№ 92
гр. Бургас, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Наказателно дело за
възобновяване № 20252000600245 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 424, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане на осъденото лице Б. Е. Б., за възобновяване на
наказателното производство по нохд № 1399/2023г. по описа на РС-Бургас и
внохд № 785/2024г. по описа на ОС-Бургас.
По искане на осъдения Б. за възобновяване на наказателното дело, с
правно основание чл. 423 от НПК, състав на Върховния касационен съд на
Република България се е произнесъл с решение №422/16.10.2025г. по к.н.д. №
669/2025 г., като е оставил същото без уважение и е изпратил делото на АС-
Бургас, за преценка за допустимост и разглеждане по същество на искането с
правно основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.
В сезиращото съда искане се релевира касационно основание по чл. 348,
ал.1, т.2 от НПК за възобновяване на наказателното производство по чл.422,
ал.1, т.5 от НПК. Развити са доводи за нарушаване правото на лична защита на
осъдения поради провеждане на съдебно заседание по делото на 18.03.2024г. в
негово отсъствие, въпреки представени доказателства – болничен лист,
удостоверяващ заболяването му към този момент, и манифестирано желание
да участва лично в съдебното производство пред първоинстанционния съд.
1
Поддържайки твърдение, че процесуалното му поведение не е било
недобросъвестно и че в описаната процесуална ситуация
първоинстанционният съд не е положил усилия да изследва здравословното
му състояние, вместо което е провел заседание в негово отсъствие, осъденият
претендира, че е бил лишен от правото на лично участие в процеса. Изтъква се
неправилна преценка на въззивния съд, пред когото присъдата е била
атакувана с оплакване за допуснато от първата инстанция съществено
нарушение на процесуалните правила, че неявяването му на посочената дата в
съдебното заседание е било с цел забавяне на производството и осуетяване
реализирането на наказателната му отговорност за деянията, за които е бил
предаден на съд, както и че правото му на защита не е било накърнено, поради
това че е бил представляван от защитник и обективната истина по делото е
била изяснена и без неговото участие в процеса. С горните съображения се
обосновава допуснато от съдилищата съществено нарушение на
процесуалните правила, налагащо възобновяване на производството по делото
и отмяна на постановените съдебни актове на двете съдебни инстанции, в
каквато насока е и формулираното искане на осъдения.
В съдебно заседание пред АС-Бургас осъденият Б. Б. се явява лично,
конвоиран от органите на РД „Охрана-Бургас“. Констатирайки, че към датата
на провеждане на откритото съдебно заседание по делото Б. изтърпява
наложено му наказание лишаване от свобода в Затвора-София, в съответствие
с разпоредбата на чл.94, ал.3 вр. ал.1, т.6 от НПК, съдът му назначи служебен
защитник в лицето на определения от АК-Бургас адвокат Ж. Х..
Защитникът – адв. Х. от АК-Бургас поддържа искането за възобновяване
на наказателното дело съобразно формулираните в него доводи и моли същото
да бъде уважено.
Представителят на АП-Бургас изразява становище за основателност на
искането за възобновяване на наказателното дело поради допуснати от
решаващите съдилища съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото на защита на осъдения. Представяйки в
хронологичен план развитието на процеса пред първата инстанция,
прокурорът счита, че действията на съда по даване ход на делото в съдебното
заседание, проведено на 18.03.2024г., на която обявена дата, макар и редовно
призован, подсъдимият не се е явил, а защитникът му е депозирал депозиран
2
болничен лист, удостоверяващ заболяване на Б., са довели до нарушаване
правото на лично участие на Б. в съдебното производство. Отбелязва, че
представеният по делото болничен лист, с отразен в него режим на
предписано лечение на Б. „домашен – на легло“, е следвало да бъде преценен
като такъв, доказващ наличие на причина от уважителен характер за
неявяването на Б. в съдебното заседание, предвид че в тези случаи чл.18, ал.2
от Наредбата за медицинска експертиза не предвижда нарочно удостоверяване
на невъзможността на лицето да се яви пред органите на съдебна власт.
Допуснатото от първостепенния съд нарушение на процесуалните правила
сочи, че не е било санирано от въззивната инстанция, която също е
пристъпила към разглеждане на делото в отсъствие на Б., макар в съдебното
заседание да е бил представен болничен лист, удостоверяващ заболяването му
и предписано лечение при режим „домашен на легло“. При така наличните
данни прокурорът намира, че Б. е бил лишен от правото на участие и лична
защита в процеса, съставляващо нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените и обуславящо възобновяване на наказателното
производство. Пледира за възобновяване на делото, отмяна на въззивно
решение № 200 от 23.07.2024 г. по внохд № 785/2024 г. по описа на Окръжен
съд – Бургас, с което е потвърдена присъда № 40/18.03.2024 г. по нохд №
1399/2023 г по описа на Районен съд - Бургас и връщане на делото на Окръжен
съд – Бургас за ново разглеждане от друг състав.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и в
пределите на своята компетентност, намери следното:
Извършвайки преценка за допустимост на внесеното искане за
възобновяване от гледна точка на срока по чл. 421, ал.3 от НПК, в който може
да бъде подадено, АС-Бургас съобрази сведенията, отразени в съобщенията по
чл.340, ал.2 НПК, връчени на страните във въззивното производство /внохд №
785/2024г. на БОС/, от които е видно, че Б. Б. не е бил уведомен лично за
постановеното въззивно решение, от датата на което и присъдата срещу него
влиза в сила, тъй като не е бил намерен на известния по делото адрес. Вместо
това, съобщението, адресирано до Б., е било получено на 22.08.2024г. от
неговия защитник – адвокат Т.Д. от АК-Бургас, на която дата последният е
получил и съобщението, адресирано до самия него. Констатираното по-горе,
макар да стои в противовес на твърдението на осъдения Б., застъпено в
искането, че нито той, нито защитникът му са били уведомени за изготвеното
3
въззивно решение, с оглед отсъствието на обективни данни за конкретната
дата, на която Б. е узнал за акта, постановен от въззивния съд, следва да се
приеме, че депозираното от него пред АС-Бургас искане за възобновяване с вх.
№3864/11.04.2025г., с дата на пощенското клеймо 09.04.2025г. /спр. л.11 от
к.н.д. № 669/2025 г./, е в срока по чл. 421, ал.3 от НПК. Предмет на искането е
акт от кръга на визираните в чл. 419 НПК, при посочени основания по чл. 422,
ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, поради което и същото се установява
като процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е основателно. Съображенията за това
са следните:
С присъда №40/18.03.24 г., постановена от РС-Бургас по нохд №1399/23
г., подсъдимият Б. Е. Б. е признат за виновен и осъден за извършено от него
престъпление по чл.281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5 вр. ал 1 НК, като при условията на
чл.54 НК на същия е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
осемнадесет месеца, търпимо при първоначален общ режим, както и глоба в
размер на 5 000 лв.
Със същата присъда Б. Е. Б. е осъден и за извършено от него
престъпление по чл.343 Б, ал.3 НК, като при условията на чл.54 от НК му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 12 месеца, търпимо при
първоначален общ режим, както и глоба в размер на 500 лв.
На основание чл.23, ал.1 НК на Б. е определено едно общо наказание, в
размер на най-тежкото от определените му за отделните престъпления, а
именно - лишаване от свобода за срок от осемнадесет месеца, търпимо при
първоначален общ режим, към което на основание чл.23, ал.3 НК е
присъединено и наказанието глоба в размер на 5 000 лв. Приспаднато е
времето, през което Б. е бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
В тежест на Б. са присъдени и направените по делото разноски.
Първоинстанционният съдебен акт е бил предмет на въззивна проверка
и потвърден с решение №200/23.07.24 г. на Окръжен съд-Бургас, постановено
по нохд № 785/24 г., с произтичащите от това правни последици -
необжалваемост и юридически стабилитет на присъдата.
Оплакването на осъдения Б. за допуснато нарушение на процесуалните
4
правила, довело до нарушаване на правото му на защита - касационно
основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК, е основателно. Поддържайки
твърдение, че в рамките на водения срещу него наказателен процес е бил
ограничен в реализирането на правата си по чл.55 от НПК, в частност на
правото да участва лично в съдебното производство пред
първоинстанционния съд, искателят изтъква конкретно взето от
първостепенния съд решение да проведе съдебно заседание по делото на
обявената за разглеждането му дата 18.03.2024г., на която същият не се е явил,
а служебният защитник е представил болничен лист, удостоверяващ
възникнало заболяване при Б., с поставена му диагноза „увреждане на
шийните коренчета, некласифицирани другаде“ и предписано лечение за
времето от 15.03.24г. до 19.03.24г. в режим „домашен – на легло, постоянно
или за определени часове от деня“. В тази процесуална ситуация се сочи, че
съдът е действал в нарушение на чл.6 от ЕКПЧ, като го е лишил от правото да
участва лично в съдебното производство по делото - провел съдебното
заседание в негово отсъствие и постановил присъда, въпреки наличие на
уважителни причини за неявяването му. Допуснатото нарушение се твърди, че
не е било отстранено от въззивния съд, който е отхвърлил направеното
възражение за допуснато от първата инстанция съществено нарушение на
процесуалните правила, приемайки, че правата му са били обезпечени в пълна
степен, предвид участието в съдебното заседание на неговия защитник.
За да се отговори по съществото на релевираните в искането за
възобновяване доводи, следва да се проследи процесуалното развитие на
делото, което е следното:
Съдебното производство по нохд № 1399/23 г., по описа на РС-Бургас е
образувано по внесен в същия съд на 05.04.2023г. обвинителен акт срещу Б. Е.
Б., с обвинение за извършени престъпления по чл.281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5 вр.
ал 1 НК и по чл.343 Б, ал.3 НК. С разпореждане от 06.04.2023г. съдията-
докладчик е насрочил разпоредително заседание по делото за 01.06.2023г.,
като е указал призоваване на страните; връчване на препис от обвинителния
акт на подсъдимия; уведомяване на подсъдимия и неговия защитник за
въпросите, които ще бъдат разрешавани в разпоредителното заседание, както
и какви са правата им в процеса; уведомяване на подсъдимия за задължението
му да се яви на датата на насрочено съдебно заседание и последиците, които
законът предвижда в случай на неявяване, както и за възможността делото да
5
бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл. 269 от НПК /спр. л. 9
от нохд № 1399/23 г. на БРС/.
На обявената за провеждане на разпоредително заседание по делото дата
- 01.06.2023г., подс.Б. се явил лично, макар и нередовно призован. На същия е
бил връчен препис от обвинителния акт, както и препис от разпореждането на
съда за насрочване на разпоредителното заседание. По искане на Б. и на
защитника му за предоставяне на възможност да се запознае с материалите по
делото и със съдържанието на обвинителния акт делото било отложено за
друга дата. В заседанието подсъдимият предоставил на съда както адрес в
гр.София, на който да бъде призоваван, така и номер на ползван от него
мобилен телефон / спр. л.31-32 от нохд № 1399/23 г. на БРС/.
В проведеното на 06.07.2023 г. разпоредително заседание подс.Б. е
участвал лично и с назначения му служебен защитник. След обсъждане и
решаване на въпросите по чл. 248 от НПК, констатирайки, че не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила, съдът е
насрочил същото за разглеждане по общия ред с призоваване на лицата по
списъка към обвинителния акт.
