Определение по дело №4520/2017 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НОХД № 4520/2017 г. по описа на СГС, НО, ІХ състав

В СГС е внесен обвинителен акт срещу Б.Т.П. за това, че на 14.01.2016 година, около 17,00 часа в гр. София, ж.к. „********“, зад блок 194 в градинката на блока, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - коноп и 3,4- метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ на обща стойност 78,42 лева /седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/, както следва:

-обект № 1 - коноп /марихуана/, с нето тегло 0,48 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 19,9 %, на стойност 2,88 лева /два лева и осемдесет и осем стотинки/;

-обект № 2-коноп /марихуана/, с нето тегло 0,47 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -25,6 %, на стойност 2,82 лева /два лева и осемдесет и две стотинки/;

- обект № 3 - коноп /марихуана/, с нето тегло 0,47 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -19,9 %, на стойност 2,82 лева /два лева и осемдесет и две стотинки/;

- обект № 4 – коноп /марихуана/, с нето тегло 0,39 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -16,4 %, на стойност 2,34 лева /два лева и тридесет и четири стотинки/;

-обект № 5-коноп /марихуана/, с нето тегло 0,43 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -21,2 %, на стойност 2,58 лева /два лева и петдесет и осем стотинки/;

-обект № 6 – коноп /марихуана/ с нето тегло 0,43 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -21,2 %, на стойност 2,58 лева /два лева и петдесет и осем стотинки/;

- обект № 7 - осем броя сини, цилиндрични таблетки с лого „15“, с общо нетно тегло 2,08 грама, съдържащи 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ с процентно съдържание 58,5 % тегловни на стойност 62, 40 /шейсет и два лева и четиридесет стотинки/ лева, като конопа и 3,4- метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ са включени в списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях,забранени за приложение в хуманитарната и ветеринарната медицина“ - Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр.1, пр.4, алт.1, НК.

В съдебно заседание представителят на Софийската градска прокуратура подържа обвинението срещу подсъдимия П.. Намира същото за доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Прави се обстоен доказателствен анализ, като се излагат подробни съображения за доказаност на обвинението, включително и относно наличието на специфичната цел за разпространение, с която П. е държал наркотичните вещества. Представителят на държавното обвинение прави искане за осъдителна присъда. По отношение вида и размера на наказанието пледира за определяне на наказание „лишаване от свобода“ в минималния предвиден в закона размер, както и „глоба“, чийто размер предоставя на преценката на съда.

Защитата на подсъдимия П. в лицето на адв. В.Д. намира, че обвинението е останало недоказано, тъй като се крепи единствено на показанията на двамата свидетели – служители на 06 РУ СДВР, които са задържали подс. П. и при случаи извън инкриминирания. Излага аргументи за обективна невъзможност двамата свидетели Л. и Р. да са видели ясно, че именно подс. П. е държал, а в последствие и оставил на дървото инкриминирания плик, със съдържащите се в него наркотични вещества. Счита, че извън показанията на полицейските служители не съществуват други доказателства досежно вината на подс. П. – не са намерени дактилоскопни следи по плика, съществува неяснота относно това кой го е свалил от дървото, не са били установени други забранени от закона вещества или пари в дома на подсъдимия. Липсват каквито и да било доказателства за това, че П. е държал инкриминираните вещества с цел тяхното разпространение. Счита, че не следва да бъдат кредитирани показанията на св. Б. независимо от заключението на изготвената по делото КСППЕ. В заключение приема, че лечението на наркоманията и борбата с наркоразпространението са две коренно различни неща.

Подс. Б.П. се възползва от правото си да не дава обяснения. В своя лична защита заявява, че не се чувства виновен за това, за което е обвинен. В предоставената му последна дума заявява, че моли за справедливост.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Б.Т.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан, студент в *******“, с адрес гр. София, ж.к. *******, ЕГН **********. За същия не са събрани характеристични данни.

На 14.01.2016 год. около 17,00 часа подс. П. отишъл в градинката, намираща се зад блок № 194, в ж.к. „********“, гр. София. Там се срещнал със свои приятели и техни познати, сред които свидетелите С.Б., К.Г., К.П., А.А., К.К. и Т.Б.. Подс. П. държал в себе си полиетиленов плик, съдържащ шест броя топчета, увити в найлон и още един брой пликче с таблетки. Част от присъстващите познавали по-добре подс. П. и знаели, че той употребява редовно наркотични вещества – марихуана, като св. Б. също бил употребявал заедно с подс. П. наркотични вещества, включително се случвало и да си купува от него марихуана.

На същата дата около 16,55 часа свидетелите Л. и Р. - служители при 06 РУ-СДВР, изпълнявали служебните си задължения в района в задблоковото пространство на блок № 194, ж.к. „********“, в гр. София. Имали пряка видимост към мястото, където се били събрали подсъдимия и неговите познати. Вниманието им било привлечено от поведението на групата младежи, които си говорили и пиели бира. Свидетелите Л. и Р. предприели действия по наблюдение на поведението им.

В хода на наблюдението на свидетелите Л. и Р. им направило впечатление държанието на подс. П., което било по-изразено и динамично. Разграничавали го ясно от останалите младежи в компанията, тъй бил единственият облечен със син суитшърт, с поставена на главата качулка. Забелязали, че държи в ръката си плик, успели да видят още, че подсъдимият се отдалечил от групата младежи, приближил се до намиращо се в близост до тях в градинката дърво, пресегнал се и оставил държания от него полиетиленов плик на клон, в частта, намираща се в близост до дънера, след което се отдалечил от дървото, като се върнал при приятелите си.

Свидетелите Л. и Р. незабавно пристъпили към проверка на лицата, като уведомили и дежурната част на полицейското управление. Попитали чий е пликът, оставен на дървото. Всички лица от компанията отрекли да е техен, поради което били задържани и откарани в сградата на 06 РУ СДВР за изясняване на случая.

На 14.01.2016 г. в периода от 18,05 ч. до 18,25 ч. екип от полицейски служители предприели в условията на неотложност действие по разследването - оглед на местопроизшествието на посоченото от свидетелите Л. и Р. дърво, на което малко преди това П. бил забелязан да оставя полиетиленовия плик. В хода на извършения оглед разследващите иззели от дървото – от клон в близост до ствола му самозалепващ се плик с размери 12 см./14см., съдържащ 6 бр. топчета тревиста маса, увити в шарен полиетилен и 1 бр. черен на цвят полиетиленов плик с размери 4см./6 см., съдържащ таблетки. Поемните лица, присъствали по време на огледа – св. В.В. и св. С.С. подписали съставения протокол без възражения.

В хода на проведеното разследване от назначените и изготвени по делото експертизи било установено, че намереното в полиетиленовия плик, оставен на дървото от подс. П. вещество е наркотично – и представлява коноп, както следва: обект № 1 - коноп /марихуана/, с нето тегло 0,48 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 19,9 %; обект № 2-коноп /марихуана/, с нето тегло 0,47 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -25,6 %; обект № 3 - коноп /марихуана/, с нето тегло 0,47 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -19,9 %; обект № 4 – коноп /марихуана/, с нето тегло 0,39 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -16,4 %; обект № 5 - коноп /марихуана/, с нето тегло 0,43 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -21,2 %; обект № 6 – коноп /марихуана/ с нето тегло 0,43 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -21,2 %.

По делото на досъдебната фаза на наказателното производство е била изготвена и химическа експертиза, от заключението на която се установява, че в оставения от подс. П. полиетиленов плик са се намирали и осем броя сини, цилиндрични таблетки с лого „15“, с общо нетно тегло 2,08 грама, съдържащи 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ с процентно съдържание 58,5 % тегловни.

От заключението на изготвената по делото СОцЕ се установява стойността на всеки един от обектите коноп /марихуана/ и 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/, както и че стойността на общото намерено количество коноп е 16,02 лв., а на 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ е 62,40 лв., с обща стойност на наркотичните вещества 78,42лв.

От заключението на изготвената по делото КСППЕ на подс. Б.Т.П. се установява, че е психично здрав, страда от зависимост към канабиноиди /марихуана/ с предимно психичен характер. По време на инкриминираното деяние липсват количествени и качествени нарушения на съзнанието, могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние не се явява пречка за неговото участие във всички фази на наказателното производство и може да дава достоверни обяснения в случай, че желае. Наркоманната зависимост, от която страда, се явява психичен недостатък, който ограничава възможността му да организира своята защита и самостоятелно да защитава правата си.

В съдебната фаза на наказателното производство в хода на съдебното следствие, с цел изясняване на обективната истина по делото в пълнота, е допусната и изготвена СПЕ по отношение на св. С.Б., от която се установява, че по отношение на него липсват данни за същинско психично заболяване, което да може да бъде приравнено към продължителното или краткотрайно разстройство на съзнанието в юридически смисъл. Експертите приемат, че при него се касае за вредна употреба /злоупотреба без прояви на зависимост/ към канабиноиди, а в миналото и към психостимуланти /амфетамин, кокаин/. Заключават, че по време на инкриминираното деяние, както и при разпита пред съда, св. Б. е притежавал психични годности правилно да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства от обективната действителност, поради което приемат, че притежава свидетелска годност.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите Г.Л.; св. К.П. (включително и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК); св. М.Р.; св. С.С. (включително и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК); св. С.Б. (включително и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК); св. К.Г. (включително и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК); св. Т.Б.; св. К.К. (включително и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК); св. В.В. (включително и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК); св. А.А. (включително и тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, както и тези, прочетени по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК); от приетите по делото физикохимична експертиза (л. 49-50 от ДП), химическа експертиза (л. 80-81 от ДП); СППЕ (л.95-99 от ДП); СОцЕ (л. 103-104 от ДП) и изготвеното в хода на съдебното следствие заключение на СППЕ по отношение на св. С.Б.; от писмените доказателства и доказателствени средства по делото: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 18 от ДП); протокол за претърсване и изземване от жилището на подс. Б.П. (л. 24-25 от ДП), одобрен с определение на съдия при СГС по НЧД № 170/2016 г. по описа на СГС, НО, 19 състав; справка за съдимост на подс. Б.П., както и останалите писмени доказателства по делото, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК.

На първо място съдът цени като годни писмените доказателствени средства протокола за претърсване и изземване от жилището на подс. Б.П. (в хода на което не са били намерени и иззети забранени от закона вещи и предмети) и протокола за оглед на местопроизшествие. Съображенията на съда за това са следните: от показанията на свидетелите С.С. и В.В. се установява, че протоколът за оглед на местопроизшествие от 14.01.2016 г. е годно писмено доказателствено средство по смисъла на чл. 105, ал. 1 НПК. Процесуално-следственото действие по чл. 155 и сл. от НПК е било законосъобразно извършено. Този извод се основава на категоричните показания на разпитаните поемни лица. Така, както свидетелят В., така и св. С. заявяват, че действията по огледа на местопроизшествието са били извършвани пред тях, в тяхно присъствие. Действително първоначално двамата свидетели заявиха, че нямат точен спомен за какво конкретно обстоятелство са били поканени да свидетелстват от органите на полицията, но в последствие и най-вече след предявяването на протокола за оглед на местопроизшествие и прочитането на показанията им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК и двамата свидетели посочиха, че са видели инкриминираните обекти на мястото, където са били намерени и което е било описано подробно в съставения за това действие по разследването протокол. Посочиха още, че са видели, че именно органите на полицията са свалили намерените вещества от дървото, на което са били намерени. Св. В. подробно посочи, че както огледът, така и изготвеният към него снимков материал са били направени в негово присъствие, като потвърди, че направените снимки отговарят на видяното от него. Потвърдиха, че са имали възможност да прочетат съдържанието на протокола, както и че не са имали възражения по отношение на съдържанието му. И двамата свидетели бяха категорични също така, че подържат прочетените им показания по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК, както и че са депозирали същите без по отношение на тях да е бил упражняван натиск или да са били насочвани относно съдържанието им. Съгласно чл. 137 НПК поемните лица имат правото да правят бележки и възражения по допуснатите непълноти и закононарушения; да искат поправки, изменения и допълнения на протокола. Следователно, присъствието на поемните лица при извършването на съответното процесуално-следствено действие (в случая при извършването на огледа на местопроизшествието) гарантира, от една страна, неговото законосъобразно извършване, а от друга - достоверността на отразените в протокола обстоятелства. Поемните лица са категорични, че са присъствали на огледа на местопроизшествие, както и при изземването на описаните в протокола вещи. Следователно, налага се недвусмисленият извод, че свидетелите, участвали като поемни лица са възприели непосредствено извършваните по време на огледа и изземването действия от разследващите органи. Свидетелят С. и В. с категоричност заявяват, че са присъствали при действията на полицейските служители, които са извършили огледа, както и при намирането на вещите и описването им в съответните протоколи. Оттук и с положените впоследствие подписи са удостоверили достоверността на обстоятелствата, отразени в съответните протоколи.

Съдът напълно възприема показанията на свидетелите Г.Л. и св. М.Р. като безпротиворечиви и взаимнодопълващи се. Свидетелите са полицейски служители, които заявяват, че подсъдимият е бил задържан след извършено наблюдение на действията му. И двамата свидетели подробно и безпортиворечиво разказват обстоятелствата, които са възприели непосредствено преди и по време на задържането на подс. Б.П.. От показанията на тези свидетели се установява, че поводът за проверката на мястото на извършването на престъплението, а в последствие и на задържането на подс. Б.П. е било именно възприетото от двамата свидетели обстоятелство, че след динамично и изразено поведение на подсъдимия в компанията от негови познати същият се е доближил до намиращото се в близост дърво, където поставил някакъв обект, а в последствие след като извършили проверка на присъстващите в близост лица никой от тях не заявил да знае за оставения на дървото обект или за неговото съдържание. Последното обстоятелство е станало повод за задържането на всички присъстващи с оглед изясняването на случая. Посочените гласни доказателствени средства се подкрепят от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които се намирали на инкриминираното място, които също потвърждават извършването на проверката, поводът за провеждането й, както и последвалото я задържане. Присъствалите на място свидетели – К.Г., С.Б., К. П., А.А., К.К. и Т.Б. на практика не отричат присъствието си на мястото на извършената в последствие проверка на подс. Б.П., обстоятелството, че е обикалял между приятелите си и не е стоял на едно място, както и факта, че е бил облечен със син суитшърт, което напълно кореспондира с показанията на полицейските служители относно лицето, оставило инкриминираните вещества от дървото, непосредствено преди да бъде обект на полицейска проверка, а в последствие и на задържане. От своя страна показанията на тези свидетели в частта относно това кое е лицето оставило инкриминираните обекти на дървото не внасят противоречие в доказателствения материал. Действително при първоначалния им разпит пред съда свидетелите се направиха опит да не споменават в конкретика поведението на подс. Б.П., дали е държал нещо в ръцете си преди полицейската проверка, дори цвета на дрехите му. След прочитането на показанията им, обаче по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 от НПК практически не отрекоха важните за предмета на доказване обстоятелства, които са заявили при разпитите им в хода на досъдебното производство. Посочват, както обстоятелството, че имено подс. П. е било лицето, което е държало плик преди извършването на полицейската проверка, както и че именно подс. П. е бил този, който се е приближил до дървото, на което са били намерените впоследствие инкриминираните наркотични вещества. От своя страна показанията на полицейските служители Р. и Л. в частта относно поведението на подс. П. и обстоятелството, че е оставил на дървото в градинката намиращите се в него наркотични вещества, се подкрепят не само от показанията на посочената по-горе група свидетели (и най-вече тези, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК), но се подкрепят и от писмените доказателствени средства и по-конкретно от протокола за оглед на местопроизшествие, от който се установява, че именно на това дърво е бил намерен обект, чието съдържание впоследствие е било установено от изготвените по делото експертизи. С оглед изложеното съдът намери, че следва да кредитира показанията на полицейските служители Р. и Л. като обективни и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал.

На следващо място съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. С.Б., К.Г., К.П., А.А., К.К. и Т.Б., дадени в хода на съдебното следствие и тези приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 3 и ал. 4 от НПК. От същите се установява познанството им с подс. Б.П., обстоятелството, че на инкриминираната дата са се срещнали с него в градинка, намираща се в междублоково пространство в кв. „********“, както и че по време на срещата им са били обект на полицейска проверка, по време на която на дърво намиращото се в близост до тях е бил намерен обект, за чието съдържание разбрали от полицейските служители.

От своя страна съдът констатира противоречие в показанията на част от тази група свидетели, депозирани в хода на съдебното следствие и тези дадени в досъдебната фаза на наказателното производство в частта относно това видели ли са подс. П. да държи найлонов плик и дали преди извършването на полицейската проверка е ходил до дървото, в клоните на което в последствие са били намерени инкриминираните наркотични вещества. Досежно това обстоятелство съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите К.Г., К.П., А.А. и К.К., депозирани на досъдебната фаза на наказателното производство и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК. Съображенията на съда за това са следните. На първо място именно тези показания отговарят в най-пълна степен на останалия събран по делото доказателствен материал. Заявеното в тези показания от посочените свидетели обстоятелство, че намереното в клоните на дървото вещество са видели преди това у подс. П. и че именно той е ходил в близост до него намира подкрепа най-напред в останалите събрани по делото гласни доказателствени средства, а именно в показанията на св. Л., Р. и св. С.Б.. Както беше отбелязано и по-горе полицейските служители Р. и Л. са категорични и безпротиворечиво възпроизвеждат поведението на подс. Б.П. по време на извършената от тях полицейска проверка, като сочат, че именно той е отишъл до намиращото се в близост дърво, протегнал се и оставил в основата му в близост до ствола найлонов плик, с намиращите се в него наркотични вещества. На следващо място относно посочените обстоятелства показанията на св. Г., П., А. и К., дадени на фазата на досъдебното производство се подкрепят и от показанията на св. С.Б., който пред съда подробно възпроизвежда поведението на подс. П. преди идването на полицейските служители. Така от тези гласни доказателствени средства се установява, че подс. П. държал найлонов плик, който бил идентичен с този намерен в последствие на дървото от органите на 06 РУ СДВР, както и потвърди, че подс. Б.П. е казал, че отива до това дърво, поради нужди от физиологичен характер. Не на последно място всички посочени свидетели като цяло заявиха, че подържат прочетените им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания, както и че са ги депозирали доброволно и без натиск. Изрично попитан св. П. заяви, че не подържа прочетените му показания единствено в частта в която е твърдял, че се е случвало да си купува марихуана от подс. Б.П., което е напълно нормален опит да оневини евентуално собствено противоправно поведение, като не възрази срещу съдържанието на показанията му в останалата им част, включително относно това, че подс. Б.П. е държал плик в ръцете си въпросния следобед, както и че е видял впоследствие иззетите от дървото наркотични вещества. По същия начин св. С.Б. посочи категорично, че е видял подсъдимият да държи найлонов плик в ръцете си, идентичен с намерения в последствие на дървото от полицаите. Същото се отнася и за твърденията на А. и К., които макар да не можаха пред съда да посочат дали подс. Б.П. е държал найлонов плик преди идването на полицията, посочиха, че подържат прочетените им по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК показания, в които са заявили тези обстоятелства. Потвърдиха и факта, че показанията пред органа на досъдебното производство са дали доброволно и без натиск или диктовка.

Относно показанията на св. К.Г. съдът отново приема, че същите не пораждат противоречие. Действително същият посочи пред съда, че не е видял подсъдимият да държи плик в ръцете си, което даде основание на съда да прочете показанията му, дадени пред орган на досъдебното производство по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, които първоначално заяви, че подържа, а в последствие посочи, че умишлено ги е депозирал, за да навреди на подс. Б.П., когото тогава не харесвал. Първо, съдът намира за нужно да подчертае, че и без показанията на св. Г. въпросът дали подс. Б.П. е държал плика, който в последствие е бил намерен на дървото, с намиращите се в него наркотични вещества е изяснен в достатъчна степен посредством разпитите на полицейските служители, св. Б. и останалите присъствали на мястото, които посочиха, че подържат показанията си, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК и в които посочват, че са видели именно подсъдимия, облечен със син суитшърт да държи найлонов плик да се доближава до дървото, на което в последствие е бил намерен инкриминираният плик. Второ, съдът прие, че няма пречка да кредитира показанията на св. Г., приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, не само поради твърдението му, че ги е депозирал напълно доброволно и без натиск от страна на полицейските служители, но и поради абсолютно нелогичното му обяснение, че го е направил, защото не харесвал подс. Б.П. и защото св. К. му бил казал да направи така без да знае причината за това. Този извод съдът мотивира и с факта, че именно тези му показания съответстват в най-пълна степен с останалия събран по делото доказателствен материал, както и с липсата на каквито и да било данни или твърдения на св. К. да е имал причина да не харесва подс. Б.П.. Напротив, св. К.К. посочи, че се познават с подсъдимия, не подържат близки отношения, както и че знае, че подсъдимият употребява наркотични вещества, а относно прочетените му показания по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК посочи, че ги подържа, дал ги е доброволно и без натиск, а несъответствията ги отдава на изминалия период от време. Практически констатираните забравяния на посочената група свидетели, които не бяха съществени, бяха преодолени чрез прочитане на показанията им по реда на чл. 281, ал. 4, респ. ал. 3 от НПК, които те заявиха, че подържат.

На следващо място съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетелите Г. и А., приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 281, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК, доколкото същите не внасят различия с показанията им, депозирани пред съдебния състав, същевременно не внасят съмнение в обвинителната теза, тъй като касаят най-вече поведението на полицейските служители по време на извършената проверка, както и съдържанието на отговорите на присъстващите свидетели на въпроса относно собствеността на инкриминираното наркотично вещество. За отбелязване е, че твърденията им, че не са видели подс. П. да държи инкриминираният плик или да се приближава до дървото практически не означава, че това не се е случило именно по този начин, а присъстващите да не са забелязали конкретното поведение на подсъдимия поради големия брой лица, присъствали на мястото.

Съдът приема на следващо място, че показанията на св. Т.Б. не изясняват обективната истина по делото, но и не внасят противоречия, доколкото същата заявява, че минавала случайно през градинката и е останала не повече от 10 минути преди да бъде извършена проверката от органите на полицията.

На следващо място съдът намира, че следва да обсъди твърденията на св. Г., св. П. и св. Б. относно това, че лице различно от органите, провеждащи действията по огледа на местопроизшествието е свалило наркотичното вещество от дървото, на което е било оставено и намерено в последствие. На първо място съдът намира, че показанията на тези свидетели са противоречиви и неясни най-вече относно това в кой момент наркотичното вещество е било свалено от дървото от лице извън полицейския екип. Независимо от това намира, че следва да кредитира показанията на св. Г., който сочи, че наркотичното вещество, намиращо се в найлоновия плик е бил свален от св. К. П. по настояване на св. Р., тъй като в тази им част намират пълна подкрепа в твърденията на самия П., който по време на разпита му в хода на съдебното следствие посочи, че по настояване на полицейските служители е взел плика с намиращото се в него наркотично вещество, свалил го е, предал го е на полицейските служители, след което са били закарани в 06 РУ СДВР. Недостоверни са следователно в тази част показанията на св. Т.Б., която зави, че това е било сторено от лице с малко име Виктор, тъй като не се установи по делото такова лице изобщо да е присъствало на инкриминираната дата и място. Тази неточност в показанията на св. Б. съдът не отдава на недобросъвестност на свидетелката, а на обстоятелството, че не е познавала добре всички присъстващи.

Данните за съприкосновение на трето лице с инкриминирания плик съдът не възприема като опорочаващи действията на органите на МВР при провеждането на огледа на мястото на извършване на престъплението. По делото не се установи св. П. да е имал съприкосновение с намерения на дървото плик, респ. да го е свалял оттам преди извършването на процесуалноследствените действия по реда на чл. 155 и сл. от НПК, като напълно достоверно е и с оглед твърденията на П., че след свалянето плика го е предал на органите на полицията, това е да се е случило след извършването на огледа, за целите на изземването му и запазването му като веществено доказателство. Още повече, че от показанията на поемните лица – св. С. и св. В. се установява, че същите са възприели наркотичното вещество именно на посоченото в протокола място – до ствола на дърво, намиращо се на инкриминираното място, по начина, обективиран в изготвения към протокола фотоалбум.

С оглед изложеното съдът прие, че показанията на свидетелите са последователни, взаимно допълващи се и житейски достоверни, като се допълват изцяло от писмените доказателства по делото и от заключенията на приетите по делото експертизи. Протоколът за оглед на местопроизшествие, по време на който са били иззети инкриминираните наркотични вещества е реализиран по реда на чл. 155 от НПК, като не се е нуждаело от санкцията на СГС като първоинстанционен съд.

Същевременно обстоятелството, че по инкриминираните обекти не са били намерени дактилоскопни следи на подсъдимия не означава, че инкриминираните вещества не са се намирали в негово владение, тъй като инкриминирания плик не е бил иззет непосредствено от подсъдимия, а от дърво, на което го е бил оставил.

Съдът изцяло кредитира изготвените в досъдебната фаза на процеса заключения на ФХЕ, ХЕ, СППЕ на подс. П., СОцЕ и СППЕ на св. Б.. Видно от заключението на физикохимичната експертиза, химическата и СОцЕ, обектите, оставени на дървото от подс. Б.П., представляват наркотично вещество – коноп и 3,4- метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ на обща стойност 78,42 лева /седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/, както следва: обект № 1 - коноп /марихуана/, с нето тегло 0,48 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол - 19,9 %, на стойност 2,88 лева; обект № 2-коноп /марихуана/, с нето тегло 0,47 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -25,6 %, на стойност 2,82 лева; обект № 3 - коноп /марихуана/, с нето тегло 0,47 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -19,9 %, на стойност 2,82 лева; обект № 4 – коноп /марихуана/, с нето тегло 0,39 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -16,4 %, на стойност 2,34 лева; обект № 5-коноп /марихуана/, с нето тегло 0,43 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -21,2 %, на стойност 2,58 лева; обект № 6 – коноп /марихуана/ с нето тегло 0,43 грама с процентно съдържание на активно наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол -21,2 %, на стойност 2,58 лева; обект № 7- осем броя сини, цилиндрични таблетки с лого „15“, с общо нетно тегло 2,08 грама, съдържащи 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ с процентно съдържание 58,5 % тегловни на стойност 62,40.

Поради тези съображения съдът намери, че следва да приеме описаната фактическа обстановка и върху нея да гради своите правни изводи.

Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, като прецени, че те кореспондират със събраните гласни доказателства и изясняват в пълна степен фактическата обстановка, при която е извършено инкриминираното деяние.

От правна страна:

От обективна и субективна страна Б.Т.П. е осъществил състава на престъплението по чл. чл. 354а, ал. 1, изр.1, пр.4, алт.1, НК.

От обективна страна подсъдимият на 14.01.2016 г., около 17,00 часа в гр.София, ж.к. „********“, зад блок 194 в градинката на блока, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-коноп и 3,4- метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ на обща стойност 78,42 лева /седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/, както следва:

Наркотикът е бил държан от подс. Б.Т., който малко преди извършването на полицейската проверка го е оставил на дърво, намиращо се в близост до мястото, където се е намирал и от където е бил иззет с протокол за оглед на местопроизшествие.

Инкриминираното наркотично вещество коноп и 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ подлежи на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ бр. 87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Република България и обнародвана в ДВ бр. 89/93 г. и Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични - Приложение № 1, приета с ПМС № 293/11 г. към чл. 3, т. 1 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр. 30/1999г.; изм. ДВ бр. 63 от 2000г.; ДВ бр.74, 75 и 120 от 2002г. и бр.56 от 2003г./, като подс. Б.Т. не е имал разрешение за държане с цел разпространение на наркотични вещества, в това число и на инкриминираните.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че държи с цел разпространение наркотично вещество - коноп и 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/, поставено под разрешителен режим, без да има за това съответното разрешение. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е, че от неговото деяние ще настъпят общественоопасни последици, които е искал да настъпят.

От субективна страна деянието е съставомерно при наличието на специална цел- разпространение. Същата се извежда най-вече косвено - от факта, че подс. П. е държал различни по вид наркотични вещества - коноп и 3,4-метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/, конопът е бил разпределен на голям брой самостоятелни обекти с приблизително идентично количество и стойност, а освен това се потвърждава и от твърденията на присъстващия по време на проверката св. С.Б., който заявява, че се е случвало нееднократно да си купува наркотично вещество от подс. Б.П. за сумите от 10-15 лв. за цигара, представляващо само по себе си разпространение.

Специалната цел сочи на пряк умисъл в действията на подсъдимия, който е съзнавал е общественоопасния характер на деянието и предвиждал общественоопасните му последици, но въпреки това пряко и непосредствено е целял постигането на същите. Всички обективни признаци от състава на престъплението са се обхващали от неговите представи.

Причина за извършване на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия и неговата наркотична зависимост.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 от НК законодателят предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия Б.П. съдът отчете следните смекчаващи отговорността обстоятелства: изключително младата възраст на подсъдимия към датата на извършване на деянието, липсата на данни за други незавършени наказателни производства спрямо подс. Б.П., доброто му процесуално поведение, сравнително малкото количество държано наркотично вещество с цел неговото разпространение. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът преценява проявената изобретателност при извършване на престъплението – наркотичното вещество е било оставено на дърво с цел да се избегне установяването на държателя му, на публично място, в светлата част на денонощието. Като отегчаващо отговорността обстоятелство съдът прие и динамиката на развитие и широката разпространеност на извършеното от него престъпление и високата степен на обществена опасност на извършеното от подсъдимия инкриминирано деяние.

След преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, съдът прецени, че за постигане на целите, визирани в чл.36 НК на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и чл. 55, ал. 3 от НК. Съдът прие, че за подс. Б.П. по делото се събраха доказателства за наличието както на многобройни, така и на изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и най- вече с оглед изключително младата възраст на подсъдимия и липсата на други незавършени спрямо него наказателни производства. От друга страна съдебният състав прецени, че и най- лекото предвидено в закона наказание, предвидено за това престъпление се явява несъразмерно тежко с оглед на самото деяние и най-вече с оглед личността на подсъдимия- млада личност, без регистрирани други противообществени прояви. Ето защо съдебният състав прие, че при определяне на наказанието на подс. Б.П. са налице основания за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.

Съдът като прецени, че подсъдимият не е бил осъждан към момента на извършване на инкриминираното деяние на наказание лишаване от свобода, че наложеното наказание по настоящето дело е “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, както и че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание, както и на основание чл.66, ал.1 от НК отложи изтърпяването на наложеното наказание за срок от четири години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 55, ал. 3 от НК съдът не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието „лишаване от свобода“ (глоба), като прецени, че това наказание отговаря изцяло на целите, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК. При определяне размера на наказанието се съобрази наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, като прие, че минимално предвиденият размер на наказанието лишаване от свобода – три месеца, не би изпълнило в пълна степен целите на наказанието.

По веществените доказателства:

На основание чл. 354а, ал. 6 НПК предметът на престъплението - наркотични вещества, коноп и 3,4- метилендиоксиметамфетамин /MDMA, екстази/ на обща стойност 78,42 лева /седемдесет и осем лева и четиридесет и две стотинки/, както следва:

На основание чл. 112, ал. 2 НПК предметът на престъплението – инкриминираните вещи, приложени като веществени доказателства по делото, доколкото притежаването им е забранено, подлежат на унищожаване, след влизане на присъдата в сила.

По разноските:

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия подс. Б.Т.П. (с установена самоличност) да заплати в полза на държавата и по сметка на СДВР сумата от 503,97 лева - направени разноски в досъдебното производство, както и в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на Софийския градски съд сумата от 889,20 лева - направени разноски в съдебното производство, а на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати държавна такса в размер на пет лева при служебното издаване на изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Номер на акта:	2666
Дата:	8 юни 2018 г.
Съдия:	Доротея Иванова Мишкова-Кехайова

Дело:	20171100204520
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	27 септември 2017 г.

Определение по дело №4520/2017 на Софийски градски съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите