на което на 30.04.2024 г. от ЧСИ е издадено
разпореждане за приключване на изпълнително производство, с което на
основание чл.433, ал.2 ГПК е разпоредено да се приключи производството по
изпълнителното дело и да бъдат вдигнати наложените обезпечителни мерки
след влизането в сила на акта. Посочено е, че е налице основание за
приключване на изпълнителното производство поради изпълнение на титула,
т.е. погасяване на паричното задължение. От приложените по изпълнителното
дело съобщения не е видно кога страните са били уведомени за
приключването на производството, но с оглед отбелязването на гърба на
изпълнителния лист за приключване на делото, както и прилагането на
същото към настоящото, респ. запознаване от страна на ищеца и ответника
със съдържанието му, съдът приема, че разпореждането е влязло в сила като
необжалвано от взискателя в двуседмичен срок от уведомяването му пред
Окръжен съд – Кюстендил.
От удостоверение изх. № 1510/29.01.2025 г. от ЧСИ Е. Х., рег. № 743 се
установява, че общият размер на събраната сума по изпълнително дело №
688/2023 г. е 2 647,26 лева, от които 2 349,17 лева са преведени по сметка на
взискателя, а 298,09 лв. по сметка на ЧСИ. Посочено е, че производството по
делото е прекратено с разпореждане за приключване от 30.04.2024 г.
Преди да разгледа претенцията по същество съдът следва да се
произнесе по нейната допустимост.
В постоянната практика на ВКС, както и в най-актуалната такава,
например в Определение № 1056 от 7.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2427/2023
г., IV г. о., ГК се счита, че правният интерес от оспорване на изпълняемото
5
право по предявения иск по чл. 439 ГПК е отпаднал, когато в хода на висящото
исково производство образуваното конкретно изпълнително дело е
приключено, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, основавайки се на факти, които са настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. Систематичното място на горецитираната разпоредба, както и
граматическото й тълкуване несъмнено сочат, че право на такъв иск (активна
процесуална легитимация) има само правен субект, който има качеството на
„длъжник по изпълнението“ в рамките на едно висящо, т. е. неприключило
изпълнително производство, наличието на каквото е предпоставка за
допустимост на отрицателния установителен иск.
В хипотеза, като настоящата, в която вземането на взискателя в
изпълнителното производство бъде удовлетворено изцяло, посредством
принудително събиране на сумите и изпълнителното производство бъде
прекратено поради този факт, за ищеца липсва правен интерес да предяви иск
по чл. 439 от ГПК, тъй като с него той не би могъл да получи какъвто и да е, в
частност благоприятен резултат в своята правна сфера, т.е тя не се засяга. При
уважаване на иск по чл. 439 от ГПК и наличието на висящ изпълнителен
процес длъжникът в последния и ищец в исковото производство ще постигне
положителен за себе си резултат, тъй като съдебният изпълнител ще следва да
прекрати изпълнението, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК. Именно в това
се изразява правният интерес от предявяване на този иск. Явно е, че при
прекратено изпълнително производство и то на основание, изключващо
възможността за образуване на ново и при цялостно изплащане на вземането,
ищецът по иска с правно основание чл. 439 от ГПК няма да постигне никакъв
положителен за себе си резултат дори искът му да бъде уважен. В подобни
случаи за ищеца остава отворена възможността да получи адекватна защита,
посредством предявяването на осъдителен иск.
Изменение на вида на търсената защита в хода на исковото производство
ще е допустимо процесуално действие именно в случай на приключил
изпълнителен процес. Ищецът би могъл да измени иска си в осъдителен иск за
връщане на получената без основание със средствата на принудително
изпълнение сума. В конкретния случай обаче за ищеца възможността за
преминаване от установителен към осъдителен иск се е преклудирала, тъй
като според чл. 214, ал. 1 от ГПК това изменение на иска би било допустимо
до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. В настоящия
случай това не е сторено в никой етап на производството.
Ирелевантно за дължимата преценка е обстоятелството, дали
разпореждането на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство е
било връчено на длъжника, тъй като правните му последици несъмнено са
настъпили при узнаването на този акт по време на исковото производство.
Освен горното следва да бъде посочено, че прекратяването на изпълнителното
производство не е сред категорията действия на съдебния изпълнител,
изброени лимитативно в разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК, които
длъжникът има право да обжалва, като правото на жалба срещу акта на
6
съдебния изпълнител, с който прекратява производството по изпълнителното
дело е предоставено само на взискателя - чл. 435, ал. 1, т. 3 от ГПК.
Разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК задължава съда да вземе предвид и
фактите, настъпили след предявяване на иска /на 25.03.2024 г./, които са от
значение за спорното право, поради което при отчитане на извършеното
погасяване на процесното вземане /към 30.04.2024 г./ следва да се приеме, че
правният интерес от предявяване на исковете по чл. 439 ГПК е отпаднал.
Искът по чл. 439 ГПК е средство за защита на длъжника срещу материалната
незаконосъобразност на принудителното изпълнение, като при уважаване на
иска за съдебния изпълнител възниква задължение да прекрати
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. Искът е
предоставен на длъжника в изпълнителния процес за оспорване на
предприетото срещу него изпълнение по конкретно образувано изпълнително
дело, като в практиката се приема, че интерес от иска е налице и когато
изпълнителното дело е прекратено, но взискателят може да инициира въз
основа на същия изпълнителен лист образуването на ново изпълнително дело.
В случая обаче вземането е погасено и изпълнителното производство е
приключено на основание чл. 433, ал. 2 ГПК. За разлика от прекратяването на
изпълнителното производство в част от посочените в ал. 1 на чл. 433 ГПК
хипотези, при приключване на изпълнителното производство поради
изпълнение на задължението ново изпълнително дело въз основа на същия
изпълнителен лист не може да бъде образувано. Поради това не е налице и
опасност за длъжника кредиторът отново да образува изпълнително
производство, която да обоснове правен интерес от иска по чл. 439 ГПК. След
като изпълнителното производство е приключено, защитата на длъжника би
могла да бъде осъществена чрез претендиране връщане на полученото от
привидния кредитор, което защитно средство може да бъде използвано в
процес, различен от производството по предявения по чл. 439 ГПК иск.
Горното е възприето в Решение № 551 от 27.01.2025 г. на СГС по в. гр. д. №
12170/2023 г.
Доколкото правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за
съществуването на правото на иск по време на цялото производство, след
отпадането му предявените отрицателни установителни искове са
недопустими. Поради това производството по делото следва да бъде
прекратено.
В допълнение, производството подлежи на прекратяване и в частта
относно предявените отрицателни установителни искове за сумите 109,64 лв. -
разноски по ИД, 230 лв. - адвокатско възнаграждение по ИД, 234,76 лева -
пропорционална такса на ЧСИ към 18.09.2023 г. с ДДС по ИД, и на
самостоятелно основание, поради следното:
Не е налице допустимост и на отрицателните установителни искове за
недължимост на сумите: 109,64 лв. - разноски по ИД, 230 лв. - адвокатско
възнаграждение по ИД, 234,76 лева - пропорционална такса на ЧСИ към
18.09.2023 г. с ДДС по ИД. Предмет на отрицателния установителен иск по чл.
439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е
образувано изпълнителното дело, а не законосъобразността на действията,
7
бездействията и актовете на съдебния изпълнител. Изпълняемото материално
право обхваща вземанията, за които е издаден изпълнителният титул:
главница, лихви и разноски в съдебното производство (ако има такива).
Разноските в изпълнителното производство не са част от изпълняемото право,
а последица от образуването на изпълнително дело. Ако длъжникът по
изпълнението не е съгласен с основанието за тяхното начисляване или с
техния размер, редът за оспорването им не е исков по реда на чл. 439 ГПК, а
чрез жалба срещу постановлението за разноските по реда на чл. 435, ал. 2
ГПК. Така посоченият процесуален ред е специален в рамките на
изпълнителното производство, поради което оспорването на разноските по
общия исков ред се явява процесуално недопустимо. Ако длъжникът по
изпълнителното дело не изразява несъгласие с основанието и размера на
разноските, но цели да отрече тяхната дължимост с оглед недължимостта на
подлежащите на изпълнение суми, заради които е образувано изпълнителното
дело, то въпросът за съдбата на разноските по изпълнителното дело при
евентуално уважаване на иска по чл. 439 ГПК, е разрешен по силата на закона
с изричната разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК. В
цитираните норми е предвидено, че разноските по изпълнението са за сметка
на длъжника освен в случаите, когато делото се прекрати поради представяне
на влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 ГПК. В този
случай разноските остават в тежест на взискателя, без да е необходимо да се
води отрицателен установителен иск и за тях, тъй като дължимостта на
разноските е пряко обусловена от съществуването на изпълняемо материално
право. Ето защо при наличието на специална законова уредба относно
разноските по изпълнението, ищецът има правен интерес само от иск по реда
на чл. 439 ГПК за отричане дължимостта на сумите по изпълнителния лист, не
и за разноските. В тази част исковата молба подлежи на връщане на основание
чл. 130 ГПК.
Отделно от горното, само за пълнота на изложението, съдът намира, че
претенцията освен това се явява и неоснователна.
В исковата молба не са изложени твърдения относно това давността за
вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство на
25.11.2013 г. - датата на образуване на изпълнително дело № 809/2013г. по
описа на ЧСИ Е. Х., с рег.№ 743, а и при съставяне на изпълнителния титул на
25.06.2013 г. това е логически изключено. Съдът отбелязва, с оглед
изложеното в исковата молба и съгласно Тълкувателно решение №
3/28.03.2023 г., постановено по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на
Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС, че
погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно
вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
В този смисъл и предвид данните по делото е видно, че изп. дело № 809/2013г.
по описа на ЧСИ Е. Х. е образувано с молба на заявителя от 25.11.2013 г., като
от тази дата до датата на приемане на гореспоменатото Тълкувателно решение
- 26.06.2015 г., погасителна давност не е текла, поради което давността е
започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС
8
№ 3/1980 г. Също така следва да се посочи, че съгласно трайната практика на
ВКС по отношение на установените със заповед за изпълнение, вземания, тече
5-годишна давност, считано от датата на влизането в сила на заповедта, като
влязлата в сила заповед за изпълнение установява вземането със СПН, поради
забраната за пререшаване, освен при новооткрити и новонастъпили
обстоятелства и поради тази причина, влязлата в сила заповед за изпълнение
попада в приложното поле на чл.117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. Приема се, че с оглед характера и последиците на влязлата
в сила заповед за незабавно изпълнение, същата има последиците на влязло в
сила съдебно решение. /така напр. Определение № 2993 от 12.10.2023 г. на
ВКС по гр. д. № 908/2023 г., III г. о., ГК; Определение № 2542 от 18.09.2023 г.
на ВКС по к. гр. д. № 4218/2022 г./ С оглед горното и предвид
обстоятелството, че новата 5-годишна давност в настоящия случай е
започнала да тече от датата 26.06.2015 г., както и въз основа на представените
по делото доказателства, но и във връзка с посочения от ищеца период, съдът
приема, че първото изпълнително действие, довело до прекъсване на
давността е предприето след подаването на 04.08.2016г. на молба от ответното
дружество за конституирането му като взискател, с която е поискано и
извършване действия по чл.18 от ЗЧСИ. В тази връзка следва да се каже, че
съгласно чл.116, б."в" от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на
действия за принудително изпълнение на вземането. Тоест, новата 5-годишна
давност започва да тече с предприемането на всяко действие по принудително
изпълнение. Освен това, т. 10 на ТР 2/2013 от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по
описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на
ВКС повелява, че изпълнителният процес не може да съществува сам по себе
си, а само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни
изпълнителни способи, като давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). В цитираното тълкувателно решение
примерно и неизчерпателно са изброени и изпълнителните действия,
прекъсващи давността, сред които е и налагането на запор, като са визирани и
действия, с които давността не се прекъсва, като напр. образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, поради което съдът не счита подобни извършени
действия по процесното изпълнително дело, за прекъсващи давността.
На следващо място, от документите по представеното по делото ИД №
809/2013 г. на ЧСИ Е. Х., с рег.№ 743, става ясно, че след гореустановената
вече дата 04.08.2016 г., давността е прекъсната на следните дати: 08.08.2018 г.,
с изпращане на запорни съобщения от тази дата, чрез които е наложен запор
върху банкови сметки, открити на името на длъжника; на 31.10.2019 г. с молба
на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни действия; на
24.03.2021 г. отново с молба на взискателя за извършване на запори на
9
банкови сметки, евентуално и опис, оценка и публична продан на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника. Следва да се посочи, че видно от
отбелязванията на гърба на издадения изпълнителен лист може да се заключи,
че погасителната давност е прекъсвана многократно и след 27.09.2023 г.
Очевидно между никои от горепосочените дати не е изтекъл петгодишният
давностен срок за погасяване на вземанията.
В подкрепа на изводите на съда е и застъпеното в цитираното ТР 2/2013
от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по описа за 2013 г. схващане, че давността се
прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен
способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ, като изрично е посочено, че и само искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Изпълнителното производство по изп. дело №809/2013г. е прекратено с
постановление на ЧСИ Е. Х. от 02.03.2023 г. на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК. Предвид изложеното до момента, е видно, че е настъпила т.нар.
„перемпция”, тъй като в случая не са извършвани изпълнителни действия,
които са от естество да прекъснат давността в период от повече от две години,
поради което и изпълнителното производство е прекратено по закон. В
посочения смисъл е и даденото задължително разяснение в т.10 на ТР 2/2013
от 26 юни 2015 г. по ТД № 2 по описа за 2013 г. на Общото събрание на
Гражданска и Търговска колегия на ВКС, според което, когато взискателят не
е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на две години
и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл.
330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Твърденията в отговора на исковата молба, че след
образуване на изп. дело № 688/2023г. по описа на ЧСИ Е. Х. многократно са
депозирани молби с искане да бъдат извършвани изпълнителни действия се
подкрепя от събрания доказателствен материал.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
писмени доказателства, като същата обуславя извод на съда за
неоснователност на исковата претенция, поради което същата би подлежала на
отхвърляне, при положение, че беше допустима.
Във връзка с изложените съображения, съдът счита, че погасителната
давност към настоящия момент не е изтекла, предвид че същата е
многократно прекъсвана с извършването на годни изпълнителни действия,
въпреки че в законоустановения двугодишен срок за прекратяване на
изпълнителното производство, взискателят-ответник не е искал извършването
на конкретни принудителни действия против ищеца-длъжник. Всяко едно
такова действие прекъсва давността за погасяване на вземането, предвид
правилото, че нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано последното валидно изпълнително действие, като
съответно давността не е изтекла и предявеният иск е неоснователен, поради
което същият би следвало да бъде отхвърлен, ако беше допустим. В горния
смисъл е и даденото задължително разяснение в т.3 на ТР 2/2023 от 04 юли
10
2024 г. по ТД № 2 по описа за 2023 г. на Общото събрание на Гражданска и
Търговска колегия на ВКС, според което, погасителната давност се прекъсва
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция.
По разноските:
Двете страни претендират присъждане на разноски като при този изход
на спора такива се следват на ответника на основание чл.78, ал.4 ГПК.
Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 360
лева и допълнително възнаграждение в размер на 80 лева на основание чл.13,
т.2 от Наредба за заплащане на правната помощ. С оглед фактическата и
правна сложност на делото и обемът на извършените от пълномощника на
ответника процесуални действия, размерът на юрисконсултското
възнаграждение следва да се определи като минималния предвиден в чл. 25,
ал. 1 от НЗПП, приложима на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ, такъв, а именно – 100, 00 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва номера на
представената от ответника банкова сметка, по която може доброволно да
бъде заплатена присъдената сума, а именно: „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД, IBAN BG13UBBS81551006000479, BIC: UBBSBGSF.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 130 ГПК, като недопустимо поради
липса на правен интерес, производството по предявените обективно
кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно
основание по чл. 439 във вр. с чл.124, ал. 1 от ГПК, с които се иска да бъде
признато за установено, че И. С. В., ЕГН **********, адрес: с. Сл., общ. К.,
ул. „Д. К.“ № ** не дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „Л.“, бул.
„П.Вл.“ №21, Бизнес център „Л. *“, ет. 2, сума в размер на 563, 63 лева –
главница, представляваща дължим остатък по Договор за кредит с № CASH-
04584877/02.06.2011 г., ведно със законната лихва от 19.09.2023 г., сума в общ
размер на 1276,65 лева, представляващи акцесорни вземания за лихви върху
главницата, от които сума в размер на 657,14 лева, образувана от сума в
размер на 580,37 лева, възнаградителна лихва за периода от 05.08.2011 г. до
01.06.2012 г. и сума в размер на 76,77 лв. - мораторна лихва за периода от
26.08.2011 г. до 20.12.2012 г., 619,51 лв. - законната лихва за периода от
09.01.2013 г. - до 18.09.2023 г., както и сума в общ размер на 699,40 лева,
представляваща вземания за разноски, от които 125 лева - присъдени разноски
/представляващи сбор от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение и 25 лева
- държавна такса по ИЛ/, 109,64 лв. - разноски по ИД, 230 лв. - адвокатско
възнаграждение по ИД, 234,76 лева - пропорционална такса на ЧСИ към
18.09.2023 г. с ДДС по ИД, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.4 ГПК, И. С. В., ЕГН **********,
11
адрес: с. Сл., общ. К., ул. „Д. К.“ № **, да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район „Л.“, бул. „П. Вл.“ №**, Бизнес център „Л. *“, ет. *, сумата от
100,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл.7, ал.2 ГПК.
Решението, имащо характера на определение, подлежи на обжалване
пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от връчване на препис от
него на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
12