На 14.07.23 г. е проведено заседание по делото и е даден ход на съдебно
следствие за разпит на явилите се свидетели. На това заседание Б. е
присъствал /спр. л.42-55 от нохд № 1399/23 г. на БРС/. Производството е
отложено за 02.10.23 г., на която дата Б. се е явил лично, но заседание не е
проведено, поради отсъствие на член на съдебния състав /съдебен заседател/
по болест /спр. л.79 от нохд № 1399/23 г. на БРС/.
На обявените следващи две дати по делото – 27.11.2023г. и 14.12.2023г.
съдебно заседание не е проведено, като служебният защитник е представил
болнични листи, удостоверяващи възникнало заболяване при Б., във връзка с
което на същия е било предписано лечение при домашен – амбулаторен режим
/спр. л.96, л.106 от нохд № 1399/23 г. на БРС/. Делото е отложено за 29.01.24 г.,
като при отлагането му за тази дата Б. е бил санкциониран от съда с глоба от
300 лева. В мотивите на определението, с което е наложена глобата, съдът е
отбелязал, че представеният в заседанието на 14.12.2023г. болничен лист не
отговаря на условията по чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза,
тъй като в него липсва отбелязване, че заболяването на Б. не позволява
явяването му пред органите на съдебната власт. Поради това и е прието, че
6
отсъствието на Б. на конкретната дата не се дължи на уважителна причина
/спр. л.105 от нохд № 1399/23 г. на БРС/.
На обявената за разглеждане на делото поредна дата 29.01.2024г. подс.Б.
отново не се е явил, като за оправдаване на отсъствието му защитникът е
представил болничен лист, отразяващ диагностицирано при Б. заболяване
„увреждания на лумбосакралния плексус“ и предписано лечение при режим
„домашен стаен“ и „домашен – на легло“ /спр. л.112 от нохд № 1399/23 г. на
БРС/. Съдът е направил преценка, че болничният лист не отговаря на
условията по чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза, въпреки
регламента, съдържащ се в цитираната норма /относно видовете предписан
режим на лечение, при които е дължимо удостоверяване на невъзможността на
осигуреното лице да се яви пред органите на съдебната власт/ и конкретно
предписания в болничния лист режим на провеждане на лечението на Б.. На
подс.Б. е наложена глоба в размер на 600 лева и постановено принудителното
му довеждане за следващата дата, на която е насрочено делото - 19.02.2024г.
/спр. л.113-114 от нохд № 1399/23 г. на БРС/.
В съдебно заседание на 19.02.24 г. Б. не се е явил, като служебният
защитник е уведомил съда за постъпването му по спешност в болница
Пирогов и за това, че очаква да му бъде изпратен болничен лист /спр. л.127-
128 от нохд № 1399/23 г. на БРС/. Представил също изпратени му от
подсъдимия медицински документи от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД,
удостоверяващи приема на последния по спешност в болничното заведение
/спр. л.123-126 от нохд № 1399/23 г. на БРС/. Като е съобразил горните
сведения, съдът отложил делото за следваща дата.
В проведеното по делото съдебно заседание на 18.03.24 г. подсъдимият
Б. не се явил. Съдът докладвал извършено по телефона надлежно уведомяване
на подсъдимия за датата и часа на провеждане на съдебното заседание, във
връзка с което последният съобщил на съдебния секретар, че е с остра
бъбречна криза, трябва да лежи и не може да стане от леглото. Същевременно
от страна на неговия служебен защитник бил представен болничен лист №
Е20233646798, издаден на 15.03.2024г. от ИППМП д-р Н. ЕООД,
удостоверяващ диагностицирано при Б. заболяване „увреждания на шийните
коренчета, некласифицирани другаде“, с предписан режим на лечение
„домашен – на легло, постоянно или за определени часове от деня“, за времето
7
от 15.03.24г. до 19.03.24г. /спр. л.147 от нохд № 1399/23 г. на БРС/.
Обсъждайки наличните по делото сведения относно причините за отсъствието
на подс.Б., съдът констатирал от една страна несъответствие между
диагнозата, отразена в издадения болничен лист и заболяването, което по
устни сведения на Б. е препятствало явяването му в съдебното заседание, а от
друга – че болничният лист не отговаря на изискванията, въведени в чл.18,
ал.2 от Наредбата за медицинска експертиза поради липса на отразяване в
същия, че лицето е в невъзможност да се яви пред съда. Отчитайки по-нататък
системност в действията на Б. да представя болнични листи, които не
отговарят на условията по Наредбата, съответно неоправдаващи отсъствието
му на датите на насрочени съдебни заседания, съдът е приел, че е налице
хипотезата на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК за разглеждане на делото в отсъствие на
Б.. След като е обявил изпълнение на процедурата по чл.247 в, ал.1 НПК,
съдът е дал е ход на делото, провел съдебно следствие, при което изслушал
заключението на изготвената в ДП химико-токсикологична експертиза и
провел разпит на един свидетел, изслушал съдебните прения и постановил
атакуваната понастоящем присъда /спр. л. 148-153 от нохд № 1399/23 г. на
БРС/.
Второинстанционното производство по внохд № 785/2024г. по описа на
ОС-Бургас се установява по данни от делото, че е било образувано по жалба
от защитника на Б. срещу присъдата, с отбелязване в нея, че е подадена по
поръчение на подсъдимия, и с оплакване за процесуална незаконосъобразност
на действията на първата инстанция по разглеждане на делото на обявената за
провеждане на съдебно заседание дата 18.03.2024г. и постановяване на
присъда в отсъствието на Б., въпреки представени доказателства - болничен
лист, за наличие на заболяване при него, препятстващо го да се яви пред съда.
В насроченото от възивния съд съдебно заседание на 28.06.24 г.,
подсъдимия Б., редовно призован, не се е явил. От страна на служебния
защитник за пореден път е бил представен болничен лист № Е20233646930,
издаден на 28.06.2024г. от ИППМП д-р Н. ЕООД, удостоверяващ
диагностицирано при Б. заболяване „увреждания на лумбо-сакралния
плексус“, с предписан на същия режим на лечение „домашен – на легло,
постоянно или за определени часове от деня“, за времето от 27.06.24г. до
29.06.24г. /спр. л.11 от внохд № 785/2024г. по описа на БОС/. Решавайки
въпроса за даване ход на делото, окръжният съд е изразил становище, че
8
представяният болничен лист не отговаря на изискванията на чл.18, ал.2 от
Наредбата за медицинската експертиза, тъй като липсват доказателства за
това, че отразеното в него заболяване на Б. не му позволява да се яви в
съдебно заседание. Във връзка с горното съдът е заключил, че не е налице
основание за отлагане на делото и дал ход на същото в отсъствие на
подсъдимия Б. при условията на чл.269, ал.3, т.3 НПК.
Постановеното от въззивния съд решение, както вече бе посочено по-
горе, не е било съобщено лично на Б. поради неустановяването му на
известния по делото адрес, вместо което за изготвянето му е бил уведомен
служебният защитник – адвокат Дойнов, който е подписал и съобщението,
адресирано до Б..
При тези данни по делото, АС-Бургас намира съображенията на
осъдения за допуснато нарушение на процесуалните правила, довело до
нарушаване на правото му на защита - касационно основание по чл. 348, ал. 1,
т. 2 от НПК, за основателни.
Разпоредбата на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, цитирана от районния съд
като основание за провеждане на съдебното заседание на 18.03.2024г. и
постановяване на присъдата в отсъствие на Б., допуска задочно производство
тогава, когато подсъдимият е редовно призован, не е посочил уважителни
причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от
НПК. В случая, решавайки да пристъпи към разглеждане на делото въпреки
неявяването на подсъдимия Б., съдът вярно е констатирал, че последният е бил
надлежно уведомен за датата на насрочено съдебно заседание, както и че е
изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, в каквато насока данните по
делото не повдигат никакъв спор. Обсъждайки обаче въпроса за причината,
наложила отсъствието на Б., съдът е неправилно е приел, че посочената такава
от него – възникнало заболяване, не може да бъде преценена като уважителна,
тъй като представеният болничен лист не отговаря на изискванията на чл.18
от Наредбата за медицинската експертиза – не съдържа отбелязване, че
заболяването на Б. не позволява явяването му пред съда. Достигайки до този
извод, който е обусловил и заключението му за наличие на условията по чл.
269, ал. 3, т. 3 от НПК за провеждане на съдебното заседание в отсъствие на
подсъдимия, първостепенният съд очевидно е пропуснал да отчете, че по
силата на чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза
9
невъзможността на осигуреното лице да се яви пред орган на съдебната власт
през периода на разрешения отпуск поради временна неработоспособност
следва да бъде нарочно удостоверена единствено в случаите, в които
лечението на лицето е предписано да се проведе при „домашен амбулаторен“
или „свободен режим“, но не и когато определеният режим на лечение е
„домашен – на легло“, какъвто се установява, че е бил отразен в представения
по делото болничен лист № Е20233646798, издаден на 15.03.2024г. от
ИППМП д-р Н. ЕООД. Подобно нормативно разрешение е напълно обяснимо,
предвид че при назначено лечение с определен режим „домашен – на легло“
невъзможността на заболялото лице да се придвижва и напуска дома си се
предполага по обективни причини. Казано по друг начин, в този случай следва
да се приеме, че са налице обективни пречки за явяването му по делото. Ето
защо направената от съда преценка, че болничният лист не отговаря на
изискванията, въведени в чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза, е неправилна. Демонстрирания погрешен прочит от съда на
разпоредбата на чл.18 от Наредбата е предпоставил и необоснованост на
извода му, че Б. не е посочил уважителни причини за неявяването си,
съответно и че са налице условията за разглеждане на делото в негово
отсъствие. Във връзка с горното е важно да се отбележи, че ако съдът е имал
някакви основания да се съмнява в истинността на съдържанието на
документа или автентичността му, е могъл да се ангажира с извършването на
съответната проверка, което обаче не е сторил. Вместо това, отбелязвайки, че
установява несъответствие между диагнозата на подсъдимия, отразена в
издадения болничен лист, и заболяването, което самият той е съобщил по
телефона на съдебния секретар като препятстващо явяването му в съдебно
заседание, а също и проявена системност в представянето на болнични
листове, които не отговарят на изискванията на Наредбата, РС-Бургас е приел
отсъствието на процесуални пречка за разглеждане на делото – провел
съдебното заседание и постановил присъдата в отсъствие на Б..
От изложеното следва, че съдебното заседание на 18.03.2024г. в
първоинстанционния съд е проведено в нарушение на чл. 269 от НПК, тъй
като е даден ход на делото в отсъствие на подсъдимия Б., въпреки представени
доказателства, свидетелстващи за това, че по обективни причини същият е в
невъзможност да се яви пред съда. Тези действия на съда са довели до
нарушаване на предоставените му в чл.55 от НПК процесуални права, сред
10
които и правото му да участва лично в процеса, да прави искания, бележки и
възражения, и да се изказва последен. Обстоятелството, че подсъдимият е
подпомаган в защитата си от назначен по съответния ред служебен защитник,
не изключва правото му на лична защита. Ето защо, настоящият състав на
съда приема, че е налице основание по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2
от НПК за възобновяване на наказателното производство по делото.
Допуснатото от първата инстанция съществено нарушение на
процесуалните правила, очертано по-горе, не е било отстранено от въззивния
съд, въпреки изрично наведеното пред него възражение за нарушено право на
защита на подсъдимия Б. при разглеждане на делото от първата инстанция.
Вместо това, окръжният съд сам е допуснал процесуално нарушение, като е
дал ход на делото в нарушение на чл. 329, ал. 2 НПК, изискващ задължително
присъствие в съдебното заседание на Б., спрямо когото е било повдигнато
обвинение за „тежко престъпление“ /по чл.281, ал.2, т.1, пр.1 и т.5 вр. ал 1 НК/.
Данните по делото сочат, че въззивният съд на свой ред е отказал да уважи
представен пред него болничен лист № Е20233646930, издаден на 28.06.2024г.
от ИППМП д-р Н. ЕООД, удостоверяващ диагностицирано при Б. заболяване
„увреждания на лумбо-сакралния плексус“, с предписан на същия режим на
лечение „домашен – на легло“, за времето от 27.06.24г. до 29.06.24г.,
приемайки отсъствие на доказателства, че здравословното състояние на Б. не
му позволява да се яви в съдебното заседание на 28.06.2024г. Отново от страна
на съда не е било съобразено, че според отразеното в медицинския документ
лечението на Б. е предписано да се проведе при режим „домашен – на легло“,
и че съобразно регламента в чл.18, ал.2 от Наредбата за медицинската
експертиза при така предписания режим не се изисква нарочно
удостоверяване на невъзможността лицето да се яви пред органите на
съдебната власт. В тази процесуална ситуация е несъмнено, че съдът е
пристъпил към разглеждане на делото при липсата на предвидените по чл.
269, ал. 3, т.3 от НПК предпоставки, с което е ограничил възможността на
подсъдимия Б. да упражни правото си по чл. 55, ал. 1 НПК - правото на лично
участие във въззивното производство. Касае за процесуално нарушение от
категорията на съществените по смисъла на чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от
НПК, което следва да бъде отстранено, като въззивното наказателно дело бъде
възобновено, постановеното по него решение бъде отменено, а делото -
върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция от стадия по допускане
11
на доказателствата /чл. 327 от НПК/.
В случая, констатираното нарушение на процесуалните правила,
допуснато в хода на първоинстанционното производство /с провеждане на
заседанието на 18.03.2024г. в отсъствие на подсъдимия, въпреки посочени от
него уважителни причини за неявяването му/, не налага връщане на делото на
този съд, тъй като въззивната инстанция има всички правомощия да отстрани
нарушението. Като втора първа инстанция /инстанция по същество/
въззивната такава следва при новото разглеждане на делото да изпълни
процесуалните си задължения по предоставяне възможност на подсъдимия да
участва лично и непосредствено в провеждащите се спрямо него
съдопроизводствени действия, преценявайки също необходимостта от ново
валидно приобщаване на доказателствата, които са събрани в отсъствие на Б. в
хода на първоинстанционното производство.
Отстраняването на посочените по-горе съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати от решаващите съдилища, налага отмяна
по реда на възобновяването на решение №200/23.07.2024 г. по внохд №
785/2024г. на Окръжен съд-Бургас, с което е потвърдена изцяло присъда
№40/18.03.24 г., постановена от РС-Бургас по нохд №1399/2023г. и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Поради отмяната по реда на възобновяването на производството пред
Окръжен съд-Бургас като втора инстанция, на когото делото следва да се
върне за ново разглеждане, настоящият състав по силата на чл. 420, ал. 3 НПК
следва да постанови спиране изпълнението на наказанието лишаване от
свобода на осъдения Б. Е. Б., което се установява, че същият търпи
понастоящем.
Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5
и чл. 420, ал. 3 НПК, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по внохд № 785/2024г. по
описа на Окръжен съд-Бургас.
ОТМЕНЯВА постановеното по внохд № 785/2024г. по описа на ОС-
Бургас въззивно решение №200/23.07.2024 г., с което е потвърдена изцяло
12
присъда №40/18.03.24 г., постановена от РС-Бургас по нохд №1399/2023г.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Бургас, за ново разглеждане от стадия
по допускане на доказателствата.
СПИРА изпълнението на наказанието лишаване от свобода, наложено на
Б. Е. Б. с присъда №40/18.03.24г., постановена по нохд №1399/2023 г. по описа
на от РС-Бургас.
КОПИЕ от решението да се изпрати за изпълнение на РП-София.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13