Окръжен Съд - Благоевград |
|
В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Катя Бельова |
| | | Миглена Йовкова Деница Урумова |
| | | |
като разгледа докладваното от | Миглена Йовкова | |
Въззивното производство е образувано по жалба на процесуалния представител на К. И. Т. и Е. М. Т. против решение №1294/18.02.2010г. по гр.д.№2198/2009г. по описа на БРС. Сочи се, че решението е незаконосъобразно и необосновано и се прави искане за отмяната му и за постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. В с.з. пред въззивния съд, пълномощникът на въззиваемия оспорва жалбата. Страните не представят доказателства пред настоящата инстанция. Окръжният съд, като обсъди по отделно и в съвкупност приетите от районния съд доказателства, прие следното от фактическа страна : И. М. С. и Лъчезар М. С. са синове и единствени законни наследници на М М С., починал на 27.04.2001г. Не е спорно в делото, че същият е син на К Г С и брат на Е. М. Т.. С учредителен протокол от 06.07.1980г. е било взето решение за учредяване на ЖСК"" със седалище в Б.. Сред учредителите му са били М С., К Г С и Е и К. Т. Учредителите са изготвили и подписали разпределителен протокол, с който са извършили разпределение на апартаментите и зимничните помещения. Съгласно него М С. и К е следвало да построят апартамент № на трети етаж и мазе №. Със заповед №19 от 15.12.1980г. на председателя на ИК на ОбНС - Б. е утвърден горният протокол от учредителното събрание, а с определение №130 от 16.12.1980г. по кооперативно дело №8/1980г. по описа на БРС е вписана в кооперативния регистър при съда ЖСК "". На същата е отстъпено право на строеж със заповед №44 от 12.01.1981г. на председателя на ОбНС - Б. в кв. 27 по действащия застроителен и регулационен план на Б.. Издадено е било и съответното строително разрешение. Не се спори по делото, че отстъпеното право на строеж е било реализирано от ЖСК - то. С нотариално заверена молба от 29.12.1980г. до председателя на ИК на ГОНС - Б. К е декларирала на осн. чл. 102 от ЗТСУ(отм.), че е съгласна жилището да бъде записано на сина й М С.. Издадена е била заповед №37 от 09.01.1981г. на председателя на ИК на ОбНС - Б., с която на основание заповед №443 от 18.12.1980г. и чл. 100, ал.1 от ЗТСУ в обезщетение на М С. е предоставено жилище №3 на трети етаж, мазе №7 и 11, 4120% ид.ч. от общите части на сградата. Настоящият състав приема, че макар и в копието на заповедта, представено от община Б., да е вписано името и на К тя не е посочена в б.в) като обезщетен собственик на процесния имот. Тя фигурира в заповедта, за да се уточни че обезщетеният собственик е нейн син, което обстоятелство е последица от дарението, което тя е извършила в негова полза чрез прехвърляне на правото на обезщетяване на него. С нот. акт №162, т.VІІ, рег.№15720, дело №1240 от 2007г. на нотариус с район на действие РС - Б. К е била призната за собственик върху 1/2 ид.ч. от процесния недвижим имот и прилежащото му мазе на основание документи, установяващи че е построен на държавно място от ЖСК. С нот. акт №151, т.І, рег.№4057, дело №136 от 2008г. същият е бил прехвърлен на Е. М. Т. срещу задължение за гледане и издръжка. С нот. акт №76, т.ІІ, рег.№4263, дело №266 от 2005г. Л М. С. е продал на брат си И. М. С. 1/2 ид.ч. от процесния апартамент и прилежащото му мазе. Останалите писмени и гласни доказателства като неотносими към предмета на спора не следва да бъдат обсъждани. Изложените факти налагат следните правни изводи : Въззивният съд споделя дадената правна квалификация на иска от първоинстанционния съд, като приема че е установителен за принадлежността на правото на собственост в патримониума на ищеца-въззиваем И. С. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 04279.614.96.1.6 по действащата кадастрална карта на Б., административен адрес - Б., пл. "М. М." № 1, .3, ап.3, който обект се намира в сграда с идентификатор 04279.614.96.1, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.614.96, предназначение - жилище, апартамент, брой нива - 1, площ - 90.62 кв.м., заедно с избено помещение № 7, площ - 8.45 кв.м., и 11.4140% идеални части от общите части на сградата, при съседи на жилището - на същия етаж - обект с идентификатор 04279.614.96.1.7, под обекта - обект с идентификатор 04279.614.96.1.4, над обекта - обект с идентификатор 04279.614.96.1.8, който имот по документ за собственост представлява апартамент № 3 на третия жилищен етаж, вляво от входа, в жилищната сграда-етажна собственост ЖСК "", построена в квартал 27 по плана на Б. към 1981 г., пл. "М. М." № 1, вх.А, който апартамент се състои от три стаи, кухня, бокс и сервизни помещения, със застроена площ 90.62 кв.м., при съседи - отдолу - апартамент № 1 на К. Т., апартамент № 4 на наследници на К, отгоре - апартамент № 5 на Ц С., заедно с избено помещение № 7, с полезна площ 8.45 кв.м., при съседи - мазе № 6 на наследници на К, коридор и мазе № 8 на Д. Установането на това право е обусловено от установяване в чий патримониум е било до смъртта на наследодателя на ищеца. Настоящият състав приема, че то е придобито от М С. на основание собствено право на обезщетяване за 1/2 ид.ч. от имота и за другата 1/2 ид.ч. чрез прехвърляне на правото на обезщетяване на неговата майка за отчуждения им имот. Това прехвърляне на права е извършено по предвидените от разпоредбата на чл. 102 от ЗТСУ(отм.) ред и форма. Налице е нотариално заверена молба от праводателката К, в която заявява, че е съгласна апартаментът да бъде записан на сина й Мирчо С., която молба предхожда по време издаването на заповед №37/09.01.1981г. С последната процесният апартамента е определен като обезщетение за Мирчо С. и е отразено, че това се извършва съгласно същата молба. Ето защо, според съда, обсъденото до тук прехвърляне на права е произвело правно действие. С влизането в сила на заповедта, с която е конкретизирано обезщетението, лицето посочено в заповедта придобива собствеността върху обекта. Ето защо е безспорно, че правопораждащият факт е влизането в сила на заповед №37/09.01.1981г. За нея няма както фактически твръдения, така и доказателства да е атакувана или отменена. Поради това от нея е настъпила правната последица придобиване право на собственост от М С. върху апартамент №3, .3 в ЖСК"Лъч", кв. 27 по действащия към 1981г. регулационен план на Б.. Предвид изложените правни изводи възраженията във въззивната жалба, че поради липса на решение на общото събрание на ЖСК"" за приемането на М С. като кооператор и за изключването на К като кооператор последната е придобила правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от спорния имот са неоснователни. За М С. правото на собственост не възниква от момента на снабдяването му с констативен нотариалне акт за обект изграден в ЖСК, а по силата на административния акт, определящ обезщетението за отчуждения му наследствен имот. Предвид изводите за правопораждащото действие на заповед №37/09.01.1981г. е неоснователно и възражението на въззивниците, че разпределителният протокол от 06.07.1980г. е определил собствениците на обектите в ЖСК"Лъч" - Б.. С оглед на горното са доказани твърденията в исковата молба, че по силата на наследяване законните наследници на М С. са придобили правото на собственост върху процесния апартамент при равни квоти по 1/2 ид.ч.. Доказано е също, че И. С. е придобил правото на собственост върху ид.ч. на своя брат по силата на възмездна разпоредителна сделка. Законосъобразно съдът е уважил и обективно съединените искове с правно основание чл. 537, ал.2 от ГПК и е отменил констативен нот.акт №162, т.VІІ, рег.№15720, дело №1240 от 2007г. на нотариус с район на действие РС - Б. и нот. акт №151, т.І, рег.№4057, дело №136 от 2008г. за прехвърлянена недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане. На ответниците по въззивната жалба следва да бъдат присъдени направените от тях разноски пред настоящата инстанция в размер на 350лв. Водим от изложеното и на осн. чл. 272 от ГПК, Благоевградският окръжен съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА решение №1294/18.02.2010г. по гр.д.№2198/2009г. по описа на БРС. ОСЪЖДА К. И. Т. и Е. М. Т. и двамата с адрес Б., пл."М. М." №, .1, А. да заплатят на И. М. С. с адрес Б., жк"Е.", .1, А. сторените от него разноски в настоящата инстанция в размер на 350(триста и петдесет) лева. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на Р България. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : |