Решение по дело №1114/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1001
Дата: 21 юли 2022 г. (в сила от 21 юли 2022 г.)
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20227050701114
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 17 май 2022 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, 21.07.2022г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори юни две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

          при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1114/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:

          Производствата е по реда на чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата.

          Образувано е по жалба вх. № 7729/17.05.2022г. на Г.Р.С., ЕГН: ********** ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 22-0433-000021/29.03.2022г., издадена от Началник сектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ 01 Варна.

С изложени доводи, жалбоподателят счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди, че при издаване на заповедта административния орган не е посочил въз основа на какви обстоятелства и какви доказателства е възприел, че са извършени нарушенията, описани в заповедта, както и че не е положил необходимите усилия в изпълнение на нормативните си задължения да събере доказателства за извършените нарушения, с които доказателства да скрепи фактическите си констатации. Направено е искане за отмяна на заповедта.

Ответникът, чрез процесуален представител юрисконсулт  Г  оспорва жалбата. Счита оспорената заповед за правилна и законосъобразна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и след преценка на законосъобразността и обосноваността на оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна следното:

На 28.03.2022г. около 22.40 часа в гр. Варна по бул. “Христо Ботев“ до № 6, в посока квартал „Аспарухово“, жалбоподателката С. управлявала собствения си лек автомобил „Сеат Ибиза“ с рег. № ****, след като СУМПС и е било отнето по административен ред със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-000104 от 07.02.2022г. на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна, установено след извършена справка в автоматизираните информационни системи „Административно наказателна дейност“ и „Български документи за самоличност“ – МВР. С цитираната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0819-000104 от 07.02.2022г., на С. е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.

Предвид установените факти, срещу Русева е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение  серия GA, № 402419 от 29.03.2022г. Въз основа на съставения АУАН ответникът е издал процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка, с която на С. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 /шест/ месеца, считано от 29.03.2022г.

 По делото са представени Заповед № 365з-8226/30.12.2021г. и Заповед № 365з-330/19.01.2022г. на Директора на Областна дирекция на МВР гр. Варна относно установяване компетентността на ответника.

Предвид установената фактическа обстановка и след като в изпълнение на изискването на разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:

Заповедта е издадена от компетентен орган в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК.

 В хипотезата на чл.171, т.2а, б.а“ от ЗДвП, принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или т.4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година. Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, като оспорената в настоящото производство заповед се основава на едно от тях, а именно прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по административен ред. Това основание е изрично споменато в заповедта, като административният орган се е позовал на Заповед № 22-0819-000104 от 07.02.2022г., с която на С. е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“е“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка. Съгласно разпоредбата, посочената принудителната административна мярка се прилага под прекратително условие – до предоставяне на сключена валидна застраховка. В тази връзка между страните не се спори, че жалбоподателката е представила застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите /л.10 от делото/ с оглед на което на 29.03.2022г. СУМПС е било върнато на жалбоподателката и собственият й л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № В 9811 ВА – временно спрян от движение с наложена със Заповед № 22-0819-000105/07.02.2022г. принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“в“ от ЗДвП, е бил пуснат в движение на същата дата. Горното се потвърждава от приложеното по делото писмо УРИ № 819р-8995 от 15.04.2022г. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна. Предвид настъпилите към датата на издаването на процесната заповед нови обстоятелства, за които е бил длъжен да следи органа, не са били налице основанията за налагане на ПАМ по чл. 171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Изложеното мотивира настоящия състав да приеме, че продължаване на мярката до изтичането на определения от органа шест месечен срок е материално незаконосъобразно и противоречи на целта на закона. Оспорената в настоящото производство  заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22 – 0433 – 000021/29.03.2022г. на Началник сектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ 01 Варна е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена.

          По тези съображения и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

          ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ № 22-0433-000021/29.03.2022г., издадена от Началник сектор към Областна дирекция на МВР гр. Варна, РУ 01 Варна.

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                          Съдия: